April 2008




Приятели 🙂

“Човекът от Земята” (The Man from Earth), един от филмите, които прожектираме като част от продължаващата лектория “13 национални кинофантастики“, наскоро е стигнал 20-о място в класацията на IMDB за фантастични филми, изпреварвайки заглавия като “Отмъщението на ситите” и “Терминатор”. Това, вярваме с Наско и Габи, е крачка напред за Човешкото – и съвсем в духа на днешния празник.

Нека е Възкресение за всички ни – днес и всеки ден!

(А ако сте гледали филма, ще зърнете и връзката с празника. 😀 )

Притурка от по-късно: Впрочем, благодарение на нашия нов приятел Любомир Дончев, може да си изтеглите редактирана версия на субтитрите за филма.



In exploring the shared language and poetic sensibilities of all animals, I am working towards rediscovering the common ground that once existed when people lived in harmony with animals. The images depict a world that is without beginning or end, here or there, past or present.

Gregory Colbert, Creator of Ashes and Snow

“Пепел и сняг” на Грегъри Колбърт е проект, който събира на едно място снимки, 35 милиметрови филми, арт инсталации и роман в писма. С вглъбение и устойчива вяра в експресивната и артистична природа на животните, той е уловил необикновени взаимоотношения между хора и животни.

Неговата алегория от 21 в. включва повече от 40 тотемни вида от целия свят. Откакто започва да създава своята творба “Пепел и сняг”, Колбърт е организирал повече от 30 експедиции до места като Индия, Египет, Бирма, Тонга, Шри Ланка, Намибия, Кения, Антарктика, Борнео и др.

Спектакълът първо е открит в Арсенал във Венеция, Италия през 2002 и се планира да обиколи света без крайна дестинация. Музея на номадите, пътуващия дом на Пепел и Сняг, дебютира в Ню Йорк (от март до юни 2005) и после пътува за Санта Моника (от януари до май 2006), Токио (март до юни 2007). Сега Пепел и Сняг ще пътуват за Мексико.

Снощи гледах този забележителен арт филм, за който може да научите повече тук.

След като го изгледах имах усещането, че политам. Сред децата, животните, планините…
Fly, fly, fly
Летете!
(: Светличе в празнично настроение



Приятели,
на Международния ден на Земята – 22 април, който ще се чества от над 1 милиард човека по цялото земно кълбо, да се съберем и ние и заедно да почетем глобалното тържество на грижата за нашата планета!!!

Нека се запознаем с най-наболелите „рани” на нашето кътче Земя – българската природа, да се спрем и да помислим какво всеки от нас може да направи, за да я спаси, че да продължаваме да й се радваме…

Кога и къде?

Велико Търново – пред Общината, 18 часа, Недялко Йорданов – info ет nomadshostel.com, Таня Конакчиевa- tkonakchieva, tkonakchieva ет abv.bg

Варна – пл.Независимост, 18,30 часа, инж. Владимир Михайлов – vladimir.mihailov ет gmail.com ; Вяра Мишева – verka3333 ет gmail.com

Пловдив – Копчетата, 18 часа – Мария Георгиева, elmira ет gbg.bg; Нели Арабаджиева, blueprints ет abv.bg

Габрово – пред Общината, 18 часа

София:

От 14:00 до 20:00 на следните 5 инфо-спирки:

– в градинката между СУ „Св. Климент Охридски” и Парламента – за чиста и зелена градска среда;

– на ъгъла на бул. Витоша и бул. Патриарх Евтимий – за вредите от цианидните технологии при рудодобива и проекта АЕЦ “Белене”; ;

– на пл. Света Неделя – за презастрояването на Черноморието;

– на Попа – за велоалеите в София;

– пред Народния Театър – за Национален парк Рила, ски-курортите и алтернативния туризъм.

– на езерото Ариана се открива фотоизложбата „ЗЕМЯТА ОТДОЛУ”

16:00 Състезание между градски транспорт, автомобил и велосипед
(за повече инфо виж: bikevolution-bg.org или пиши на velobg ет gmail.com)

17:30 В двора на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски” – дискусии, форум-театър и среща за велошествието

18:30 Събиране за вело-шествието на „Велоеволюция” – в двора на Ректората на СУ
19:00 Начало на вело-шествието на „Велоеволюция” – от СУ през Попа до пилоните на НДК

19:30 Пешеходно и вело-шествие – пилоните на НДК
19:45 Тръгване на пешеходно и вело-шествие – НДК – бул. Витоша – ул. Граф Игнатиев – Сцената в Борисовата градина

20:30 Концерт „МУЗИКА ЗА ЗЕМЯТА” – на Сцената в Борисовата градина:

Попара feat. Арабел Караян,
D2,
Root Souljah,
Футбол и шахмат,
Гологан,
Гласове на ветровете

(това съвсем не са всички музиканти, които се чувстват част от музиката на Земята, скоро на www.iskampriroda.org и другите)

Организатори:
Коалиция “За да остане природа в България”
Екологично сдружение “За Земята”
Сдружение “Велоеволюция”
Фондация “ЕкоОбщност”
Гражданска група “Граждани за Рила”
Българска фондация “Биоразнообразие”
Информационен и учебен център по екология
Университетски клуб за опазване на природата UNECO
коалиция “БелеНЕ”

Със съдействието на Столична община

Медийни партньори:
Радио Тангра
Радио Z-Rock

Част от групите на “Граждани за Рила” също ще организират акции по градове. За да се свържете с групата във вашия град, пишете на saverila ет gmail.com

И акцията, за която разбрах току що (и подкрепям изцяло – аз самата прегръщам дръвчета, цветя и тревички :):

Да целунем Земята!

Да се съберем на деня на Земята и да й дадем, дори мъничко, но от себе си.
Бъдете!
Светличе



За чудесата, които се случват всеки миг, като приказките, които сътворяваме – най-истинските, случващи се всеки ден пред очите ни.

Носителят на светлина

20 март е. Навън времето се е поначумерило по мартенски и баба Марта сипе ту усмивки и слънце, ту малко дъждец.

В главата ми отеква чудна мелодия – проблясват мечове, чуват се стъпки, прошумоляват листа… В главата ми звучи вълшебна музика и вече съм там – при принц Ариан, принцеса Ния, злия магьосник, приказните гледки. Историята ще ме заплени! Още при споменаването на думата “гора” в началото, когато магьосницата се приближава към принц Ариан, усещам вълшебство, примесено с екологична тематика. Някой изсича свещените гори. Древно пророчество е на път да се сбъдне. Носителят на светлината иде!

Събрали сме се на площад Славейков. Тъкмо идвам и виждам Христо, облечен в официални дрехи и усмихнат до ушите. След малко идват и другите от екипа, който се състои и от вълшебниците Катя и Ели.

Запътваме се към Хамбара, мястото, където е предпремиерната прожекция.

Когато отварям малката вратичка, сякаш попадам в страноприемница “Скокливото пони”, където от полегатите стълби светят и ми намигат пламъчета на свещи, а дървеният ковчег до вратата напомня за атмосферата на “Карибски пирати”. Вярно, пуши се и трябва да стоиш прав, но нищо не може да ти отнеме желанието да посрещнеш чудото.

А то е “Носителят на светлина” – колективно дете-чудо на задружен екип от младежи от град Варна. И е фентъзи филм, на който предстоят изяви на филмовия фестивал за късометражно кино в Балчик и на много други български и международни конкурси. Творческият екип е работил с варненската група за исторически възстановки и каскади “Чигот” и със студио “Две и половина”, където записват дублажа.

“Чудаците” са заедно от 2 години, от началото на снимките.

Те се самоопределят като странно трио – единият пише, другият композира, третият фотографира…

За себе си Катя споделя:

Като режисьор, това ми е вторият сериозен проект в студентското кино. Първият беше филмът “Поп-метъл”, финансиран от програма “Младеж”. Освен това съм режисирала и една пиеса по случай честването на Айнщайн като учен на века. За мен винаги е било важно да мога да споделям с някого сътворяването на дадена история. Това много ми помага, не само защото в дискусията се ражда истината и възникват повече въпроси, но и ме зарежда с енергия и ентусиазъм, страст и порив, виждам много по-ясно дадена сцена, вече готова, заснета, жива… Ели много ми помага именно тук, оставяйки настрана фотографските й умения. От 14-годишни с нея творим и мислим заедно. Индивидуалният акт на написването на дадена история не е кой знае какво усилие, нито пък само хрумката.

Пътят също е определящ. Но може би най-важно е и с кого го вървиш, с кого се учиш и мечтаеш. Това е и чудото на чудаците. Умеем да мечтаем заедно. Е, не липсват и творческите спорове, особено когато някой се намеси в сферата на другия, но и това си има поучителните моменти.

Ели споделя:

Радвам се на красотата, която ни заобикаля. Обичам природата и тази близост с естественото ме провокира да показвам и на останалите чудесата, които аз виждам. Вече 4-5 години се уча как да им ги представям, било то чрез фотографии или кино-кадри.

Определено раздвояването между игра и снимане е трудно, защото са по едно и също време. По време на снимките на “Носителят на светлина” научих страшно много за осветлението и се развих. В “бъдещите творчески планове на Чудак” определено ще ме видите като оператор. Това е първият ми сериозен опит за снимане на филм. Преди съм асистирала в любителски проекти като Popcorn и съм фотограф и оператор на група за исторически възстановки и каскади Чигот.

От групата за исторически възстановки Чигот е и Медката.

Това, с което Ицо блесна във филма, освен главната си роля, разбира се, беше музиката.

Христо е незаменим по техническата част и заради образованието си. Той измайсторява фарта за филма, димките, част от мечовете, пророчеството, яйцето…

Музиката на филма е приказна и допринася за незабравимата атмосфера на пейзажите и природата.

Ето какво сподели Христо за нея:

С музика се занимавам от няколко години, а преди това съм имал наистина много хобита и инереси. Повечето от нях намериха своето място в работата по “Носителят на светлина”. Невероятно е да се пише музика за филм – тази музика е чиста емоция, която просто се преживява по време на целия процес на създаване на отделните чсти на саундтрака. Преживявам я аз, за да мога да предам усещането и на други и да я преживеят и те. Точно това е начина, по който пиша музиката си, често дори не знам какво ще се получи и какви мелодии ще звучат накрая. Знам само какво внушение търся.

С останалите неща, които правихме за филма обаче, не беше така. Преди да се заема с изработката на реквизита, особено на важни предмети от него, като Предсказанието и драконовото яйце, символизиращо стремежа към безсмъртие, внимателно подбирах материалите и начините за тяхната обработка, за да изглеждат възможно най-реалистично пред камерата. Най-голямото предизвикателство за мен беше подготовката на техническата част – пригаждането на осветлението и особено изработката на фарта. Проучванията и нахвърлянето на различни работни идеи за него, пресмятането на разходите и търсенето на материалите продължи месеци наред и накрая (не без помощта и на други хора) всичко проработи успешно, а по време на снимачния период сме снимали и на терени, на които не съм подозирал, че ще можем да поставим фарт. А с пиротехниката (най-вече с димките) искрено се забавлявах. За в бъдеще едва ли ще застана отново пред камера, освен за някоя много мъничка роличка или като статист в масовките. Мисля, че открих своето място, и то е някъде встрани от обектива. Не е като да няма какво да се прави там.

Следващият проект на екипа Чудаци се предвижда да бъде напълно професионален и пълнометражен филм на историческа тематика с фолклорни елементи. Очаквайте го в близките няколко години по чудашко темпо!

Планът им е да покажат, че въображението, смелостта, вярата и добрите напътствия могат да дадат умението да се прави грабващо кино в България. Има и хора, които могат да го правят – остава само творческа инициатива от страна на всеки. С общо желание и съвместна работа всичко е постижимо и колкото по-голямо е предизвикателството пред тях, толкова повече се радват на резултатите. Да бъде кино!

Вчера (15 април 2008 г.) беше и премиерата на “Носителят на светлина” в Червената къща в София в рамките на прожекцията на български късометражни филми и дискусия с авторите “Кино в дълбочина 2008”. На въпросите на публиката след прожекцията отговаряха Христо и Катя.

Аз мога да пожелая на чудния екип да не спира да вдъхновява и да радва, защото най-голямото чудо е да носиш радост. А вие, Чудаци, го правите по вълшебен начин – с ентусиазъм, воля и желание.



Приятели,

Понеже в пощата ми от доста време се мъдри най-новият Raven – не онзи, дето вика Nevermore, ами другият, дето съдържа пресни вести за всички творчески неща около Бийгъл 😀 – имам една питанка към вас. По-точно, към онези от вас, които се справят с английския.

Искате ли да се абонирате за бюлетина?

Ако да – просто впишете имейла си в полето на дъното на тази страница.

А преди да решите – разгледайте един предишен брой.

Вестите в бюлетина често включват нови (и редки) издания, свързани с Питър. И понеже той продължава да се бори за правата си с разни филмови компании – което специално при него е само част от по-голямата борба за физическо (а значи и творческо) оцеляване, – един от начините да му помогнем е като си купим негови творби директно от извора.

(Някой път трябва да разкажем повече за неволите му – засега само бих ви насочил към есето на Конър Кокран, сегашния му агент и съратник.)

Бъдете – и се борете!
(При желание. :D)

Next Page »