December 2013




Приятели (:

Преди две седмици излезе дългочаканият дебют на Геновева Детелинова: „Приказка за магьосници, физици и дракон“. А след седмицата авторката ще прелети през София. (Дали върху дракон, още чакаме потвърждение.)

Искате ли да се запознаете? Да ѝ вземете автограф? Да си попразнуваме?

Заповядайте! На 7 януариот 19 докъм 21 часа, в init Lab (София, жк Лозенец, ул. Лозенец №4, ет. 5, ап. 9).

(more…)



Пишещи приятели,

Този път нека започнем наобратно:

Разгледайте редакциите по разказа „Елфическа песен“, които правихме с авторката му Елена Павлова за новия ни сборник „За спасяването на света“.

Интересни ли са ви? Искате ли да редактираме така и ваши текстове?

Ако да – заповядайте на следващата ни писателска работилница през февруари. Тя е част от Зимната педагогическа академия, организирана от сдружение „Професионален форум за образованието“, и духовен наследник на Китен 2011Велинград 2012, Велинград 2013 и Китен 2013. Но ако не сте били там – няма страшно. 🙂 Ще се съобразим с нивото и желанията на всеки участник поотделно.

(more…)



корица на „Руфо, червенокосия“
Представя: Димитър Стефанов

Когато се спомене името на Иван Мариновски, повечето хора или се сещат за „Космосът да ти е на помощ, Александър“, или не правят никакви асоциации. Но има и една по-малка групичка, в чиято памет се прокрадват топли детски спомени за пъстра корица, немирни близнаци и много приключения.

С „Руфо, червенокосия“ се запознах в началото на века, далеч надраснал препоръчителната възраст за първа среща с тази книга. Обаче дали защото съм запазил детското в себе си, или защото упорито стоя на едно място и не искам да влизам в света на възрастните… направо се влюбих в образите и случките, изградени от Иван Мариновски.

„Руфо“ е история за порастване, възпитание и за любовта към откриването на отговорите.

Вихър притаи дъх: часовникът цъкаше. Защо цъка? Какво има в него? Скоро часовникът не се чуваше да цъка, обаче се виждаше какво има в него: зъбни колелца, пружинки и други такива, които направо омагьосаха нашия Вихър. Ето това е! Техниката! Тя е смисълът на живота му!

„Руфо“ също така е история за нервите на родители, които понякога не издържат, за баби, грижещи се с любов за внуците си, и за две щури хлапета, опознаващи света ден след ден, пакост след пакост.

Събудиха се от шумолене на хартия, сподавено хълцане и ужасни викове, сякаш някой беше загубил дисертацията си. Ами, загубил! Вихър и Вихра я били съсипали! Унищожили я до последния лист! До последната буква! И други такива! Татко яростно крачеше от ъгъл до ъгъл и Вихър и Вихра се уплашиха, че той ще продължи през стената и ще нахлуе в банята на съседите. Майчето и бабчето тичаха по него и го успокояваха. Децата били още малки. Нормално било да правят бели.

(more…)



Приятели:

В студеното декемврийско време ви предлагаме един малък тест, за разгрявка и сгряване (по смисъла на критерий 1 при подбора в поредица „Човешката библиотека“).

„Приказка за магьосници, физици и дракон“ е:

а) дебютният роман на Геновева Детелинова;

б) един от победителите в миналогодишния конкурс за фентъзи роман на Сборище на трубадури, MBG Books и Човешката библиотека;

в) нова книга в поредица „Човешката библиотека“;

г) изданието с най-странна история в поредица „Човешката библиотека“;

д) всичко от гореизброеното;

е) и още.

Докато вие се сгрявате (ех, как сгрява тичането по линкове), ние да кажем:

„Приказка за магьосници, физици и дракон“ излезе.

(more…)



Приятели,

Преди да продължим с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли За спасяването на света“, напомняме:

Петък, 13-и – 19 часа – Novel Book Bar: първа среща с антологията.

Ще дойдете ли? 🙂

… Продължаваме; вижте и предишните представяния: Николай Теллалов, Стефан Кръстев, Мирослав Ангелов и Саша Александрова, Димитър Риков, Георги Христов.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

~

Валентина Димова разказва:

Родена съм в град Стара Загора, но живея в Казанлък от дете. Обичам фантастиката, фентъзито и изобщо бягствата в светове, различни от нашия.

По образование съм теолог, завърших в СУ. Работя в ОДК „Св. Иван Рилски“ – Казанлък, като преподавател по „Православни християнски ценности и празници“ и творческо писане.

От 10 год. съм ръководител на литературния клуб към ОДК – „Светлини сред сенките“. Една прекрасна група от млади „светлинки“, която създаде 11 колективни романа, множество клипове и успя да спечели дружно или индивидуално призове от стотици конкурси за проза и поезия.

Аз самата пиша от дете, макар да не се приемам като сериозен автор, а по-скоро като човек, който има какво да каже на младите хора, покрай общуването си с тях.

Обичам изкуството във всичките му форми. Най-силно от всичко обаче обичам малките деца. Те са безкраен източник на вдъхновение за мен.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Валентина: … сбъдвам някоя своя мечта.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Валентина: Хората, с които се срещам, новите места, които посещавам, всичко, в което има добро и светлина… или някаква тайна за разкриване. Понякога ме вдъхновява и злото – опитвам се да надникна в сърцевината му и да открия от какво се е родило.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Валентина: Николай Теллалов, през последните години. Когато бях дете, се вдъхновявах от много автори. Един от любимците ми е Любен Дилов. В по-късна възраст харесвах много Достоевски и Стивън Кинг. Разбира се, имала съм много други любимци през времето, но не виждам смисъл да изреждам всички. Важно е човек да намира точния автор в точния момент. Тогава книгата се превръща в нещо много повече от едно добро произведение. Тя става приятел, портал към света, който търсиш на този етап от живота си. (more…)

Next Page »