October 2007




Искра, тук, попита:

…имам още един въпрос. Той е към всички в този дом. Не, не е просто любопитство. Още от дете съм се опитвала да разбера себе си, другите хора, света край себе си. И сега тази отдавнашна страст ме чопли да ви задам въпроса: Освен, че се възприемате като еднорози, в кои други герои от книгата се откривате?

Аз се усмихвам очакващо.
К:)



“Някои неща не могат да се обяснят, но знаем, че са така” е лайтмотивът на “Монетата” – първа част от поредицата “Аурелион: Вечният баланс”, която ни учи, че приятелството е най-важното, но има и съмнения, на които го подлага съдбата.

(…)“Аурелион” е плод на истински живи наблюдения на седем млади творци: идеята тръгва от Димитър и е прегърната от другите Светлинки. Изумително е, че чрез книгата, писана в тази крехка юношеска възраст, младите дават отговор на много въпроси, които затрудняват дори възрастните, и доказват, че през погледа на детето вечните житейски дилеми имат по-лесно разрешение и че това е пътят към глобалното възприемане на света.

Страданието се забравя. Важно е какво се случва след това.

В “Аурелион” има по малко от най-хубавото: философски поглед върху нещата, фантастично проблясване, фентъзи докосване, приказно намигане …

(Габриела)

корица на Монетата - оформление Маринела Тонева, Стефан Василев

(…) С появата през 2007 г. на романа “Монетата” в българската литература се случиха за пръв път няколко неща:

– появи се колективен роман, написан не от двама (каквато е най-честата световна практика), а от цели 7 автори;

– появи се колективен роман, написан от автори, които още не са завършили училище (с изключение на единия, Валентина Димова, ръководителя на екипа им);

– появи се колективен роман, който жанрово е представител на ново направление в световната фантастика, наречено ню уиърд;

– появи се колективен роман, в чието написване са приложени нови за литературата ни повествователни техники.

Използването на моделите, заложени в компютърните игри, в “Монетата” не е повърхностно (такива опити за заемки вече са правени), нито механично пренесено (“преписано”), а структуроопределящо за органиката на творбата.

(Светлана)

илюстрация към Монетата - Димитър Милчев

(…) По страниците [на “Монетата”] странстват елфи, коболди и джуджето, което е послужило на Питър Джаксън за първообраз на Гимли от “Властелинът на пръстените” (точно онова джудже, да). От време на време – уви, все по-рядко – проблясва магия. Развъртат се мечове. А някъде далеч напред е скрит митичен храм, който пази тайната за нерадостната участ на света, в който сме се пренесли…

Но това не е фентъзи.

Когато мечовете не помогнат, винаги можеш да се осланяш на прилежно скътания в турбоцепелина ракетострел. Ако местните апаши оставят енергомобила ти без гуми, налага се да караш само на летателен режим. И, подобно на други фантастични страни (като нашата), най-добрият начин да оправиш неработещата техника е с премерен удар отстрани по корпуса…

Но това не е и научна фантастика.

“Монетата” е сред първите български образци на един съвсем млад световен жанр: ню уиърд (англ., “нов чудноват”) – а, убеден съм, знаеш, първопроходството изисква смелост.

(…) На тези триста страници са сбрани наблюденията и прозренията, сериозните и закачливите, на седем различни човека. Всеки е дал от себе си: на героите, историята, посланията. Затова и героите са толкова живи и можеш да ги отличиш един от друг само по няколко дочути реплики. Затова е и лесно да разпознаеш общочовешките копнежи и търсения зад фантастичната фасада: несигурността и желанието да имаш приятели, егоизма и радостта от даването… Все наши си вълнения, нали?

(…) „Монетата“ е първа и в още едно. Тя е отпечатък от прохождането на млади творящи човеци. Наистина, за някои от тях това вече е трета издадена книга (след предхождащите „Въже от светлина“ и „Шахтата“); но всеки от авторите и илюстраторите знае, че е в началото на пътя си, и иска да продължи по него, и е готов да даде и време, и сили, и обич, за да стигне един завой по-нататък. В епоха, когато сме свикнали да говорим за оттичането на младите хора от четенето и изкуството, представяш ли си смайването ни, когато срещнахме двадесетина момчета и момичета, които посвещават всеки незает момент на писане, рисуване и търсене къде ще продължи историята. Съществуването на клуб „Светлини сред сенките“ е вълшебство само по себе си.

(Калин)

илюстрация към Монетата - Стефан Василев

…Ако вече искате да си я вземете :D, пишете ни. Струва 7 лева.

Ако първо желаете да узнаете повече за “Монетата”, Аурелион и клуб “Светлини сред сенките”:

Сайт на клуб “Светлини сред сенките”

Що е то? (откъси от “Монетата”)

“Аурелион: Монетата”: Част І от трилогията “Аурелион – вечният баланс

Романът “Монетата” – новаторството на колективната литература

БГ-Фантастика:
~ “Монетата” (внимание! спойлери! ;))
~ клуб “Светлини сред сенките”

“Аурелион: Монетата” – ревю
…и реплика от Калин

Казанлъшки светлинки: Една история за смях, купони, паралелни реалности и приятелство

Сред светлини и сенки: интервю с клуб “Светлини сред сенките”:
~ част 1
~ част 2
~ част 3
~ част 4
~ част 5

(Специална МОЛБА за материалите в Старлайтър – “Казанлъшки светлинки”, “Аурелион: Монетата” и частите от интервюто:

С колегите от списанието се чудим колко души се вълнуват от такива теми. Затова ви моля ако някой от двата текста е пробудил някаква реакция у вас, да откликнете в един (или сто :)) реда във форума за коментари. Просто последвайте линка “Коментирай…” на дъното на материала; ако не сте регистрирани, регистрацията отнема две минути.

Благодаря!)

…И тъй, Човешката библиотека се множи; множете се и вие
– Кал:)н



Приятели — добре дошли в новия ни дом. 🙂

Още не сме премели навсякъде – а фасадата си плаче за подмяна… но вие се настанете удобно, разгледайте тук и там (особено ако за първи път стъпвате в еднорогов дом)

– а после елате да се почерпим.

Хем еднорог, хем приказка без край – какво повече да си поискаме?

По-нежно

По-бурно

По-различно

…И съвсем класическо

Е-е-ех! *въздъхване с усмивка и изпълнени гърди*

(Сърдечно благодаря за почерпката на Любов Орешкова, наш съЕкипник.)

Кал:)н