November 2013




Приятели (:

На 4 декември с трепет чакаме появата на електронната антология „За спасяването на света“, тринайсетата книга в поредица „Човешката библиотека“.

(Още има време да се запишете като нейни По-желали – читателите, които вярват с ум и сърце, че книгата заслужава да види белия свят, и той нея. 🙂 Просто ни пишете двете си имена на poslednorog -в- gmail.com.)

Пак тогава се навършват седем години от излизането на „Последният еднорог“, първата книга в поредица „Човешката библиотека“.

Хубав повод да се сберем, да проверим пораснали ли сме, да попразнуваме – да? 🙂

Заповядайте! На 7 декември, от 15 до 18 часа, в init Lab (София, жк. Лозенец, ул. Лозенец №4, ет. 5, ап. 9).

(more…)



Приятели,

Започваме да ви представяме, в по няколко реда и три въпроса, авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

~

Николай Теллалов е роден през 1967-а в София в семейство на военен летец. Учи в бившия СССР, завършва гимназия в Чернигов, Украйна. От ранна възраст, първо чрез комикси, а после и „истински“ книги, се докосва до света на фантастиката. Неуспешно кандидатства за авиатор, служи като свързочник в БНА. Следва химия, не се дипломира. Работи в НИИ към БАН като лаборант, сменя още много други професии. Неведнъж пробва да пише, но чак през 1996-а завършва първия си роман. Засега е публикувал шест самостоятелни книги („Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Ангели-пазители“, „10 на -9-а“), както и разкази в сборници, наша и чужда периодика. Привърженик на смесените жанрове. Атеист. Работи като преводач и редактор, участва в издаването на вестник „Свободна мисъл“ на Федерация на анархистите в България, сътрудничи със списание „Осем“.

Смята фантастиката за „бягство към реалността“.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Николай: … имам какво да кажа, а дано някой има нужда да чуе.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Николай: Вдъхновява ме самият живот.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Николай: Всички фантасти и нефантасти, всяка тяхна книга – било за да продължа идеите в нея, било да ги развия, било да им възразя.

(more…)



Приятели,

За спасяването на света е следващата книга в поредица „Човешката библиотека“: антология с 48 фантастични текста, всеки от които – на голяма тема, с важно търсене и силата да ни размисли, развълнува, даже… да ни промени? Вижте „За спасяването на света“ в подробности (включително докога и как да я поръчате на хартия – или да помогнете с разгласата) тук. Напомняме: до края на ноември събираме По-желали за електронното издание. Първото. 😉

Преди двайсетина дни обявихме двете корици, които получиха най-много гласове в Копнежа за корица на антологията. В тази вест представяме различни варианти на кориците, които ще гласуваме за предстоящото е-издание. (За корицата на хартиеното издание ще се разправямеразберем, като наближи отпечатването му – в горните линкове пише кога.)

Интересно ми е: колко от вас си водят записки в момента? А колко от записките са с добронамерени цели?… 😀 Шегата настрана – ако тази „публична подготовка на издание“ ви е полезна, ще се радваме да ни споделите с кое и защо. Обратната връзка насърчава.

(more…)



Приятели,

Добре дошли в „Малкото четене“ – и в случая, надничане в  следващата книга в поредица „Човешката библиотека“!

Тя е антологията За спасяването на света с 48 фантастични текста, всеки от които – на голяма тема, с важно търсене и силата да ни размисли, развълнува, даже… да ни промени?

Подготовката ѝ върви с пълна пара вече месеци. Сега, след като имане и избрана корица, на дневен ред са:

  • до 30 ноември събираме последните По-желали.
    „По-желалите” са онези читатели, които вярват, с ум и сърце, че една книга заслужава да влезе в поредицата. Ако желаете да по-желаете „За спасяването на света“, пишете ни.
  • на 4 декември се очаква излизането на е-антологията.

И разбира се, продължаваме да се вълнуваме как тя  и електронна, и хартиена  ще стигне до вас. : )

Вие може да ни помогнете с предварителни поръчки и разгласа. А и като я опознаете – през откъсите, които публикуваме всяка седмица.

~ ~ ~

 

С ловка маневра машината ни се включи в руслото на кипяща магистрала. Левсианските автомобили бяха много по-разнообразни от нашите. Наистина не може една и съща кола да обслужва костенурка и слънчоглед, слон и глухарче. Над асфалтовите ленти планираше калейдоскоп от аеролети. На кръстовищата имаше регулировчици-октоподи в антигравитационни хидрокабини. Главоногите оперираха чевръсто с пипалата си; от време на време пускаха мастилена завеса, за да си починат. Аварийни екипи отнасяха катастрофиралите апарати с водачите им. Шумът беше невъобразим; при други посещения бяхме узнали, че мнозинството граждани се оплакват от сензорни недъзи: прилепите оглушаваха, кучетата се прощаваха с изящния нюх, орлите ослепяваха. И макар домакините да общуваха чрез телепатия, трябваше вече да внушават не нормални гласове, а викове, крясъци, вопли; дори класическият любовен шепот изчезваше.

Излязохме на един от най-важните и красиви булеварди.

Той бе сравнително тесен – девет автоплатна, три за пешеходци. Някога го пресичала бързоструйна рекичка, окована в корито от елегантен виненочервен камък. Полека-лека тя престанала да отразява небето, плъзнала мудна, превърнала се в каша. Тогава я покрили с плочи, та да сторят място на още две платна, и продължили метрото. Станциите в тоя участък, кой знае защо, ги нарекли „Ароматни“.

(more…)



Приказка-продължение

… Минало се, не минало едно лято, и Юнаците (глас от Задругата на равнодостойното представителство: И злодеите! И злодеите!) огледали как се източват снагите на бъдещите могъщи дървета – и в родния двор, и навръх село Понор – и решили да им дадат по едно Юначеско рамо.

И понеже през туй лято на разказвача му се паднало да изчете, избере, изпише, изглади, изтърси има-няма милион думи (милион е като хиляда, ама хиляда пъти по толкоз) – положил той морно перо настрана и оставил картините да говорят…

(more…)

Next Page »