Спасяването на едно дърво
или началото на една приказна история

Има едно дърво, една върба,  която е много важна за нас.  Тя не е нищо особено за  хората, които са я виждали,  не е някаква забележителност,  но е НАШАТА ВЪРБА! Май е  по-добре да започнем отначало…

Старата върба

Ние сме “малките светлинки”, част от големия клуб по творческо писане “Светлини сред сенките”. Клубът се занимава с писане на фентъзи и фантастика и съществува вече седем години, но ние, “малките светлинки”, сме в него едва от две години. Съвсем наскоро излезе първата ни книга, която разказва фантастична история за спасяването на едно реално дърво.

Събираме се в една бивша детска градина. В нея има голям двор с много храсти и дървета, има полянка и цветя… Там е и нашето дърво. Старата върба. Има дебел ствол и рошава корона, голяма и красива. За нея ние от “малкия” клуб написахме първата си книга “Войната с фафите”. Гледахме я, играхме около нея и изведнъж осъзнахме, че няма нищо по-красиво и могъщо от природата. Няма играчки, които могат да заменят клоните й, нито компютърни игри… Нищо! Лятото играехме „народна топка“ под клоните й, седяхме под сянката й и фантазирахме за светове и същества, които искаме да срещнем. През зимата я гледахме през прозореца на клуба, свити до парното. Гледахме я и пишехме разкази, упражнения… В един момент ни хрумна, че това е нашият най-главен герой. Дървото, което беше свидетел на всичко, което се случваше. Върбата, която пазеше спомените, мечтите и тайните ни.

Дървото, което пази спомени, мечти и тайни

Нашата върба е цял вълшебен свят. В нея живеят феи и фейни, феериса на феерията и зли фафи, които искат да унищожат природата ни. Това е част от приказката, но върбата е истинска. Слънцето в клоните й е истинско.

Цялата идея за книгата дойде, когато се влюбихме във върбата. Сега за нас тя е приятел, символ на природата и доброто. Тя е вдъхновение и част от нашия живот. За наше голямо съжаление, детският комплекс и дворът му са в плачевно състояние в момента и още не се знае каква ще е съдбата им. Организирахме почистване и освежаване на двора, в които участва целият клуб, но по-важното беше, че клипът и книгата ни станаха популярни в града и общината. Хората разбраха, че искаме да спасим мъничкия си парк, и се включиха с каквото могат, за да ни помогнат. Мечтаем върбата и природата около нея да се запази, дори нашата книга да вдъхнови някой сценарист и да се снима филм за дървото, което е спасено от едно момиченце в детската градина. Така, както сме го направили в клипчето си.

Една обикновена и едновременно с това вълшебна върба!

Тук можете да видите клипа, в който участват авторите на книгата и техните малки братя и сестри. Той е сниман и направен от големите “светлинки” точно в нашия парк.

Ето началото на нашата история, вдъхновена от природата.

– Стига си ми обяснявала, Ати! Знаеш, че не обичам дългите истории… Виж, мама идва! Трябва да вървя. – Кати завърза връзките на обувките си и изтича да прибере пантофките в шкафчето. Ати я наблюдаваше от едно листо алое в саксията до вратата. – Хайде, ще се видим утре. Иначе мама пак ще ми се кара, че си говоря сама.
– Кати… – Ати я спря, преди да е отворила входната врата. – Знаеш, че майка ти няма да ти каже нищо. Тя е свикнала, виждала те е… А и трябва да ти кажа, важно е… Трябва да чуеш цялата история, за да я разкажеш на тези, които не могат да ни видят.
– Добре, но побързай. Ела навън. – Кати излезе и с успокоение забеляза, че майка й е спряла пред оградата и говори с майката на Мими.
– Отнася се за голямото дърво в двора на градината – започна феичката, прелитайки над главата й. – В него живее…
В този момент Борко профуча край тях, блъсна Кати с рамо и я събори в лехата.
– Катерина! – Майка й се втурна към нея, но детето бързо се изправи и изтупа длани. – Да не би да имаш проблеми с това момче, бе маме?
– Не той си е такъв – каза Кати. – С всички деца се държи така.
Майка й изтупа рокличката и взе раничката й.
– Хайде! – Тя й подаде свободната си ръка и поеха към изхода. Кати се извърна назад и хвърли един тъжен поглед към Ати.
– Наистина е много важно – изписка феичката и отлетя.

"Отнася се за голямото дърво в двора на градината..."

~ ~ ~

С този проект фентъзи клуб “Светлини сред сенките” грабна сърцата на журито в конкурса “Грижата за гората – отговорност за всеки от нас” и спечели 3-дневно приключение в еко-лагер в Копривщица. Пазя си писъмцето от Валя, когато се върнаха от лагера; и си го чета, щом ми дотрябва инжекция ентусиазъм. 😀

Слънчица растящи… думи нямам колко сте ми важни и как ви обичам.

*усмихвам се, замрял  за миг сред галопа си*