February 2007




(…) отдавна не се бях чувствал така, след като приключа някое четиво. Напомни ми за детството, а към него се връщам с много хубави и носталични чувства. Напомни ми и за други неща, които в ежедневието съм оставила настрани, въпреки че не трябва.

(Калина)

Съименничката ми припомни: Когато ви чета (и слушам), за мене не са важни думите, в които сте облекли чувството си – важно ми е чувството, важен ми е откликът (нали се храня с тях :D) – не се стеснявайте да споделите, споделеното от вас е най-добрата плата и двигател на Човешките дела…



Малко, но… вижте. 🙂

(…) не мога да се начудя книгата ли е толкова гениална или преводачите са я дописали такава. Със сигурност е книга за пораснали деца. От най-дълбоките. За мен е толкова грандиозно цялостна, а в същото време – състояща се от брилянтни езикови етюди, живеещи всеки свой живот, че докато я чета непрекъснато се изкушавам да се връщам назад и да си препрочитам отделни изречения или сцени. Нищо от Бийгъл не съм чела преди, но е толкова артистичен, изящен, така тънко прелива от искряща радост в притаена тъга и е с толкова приятно чувство за хумор, че се опасявам дали изобщо ще завърша тази книга.

Една от най-добрите, четени от мен.

Дори илюстрациите, от които харесах само тези на с. 26 и 39, не успяват да ми развалят удоволствието.

А, да не забравя – рециклираната хартия ми е много приятна на пипане и идеята да отпечате книга на такава е чудесна, както и работата на преводаческия ви екип.

(Светлана)



С непресторено вълнение ви представям единствения участник – и безспорен победител 😀 – в първия ни Копнеж:


Евгени Богданов


Предложенията на Гени ме смаяха и покориха по повече начини, отколкото мога да опиша след 1 часа’ през нощта. Погледайте ги… мисля, че всъщност няма нужда да описвам.За всички неучаствали: едно, четете го тоя еднорогов дом, де :); две, цитирам се от коментарите към Копнежа:

Реших, че всеки вариант, който хареса на мен и преобладаваща част от По-желалите, ще си намери мястото в Човешката по един или друг начин. Всеки, да. 😉

Тъй че – продължавайте да пращате, ако ви блъсне муза. (След като й се извините по кавалерски, разбира се.) И продължавайте да следите тоя еднорогов дом – най-малкото за да видите къде си е намерил мястото вашият вариант.

Кал:)нът


~ ~ ~
СЕНЗАЦИОННА НОВИНА!

Точно осем минути след полунощ в свръхтайната ни поща се е вмъкнал и втори участник, т.е. участничка. И понеже електронните пощи по света са известни със своеволния си характер (точно както творческите натури, за които крайният срок е несравним стимул за действие – от собствен опит го знам :D); и понеже тази участничка изпраща своите предложения от друг часови пояс – но най-много понеже ми харесват— представям ви втория победител в Копнежа за монограм:


Станислава Димова


(Сега остава да проверим тия фини, фини щрихи как излизат с големина 1,1 на 1,1 см. :D)