Приятели 
Ухилил съм се до ушите, понеже 1) на _такова_ чудо досега не сме ви канили; 2) такова _чудо_, също като еднорозите и алманасите, отнема мнооооого време, докато се роди – и ми стана мило и премило, като си припомних чувството, когато_най-сетне_ се роди…. Но да не ви разсейвам от същественото.
Заповядайте на 20 март от 18:30 в клуб “Хамбара” (ул. Шести септември 22) на предпремиерата на българския фентъзи филм “Носителят на светлина” – дело на кино група “Чудак” от Варна.
Създателите на филма споделят:
Защо Чудак? Защото няма нищо по-чудесно от това да сътворяваш, а заедно с това и да изживяваш чудото. А какво по-чудно от това да откриеш свят, в който магията и любовта са нещо толква естествено и ежедневно, колкото и въздухът и светлината. Светът, в който живеем.
Нашето малко чудо се казва “Носителят на светлина” – 35-мин фентъзи филм, в който сме се опитали да докоснем някои от най-естествените, но в същото време най-тайнствени и непонятни кътчета на човешката душа.
Колко е тънка границата между мечтите и лудостта, между желанието за един по-добър свят и стремежа към разрухата на този?
Дали наистина се боим да обичаме, или се боим да признаем пред себе си, че това е нашата човешка същност?
Какво е борбата за справедливост, когато жертваме всичко, което имаме, какво са магията и мъдростта, когато не виждаме истината, има ли безсмъртие, когато я няма светлината?
Готови ли сме да се срещнем със своето безсмъртие, готови ли сме да научим какво ни прави наистина безсмъртни, когато тленното у нас умре?
Работата по тази история продължи близо 2 години. Сценарият и самата история са авторски, музиката е авторска, образите на героите по-авторски не могат да бъдат, защото всеки един от нас постепенно откри у себе си своя герой.
За снимките са подбрани прекрасни места, като Аладжа манастир, ботаническата градина в Балчик, Шуменската крепост, плажовете по северното Черноморие и т.н., но също така не чак толкова прекрасни такива, например мрачни подземия и изсечени гори – един от най-ярките символи на посегателство и разруха.
Опитали сме се да съчетаем класическите техники в киното с умерено поднесени визуални ефекти и класическото саундтраково звучене с атмосферични звукови акценти.
Знаем, че това е само началото, защото магията ражда магия, а чудото ражда чудо!
Чуйте откъси (първи, втори, трети) от саундтрака на филма. Разгледайте няколко кадъра.
И… елате. Нашата еднорогочовешка дружина ще е там – ухилена до ушите, ка
к 
П.П. Напомням: В петък, от 18 часа, в музея “Земята и хората”, през задния вход – втора киновечер с подборката от “13 национални кинофантастики“. Този път – британски. Входът е все тъй свободен, ние – все тъй гостоприемни. 
Много преди Облачето да срещне Вятъра, когато още беше малко дете, то растеше спокойно и щастливо, на едно прелестно и просторно място, в самото сърце на Балкана. Тогава то, с всеки нов ден, откриваше света, мамещ и любопитен, видян такъв, какъвто могат да го видят само очите на малките деца.
Здравейте, мили приятели!
Как по-приказно може да започне една приказка?
Какво друго ако не приказка е животът ни – безкраен, пъстър низ, върволичка от светлини и загадки? Най-хубавите приказки се случват всеки ден пред нас и ни напомнят, че именно мечтите и желанията ни ни правят повече – търсачи, откриватели, човеци.
В “Пухкавата приказка” откриваме историята на едно малко облаче, което не спира да търси себе си, докато лети над големия свят и среща нови приятели.
Облачето, всъщност беше момиче, ама не точно момиче, а жена, но някак по момичешки непораснала жена, така че по-скоро беше момиче.
И докато лети, и търси, и среща нови Ветрове и други Облачета, то открива, че има нужда от…
Търпение…
Това е нещо, което Облачето си нямаше или поне не знаеше да си има. Всички, и особено Вятърът; непрекъснато му повтаряха “Търпение”! Точно Облачето си намисли нещо и аха да го направи и все се намира някой вятър да го спре и да каже “Търпение”…
…
То искаше повече, и го искаше сега, и го искаше много, и то веднага!!!
… като всички ни. Огледайте се – не ви ли се иска и вие да сте по-търпеливи? Да бъдете по-уверени?
А по пътя към новите приятели и търпението има и полети, високо, високо, и смях, люлеене от дъгата и даже сълзи – откъде иначе идват дъждовете?
Вятърът харесваше Облачетата – и малките, и големите, и розовите, и сивите, и пухкавите, и по-пълните… Не обичаше само досадните Облачета и за да се отърве от безбройните им объркани и оплетени въпроси, се шегуваше с тях по свой си, ветровит начин! Точно тези шеги Облачето не рабра и се нацупи като малко дете, точно както се цупеше, когато не му разрешаваха да яде сладолед! Но понеже беше пораснало (не много, всъщност), си остана нацупено и сърдито доста дълго време. Толкова дълго, че чак Вятърът се зачуди възможно ли е един пухкав розов досаден въпроско, който иска всичко да знае, види и пипне, изведнъж да няма повече въпроси!?
Затова, когато Вятърът приключи с всички важни за Небето дела, той отново се върна при Облачето. Върна се спокоен, малко хладен, но дружелюбен, ветровито шеговит и закачлив, но изпълнен с търпение и разбиране, и те отново започнаха да разговарят! Разговаряха дълго и спокойно, като Вятърът внимаваше, малко, с шегите, а Облачето внимаваше, и то много, с въпросите.
Аз вярвам, че във всеки един от нас спи по едно малко Облаче и с приказката си Даниела ми го напомни. Благодаря й за което и с това представяне й казваме “Добре дошла” в Човешкия ни дом!
Блогът на Даниела е http://leeneeann.info/blog/. Може да си поръчате “Пуккава приказка” с автограф направо от авторката на адрес puhkava-точка-prikazka в gmail.com и да оставите отзив за нея тук. Може да я получите и от нас, на плаваща (рееща се ) цена 7~10 лева – колкото прецените сами.
Времето: 18 часа, 14 март, петък
Мястото: Музей “Земята и хората“ (заден вход)
Събитието: кинолектория “13 национални фантастики” – вечер първа: кинофантастика от САЩ
Входът: свободен
За да не се повтаряме – направо заповядайте в подробното представяне във форума.
(Честит ни форум, впрочем. Май досега не сме се поздравявали по повода… )
