Човешката библиотека

Приятели (:

На 27 април, в последния ден от осмия Фестивал на българското образование, се събрахме да наградим отличените автори в Копнежа за ученическо творчество. Ето как:

(more…)

Сбрала се една юнашка дружина и решила дървета могъщи да сади.

Юначната дружина, съставена както от Юнаци, така и от Юнакини, с бодър замах отваряла в земята място за бъдещите зелени гиганти. (more…)

Приятели (:

Ако искате да се запознаете с ЧоБи и нейните Чобити – или да ни видите пак – април е месецЪТ. Започваме тази неделя – а кулминацията ще бъде по време на Фестивала на българското образование, 25-27 април, когато ще представим отличените пишещи в Копнежа за ученическо творчество.

Всички срещи ще възвестяваме в специалната тема във форума ни. Следете я – там вече има покана за 7 април. Ние ви чакаме.

И междувременно продължаваме със…

~

… сбъдването на „Песента на ханджията“, The Innkeeper’s Song, по българските земи.

Още първия път споменахме, че за да има смисъл издаването на преводни автори и заглавия в Човешката библиотека, трябва да бъдат продадени поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена. Това е така, защото:

• преводните заглавия включват разходи както за авторски права, така и за превод и редакция;
• подбираме трудни текстове: за превода и редакцията на „Песента“ вече сме посветили месеци работа, в екип от почти десет души (тя е по-сложна от „Последният еднорог“);
• се стараем да поддържаме корични цени според възможностите на българите: „Песента“ например в идеалния случай ще струва 9 лева на хартия и 3 лева в електронен вариант. При това условие можем да си покрием разходите само ако се продаде висок тираж.

Вие, читателите, искате ли да продължим с преводните издания? И ако да – ще ни помогнете ли?

Ето за какви варианти се сещаме:

1. Предварителни поръчки – с пращане на парички по начините тук: 3 лв. за е-книга или 9 за х-нига.
   (Държим да си знаем: На нас не ни трябват дарения. Трябва ни убеденост, че това, което правим, е нужно на други хора. Затова: ако искате да ни пратите по-голяма сума, просто пишете „За толкова е-книги и толкова х-ниги“. Убедени сме , че можете да зарадвате хора около себе си.)
   
2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми… Интернет да ви е на помощ!
   (Това понякога дава много по-широк и по-траен резултат, отколкото личната „лепта“.)
3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – ще отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Накрая да споделя нещо лично:

Аз (Калин) не съм се вълнувал толкова от времето на „Последният еднорог“. И заради превода и редакцията, и усещането за откривателство, което съпътства всяко наше завойче из тях (а те понякога са си влакче на ужасите… прощавайте, ако се подхлъзнете на повърнато ). Но и заради възможността да проправим още една пъртина с тая кампания. Да построим още мостове, по които идващите след нас да стигнат още по-надалече – до местата, които чакат тях да строят мостове. Да сътворим нещо ново – нещо невиждано, неизпробвано.

Както е рекъл Шмендрик:

… за магьосника светът тече безспир, изменя се без граници и винаги е нов. Само той знае тайната на промяната, само той знае, че всички неща са затаили дъх в копнеж да се превърнат в нещо друго, и тъкмо от това всеобхватно напрежение черпи силата си.

А вече на края – истинския… край няма.

Ето (:

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов

ЛАЛ

Сънищата се върнаха веднага щом дадох пръстена си на онази девойка. Знаех, че ще стане така, но нямаше как, заради другия сън, онзи, който ми прати моят приятел. Бяла удавница, плачеща с цялата неизползвана сила на неживения си живот, зовяща тъй отчаяно от речното дъно, че дори кожата ми изпита болката, при все милите помежду ни, дори ходилата ми. Още е била жива, когато ме споходи сънят, три нощи по-рано. (more…)

Наближава знаменателната дата 21.12.2012 г., за която множество пророци и проповедници ни обещаваха край на света. И ето: един по един, пророците оттеглят обещанията си и ги отлагат… А датата си остава. И тъй като масовото съзнание счита, че Краят е тема, с която се занимават фантастите; и тъй като масовото съзнание ражда масовата реалност (… тук Наско просто ще ме пребие – бел. Кал ) – ние, творците на фантастика, не можем да не ви сътворим обещания край.

Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“, Човешката библиотека и Националния музей „Земята и хората“ ви канят на:

ТЪРЖЕСТВЕНА ЗАРЯ:

ПОСРЕЩАНЕ

И ИЗПРАЩАНЕ

НА КРАЯ НА СВЕТА!!!

На 21.12. 2012 г. (петък) от 18 ч. във видеозалата на музей „Земята и хората“ (бул. Черни връх 4, София; задният вход на музея) заповядайте на среща с членовете на „Тера Фантазия“, Човешката библиотека, клуб „Светлини сред сенките“ и приятели.

Очакват ви фрагменти от избрани пророчества и други фантасмагории: включая прожекция на тематично-подбран-зрелищен-но-и-размислящ-филм. (Запазваме си правото да ви изненадаме кой ще е. ) Според непроверени слухове лично участие ще вземе планетата Нибиру, а зад кадъра – духовете на Светослав Минков, Станислав Лем, Иван Ефремов, Рей Бредбъри и Робърт Шекли. Ще връчим награди и отличия на заслужили фантастични дейци. Както миналата година, един от творците ще получи „Аметистовата роза на въображението“. Клуб „Светлини сред сенките“ ще представи новите си книги – „Непоискано добро“, „Дупка в небето“ и още една, която дори ние не ѝ знаем името. Човешката библиотека гордо ще размаха новите хартиени издания на „Докосвания“ и „Да пробудиш драконче“ (ако въобще са останали бройки…).

А накрая – но преди края – ще бъде премиерата на новия алманах „ФантАstika 2012“, в който като истинско дежавю е описано случващото се в този миг събитие.

Ние, фантастите и творците, ви чакаме.

Елате вие при края, за да не дойде…

Ама това си го знаете.

Приятели (състезатели ):

Неуморният екип на SciFi.bg цял декември ще радва и изненадва феновете на фантастичното с… вижте какво.

Там, сред другите фантастични награди, сме и ние – с „Дивна“ и „Слънце недосегаемо“ на хартия, и с всяка от е-книгите ни.

А вие?

Участвайте! Наградете се! Споделете! (Много ли ви мъчиха тия задачки; коя ви разсмя най-много; коя ви напомни какви сте отвътре, в дълбокото си…)

Бъдете!

С декемврийски хъс,
Кал)