Човешката представя: “Мина, магиите и бялата стъкленица”

“Веднъж жълтата луна слязла ниско на земята… Била толкова жълта и слязла толкова ниско, че хората я помислили за пита кашкавал и я изяли сладко.

Хубаво, но после ги зачовъркало съмнение. Разтревожили се хората, защото ако луната се е превърнала в пита кашкавал, то нещо друго трябвало да се превърне в луна… Нали така?

Мислили, мислили хората, но не могли да измислят нещо, което да превърнат в луна.

– Трябва ни съвет от мъдрия магьосник! – решили хората и вкупом тръгнали към колибата на магьосника.

– Щом луната е станала на пита кашкавал, то някоя пита кашкавал ще стане на луна! – рекъл мъдро мъдрият магьосник.

Зарадвали се хората… Издоили мляко от козата, а после извъртели една блестяща пита кашкавал – същинска луна!

– А сега затворете очи да извъртя и аз една магия! – казал им мъдро мъдрият магьосник.

Затворили хората очи, а щом ги отворили, видели, че всичко си е отново на мястото: луната си била пак луна, а питата кашкавал – пак пита кашкавал!

Оттогава всеки човек се чувства мъничко магьосник, защото знае как точно е направена луната!”

Приказка от господарство Горицвет

Има деца, които пишат приказно, отключват топлината и вълшебството в теб и те карат да повярваш в обичта и всепроникващата сила на доброто.

Има и една приказна писателка Весела Фламбурари, която пише увлекателно и топло и вярва в детското.

Мина е българско момиченце, попаднало в чуден свят, където има… магия :); където странстват черчовеци и страховитото Нищо, Жената с крилата риза, Момичето с рибя опашка, Юначето с пламтящи очи и Старчето с дълга, предълга брада… Заедно с двамата близнаци Китан и Янил, вълшебника кестен Кастин, слепия Ренко, пазителката воин Вербена и пъстрата група нови приятели тя преживява поредица от вълнуващи приключения по пътя към своето израстване.

– Това е защото още не си я овладяла – вметна Мишева. – Когато се научиш как да контролираш силата в теб, ще можеш да я използваш, когато и както си поискаш!

– Яко! – повтори Китан.

Нещо бъркаха. Мина не можеше дори да си представи, че притежава… Какво? Сила? “Силата в нея!” Каква сила, бе?
Остава само и за фотонни мечове да започнат да си приказват…

Историята започва в двореца в Балчик. В близост до двореца – превърнат в училище за надарени деца – живее главната героиня Мина. Тя не е надарено дете, но баща й работи като пазач в училището. Мина има двама приятели – близнаците Китан и Янил от София. Въпреки забраната тримата влизат в двореца и се оказват в един чудат кош, който ги отвежда… на Горната земя. Така те започват търсенето на загадъчно погубената бяла стъкленица. Всички перипетии и срещи по пътя им таят важни уроци за магическите и творческите им сили, за изборите, грижата за живите същества, природата и баланса.

Като видя обърканата физиономия на Бран, Китан отсече:

– Ама Мина абсолютно се е побъркала!

– Напоследък й дойде малко множко! – въздъхна Бран.

– Нали иска да знае всичко? – вдигна рамене и Янил.

– Кой казва, че тайните винаги носят радост? – отвърна му Бран. – Пък и тя не може да си го изкара на никого с юмруци…

– И като си представиш, че въобще не сме се били скоро! – каза Янил.

– Но бихте го направили, само някой да набърква баба ви… – засмя се Бран.

– Винаги с кеф! – отсече Китан.

– Е, тогава дайте да видим някои правила за бой, пък Мина ще ги научи следващия път! – надигна се Бран.

– Ами да! – съгласи се Китан. (…)

– Първото, което трябва да помните, е: защо се биете! Боят е загуба на много енергия! Енергия, която може да бъде използвана другаде… В музиката например… Тази енергия е нещо много ценно и трябва наистина да си струва, хиляда на сто, за да бъде дадена в бой! Когато се биете, трябва да знаете какво точно защитавате и заслужава ли си то да го защитавате! Битката започва и завършва в душата и ума…

Весела Фламбурари пише с усмихнато-топло чувство и успява да ни разсмее с всяко следващо приключение. Аз се радвам искрено, като я чета, защото тя втъкава препратки към българския фолклор и отправя (добре скрит 🙂 ) апел за възраждане на традиционните ни ценности.

И поръсва всичко това с магия, живец и обич. 🙂

– В София е пълно с кестени, ама не стават за ядене! – рече учудено Янил.

– Тези стават, даже са много вкусни! – усмихна се Бран.

– Като пържени картофи ли? – поинтересува се Китан.

Както всички нормални граждани, Китан и Янил смятаха хамбургерите за най-вкусната храна на света.

– Кестените са от моето дърво, тук в Двореца, Берем го всяка година. Печени са по-вкусни дори от пържените картофи – отсече самодоволно Мина.

– Твоето дърво? – погледна я Китан.

– Мина иска да каже, че си го обича това дърво – обясни Бран. – Защото и тук кестените, които се ядат, са рядко срещани.

Може да си поръчате “Мина, магиите и бялата стъкленица” (цена 7 лв.) и продължението й “Мина и магията за предсказание” (цена 8 лв.) от нас. 

Към ноември 2012 г., съдбата на последната част от трилогията е неизвестна. 😉

Към декември 2014-а… вече е. 😀 Заповядайте в специалната тема във форума ни, посветена на поредицата. Там споделяме не само такива тайни, а и любими откъси, мислички, вкуснотии…