December 2007




Приятели 🙂

Декември е любимият ни месец за пътувания. Та ето закъде заякваме копита в идващите дни:

27.12. – Казанлък, при клуб “Светлини сред сенките”
28.12. – Ямбол
29.12. – Бургас; вечерта – Варна
30.12. – Плевен (или Горна Оряховица – ще доуточним)
31.12. – София, в подготовка за Човешко-еднорогова Нова година 🙂

С нас ще странстват и зверчетата от библиотеката – еднорочета, монети, нанотехнологийчета и жени… Няма да са много този път – но ако ми пишете (“Пиши ни” – провиква се линкът горе вдясно), ще запазим и за вас.

До среща!
Кал:)



Днес ни е ден да се (пре)раждаме. А как по-хубаво да го покажем на света, освен като му подарим от себе си?

Започваме с Приятел:

Роди се изново

Сред зимата, в мрака, земята обграждащ,
искрица се ражда.
И ангелски глас лее древното слово:
“Роди се изново!”

В просъница чувам зов – страстен, лелеян –
Душата ми пее:
“В Любов, Светлина и за святото Слово
роди се изново!”

И тленното тяло се буди сред мрака.
И клетчица всяка
поема зова, за промяна готова:
“Роди се изново!”

Летя в Светлината – частица от нея –
и призивно пея:
“Човечество, спящо в кошмара отровен,
роди се изново!”

(Искра Манолова)

И нещичко от Питър: първите две глави на “Еднорога”, прочетени от него. (В оригинал – ако английският не ви говори много, изчакайте да пуснем българското аудио. 🙂 )

И приказка от мене. Празнична. 🙂

…Някой друг иска ли да сподели (пре)раждането си?

Усмихнато и цяло, и обгръщащо,
Кал:)н

Еднорог

… и от Светличе – Моето споделяне.



(Защо “за показ” ли? Сегичка ще разберете… 😀 )

Човешката библиотека, Фантазийската преводаческа школа и българските електронни фензини за фантастика обявяват

Копнеж
за български фантастични разкази за чудо и показ

Всеки от харесаните разкази ще бъде взет за превод на английски от Фантазийската преводаческа школа и представен пред англоезичния свят, по възможност – с хонорар за автора/авторите му. (…Разбрахте ли?)

Условия за участие

  1. Приемаме всякакви фантастични текстове, без ограничения в поджанра (НФ, фентъзи, киберпънк, ню уиърд, infernokrusher…) или тематиката.
    Засега не приемаме хорър – нямаме журиращи с опит в областта, а и не познаваме пазара.
    Единственото задължително условие е авторът да не е преотстъпил правата за английския превод на пратените текстове на друго издателство.
    Няма значение дали разказът е награждаван, публикуван или съвсем нов – копнеем да ни пратите НАЙ-доброто си. Няма да издаваме одобрените текстове в България, така че не се тревожете за проблеми с авторските си права тук.
  2. Всеки автор има право да участва с произволен брой текстове, чиято ОБЩА дължина не надминава 7000 думи (преброени от Word Count в текстообработваща програма, примерно Word.)
    Тази горна граница е твърда: ако някой автор я надхвърли, ще му върнем последния изпратен текст, без да го четем. (Ако е пратил само един текст, по-дълъг от 7000 думи – ще го помолим да го съкрати или да избере друг.)
    При съавторски текстове: делим броя на думите във всеки разказ на броя на авторите на разказа и добавяме полученото число към лимита на всеки от авторите поотделно. Пример: Ангелина Илиева и Ивайло П. Иванов ни изпращат “Семеен занаят”, който е 13000 думи -> за нас това е равностойно на текст от Ани с 6500 думи и текст от Иво с 6500 думи. Всеки от двамата има право да ни прати още текстове с обща дължина до 500 думи (или пък съавторски текстове с обща дължина до 1000 думи).
  3. Пращайте предложенията си на електронни файлове (в .txt, .rtf или .doc формат) на Kopnej2008 в gmail-точка-com. За всеки разказ ползвайте отделен файл.
    Ръкописи и разпечатки не се приемат – целта ни е да общуваме с вас само в електронна форма; и да щадим дърветата.
  4. Копнежът не е анонимен – във всеки пратен файл пишете трите си имена. (Може и имейл за обратна връзка; по подразбиране ще кореспондираме с вас на имейлите, от които ни пращате разказите си.)
  5. Приемаме разкази от 1 януари 2008 г.
  6. Ново: Краен срок за пращане на разкази – 13 юли 2008 г.
    (((Старо: Засега няма краен срок за пращане на разкази. Копнежът ще продължи да тече до запълване на бройката от качествени текстове, към която се стремим – между 30 и 50. Когато доближим тази граница (например вече имаме 25-45 харесани разказа), ще разгласим предстоящето му пресъхване, така че да имате време за финален щурм. 😉
    Забележка: Границата е плаваща, понеже зависи от дължината на одобрените текстове. Ако всички са дълги, общият брой ще е по-малък, и т.н.)))
  7. Копнежът няма състезателен характер. Всички разкази, които минат определена летва (засега 80% от възможния максимум точки), ще бъдат “наградени”. Съревновавате се с критериите ни, не помежду си.
  8. Копнеещите (членовете на журито 😉 ) имат право да останат анонимни. Тези, които са ни дали разрешение да ги оповестим, са изброени тук:
    Калин Ненов
    Атанас П. Славов
    Димитър Стефанов
    Симеон Цанев
    Емануил Томов
    Ангелина Илиева
    Злат Торн
    Владимир Полеганов
    Валентин Иванов
    Ангел Петров
    Кирил Трендафилов
    Иван Иванов
    Мирослав Моравски
    още 6 скрити коза 😉
  9. Журито не е длъжно да изнася информация за критериите си.
    Аз (Калин Ненов) съм избрал да публикувам моите, за да дам ориентир на авторите какво търся в един текст (точно така, и за да ви наплаша 😉 ). Всеки от другите Копнеещи сам преценява дали да последва примера ми. Единственото ни задължение е крайните ни оценки да са съпоставими помежду си – всички да се вписват в една и съща числена скала (например 0 до 120).
  10. Всеки член на журито има право да участва в Копнежа със свои текстове, при същите условия, както авторите.
    Единственото допълнително условие в такива случаи е да не оценява собствените си разкази. 😉
  11. Условията на Копнежа подлежат на промяна във всеки един момент. Моля проверявайте тази страница редовно – поне веднъж седмично и задължително преди да зададете въпрос тук или на имейла на Копнежа.

Награди

“Наградите” включват превод на харесаните разкази на английски (от Фантазийската преводаческа школа) и търсене на платена реализация в чужбина, по условията, описани в тази тема (оглеждайте се за всичко в bold; до края на месеца ще изнесем съществената информация на отделна страница тук).

Забележка: Фондация “Човешката библиотека” е официално регистрирана от септември 2007, така че имаме право да сключваме и писмени договори с авторите.

Засега няма да обявяваме срокове за изготвяне на преводите и разпращане в чужбина. Само ориентировъчно: след септември 2008 г. За сметка на това се ангажираме да връщаме отговор за качеството на пратените текстове (един от трите типа: “Да, взимаме го / Не, този не ни върши работа / Преработете еди-какво си и пратете пак”) до 90 дни, след като сте ни ги пратили.

…и покана да се присъедините към Копнеещите

Ако обичате българските фантастични разкази и ако вярвате, че имате достатъчно време да изчитате и оценявате по три-четири разказа на месец – моля включете се в журито! Колкото повече сме, толкова по-разностранни, а оттам – и представителни ще бъдат оценките ни.

За да разберете какво имам предвид на практика – сравнете индивидуалните класации на журиралите в тази и тази тема. Когато тези оценки се усреднят, се получава нещо доста различно – а ние Копнеем нашето различно да представлява предпочитанията на възможно най-широк кръг от читатели.

(Да не се бърка с “масовия читател”. :/ )

Както се вижда по-горе, това няма да ви попречи да участвате в Копнежа и като автори. Само ще ви позволи да добиете по-добра представа за това, което се пише от сънародниците ни. Поне за мен, участието в журита е не просто масивен мозъчен кръвоизлив… опа, това май не биваше да го споменавам – то е възможност да развия собствените си писателски умения, учейки се от другите. И от доброто, и от още-не-толкова-доброто им.

За да се включите – пишете на Kopnej2008 в gmail, от имейла, на който искате да получавате разказите за оценяване. Ние ще ви изпратим автоматична таблица и допълнителни указания.

Въпроси

Задавайте ги направо тук (като коментар) или на имейла на Копнежа. Ще се стараем да им отговаряме до 48 часа от изпращането им.

Доуточнения

От 25.12.07: Приемаме текстове и на английски – но само ако сте напълно убедени, че пишете по-добре, отколкото на български. Достатъчно голяма част от Копнеещите нямат проблеми с разбирането на езика и ще ви оценим както се полага. Проблемът е, че ще ви съизмерваме с англоезичните автори, които ни вдъхновяват (Питър Бийгъл, Тиъдър Стърджън, Майкъл Суонъик, Харлан Елисън… такива ми ти 😉 ) – а това е във ваш ущърб. (Ако се питате защо – опитайте по някой разказ от изброените автори, в оригинал. После опитайте да пишете като тях. Вървим натам, така е… но никой още не е стигнал.)

– – –

И за финал (и начало):

Бъдете!

(Вдъхновени, плодовити, зашеметяващи… вие си решавате какви.)

Калин и цялата фантастична задруга



Приятели 🙂

На 18 декември, вторник, от 16:20 до 18:00 часа, в заседателната зала в библиотеката на Нов български университет ще се състои лекция-разговор “Колективният превод: как правим невъзможното“.

Писателят Николай Светлев, консултант при превода на “Последният еднорог”, Калин Ненов и Владимир Полеганов, двама от седемте преводачи на книгата, и Дилян Благов, неин основен редактор, ще говорят за трудностите (и радостите 🙂 ) при съвместния превод на художествен текст. Изненадите, които сме ви подготвили, включват:

  • автентичен откъс от аудиозапис на редакторска среща
  • сравнение между различни версии на стихове в “Последният еднорог”
  • кратка (но впечатляваща) демонстрация защо романът не може да бъде преведен от сам човек
  • други 😉

Заповядайте… и ви молим този път да подберете по-крехки домати.



В представянето на Човешката библиотека (библиотечната поредица) има едно дръзко изречение: “Това означава, че не всички избрани текстове ще бъдат фантастика (…); и не всички ще бъдат проза (…)” Забелязахте ли го?

А повярвахте ли му?

~ ~ ~

Да те обичам: картина от Александрина Караджова

На жените, приели като свое откровението, че
… някъде
(зад ден и половина)
единствено за мен
цъфти кокиче.
Единствено за мене е събирал,
Един единствен морски раковини.

Да си жена

Брегът е само спирка към началото…

Понякога, както в този момент, когато ми липсва нещо в самата мен, не ми достигат късчета съзнание, усмивки, смях, трепет и глъч, когато не чувам собствения си глас, започвам да пиша. Като жена, като дете, като себе си – като част от цялото вселенско и като човек, който обича.

Стихосбирката на Мариана Дончева и художничката Александрина Караджова ме стигна в красив миг от живота ми: подари ми я любимият човек след една година – една наша година на преоткриване, израстване и излитане-изстрелване – от черупчената стая на детството в зрелостта, любовта и отдадеността.

Докато те чакам: картина от Александрина Караджова

Дари ми
късче от безвремие,
и аз ще те прегърна
в него.
И нека сме свободни
да летим,
когато волна птица
е сърцето.
Дари ми миг
и стон. Сълза.
А аз тъгата ще изпия.
Умората
с горещи длани
ще стопя,
и зрънце обич
ще посея.

Да се изгубвам, и да се намирам,
Да се разпръсквам и да се събирам
Във ново цяло.

И да те обичам пак…

 

– нашепват редовете вълшебното послание. Красивите рисунки са на жени–вълшебници, жени, които танцуват или топло се усмихват на звездното небе и събират в себе си цветове от други светове – пъстри и нежни, топли и чувствени.

Стихосбирката на Мариана ми напомни много важни неща: напомни ми, че ние, жените не трябва и за миг да забравяме уникалността си, предопределеното ни от Космоса – да бъдем силни, да вярваме, да се борим с предизвикателствата, които ежедневно се появяват пред нас.

Трудно ми е да говоря за поезия с думи, но тази феерия от багри и звуци бих определила като късче от безвремие, миг и вечност, събрани в едно.

Дотолкова ми стигат силите на мен.
Врабеца да нахраня със трошица.
Да кресна след избягалия ден.
Да поизправя стъпкана тревичка.
Приятел да изслушам мълчешком.

Да ме разнежва първото кокиче.
Да споделя с децата си света,
Какъвто заедно го доизмислим.

 

Те всички са съвършени: картина от Александрина Караджова

Какво е да си жена?

Да си жена, е мисия, зов и трепет. Да си жена, е насред море от неразбиране да протегнеш ръка и да помогнеш, без да се замислиш има ли смисъл. Да си жена, е да тичаш по поляните и да се смееш, докато вятърът роши косата ти, поръсена от невидим вълшебник с капчици дъжд. Да си жена, е да даваш живот на друго същество и да обичаш всеки миг, и да те боли. И да не се спираш пред тази болка. И да я надживяваш.

Да си жена, е да си човек – да не се спираш. Да продължаваш. Въпреки болката, въпреки неразбирането, въпреки…

И да се изправяш пак. Красива, несломима, с воля гълъбова и устрем на орлица –

Да бъдеш кралица – на своя свят и този отвън. И да променяш – късче по късче да изпридаш вълшебното вселенско одеяло.

Да си жена, е да си човек и да обичаш.

Да си жена: картина от Александрина Караджова

Средствата от продажбата на книгата се даряват на Националната асоциация на жените с онкологични заболявания.

~ ~ ~

…Това е гласът на Светличе – на Габриела: жена, дете, човек, такава, каквато е. Аз бих добавил само – “Да си жена” е най-красивата книга, която съм видял през цялата 2007-а. Ще го удебеля, за да не си помислите, че съм го казал между другото.

И – български мъже, на вас такава книга ви е нужна. Не ви закачам… съвсем.

Още за “Да си жена”

Магията на пастела: домът на Александрина Караджова, художничката

Мариана Дончева, авторът, и откъси от стихосбирката

Официално представяне на книгата (октомври 2006)

Дарение за Националната пациентска организация на онкоболните (октомври 2007)

Можете да си поръчате “Да си жена” от нас, или направо от Александрина (acrista в gmail-точка-com). В книжарниците вече е изчерпана.

И – празнични, Човешки празници, Приятели!

Калин

Next Page »