June 2010




Приятели 🙂

Следващата среща на младежката писателска работилница ще бъде… в Борисовата градина. Ако не вали. 😀

И тъй: Заповядайте на входа на Борисовата откъм езерото “Ариана” на 03.07. (събота), в 18:15. До 20:30 ще приключим. Моля носете си лаптопи, ако имате.

ВНИМАНИЕ! Потвърждаваме: среща в 18:15, на езерото “Ариана”, до стълбите на подлеза.

Вижте условията за участие. Входът (или “входът”) е все така свободен.

Пращайте текстовете си до четвъртък включително. Ако местата се запълнят – имаме ви пред вид за следващите срещи. С предимство са съвсем новите участници.

Ако идвате само да слушате – добре сте ни дошли.

А пък през август…

Лятна академия на море… една седмица писане, писане, писане!

~ ~ ~

А в неделя, 04.07., от 11 до 14 часа каним всички, които имат идеи за бъдещето на електронните книги, в дома ни на ул. “Ангиста 8″. Независимо дали идеите са свързани конкретно със “Слънце недосегаемо” и книгите на Николай Теллалов, или с е-книгите въобще – ако можете, елате.

Тъй като Човешката библиотека е отворена група от доброволци (повече може да научите във “Въпроси (и отговори)“); и тъй като винаги има повече хубави неща за вършене, отколкото хора да ги вършат (в момента например се предполага аз да работя по превода и реализацията на “Слънце недосегаемо” в англоезичния свят, само че е-книгите са ми страшно на сърце… ха сега кое по-напред?) – каним ви и да участвате в създаването на работно ядро, което се занимава специално с електронните книги. Например:

  • конвертиране от .pdf, .doc и .odt формат в .pb2 (с хиперлинкове в съдържанието и бележките под линия, и каквото още ще е полезно);
  • лесни начини за реализация на идеите за звуков автограф и персонализирана книга;
  • технически възможно ли е да направим книга, в която самият читател избира между няколко варианта за превод на едно и също нещо (за това ще разкажа повече нататък ;))…

Искате ли да се включите? Дори и да не дойдете на срещата в неделя – пишете ни (на poslednorog -в- gmail.com). Споделяйте идеи, тук, или в темата “Електронните книги” във форума, или направо ще отделим нов подфорум…

И Бъдете!

Калин и екипът на ЧоБи

П.П. Участието в работното ядро “Е-книги” не ви задължава да се запишете в екипа на самата Човешка библиотека. Но ако се престрашите 😉 – оттук моля…



Когато разбрах за акцията на ГДБОП срещу електронната библиотека “Моята библиотека” (http://chitanka.info), едно, изчаках да ми поотшуми гневът (във всеки човек тлее чудовище :/ – блазе вам, които сте превъзпитали своето), две, пратих писъмце с няколко въпроса до издателствата, изброени като членове на асоциация “Българска книга”. (Асоциацията, заедно със Съюза на българските преводачи, е спрягана в някои медии като подбудител на акцията; сега виждам, че се е подписала под отворено писмо, което потвърждава участието й.) Идеята ми дойде, след като прочетох един коментар на Николай Теллалов в блога на Григор Гачев.

Ето текста на писмото:

Здравейте!

Пиша ви във връзка със скорошната акция на ГДБОП срещу електронната библиотека chitanka.info. Обръщам се към вас, тъй като фигурирате в списъка с членове на асоциация “Българска книга”, която е сочена в българските медии като един от инициаторите на акцията.

Ще ви бъда благодарен, ако ми отговорите на следните въпроси:

1. Беше ли предупредено вашето издателство или организация за акцията на ГДБОП преди нейното провеждане?

2. Одобрява ли вашето издателство или организация закриването на електронната библиотека chitanka.info? Защо?

2А. Ако не одобрявате акцията на ГДБОП, ще предприемете ли някакви действия спрямо асоциация “Българска книга” и какви?

3. Разрешавате ли да публикувам отговорите ви онлайн?

Бъдете,
Калин Ненов, читател и участник в Човешката библиотека

Писмото бе пратено до общо 81 издателства и организации (предимно книжарници) – колкото са изброени на сайта на АБК.

(Мимоходом отбелязвам, че в електронните адреси, дадени в сайта, има поне 5 грешки – след кратко ровене из Интернет намерих верните адреси. Препоръчвам на АБК да осъвремени базата си данни.)

Тук и в отклиците по-долу ще публикувам отговорите на онези издателства, които дадоха разрешение. Отговорите на останалите ще обобщавам с по едно изречение.

Ако желаете да споделите собствените си впечатления (или да видите какво мисли Калин като издател-преводач-автор-читател) – препоръчвам ви темата във форума ни. Най-малкото защото е по-удобна за форматиране, слагане на връзки и саморедактиране.

Тук само ще кажа: в България се заговори за книги и четене, и пушек се вдигна, и огън, и жупел, и плам… Само това да беше – благодаря ви, Моята библиотека, благодаря ви, мои познати и непознати приятели на книгите, благодаря ви. Вие сте моят народ.

…Няма да го оставяме само с това – да?

К)

~ ~ ~

Като представител на издателство “Весела Люцканова” заявявам, че с никакви думи или действия не сме съдействали за вчерашната акция. Предполагам, нямам информация, че и повечето издателства от Асоциация “Българска книга” са получили единствено съобщението вчера в пощите си – “В линка можете да видите информация за поредната успешна акция на ГДБОП, проведена със съдействието на Асоциация „Българска книга”. Преди около месец Ви информирахме за успешна акция в Русе. Тогава бе затворен сайт, който продаваше книги срещу sms с цена 4.80 лв.”

Като човек, който се занимава с производството на хартиени книги, смятам, че когато едно издателство е вложило много време, труд и пари, за да намери (да избере сред милиарди), да получи право да публикува (да плати на автора), да преведе и редактира или само да редактира (да плати на преводач и редактор), да отпечата (да плати на печатницата), да съобщи, че има такава книга (да плати за реклама) и да я разпространи (да плати на хората, които я продават), не е справедливо някой да вземе готовия продукт и да започне да го раздава безплатно. Справедливо ще е да се предлагат безплатно всички литературни произведения, чиито автори желаят това или интересите им няма да бъдат накърнени – проект Гутенберг като пример. Но дали един български автор, който е изгладувал възможността да публикува книгата си, като сам е платил голяма част от горепосочените разходи, ще се чувства щастлив да купят от него една бройка и след това книгата му да стане безплатна? Не съм привърженик на силовите методи и крайните решения – според мен книгите в интернет са изключително полезни и необходими – само трябва и разпространяващите ги, и ползващите ги да имат съвест и разбиране.

(Вихра Манова, издателство “Весела Люцканова”)

~

Издателство “Пан” не е член на Асоциацията от април 2009 г. и затова нямаме никаква представа кой е уведомил ГДБОП за сайта.

(ИК “Пан”)

~

Здравейте, Калине.

Аз съм редактор в издателството и сега ви пиша от свое име. Собственикът на издателството не е в България и едва ли ще ви отговори. Но по различни поводи ние всички сме обсъждали ситуацията с дигитализирането на текстовете от нашите издания и качването им в интернет. И всички, включително и Дамян Яков, са изказвали мнението, че това не пречи на продажбите ни. Нещо повече, ако текстовете допаднат на тези, които прочетат част от тях, то те търсят и си купуват изданията на хартиен носител. Известно е, че някои издатели в Русия например пускат на сайтовете си електронни варианти на собствените си издания. Като правило – на много ниски цени. Но само 15-20 % от хората, които свалят текстовете, заплащат цената. Повечето от ползвателите просто си теглят нужните им текстове, без да заплащат нито стотинка. И издателите, и авторите смятат, че това е добре за рекламата на книгите и популяризирането на авторите. Ако в България дигитализираните текстове са по-привлекателни за много хора, издателите трябва час по-скоро да се ориентират към издаването на книгите си и в електронен вариант. За нашето издателство мога да кажа, че такава нагласа има и вече са подготвени първите електронни варианти.

А затварянето на сайта беше май само показна акция и до нищо определено няма да доведе. Текстовете не са разпространявани  с комерсиална цел и следователно, никой не може да обвини организаторите на сайта, че са се облагодетелствали.

Това, което направи ГДБОП, не е инициирано от асоциацията, а от точно определени хора.

Приятна вечер,
Маруся

(Издателство “Дамян Яков”)

~

Един от представителите на издателство “Унискорп” подкрепя действията на ГДБОП.

~

Главният редактор в издателство “Лира Принт” смята, че дейността на “Моята библиотека” е незаконна.

~

Случаят с “Читанка” за пореден път илюстрира баснята за орела, рака и щуката. Повечето отзиви на читателите са негативни, но сега е моментът да се подеме разумна дискусия, в която заинтересованите да се изкажат и да уважат мнението на другия. За съжаление, в нашето общество всички мислят само за себе си и интересите си, без да се замислят за процесите, които всъщност текат.

Честно казано не съм се замислял особено по въпроса дали наличието на дадена книга в мрежата предоставена за безплатно теглене намалява продажбите й и издателите генерират загуби. Ако съдим по огромния брой виртуални библиотеки в Русия с чудовищен брой заглавия, въпросът става още по-заплетен. Данните ми са отпреди години, и не знам дали са актуални в момента, но Русия е страната на първо място в света, в която се издават най-много преводни заглавия, и руснаци са ми казвали, че това е много добър бизнес там, за разлика от България.

Сега е моментът някоя социологическа агенция да събере подробен материал, който да анализира в близко време.

Поздрави!
Димитър Козарев
Управител на изд. “Дилок”

~

Здравейте,

за съжаление времето ми е много ограничено и ще ви отговоря кратко на въпросите:

1. Не;

2. Не;

2А. Да – ще прекратим членството си в Асоциацията, но не това е основната причина;

3. Да.

Поздрави
Г. Кърнев – управител на УИ [университетско издателство] “Паисий Хилендарски”



Приятели 🙂

Следващата среща на младежката писателска работилница ще бъде на ул. “Ангиста 8″, на 26.06. (събота) от 18:00 до 20:00 часа. Вижте условията за участие. Входът е все така свободен.

Пращайте текстовете си до четвъртък включително. Ако местата се запълнят – имаме ви пред вид за следващите срещи.

Специално този път има и допълнителна задача – ще редактираме заедно един превод. Казва се “10 съвета за начинаещи творци”. (Долавяте ли нещо иронично? 😉 )

Ако идвате само да слушате – добре сте ни дошли.

А пък през август…

Лятна академия на море… една седмица писане, писане, писане!



Прегръщам, замахвам, отсичам.

Прегръщам, замахвам, отсичам.

Прегръщам, замахвам, пускам, обръщам се.

Над житата пробягва полъх и те меко се люшват.

Двамата – Съгледвачи? Преследвачи? Двойка? – се изправят до синора. Единият държи шепа зърна, които стрива с пръсти, а сетне поднася пръстите към носа си. Изискано, без излишества и надувки.

Очертава се прелестен тупаник.

– Слушам ви.

Единият сваля ръката си в отривист поклон, докато застава в пълен анфас към мен. Не се усмихва. Прави му чест. Другият, почти едновременно, пристъпва до него. Помежду им остава разстояние точно колкото за конфед’ска жена, не много слаба, не пълна.

– Тук сме като официални представители на Гмономто.

– Слушам ви – кимам аз, овладявайки порива раздразнение. Емблемите на левите им рамене са ми казали откъде са.

– Получихме вест, че в парцела ви се отглеждат посеви, сътворени от нашите господари, без разрешително.

– Проверката ви потвърди ли го? – вдигам вежди.

Кимват, съвсем едновременно. Затулям очи с длан и дори се повдигам на пръсти, за да погледна над раменете им нивата на Божинов. Инстинктивна реакция, и не особено резултатна – дотам има все така седем хвърлея, все така безопасни (разправят ни Мъдреците). Атанас не ми е казвал да е градил кошери през последните месеци, а и няма как да пропусна хоралите на пчелички, ако решат да ме навестят. Откъде са дошли тия неща в житото ми?

Ех, Майчице наша…

– Известно ли ви е – демонстрира членоразделна реч другият, – че присъствието на земеделски култури, сътворени от Задруга, създаваща живи твари от клас Поверителен, в парцел, който не разполага с разрешително за съответния времеви отрязък, е наказуемо по чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието?

Кимвам безмълвно. Не ги знам точните чепове, но съм наясно с духа на Съглашението. Даже след като преди три седмици група Мъдри мъже (и Манева) вписа поправки, без да ги обговори и съгласува с конфед’ските поданици както насочва редът на Правото.

– А известно ли ви е, че наказанията, изложени в Кодекса на неправдите и способите за тяхното възмездяване и оправяне, предвиждат възмездия в размер половината от реколтата, добита от парцела, на чиято площ са открити непозволени култури, и пълна възбрана върху отглеждането на културите, противоречащи на чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието, редом с тригодишна възбрана за отглеждане на сродните ним култури?

Плъзвам се плавно напред, старателно скръстила ръце зад гърба си. Озовавам се на две крачки пред другия, и на четири по диагонал от единия. Гледат ме все толкова съсредоточено, а другият не губи и късче от сладкодумието си.

– В качеството си на официални представители на Задругата, създаваща живи твари от клас Поверителен Гмономто, разполагаме с правото да проверяваме земеделски парцели, за които биват подавани известия, съдържащи загрижени подозрения за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. В допълнение към цитираното право сме натоварени с правомощия да налагаме запрещение върху сеитбата, гледитбата, беритбата и полагането на всички неспоменати, но свързани грижи за заподозрените култури, до изясняване на точните обстоятелства.

Прехапвам долна устна, по навик.

– Извършената от нас проверка задълбочава подозренията за противоречия с чеп осем, издънка дванадесет и чеп двеста и седемнадесет, издънка две от Съглашението за живите твари, земята и препитанието. Затова считаме за необходимо да наложим запрещение върху… – той най-сетне си поема дъх – всички земеделски дейности тук. Моля елате с нас за изясняване на точните обстоятелства.

Някой път си мечтая интуицията ми да ме подведе. Някой друг път ще е. Тупаникът се затвърждава.

И все пак…

– В качеството си на волен конфед’ски поданик в духа на Съглашението за волното поданичество и неприкосновената свобода – гледам го сериозно и настойчиво, белким думите ми пробият дебелата му кратуна на Тълкувател – имам право да ви пропъдя от имота си, ако преценя, че присъствието ви тук е нежелано. Съглашението ми дава и правото да приложа сила, особено в случаите, когато сте навлезли в моя земя без покана или предупреждение. Вървете си с мир. Аз ще забравя, че сте взели без позволение шепа от плодовете на моя труд. (В духа на Съглашението за живите твари, земята и препитанието.)

Другият отстъпва леко назад, половин крачка към външната ми страна, точно когато единият пристъпва напред, половин крачка, от другата ми страна, точно когато пристъпвам диагонално, две трети крачка, така че когато свършим с пристъпването, отстоянията да си останат същите.

– А като Дева-Юнак, имам по-висок чин в Конфед’ските миропазещи сили и от двама ви. И сега, като ваш може-командир, ви веля да спрете и да се върнете при преките си началници за друга задача.

Леят се думи, стъпват се стъпки, пазим позиции… Писва ми.

Явно си проличава.

Двамата рипват насреща ми като кошутенца първескинчета (…дали не са Двойка?) и за миг секват дъха ми с тъй рядката своя грация и синхрон. Сетне аз секвам дъха на другия, а докато конвулсиите му мачкат недоожънатото жито, скачам към първия, бясна. Как го беше изпял оня несретник… аха – ядна като младата Юна.

(Съзнавам, че на едно примитивно, зверско ниво, от мъничка храня недоверие към Тълкуватели и всякакви хора, ползващи Правото за оръжие. Това обяснява, обяснявам си, а вятърът вее косите ми и гъделичка свивката между палеца и предългия показалец на дясното ми ходило, защо избрах за другия прав еленски, и то право в слънчевия му сплит. Белким когато се освести, да се освести и сърцето му.)

Насреща ми блясва метал, боли, вече не мисля, пета, лакът, захват, пука кост, крясва, пускам, дишаме, дишаме, дишаме. Изпъчвам гърди и алената вадичка покрай лявата ми за миг приковава вниманието му. Точно колкото да се плъзна сред класовете и да го мелна в чатала. Как го беше изпял оня несретник… аха – в такива случаи мъжът се групира около гениталиите си и забравя за всичко останало. Смея се от сърце, докато му отпирам още един лакът в брадичката, довършителен.

(Днеска направо не се трая, толкова съм…….)

Хапя устни, тръскам глава. Гушвам сноп дълги стръкове, чакам да ми помине.

После си грабвам наметката и хуквам да търся кой ги е пратил.



Приятели 🙂

Днес изтича точно половин година, откакто възвестихме ГОЛЯМОТО ПИТАНЕ “Какво правим оттук нататък?”.

Резултатите досега са:

1. Да издадем “Песента на ханджията” на Питър Бийгъл
22 гласа ДА

2. Да издадем “Повече от човешки” на Теодор Стърджън, в напълно нов превод
12 гласа ДА

3. Да издадем сборник с подбрани разкази на Теодор Стърджън
23 гласа ДА

4. Да издадем “Храмът”, продължение на “Монетата”, на “Светлини сред сенките”
14 гласа ДА

5. Да издадем “Антиземие” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

6. Да издадем “Слънцеград” на Николай Теллалов
26 гласа ДА

7. Да (пре-)издадем “Аз, грешният Иван” на Николай Светлев
9 гласа ДА

8. Да издадем антология “Топла българска поезия”
10 гласа ДА

9. Да ни предложите вие нещо друго – какво?
Различни предложения. Преобладава Зиндел.

…от общо 43 гласували.

ПИТАНЕТО продължава – без краен срок, и с все толкова огромно желание да чуем гласовете ви – гласовете на читателите, заради които продължава самата Човешка библиотека. Включете се лично, включете и четящите си приятели!

…И – наистина ли нямате въпроси? Съвсем никакви?

Next Page »