На 17 юли станаха седем месеца, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
22 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
12 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
23 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
14 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
9 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
10 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 44 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

Днес се навършва половин година от публикацията на електронното “Слънце недосегаемо”.

През нея:

• книгата си свалиха 40 човека
• четирима от тях написаха отзив
• платиха си я 12 (+ Владимир Василев, Йорданка Велкова)

Благодарение на коментарите на мнозина (събираме най-важното тук) и доброволния труд на неколцина започна създаването на “Слънце недосегаемо” във формат SFB, а оттам и във FB2. Разнообразните похвати във форматирането, които е използвал Ники Теллалов, ще усложнят задачата, защото е необходимо да се измисли начин за представянето им. Постепенно ще преработим и илюстрациите във вид, удобен за презентиране на електронен четец с малък екран.

След успешното приключване ще изпратим книгата в новия формат до всеки, който я поиска. (Моля напомняйте ни. )

Следват още електронни издания в такива формати:
- “Да пробудиш драконче“, “Царска заръка” и “Пълноземие” на Николай Теллалов, в новата им редакция
- алманах “ФантАstika 2009″
- “Дивна“, “Играта” и другите книги на клуб “Светлини сред сенките” – с корекции

Благодарим за доверието и коментарите! За нас е важно да разберем дали има хляб (и сол ) в издаването на истински електронни книги.

За да се ускори процесът, приветстваме доброволци от всякакъв калибър:
- смелчаци, готови да се обучат как се създава е-книга във формат SFB, а после да помагат с горните е-книги
(Можем да направим първото обучение още тази неделя, в интервала 11 – 17 часа. Само ни пишете до петък кои часове са ви удобни.)
- юнаци, знаещи и можещи как да реализират техническите идеи, споменати тук, или други, още по-интересни
- храбреци от друго тесто и естество, за които в момента не се сещаме (и на нас почват да ни се мержелеят очите, като се събере толкова много), но които са се разпознали като нужни

Трудът на всеки, допринесъл за създаването на електронните книги, ще бъде уважен наравно с онези, създали хартиените и помагали по какъвто и да е начин. Човешката библиотека, под и отвъд всичко друго, събира читатели-заради-читателите, човеци-заради-човеците: нашия народ.

Дочет!

Следващата среща на младежката писателска работилница ще бъде на 10.07. (събота), в 18:15… където се уговорим.

ВНИМАНИЕ! Поради липса на желаещите няма да има работилница тази събота.

Вариант А: в дома на Човешката – ул. “Ангиста” 8.

Вариант Б: среща на езерото “Ариана”, до стълбите на подлеза. После – някъде в Борисовата градина. Ще ни трябват лаптопи – поне два, и добре заредени. (И – има свеж въздух; птичи песни; гушкащи се младежи; пиянстващи младежи; комари; и други разсейващи фактори. Да не се оплачете после, че мисълта ми се разтваря насред изречението… )

Вариант В: предлагайте вие. Нека само бъде сравнително тихо; и да не е заведение.

Вижте условията за участие. Входът е все така свободен.

Пращайте текстовете си до четвъртък включително. Ако местата се запълнят – имаме ви пред вид за следващите срещи. С предимство са съвсем новите участници.

Ако идвате само да слушате – добре сте ни дошли. (Но пак драснете един ред до четвъртък – да ви пратим четивата.)

А пък през август…

Лятна академия на море… една седмица писане, писане, писане!

Следващата среща на младежката писателска работилница ще бъде… в Борисовата градина. Ако не вали.

И тъй: Заповядайте на входа на Борисовата откъм езерото “Ариана” на 03.07. (събота), в 18:15. До 20:30 ще приключим. Моля носете си лаптопи, ако имате.

ВНИМАНИЕ! Потвърждаваме: среща в 18:15, на езерото “Ариана”, до стълбите на подлеза.

Вижте условията за участие. Входът (или “входът”) е все така свободен.

Пращайте текстовете си до четвъртък включително. Ако местата се запълнят – имаме ви пред вид за следващите срещи. С предимство са съвсем новите участници.

Ако идвате само да слушате – добре сте ни дошли.

А пък през август…

Лятна академия на море… една седмица писане, писане, писане!

~ ~ ~

А в неделя, 04.07., от 11 до 14 часа каним всички, които имат идеи за бъдещето на електронните книги, в дома ни на ул. “Ангиста 8″. Независимо дали идеите са свързани конкретно със “Слънце недосегаемо” и книгите на Николай Теллалов, или с е-книгите въобще – ако можете, елате.

Тъй като Човешката библиотека е отворена група от доброволци (повече може да научите във “Въпроси (и отговори)“); и тъй като винаги има повече хубави неща за вършене, отколкото хора да ги вършат (в момента например се предполага аз да работя по превода и реализацията на “Слънце недосегаемо” в англоезичния свят, само че е-книгите са ми страшно на сърце… ха сега кое по-напред?) – каним ви и да участвате в създаването на работно ядро, което се занимава специално с електронните книги. Например:

• конвертиране от .pdf, .doc и .odt формат в .pb2 (с хиперлинкове в съдържанието и бележките под линия, и каквото още ще е полезно);
• лесни начини за реализация на идеите за звуков автограф и персонализирана книга;
• технически възможно ли е да направим книга, в която самият читател избира между няколко варианта за превод на едно и също нещо (за това ще разкажа повече нататък )…

Искате ли да се включите? Дори и да не дойдете на срещата в неделя – пишете ни (на poslednorog -в- gmail.com). Споделяйте идеи, тук, или в темата “Електронните книги” във форума, или направо ще отделим нов подфорум…

И Бъдете!

Калин и екипът на ЧоБи

П.П. Участието в работното ядро “Е-книги” не ви задължава да се запишете в екипа на самата Човешка библиотека. Но ако се престрашите – оттук моля…

Ето текста на писмото:

Здравейте!

Пиша ви във връзка със скорошната акция на ГДБОП срещу електронната библиотека chitanka.info. Обръщам се към вас, тъй като фигурирате в списъка с членове на асоциация “Българска книга”, която е сочена в българските медии като един от инициаторите на акцията.

Ще ви бъда благодарен, ако ми отговорите на следните въпроси:

1. Беше ли предупредено вашето издателство или организация за акцията на ГДБОП преди нейното провеждане?

2. Одобрява ли вашето издателство или организация закриването на електронната библиотека chitanka.info? Защо?

2А. Ако не одобрявате акцията на ГДБОП, ще предприемете ли някакви действия спрямо асоциация “Българска книга” и какви?

3. Разрешавате ли да публикувам отговорите ви онлайн?

Бъдете,
Калин Ненов, читател и участник в Човешката библиотека

Писмото бе пратено до общо 81 издателства и организации (предимно книжарници) – колкото са изброени на сайта на АБК.

(Мимоходом отбелязвам, че в електронните адреси, дадени в сайта, има поне 5 грешки – след кратко ровене из Интернет намерих верните адреси. Препоръчвам на АБК да осъвремени базата си данни.)

Тук и в отклиците по-долу ще публикувам отговорите на онези издателства, които дадоха разрешение. Отговорите на останалите ще обобщавам с по едно изречение.

Ако желаете да споделите собствените си впечатления (или да видите какво мисли Калин като издател-преводач-автор-читател) – препоръчвам ви темата във форума ни. Най-малкото защото е по-удобна за форматиране, слагане на връзки и саморедактиране.

Тук само ще кажа: в България се заговори за книги и четене, и пушек се вдигна, и огън, и жупел, и плам… Само това да беше – благодаря ви, Моята библиотека, благодаря ви, мои познати и непознати приятели на книгите, благодаря ви. Вие сте моят народ.

…Няма да го оставяме само с това – да?

К)

~ ~ ~

Като представител на издателство “Весела Люцканова” заявявам, че с никакви думи или действия не сме съдействали за вчерашната акция. Предполагам, нямам информация, че и повечето издателства от Асоциация “Българска книга” са получили единствено съобщението вчера в пощите си – “В линка можете да видите информация за поредната успешна акция на ГДБОП, проведена със съдействието на Асоциация „Българска книга”. Преди около месец Ви информирахме за успешна акция в Русе. Тогава бе затворен сайт, който продаваше книги срещу sms с цена 4.80 лв.”

Като човек, който се занимава с производството на хартиени книги, смятам, че когато едно издателство е вложило много време, труд и пари, за да намери (да избере сред милиарди), да получи право да публикува (да плати на автора), да преведе и редактира или само да редактира (да плати на преводач и редактор), да отпечата (да плати на печатницата), да съобщи, че има такава книга (да плати за реклама) и да я разпространи (да плати на хората, които я продават), не е справедливо някой да вземе готовия продукт и да започне да го раздава безплатно. Справедливо ще е да се предлагат безплатно всички литературни произведения, чиито автори желаят това или интересите им няма да бъдат накърнени – проект Гутенберг като пример. Но дали един български автор, който е изгладувал възможността да публикува книгата си, като сам е платил голяма част от горепосочените разходи, ще се чувства щастлив да купят от него една бройка и след това книгата му да стане безплатна? Не съм привърженик на силовите методи и крайните решения – според мен книгите в интернет са изключително полезни и необходими – само трябва и разпространяващите ги, и ползващите ги да имат съвест и разбиране.

(Вихра Манова, издателство “Весела Люцканова”)

~

Издателство “Пан” не е член на Асоциацията от април 2009 г. и затова нямаме никаква представа кой е уведомил ГДБОП за сайта.

(ИК “Пан”)

~

Здравейте, Калине.

Аз съм редактор в издателството и сега ви пиша от свое име. Собственикът на издателството не е в България и едва ли ще ви отговори. Но по различни поводи ние всички сме обсъждали ситуацията с дигитализирането на текстовете от нашите издания и качването им в интернет. И всички, включително и Дамян Яков, са изказвали мнението, че това не пречи на продажбите ни. Нещо повече, ако текстовете допаднат на тези, които прочетат част от тях, то те търсят и си купуват изданията на хартиен носител. Известно е, че някои издатели в Русия например пускат на сайтовете си електронни варианти на собствените си издания. Като правило – на много ниски цени. Но само 15-20 % от хората, които свалят текстовете, заплащат цената. Повечето от ползвателите просто си теглят нужните им текстове, без да заплащат нито стотинка. И издателите, и авторите смятат, че това е добре за рекламата на книгите и популяризирането на авторите. Ако в България дигитализираните текстове са по-привлекателни за много хора, издателите трябва час по-скоро да се ориентират към издаването на книгите си и в електронен вариант. За нашето издателство мога да кажа, че такава нагласа има и вече са подготвени първите електронни варианти.

А затварянето на сайта беше май само показна акция и до нищо определено няма да доведе. Текстовете не са разпространявани  с комерсиална цел и следователно, никой не може да обвини организаторите на сайта, че са се облагодетелствали.

Това, което направи ГДБОП, не е инициирано от асоциацията, а от точно определени хора.

Приятна вечер,
Маруся

(Издателство “Дамян Яков”)

~

Един от представителите на издателство “Унискорп” подкрепя действията на ГДБОП.

~

Главният редактор в издателство “Лира Принт” смята, че дейността на “Моята библиотека” е незаконна.

~

Случаят с “Читанка” за пореден път илюстрира баснята за орела, рака и щуката. Повечето отзиви на читателите са негативни, но сега е моментът да се подеме разумна дискусия, в която заинтересованите да се изкажат и да уважат мнението на другия. За съжаление, в нашето общество всички мислят само за себе си и интересите си, без да се замислят за процесите, които всъщност текат.

Честно казано не съм се замислял особено по въпроса дали наличието на дадена книга в мрежата предоставена за безплатно теглене намалява продажбите й и издателите генерират загуби. Ако съдим по огромния брой виртуални библиотеки в Русия с чудовищен брой заглавия, въпросът става още по-заплетен. Данните ми са отпреди години, и не знам дали са актуални в момента, но Русия е страната на първо място в света, в която се издават най-много преводни заглавия, и руснаци са ми казвали, че това е много добър бизнес там, за разлика от България.

Сега е моментът някоя социологическа агенция да събере подробен материал, който да анализира в близко време.

Поздрави!
Димитър Козарев
Управител на изд. “Дилок”

~

Здравейте,

за съжаление времето ми е много ограничено и ще ви отговоря кратко на въпросите:

1. Не;

2. Не;

2А. Да – ще прекратим членството си в Асоциацията, но не това е основната причина;

3. Да.

Поздрави
Г. Кърнев – управител на УИ [университетско издателство] “Паисий Хилендарски”

Следващата среща на младежката писателска работилница ще бъде на ул. “Ангиста 8″, на 26.06. (събота) от 18:00 до 20:00 часа. Вижте условията за участие. Входът е все така свободен.

Пращайте текстовете си до четвъртък включително. Ако местата се запълнят – имаме ви пред вид за следващите срещи.

Специално този път има и допълнителна задача – ще редактираме заедно един превод. Казва се “10 съвета за начинаещи творци”. (Долавяте ли нещо иронично? )

Ако идвате само да слушате – добре сте ни дошли.

А пък през август…

Лятна академия на море… една седмица писане, писане, писане!

Прегръщам, замахвам, отсичам.

Прегръщам, замахвам, пускам, обръщам се.

Над житата пробягва полъх и те меко се люшват.

Двамата – Съгледвачи? Преследвачи? Двойка? – се изправят до синора. Единият държи шепа зърна, които стрива с пръсти, а сетне поднася пръстите към носа си. Изискано, без излишества и надувки.

Очертава се прелестен тупаник.

– Слушам ви.

Единият сваля ръката си в отривист поклон, докато застава в пълен анфас към мен. Не се усмихва. Прави му чест. Другият, почти едновременно, пристъпва до него. Помежду им остава разстояние точно колкото за конфед’ска жена, не много слаба, не пълна.

– Тук сме като официални представители на Гмономто.

– Слушам ви – кимам аз, овладявайки порива раздразнение. Емблемите на левите им рамене са ми казали откъде са.

– Получихме вест, че в парцела ви се отглеждат посеви, сътворени от нашите господари, без разрешително.

– Проверката ви потвърди ли го? – вдигам вежди.

Кимват, съвсем едновременно. Затулям очи с длан и дори се повдигам на пръсти, за да погледна над раменете им нивата на Божинов. Инстинктивна реакция, и не особено резултатна – дотам има все така седем хвърлея, все така безопасни (разправят ни Мъдреците). Атанас не ми е казвал да е градил кошери през последните месеци, а и няма как да пропусна хоралите на пчелички, ако решат да ме навестят. Откъде са дошли тия неща в житото ми?

Ех, Майчице наша…

– Известно ли ви е – демонстрира членоразделна реч другият, – че присъствието на земеделски култури, сътворени от Задруга, създаваща живи твари от клас Поверителен, в парцел, който не разполага с разрешително за съответния времеви отрязък, е наказуемо по чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието?

Кимвам безмълвно. Не ги знам точните чепове, но съм наясно с духа на Съглашението. Даже след като преди три седмици група Мъдри мъже (и Манева) вписа поправки, без да ги обговори и съгласува с конфед’ските поданици както насочва редът на Правото.

– А известно ли ви е, че наказанията, изложени в Кодекса на неправдите и способите за тяхното възмездяване и оправяне, предвиждат възмездия в размер половината от реколтата, добита от парцела, на чиято площ са открити непозволени култури, и пълна възбрана върху отглеждането на културите, противоречащи на чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието, редом с тригодишна възбрана за отглеждане на сродните ним култури?

Плъзвам се плавно напред, старателно скръстила ръце зад гърба си. Озовавам се на две крачки пред другия, и на четири по диагонал от единия. Гледат ме все толкова съсредоточено, а другият не губи и късче от сладкодумието си.

– В качеството си на официални представители на Задругата, създаваща живи твари от клас Поверителен Гмономто, разполагаме с правото да проверяваме земеделски парцели, за които биват подавани известия, съдържащи загрижени подозрения за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. В допълнение към цитираното право сме натоварени с правомощия да налагаме запрещение върху сеитбата, гледитбата, беритбата и полагането на всички неспоменати, но свързани грижи за заподозрените култури, до изясняване на точните обстоятелства.

Прехапвам долна устна, по навик.

– Извършената от нас проверка задълбочава подозренията за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. Затова считаме за необходимо да наложим запрещение върху… – той най-сетне си поема дъх – всички земеделски дейности тук. Моля елате с нас за изясняване на точните обстоятелства.

Някой път си мечтая интуицията ми да ме подведе. Някой друг път ще е. Тупаникът се затвърждава.

И все пак…

– В качеството си на волен конфед’ски поданик в духа на Съглашението за волното поданичество и неприкосновената свобода – гледам го сериозно и настойчиво, белким думите ми пробият дебелата му кратуна на Тълкувател – имам право да ви пропъдя от имота си, ако преценя, че присъствието ви тук е нежелано. Съглашението ми дава и правото да приложа сила, особено в случаите, когато сте навлезли в моя земя без покана или предупреждение. Вървете си с мир. Аз ще забравя, че сте взели без позволение шепа от плодовете на моя труд. (В духа на Съглашението за живите твари, земята и препитанието.)

Другият отстъпва леко назад, половин крачка към външната ми страна, точно когато единият пристъпва напред, половин крачка, от другата ми страна, точно когато пристъпвам диагонално, две трети крачка, така че когато свършим с пристъпването, отстоянията да си останат същите.

– А като Дева-Юнак, имам по-висок чин в Конфед’ските миропазещи сили и от двама ви. И сега, като ваш може-командир, ви веля да спрете и да се върнете при преките си началници за друга задача.

Леят се думи, стъпват се стъпки, пазим позиции… Писва ми.

Явно си проличава.

Двамата рипват насреща ми като кошутенца първескинчета (…дали не са Двойка?) и за миг секват дъха ми с тъй рядката своя грация и синхрон. Сетне аз секвам дъха на другия, а докато конвулсиите му мачкат недоожънатото жито, скачам към първия, бясна. Как го беше изпял оня несретник… аха – ядна като младата Юна.

(Съзнавам, че на едно примитивно, зверско ниво, от мъничка храня недоверие към Тълкуватели и всякакви хора, ползващи Правото за оръжие. Това обяснява, обяснявам си, а вятърът вее косите ми и гъделичка свивката между палеца и предългия показалец на дясното ми ходило, защо избрах за другия прав еленски, и то право в слънчевия му сплит. Белким когато се освести, да се освести и сърцето му.)

Насреща ми блясва метал, боли, вече не мисля, пета, лакът, захват, пука кост, крясва, пускам, дишаме, дишаме, дишаме. Изпъчвам гърди и алената вадичка покрай лявата ми за миг приковава вниманието му. Точно колкото да се плъзна сред класовете и да го мелна в чатала. Как го беше изпял оня несретник… аха – в такива случаи мъжът се групира около гениталиите си и забравя за всичко останало. Смея се от сърце, докато му отпирам още един лакът в брадичката, довършителен.

(Днеска направо не се трая, толкова съм…….)

Хапя устни, тръскам глава. Гушвам сноп дълги стръкове, чакам да ми помине.

После си грабвам наметката и хуквам да търся кой ги е пратил.

Днес изтича точно половин година, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
22 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
12 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
23 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
14 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
9 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
10 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 43 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

…И – наистина ли нямате въпроси? Съвсем никакви?

В последния конкурс за връчването й участвахме с две издания на Човешката библиотека:

~ ~ ~

В категории “Българска художествена литература: автор” и “Изкуство на книгата“: със “Слънце недосегаемо”

Мотивирано предложение:

Предлагаме на Вашето внимание романа на Николай Теллалов „Слънце недосегаемо“, издаден през 2009 г. от фондация „Човешката библиотека“.

Вярваме, че този роман представлява значим принос към българската литературна и културна съкровищница, защото:

• „Слънце недосегаемо“ е голям роман – не просто заради обема си, а заради общочовешките теми, които засяга: приятелството и любовта, войната, търсенето на смисъл (или дори Смисъла), особеностите на човешките възприятия, форми на общуване, мисловни модели и стремежи, взаимовръзките между индивидите и обществото.
• „Слънце недосегаемо“ разглежда тези теми самобитно. Николай Теллалов се отличава от повечето съвременни прозаици с това, че не просто идентифицира проблеми, а търси решения за тях. Огромна част от творческата му енергия е вложена в изграждането и доказването на тези решения. В противовес на тенденциите в съвременната българска литература, неговият подход е градивен и изцяло положителен. Романът притежава силата да зареди и извиси читателите си.
• „Слънце недосегаемо“ предлага най-богатата и стройна художествена интерпретация на българския фолклор, която ни е известна. Той поставя вълшебните създания от народните ни приказки и песни (змейове, самодиви, хали, вампири) в социален и общомитологичен контекст, който ги прави по-лесни и интересни за възприемане както от младите българи, така и от читатели, които не познават българската култура и история.
• Като следствие от горното, „Слънце недосегаемо“ е достоен посланик на България по света. Той не само представя изконния ни фолклор по разбираем и увлекателен начин; сцените, които се развиват в съвременна България (тоталитарна и посттоталитарна) запечатват важни особености на новата ни история и народопсихология, без да залитат нито към крайното отрицателство и цинизма, нито към сляпото възхваляване и шовинизма. (По тези причини преводаческата секция към Човешката библиотека вече подготвя представяне на романа на английски, а по-нататък вероятно и на други чужди езици.)
• „Слънце недосегаемо“, при все множеството си фантастични персонажи, е дълбоко човечен роман. Болшинството от образите в него са носители на силно положителни качества, като достойнство, любознателност, чувство за справедливост, състрадание, добронамереност. Дори отрицателните герои са представени предимно като продукт от определени обстоятелства и фокусът не е върху тяхното унищожаване/неутрализиране, а върху по-пълното вникване в мотивите им, и оттам – постигането на помирение или най-малкото разбиране на другия. В това отношение романът е възпитателен (без да поучава).
• Не на последно място, „Слънце недосегаемо“ се отличава с увлекателна история, жив и богат език и ерудиция. Заслуга за последното има политехническото образование и самообразование на автора и неговото заразително любопитство към света.

Струва си да отбележим и че:

• Тъй като „Човешката библиотека“ е нестопанска организация, романът се продава на цена, достъпна за българския читател. Ако тази цена включваше печалба за издателя и данък добавена стойност, тя би доближила 30 лева (вместо настоящите 18), което би попречило на повечето българи да прочетат книгата.
• Романът е публикуван и като електронно издание, което не се отличава по нищо от хартиеното – освен три пъти по-ниската цена. Това е съществено удобство за читателите, които не желаят да разнасят със себе си книжно тяло с тегло близо килограм, и същевременно се вписва в еволюцията на съвременното книгоиздаване.
• Самото хартиено издание, в съответствие с принципите на Човешката библиотека за устойчивост и грижовно отношение към природата, е отпечатано на сто процента рециклирана хартия, без да бъдат правени компромиси с полиграфическото му качество. Искрено се надяваме повече български издателства да последват примера ни.

Желаем ви вдъхновяващо четене.

Съпътстващи материали:

• “Митът за Атлантида през погледа на един дракон“: рецензия на Димитър Николов за романа
• “Змейската кухня на Николай Теллалов“: интервю на Люба Немирова с автора
• Биография на Николай Теллалов

~ ~ ~

В категории “Издание за деца: автор; художник” и “Изкуство на книгата“: с “Дивна”

Мотивирано предложение:

Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ е създаден на 2 септември 2003 г. от шест момичета  и момчета, ученици от гр. Казанлък. Първоначалната цел на клуба е да продължи летните занимания  на децата, а именно: събиране в почивните дни с цел гледане на филми, обсъждане на книги и онлайн игри. Месец след създаването на клуба идват още четирима ученика. Ражда се идеята за написване на приказка по модел на интернет фен фикшъните. Още няколко месеца са необходими на децата да измислят и обработят историята си. В началото на 2005 г. излиза първата колективно написана книга на клуба, приказката „Въже от светлина“, илюстрирана от авторите.

Романът „Дивна“ е петата книга на клуба. Издаден е през 2009 г. от фондация „Човешката библиотека“.  В него вече порасналите ученици пренасят настоящето си, с неговите разпознаваеми проблеми и мънички радости, в една космическа академия от бъдещето и същевременно отправят предупреждение, че ако отношението ни към планетата, на която живеем, не се промени, тя може да загине. Илюстрациите отново са дело на самите автори и на редакторката Боряна Коскина.

В момента клуб „Светлини сред сенките“ работи по още две свои книги и търси финансиране за издаването им. Основната причина да участваме в конкурса ви и да продължаваме да работим е усилието на учениците и студентите, които ръководя, да отправят своите послания, да споделят своите стремежи, мечти, търсения и открити поуки с читатели на тяхната възраст, учители и родители. Искаме да покажем как двадесет младежи от град Казанлък са намерили алтернатива за приятно и ползотворно прекарване на почти цялото си свободно време. Те пишат, рисуват, гледат филми, играят игри, обсъждат романите, които са прочели и написали, ходят заедно на излети и премиери. Така, вече шеста година, „Светлини сред сенките“ създават свое колективно изкуство.

Повече за клуба може да научите от сайта му: http://svetlini-sred-senkite.awardspace.com

Съпътстващи материали:

• “Дивна“: отзив на Божан Божков за романа (избрани откъси)
• “Дивна” – роман за детската психика“: статия на Пламена Терзиева
• Награда за принос в културния живот на Казанлък, 2005 г.
• Награда за отличен сценарий по “Шахтата”, 2008 г.
• Награда за дебютна твоба, Еврокон 2009
• “Играта на “Светлинките”: интервю на Боряна Коскина с авторите – стр. 1, стр. 2
• “13 деца от Казанлък написаха фентъзи“: статия на Веселин Стоянов за “Въже от светлина”
• “Колективен творчески експеримент”: статия на Ана Александрова за “Въже от светлина” – стр. 1, стр. 2
• “Ученици фантазират в “Светлини сред сенките“: статия на Йордан Йорданов за “Шахтата”
• “Излезе новата книга на фентъзи клуб “Светлини сред сенките”: интервю на Боряна Коскина с авторите – стр. 1, стр. 2

~ ~ ~

А ето и официалните номинации.

Искате ли да се въплътите в ролята на журито, което определя победителите? Кого и защо бихте отличили?

Или просто да споделите впечатления от съревноваващите се книги?

Заповядайте. Ще ни е интересно и полезно, и осмислящо участието ни в конкурса. (Може би дори – в българското книгоиздаване. )

Ако пространството тук ви е малко (или искате повече възможности за форматиране) – заповядайте във форума.