March 2013




Приятели (:

Навръх първа пролет излезе антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“.

Сега, с вдъхновяващото съдействие на участниците в Копнежа за корица – Атанас П. Славов, Елка Парушева и Надежда Коцева – ви представяме и илюстрираната версия. Тя, освен двете корици, съдържа пет изображения – дъгоцветно-фантастични до последното. 🙂

Може да си я поръчате по същия начин както версията без картинки 😉 – посетете линка горе.

А ние търчим и фучим, и хвърчим – вкратце, готвим следващите ни издания…

😀



Приятели:

Помните ли „Последният еднорог“?

Е – шест години по-късно, долу ви чака „Песента на ханджията“: друг роман на Питър С. Бийгъл. Вероятно най-изящният му… но това ще прецените сами. 🙂

И преди да се понесете по нея, по песента:

– Ако искате да сте По-желали – онези читатели, които вярват с ум и сърце, че тази книга заслужава да влезе в поредица „Човешката библиотека“ – пишете ни!

– Ако искате да продължим да издаваме преводни книги – помогнете ни!

Засега само ще споделим, че „Песента на ханджията“ ще излезе като електронно издание. (Като хартиено – само ако се съберат поне 100 предварителни поръчки.) И че силно ще разчитаме на вашата помощ с разгласата. Целта ни е дръзка: поне 700 платени е-книги. За да има смисъл чутовният труд на преводаческо-редакторската ни кавалкада…

Подробности – по-нататък. Лека-полека. 😉

И тъй…

 

Пристигнаха три дами по залез в моя край:
едната бе кафява, както е кафяв кравай,
едната – черна, с крачка на моряк жена,
едната – бледа като дневната луна.

Бялата бе с пръстен от ярък изумруд,
кафявата – с лисица на сребърен хамут,
с бастун от палисандър бе черната от тях
и меч в сърцето му с очите си видях.

Те взеха стаята ми и залостиха вратата,
те пяха – всяка песен бе ми непозната.
Унищожиха овнешкото, без да се помаят,
и викнаха за вино, че и за ратая.

Един път спориха, проляха дваж сълзи –
смехът им цялата околност огласи.
Таванът се разтресе, мазилката поддаде,
всички гълъби без два лисицата изяде.

Отяздиха със изгрева на слънцето над тях,
бялата като кралица, черната като монах,
кафявата запяла, на радост глашатай,
а аз ще имам да си търся нов ратай.

 

Песента на ханджията

Питър С. Бийгъл

Превод: Анна Антонова

Редакция: Калин М. Ненов

 

ПРОЛОГ

 

Някога край една река на юг имало селце. Хората, които живеели там, отглеждали царевица, картофи, един сорт синьо-зелено зеле и някакъв жълтеникавокафяв пълзящ плод, който бил по-приятен на вкус, отколкото на вид. През дъждовния сезон всички покриви протичали – къде повече, къде по-малко – а децата често били слабички, за разлика от кравите и прасетата, но в онова село никой не оставал гладен. Имало и хлебар, и мелничар, което си било удобство, и тъкмо толкова свободно време, че да се родят достатъчно разногласия за две отделни църкви. А корените на едно дърво, растящо само в онзи край, успокоявали треска, накиснати в чая, а пък обелени и счукани, ставали на боя като зелени сенки.

В селото живеели две деца, момче и момиче, родени с едва часове разлика, които израснали влюбени един в друг и били вречени да се оженят през пролетта на осемнадесетата си година. Ала дъждовете се проточили оная година, пролетта закъсняла, а по реката даже имало лед, нещо, което помнели само най-старите. Затова, когато топлото време най-накрая дошло, двамата влюбени излезли на мостчето под мелницата, където не били ходили почти половин година. Следобедното слънце ги карало да примигват и потръпват, и те си приказвали за тъкане, какъвто бил занаятът на момъка, и за кого нямало да поканят на сватбата си.

Девойката паднала в реката в онзи ден. Заради зимните дъждове дълга част от перилото, на което тя се облягала със смях, била изгнила и то се сгърчило под тежестта ѝ, а водата се устремила към нея. Имала време да ѝ секне дъхът, но не и да извика. (more…)



Приятели (:

Втората ни книга за 2013-а е първото ни съвместно издание – заедно с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“; и първата антология, която включваме в поредица „Човешката библиотека“.  Обещаваме обаче, че съвсем няма да е последната. 😉

Тринайсетте цвята на дъгата

корица на „Тринайсетте цвята на дъгата“, електронно издание

корица на „Тринайсетте цвята на дъгата“, електронно издание

Величка Настрадинова, Атанас П. Славов, Георги Арнаудов, Александър Карапанчев, Любомир П. Николов, Григор Гачев, Николай Теллалов, Валентин Д. Иванов, Янчо Чолаков, Ангелина Илиева (с псевдоним Йоан Владимир), Ивайло П. Иванов, Владимир Полеганов, Калин Ненов, Геновева Детелинова – автори, 2013

Калин Ненов, Атанас П. Славов – съставители, 2013

Калин Ненов, Емануел Икономов, Катерина Обретенова, Вихра Манова, Александър Карапанчев, Ангелина Илиева, Диана Павлова, Искра Христова, Светла Йосифова, Николай Светлев – редактори, 2013

Калин Ненов, Евгения Василева, Илка Чечова – коректори, 2013

Калин Ненов – предговор, 2013

Елка Парушева, Атанас П. Славов – художници на кориците, 2013

Атанас П. Славов, Елка Парушева, Надежда Коцева – илюстрации, 2013

Александър Василев, Калин Ненов – електронно оформление, 2013

Александър Карапанчев – технически сътрудник, 2013

Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“ – издатели, 2013

Благодарим сърдечно на Mandor от sfbg.us за консултациите при оформлението.

За да ви пратим книгата (във формат FB2), пишете ни на poslednorog -в- gmail.com дали искате:

А) илюстрираната версия (с размер 3 MB)

или

Б) версията без картинки (с размер 0,9 MB) – с корица 1; с корица 2; или без корица?

~

И! Сега е моментът да обявим резултатите от Копнежа за корица, който копняхме от началото на март. Затаете дъх…

… и превъртете страницата нагоре – за да видите (пак :D) двете корици, които най-силно грабнаха сърцата и умовете на участниците в Човешката библиотека и Тера Фантазия. Топло приветстваме Елка Парушева и Атанас П. Славов! И ги каним да си изберат от изданията на ЧоБи – всичко, което грабне техните сърца и умове (в рамките на 60 лева 😀 – всеки от двамата).

Имаме и награда-насърчение за още един художник: Надежда Коцева. Надя, моля харесай си две от нашите електронни книги (всичко тук без преводите и Посестримите), пиши ни на пощата – и веднага ти ги пращаме. 🙂

А вие, приятели, може да разгледате деветте предложения, които получихме, в Галерията към сборника.

А сега обратно към него самия…

~

Заплащането на е-изданието е доброволно, според желанията и възможностите ви, и става по някой от начините тук. Всички приходи отиват при авторите и творческия екип или се влагат в подготовката на следващите книги от поредица „Човешката библиотека“. Ако се колебаете – препоръчваме 3 лева.

Разполагаме и с хартиени бройки от антологията, на цена 15 лева (заради малкия тираж :(), но върху сто процента рециклирана хартия, включително корицата 🙂 – която в техния случай изглежда така:

корица на „Тринайсетте цвята на дъгата“, хартиено издание

Ново: От 2014-а хартиените бройки са изчерпани.

И авторите, и ние ще се радваме на отзивите ви… дори да са само от един ред. Пишете тук, или във форума, или на мейла горе.

Честита пролет! Вижте каква дъга се е спуснала: да ни поздрави, да ни поведе…



Приятели, продължаваме (:

Последната книга в поредица „Човешката библиотека“ е романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да си поръчате електронното издание. Вижте повече тук.

Приятно четене.
откъс първи
откъс втори 
откъс трети
откъс четвърти
откъс пети
откъс шести

~ ~ ~

Но телефонът безмълвстваше и като че ли излъчваше недружелюбие.
– Хайде! Без мистика и отчаяние! – си заповяда Марта и реши, че ще е най-добре да въведе ред в дома си. За тази цел тя събра наличния състав и постанови: – Започвам разследване относно случая с чортелеците. Моля, потърпевшата госпожа Маца Писанска!
– Маца-Бубастис Писанска! – се обади Мария.
– Никой да не ме прекъсва! Госпожо Писанска, доколкото схванах, тъй наречените чортелеци са те оваляли в сажди и са те „напудрили“ посредством китка пера, събрани от оставките на изядена от тебе гургулица.
– Да – потвърди Маца.
– Не мислиш ли, че това е акт на отмъщение? Чортелеците са решили, че ти неправомерно си лишила от живот едно невинно създание.
– Брей! (more…)



Приятели, продължаваме (:

Последната книга в поредица „Човешката библиотека“ е романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ на Величка Настрадинова : второ издание.

По-долу ви предлагаме началото му. А междувременно може да си поръчате електронното издание. Вижте повече тук.

Приятно четене.
откъс първи
откъс втори 
откъс трети
откъс четвърти
откъс първи

~ ~ ~

„Значи, подлежа на преработка!“
– Не бъди подозрителен. Искам да постигнеш сам себе си. Освен това не си въобразявай, че мога да превръщам хората в когото си поискам и от някой едър месар мога да направя Езоп. Трябва да се потърсят близки по костен строеж типове…
– И тогава?
– Ха-ха-ха! Ти си представяш някаква кухня, в която нещастниците се преваряват всред страшни мъки. Няма що, фантазията ти е старомодна. А нещата са далеч по-прости – няколко дни приятен сън всред моите хубави „парфюми“… Засега опитите ми са единични. Но са достатъчни само слуховете за тях, за да ме преследват. Много държави искат да ме спечелят… И мен не ме тревожат нападките на моите колеги (те вдигат глас в защита на хуманизма, защото подозират как могат да бъдат използвани моите открития от недобросъвестни хора), а именно тези – на недобросъвестните, които си въобразяват, че трябва да господарстват над планетата. Аз съм по-силна от тях, макар че действията им сериозно ме заплашват. Но, струва ми се, можем да поживеем спокойно още десетина дни в тая вила.
И тя ме въведе в градината през някаква врата, която съвсем не се забелязваше.
Отнякъде се носеше музика. Първата балада на Шопен. Спрях и се заслушах. Изпълнението беше съвършено. Такова, каквото съществуваше само в представите ми.
– Кой свири? – се сепнах, след като звуците затихнаха.
Тя се засмя: (more…)

Next Page »