Ето ги.

Словом: от всички изпратени разкази Пожелахме (значи ще превеждаме на английски и търсим платено издаване на) пет текста:

  • “Цветостремително (обичам те)” – Елица Бонева
  • “Драконът и портокаловият сок” – Геновева Димова
  • “В началото бе метрото” – Любомир П. Николов
  • “Три истории за град с вятър” – Любомир П. Николов
  • “И попита войникът: – Кой ме повика?” – Янчо Чолаков

Четири от тези разкази вече превеждаме, петия ще почнем до края на месеца.

Междувременно се свързах с фондация “Елизабет Костова”, за помощ с разпространението. (Със самата Елизабет Костова се запознах на връчването на наградата “Кръстан Дянков” за български превод на нов англоезичен роман в сряда вечер. Беше неочаквано… и неочаквано мил човек. Или… аз съм почнал да забравям какви са успяващите човеци навън? :/)

[волни размишления]Малко ми е тъпо, че от останалите седем потенциални продуценти от Фантазийската преводаческа школа досега само Габи е обещала да помага с разгласата и разпространението на текстовете в англоезичния свят. Може би трябва да замразим за по-дълго продуцентската си дейност, поне докато не се появят по-ангажирани и жертвоготовни – това ли е?… аха, точно това си е думата – хора, които да я движат. Двама сами човеци, дори да са k. и Светличе, не могат да покорят необятните владения на ангелийската реч…[/волни размишления]

В следващия алманах ще се постараем да опишем по-подробно впечатленията си от пратените разкази и да публикуваме поне един от тях. (Стига авторът му да е съгласен.)

Ще Копнеем ли по същия начин и догодина? (Чувам ви какво си шепнете – говорете спокойно. :D)

Не.

Догодина ще избираме още български фантастични разкази и новели за превод по съвсем друг начин. Като наближи – ще се чуе. 😉

[волни размишления]Организацията на деветимата активни Копнеещи (журито) ме измори ужасно. Я да си изровя онова писмо, дето им го писах последно…

Едно нещо мога да кажа: форматът на Копнеж 2009 ще е различен. Беше ми много натоварващо да ви подканвам да пращате оценки през седмица-две – не ставам за мотивиращо присъствие, това си го знам; винаги съм разчитал на ентусиазма на всеки от участниците. Обещавам ви догодина да е… по-забавно. 😉

…ето затова няма да Копнеем по същия начин, най-вече. А не защото самите текстове или авторите им са ни създавали (прекомерни) кръвоизливи. Всъщност искам най-топло да благодаря:

  • на авторите – задето се държахте мило и разбрано с нас, въпреки огромните закъснения на оценките към края
  • и на текстовете – задето повече ни разсмивахте, отколкото разстройвахте, даже когато бяхте безобразно написани 😀

[/волни размишления]

Вие искате ли да споделите нещо с нас?

Копнеещ: Калин (…но вече надругаде :D)