June 2014




Здравейте, скъпи четящи приятели! (:

Продължаваме нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук втората тройка: „Ноемврийски въздишки“ от Мишел Коцева, „Обичам Пролетта“ от Александър Михайлов, „Златните  ябълки  на  българите“ от Денис Пеев.

Приятно четене! 😛

(more…)



Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

ВНИМАНИЕ! Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Ценка Бакърджиева разказва:

Родена съм под знака на Стрелеца в Ловеч на 28.11.1959 г.

Влечеше ме литературата, но учих в математическа гимназия. И сега се чудя от коя страна да захраня автомобила, въпреки че съм дипломиран автомобилен инженер. Мразех да се занимавам с чужди пари и да съм материално отговорна, но… попаднах в банка и 22 години прекарах там.

Накратко: животът ми до днес бе пълен с неща, които не обичам, а се налагаше да правя. Получих урок: отрицанието и заричането са вредни практики, понеже съдбата ме дебне, за да ме опровергае.

Обаче има и… продължавам да колекционирам творчески удоволствия. Част от тях са събрани в електронната ми книга „От алфа до омега“, други в стихосбирката „Вечният бриз“, а на трети предстои да оживеят в сърцата на читателите.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно

Ценка: … се докосвам до други светове, които съществуват някъде там и чакат да надникна в тях.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Ценка: Вдъхновяват ме изгревите и залезите, облаците и дъждът, морето, моята селска къща и на практика всичко, което кара умът ми да замълчи, да се откъсне от делника, а после да потъне в оптимистична фантазия.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Ценка: Любовта ми към фантастиката се случи единствено и само заради „Понеделник започва в събота“ на Братя Стругацки и последвалото лудо четене на техни книги. После ме плени Айзък Азимов и така… много автори, изключителни светове, та до днес. Въпреки чувствата, които никога не са ме напускали, аз не черпя вдъхновение от любимите книги. Наслаждавам се на стила и въображението на техните автори, а истинското вдъхновение е в ежедневието и абсурдите около мен, от които фантастично искам да се спася, като ги пречупя по мой начин.

(more…)



Здравейте, скъпи четящи приятели! (:

Започва нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук първите три: „Коледно дръвче“ от Даниел Тунев, „Лапа във снега“ от Снежана Стоянова, „Последният магьосник на света“ от Кирил Иванов.

Приятно четене! 😛

(more…)



Приятели (:

Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.

Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.

Как да помогнете вие?

  1. Предварителни поръчки: ВНИМАНИЕ! Създадохме специална страница, където лесно да заявите колко и какви бройки (хартиени или електронни) желаете. Използвайте я. Благодарностите – към Елка Парушева, Ана Хелс и Александър Василев. 🙂
    (Ако вече сте ни поръчвали бройки, няма нужда да го правите пак – записани сте.)
  2. Разгласа – сред четящите ви приятели. В лични срещи, лични сайтове, блогове, форуми…
  3. Какво още – вие какво друго бихте предложили?

Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.

Слушаме ви. 🙂

~

Из „Песента на ханджията“

Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова

ПРИСЛУЖНИЧЕТО

Тогава беше най-хубавото време на онуй място, щото Шадри откъртваше преди пладне, проснат през тезгяха си като някоя от неговите тлъсти, оплескани плешки. Веднъж като захъркаше, повече не помръдваше, докато не станеше време да приготвя вечерята, ако някой имаше сили да яде. Ама все пак никой от другите не смееше да се изниже от кухнята с мен, дори за да хвърли един билюр на гостите или да погали старото магаре на Росет. Свиваха се всичките в най-тъмните кътчета, дето можеха да намерят, и проспиваха деня като господаря ни. Някои от тях и хъркаха съвсем като него.

Аз не. Всеки ден, веднага щом влажната гърчалива уста на Шадри увиснеше върху китката му, се шмугвах през кухнята и страничната врата и отварях собствената си уста да изпъшкам още преди утрото да ме блъсне. Друг път не съм виждал такава жега: едва пукнала зора, а пък усещаш как потта почва да цвърчи по кожата ти като тлъсто месо в тиган. Друг път не съм виждал и такова небе – отначало бяло като кост, после бяло като пепел следобедите. През нощта, късно, ставаше някакво бледолилаво на бели ивици, но повече въобще не потъмняваше; и денем или нощем, вътре или вън, всички ние се въртяхме ли въртяхме в тигана. Всичко беше един голям тиган.

(more…)



Приятели:

Честит празник! 🙂

Две седмици по-късно, спомените от тазгодишния Фантастивал още ни греят усмихващо. Ето такива празници искаме – пак и отново!

Тъй като духът ми е на по(д)растващ, но паметта ми застарява 😉 – в представянето на Фантастивала ще си помагам с програмата му. Добавям към събитията материалите, които нашите участници-съратници ни предоставиха. (И само с тях ще си играйкам вече… ето такива участници искаме – дето да съ-участват с всички сили и усмивки! 😀 ) Ако някъде липсва материал – ще го качим по-късно (или нямаме).

(more…)

« Previous Page