Човешката библиотека » 2014 » April


April 2014




Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. 😀 Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъси от „Психопрограмираният“. А до 25 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Размислящо четене!

~

Но сега, когато гумената лодка го предпазваше от студа на айсберга, а звездите горе ставаха все по-пронизителни, Баюн ненадейно си помисли, че и полетът е като музиката. Или по-скоро в онова вътрешно, дълбоко неизречено желание да лети винаги е присъствала музиката. Макар че тя винаги е била в него. Единствената заслуга на Предписанието беше може би в това, че го изтръгна от ежедневието. Даде му възможност да се вгледа в себе си. Досега не знаеше, че това е толкова възможно. Нямаше откъде да го научи. Никой от хората, които беше уважавал, не правеше това. Единствен Дилетиле обичаше да говори за самовглъбяване. Но в неговото огледало човек можеше да види само отражението на Единната същност – и нищо повече.
Да полетиш като музика. Да излетиш в музиката. Да изсвириш мелодията на полета… Баюн с наслаждение караше мисълта си да се преобръща като риба в планински поток – толкова бързо, че се виждат само отблясъците. От паметта извираха несметни преживени мигове, когато издигайки самолета през облаците, той неизменно бе чувал една мелодия, лягайки на крило – друга, и всички неповторими виражи в своята грациозност раждаха музикален образ – неосъзнат и естествен като дишането… Поиска така, както е легнал по гръб, с лице, потопено в небето, изведнъж да пропадне нагоре, да разкъса стегнатата еластичност на въздуха и да се гмурне там, където падането няма значение, защото не те приближава към нищо и не те отдалечава от нищо. За пръв път извън самолета усети в себе си мелодията. Нямаше самолет, но имаше полет. И мелодията прилягаше на този полет. Тя се възкачваше по хиляди разтревожени струни. Изстреляна от техните тласъци, отвъд тембрите на познатите инструменти, тя ставаше просто музика – истинска и изменчива като мисъл… и зад затворените му клепачи пламна една кратка и необикновена фраза: Музиката е танцуваща мисъл.

(more…)



Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… изненади. 😀 Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

По-долу ви предлагаме избрани откъс от разказите в сборника. А до 25 април може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

– хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

За да ви е по-лесно да решите, наглеждайте сайта ни – ще пускаме още откъси от сборника. 🙂

Размислящо четене!

~

Из „Трудно е да бъдеш дог“

Започнах да загрявам.
– И не си дошъл за такива тривиални неща като контакт, търговия или колонизация?
– Не, разбира се, тук няма нищо, което да представлява интерес за многомерен разум като мен…
– Тогава какво те е карало да гризеш чехлите ми и да въртиш опашка, като те чеша зад ушите? – попитах с изтънчено злорадство.
– Събирах смелост да ти предложа нещо, но не знаех как ще го приемеш.
– Чакай, ти да не си някоя самка от твоя вид? – настръхнах аз.
– Опасявах се, че ще го предположиш – тъжно отвърна съществото, маскирано като Пантелей. – Понятието ви за пол е неприложимо към нас и нямам физически образ според твоите представи.
– Тогава какво?
– Искам да ми станеш домашен любимец! – сякаш изплю репликата си четириизмерното създание и млъкна.
– Каквооооо! – зяпнах в състояние, близко до инфаркта.
– За да ме разбереш правилно, първо ми кажи какво най-вече те сближава с твоя Панто.
– Ами играем си с него, хвърля му нещо, той ми го носи…
– Не, нещо по-конкретно, кога го чувстваш най-близък до себе си.
– Ами като го погаля зад ушите и той впери благодарния си щастлив поглед в мен, изпитвам такава нежност към него – замлъкнах. Почувствах, че това е прекалено интимно за да го разказвам на някакъв четиримерен субект с неопределена полова принадлежност. Беше си между нас с Пантелей.

(more…)



Приятели (:

Тази година Фестивалът на българското образование  ще се проведе от 9 до 12 април, в градинката пред Двореца на децата. Пълната му програма открийте тук.

Човешката библиотека пък ще откриете на нейната масичка, в петък и събота (11 и 12 април): от 14 докъм 19 часа в петък, от 10 до 17 часа в събота. Оглеждайте се за пъстър плакат с емблемата ни. 😉

А заедно с нас ще са младите автори и художници от клуб  „Светлини сред сенките“. На 12 април, събота, от 14 до 15:30, в самия Дворец на децата, ще прожектираме първите два епизода от сериала им „Аурелион: Вечният баланс“, ще си поговорим за десетте техни книги, издадени досега (добре де, добре… само за най-хубавите от тях :D), ще им поискаме автографи…

Вход – свободен. Очакваме ви! 🙂

(more…)

« Previous Page