Приятели (:

Иде декември – месец на чудесата, по света и в ЧоБи. Едно от тях е новото заглавие в поредицата ни.

„Нощта на скорпиона“ е дебютният роман на Мария Гюзелева, който грабна сърцата и умовете на журито ни в Конкурса за ново българско фентъзи през 2012-а. Време е да го споделим и с вас. 🙂

До 29 ноември подготвяме електронното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com) дали искате:

хартиени бройки от романа и колко – така ще преценим хартиения тираж;

– да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Нощта на скорпиона“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от романа.

Чудодейно четене!

– А там, мамо, няма такива неща! – извика Андреа и като се пусна от ръката на майка си, посочи облачетата, плуващи над отсрещната детска площадка.

Ирина я погледна стреснато.

– Какво? – тросна се тя. После тръсна глава – „Какво ми става?“ – и объркано погали дъщеря си по косата. – Къде е това „там“?

Детето сви рамене.

– Не знам.

– Къде е това „там“? – настоя Ирина и си помисли: „Ще трябва да говоря с баща ѝ, майка му с много глупости ѝ пълни главата“. – Искаш ли сладолед?

Момиченцето поклати глава и заподскача на куц крак около нея.

– Там, маменце, беше много красиво. Снощи го сънувах. Имаше един фонтан – ей такъв, голяаам с някакви фигури, но мен ме беше страх да ги погледна. Огромни бяха, там в центъра на фонтана бяха, маменце. И нямаше облаци, но беше – детето се гушна в нея за миг – много слънчево. И имаше едни хора, които казаха, че светът им е застрашен. Щял да изчезне. И трябва да намерят начин да го запазят. Какъвто и да е начин. После пък дойде едно момче и си играхме около фонтана. И ми разказваше толкова неща за безкрая. Само че нищо не помня.

Ирина стоеше слисано и не смееше да помръдне.

– И много ми беше интересно, мамичко, но ме беше страх да остана дълго. Ако не се върнех, ти щеше да плачеш.

– Та ти никъде не си ходила – Ирина я хвана за ръката, но детето се отскубна. – Андреа, баба ти ли ти чете приказки?

– Баба е досадна. Само плете – рече момиченцето и сбърчи носле. – Защо не сте ми казали, че извънземните приличат на нас, само че живеят на друга планета?

– Моля?! – изкрещя майка ѝ. „Слънчасала е“, помисли си и я прегърна.

Заведе я в най-близката поликлиника и след не повече от четвърт час преглед разбра, че Андреа Иванова Спасова е най-здравото и усмихнато дете, което лекарят вижда от седмици.

(more…)