January 2014




Пишещи приятели (:

Фондация „Човешката библиотека“ (http://choveshkata.net/blog/), клуб „Светлини сред сенките“ (http://svetlinisredsenkite.com/), електронно списание SciFi.bg (http://scifi.bg/), Фентъзи ЛАРП център (http://fantasylarpcenter.com/), Клуб за екология, себепознание и фантастика „ВОДА“ и клуб „ЕКОРАВНОВЕСИЕ“ канят всички автори на възраст от 6 до 27 години (включително) да участват в

Копнеж за растящо творчество

Изпращайте на адрес poslednorog -в- gmail.com разкази, стихотворения, есета, пиеси или откъси от по-дълги текстове.

Копнежът е отворен към всеки, който пише на български език, независимо дали в България или по света.

Темата е свободна, но тази година ще ни зарадвате, ако ни разкажете за:

А. Природата – как ѝ помагаме да расте.

Б. Гражданските събития в България от миналата година досега – как пораснахме покрай тях и за какво ни вдъхновиха.

(more…)



Приятели,

Продължаваме с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

~

Радостина А. Ангелова е родена в София. Завършва Френска гимназия (клас испански език) и ТУ – София. Пише поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004), и на романите „Виенски апартамент“ (2012) и „Имаго” (2013). Победител е във втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа The Colours of the Old Lady, изд. Eminor. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011) и трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член e на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Радостина: … обичам.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Радостина: Природата, хората. Те сътворяват всичко. Другото са думи.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Радостина: Онзи, който говори на близък до моя език и в същото време ме кара да погледна на света през други очи. Онзи, който ме провокира да погледна в себе си. Онзи, който ме кара поне за ден да бъда по-добра с природата и хората. (more…)



Приятели,

Добре дошли и в 2014-а! Тук обикновено е мястото за пожелания. Точно сега обаче ще си оставим празно място – като напомняне за безграничните възможности, вътре в нас и отвън:

 

 

 

Напомняме и друго: утре, 7 януари, е първата среща с „Приказка за магьосници, физици и дракон“ и авторката Геновева Детелинова. Очакваме ви. 🙂

И продължаваме с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

~

Калоян Захариев разказва:

Възпитаник съм на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, който завърших през 2010 г. като юрист. Към настоящия момент съм младши експерт в Областна администрация – Добрич. Започнах да пиша на 13-14-годишна възраст под въздействието на тогава набиращите популярност книги-игри и съм се формирал като творец под влияние на автори като Върджил Дриймънд, Колин Уолъмбъри, Майкъл Майндкрайм, Уейн и Блонд и още много други. От чуждестранните писатели сред любимите ми са Тери Пратчет, Крис Бънч, Ърнест Хемингуей, Стивън Кинг, Джек Лондон, Мики Спилейн, като литературните ми интереси покриват всичко от световна класика през криминални истории до фентъзи и фантастика.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Калоян: … животът ми има смисъл.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Калоян: Понякога чута история, понякога разминат на улицата човек, понякога сън, понякога… всичко.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Калоян: Имах шанса да израсна в бума на книгите-игри в България, когато не Кинг, Мартин или Лъдлъм държаха сърцата ни, а имена като Дриймънд, Майндкрайм, Уолъмбъри, Блонд и много други. Все още не мога да седна и да започна да пиша фентъзи, без да усетя как Уейн и Блонд гледат над рамото ми със своята поредица „Магията на мрака“, или комедия, без да усетя в тила си дъха на Принца от „Водопада на дъгата“ на Дриймънд. Хора като Стивън Ериксън пък ме научиха, че само скучните хора се занимават с елфи, Пратчет – че глупавият хумор е още по-забавен, а Кинг – че колкото по-брутална е смъртта, толкова повече искаме от нея. (more…)