"Войната с фафите" - корица

– … феерисата не трябва да е тъжна, защото… Знаеш я, ще се разсърди. Ще реши, че не я уважаваш, щом не зачиташ рождения й ден. Ще започне да мърмори… Знаеш, че най-много обича това… Мрън-мрън, няма уважение, мрън-мрън, какво поколение.
Ати се усмихна.
– Винаги успяваш да ме развеселиш.
– Радвам се, по-хубава си, като се усмихваш.

– – –

– Някога с раждането на всяка фея, хората посаждали дърво. Земята била пълна с паркове, градини и гори… Феериса Данделия ще умре, ако дървото загине или бъде изсечено. Щом това се случи, всички феи от нашия парк ще загубят силите си. Постепенно природата в детската градина ще загине…

– – –

Госпожа Белова потропа с нокти по бюрото си. Изглеждаше нервна, затова никой не смееше да говори. Кати и Борко стояха прави до малкия диван в кабинета и разглеждаха върховете на пантофките си.
– А, госпожа Николова, влезте! – Директорката посрещна майката на Кати и я покани с жест да седне. – Съжалявам, Нели… Очакваме бащата на момчето всеки момент. Мисля, че Катерина е била подведена и все пак…
– Не, мамо, аз го измислих! – Кати се втурна към майка си. – Кажи, че знаеше! Кажи всичко, иначе той ще пострада.
– Бяха целите мокри. Откраднали са маркуча от кухнята и той… – Директорката посочи Борко. – Поля падналия електрически стълб с вода. Мислех, че Катерина му влияе добре, а излезе обратното.
– Катерина! – Майка й я погледна изплашено.
– Беше моя идея – настоя Кати. – Съжалявам, но ти обеща да помогнеш.
– За какво става дума, Нели? – Директорката изглеждаше заинтригувано.
– За дървото… Старата върба в двора. – Майката на Кати се запъна, но продължи: – За пръв път забелязвам… Стигнали са до крайност и трябва да бъдат наказани, но намеренията им бяха чисти. Те не искат дървото и храстите наоколо да бъдат отсечени. Нито другите дървета.
– Бунт против проекта! – Директорката свали очилата си и замислено приближи децата. – Направихте тази глупост, за да спрете новия ми проект?
– Говорихме с вас – обади се Кати. – Помолихме ви да не отсичате дървото.
– Старите люлки могат да се боядисат – каза Борко. – Пред нашия блок направиха така. Поправиха и пързалката. Татко го направи…
– Защо да не съберем свободните родители и по-големите деца… да оправим двора сами? – предложи майката на Кати. – Ще излезе много по-евтино, а и те ще пазят повече, ако са се потрудили… Върбата е на четиристотин години!
– Закъснях ли много? – бащата на Борко се беше вмъкнал в кабинета и остана смаян пред вратата. – Извинявайте, почуках… Той какво е направил пак?
В очите му проблесна заплаха.
– Татко…
– Спокойно, господин Колев! – Директорката изведнъж разцъфтя. Лицето й беше станало бяло, като пролетно цвете. – Имам голям проблем… не с Борко. Проектът, върху който работя, не върви. Общината отказва сътрудничество и търсех варианти… Борко и Кати ми подсказаха…. Те предложиха сами да изпълним този проект.
– Проекта?! – Господин Колев я гледаше шашнато. – Моят син…
– Татко, нали оправи онази пързалка? – извика Борко. – Можеш да помогнеш и тук!
– Ти си се сетил? – Баща му все още не вярваше. – Ти си предложил това?
– Той предложи всички добри идеи – намеси се Кати. – Аз и мама само му помагахме.
– Благодаря ви! Аз… благодаря. – Господин Колев опипваше наболата си брада и оглеждаше кабинета. – Никога не съм чувал подобно нещо. Моят син… Обикновено ме викат тук, за да платя някое стъкло.
– Борко е палав, но е дете със силно развит интелект – каза директорката. – За да поощрим добрите му страни, ще съберем бригада от деца и родители. Ще изпълним проекта сами, а вашият син ще разбере, че когато използва енергията си за нещо добро, околните го подкрепят.

– – –

– Всеки парк си има старо дърво, Кати. Горите дори си имат по няколко, а в най-старото живее феерисата. Нейно величество Данделия мисли, че много от тези дървета са изсечени, просто защото хората ги намират ненужни. Пречат им за нещо. Така обаче са загинали хиляди паркове. Сега разбираш ли? Ти трябва да попречиш на това! Нашият живот е свързан с природата. Тя е целият ни свят. Била е и ваш, но сте я заменили с найлон и пластмаса. Мама така казва.

Още любими откъси – тук.

Книгата е подходяща за читатели на: 4 до 10 години

Препоръчват ви я и: Манол Дончев; Калин Ненов

Новата приказка на клуб “Светлини сред сенките” е на цена 5 лв. Може да я поръчате от нас.

Приходите от книгата ще бъдат използвани за следващите хартиени издания на Светлини сред сенките.