Приятели,

Започваме да ви представяме, в по няколко реда и три въпроса, авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

~

Николай Теллалов е роден през 1967-а в София в семейство на военен летец. Учи в бившия СССР, завършва гимназия в Чернигов, Украйна. От ранна възраст, първо чрез комикси, а после и „истински“ книги, се докосва до света на фантастиката. Неуспешно кандидатства за авиатор, служи като свързочник в БНА. Следва химия, не се дипломира. Работи в НИИ към БАН като лаборант, сменя още много други професии. Неведнъж пробва да пише, но чак през 1996-а завършва първия си роман. Засега е публикувал шест самостоятелни книги („Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“, „Слънце недосегаемо“, „Ангели-пазители“, „10 на -9-а“), както и разкази в сборници, наша и чужда периодика. Привърженик на смесените жанрове. Атеист. Работи като преводач и редактор, участва в издаването на вестник „Свободна мисъл“ на Федерация на анархистите в България, сътрудничи със списание „Осем“.

Смята фантастиката за „бягство към реалността“.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Николай: … имам какво да кажа, а дано някой има нужда да чуе.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Николай: Вдъхновява ме самият живот.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Николай: Всички фантасти и нефантасти, всяка тяхна книга – било за да продължа идеите в нея, било да ги развия, било да им възразя.

~

Стефан Кръстев разказва:

Откакто се помня, пиша. В писането търся своя свят и своето място в света, в който съществувам. Дебютирах през 1991 г. във вестник „Други светове“ – издание за фантастика и хорър, с разказа „Такси към чистилището“. Първата ми издадена книга е сборник разкази, в съавторство с Йордан Матеев и общия псевдоним Стивън Джордън: „За една нежна душа“. Оттогава досега имам издадени още осем книги на хартиен носител и седем на електронен. Работя във вестник „BG Север“ като страньор и водещ колонката „Напушени мисли“. В литературен сайт „Буквите“ водя колонката „За книгите и хората“. Номиниран съм в много литературни конкурси, като едни от най-важните за мен са поощрителната награда на семейство Мелконян в конкурса „В името на Агоп Мелконян“ през 2012 г. и специалната награда на Човешката библиотека за фентъзи романа „Ням свят“, положил началото на сага, която засега е в пет книги.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Стефан: … животът ми е истински.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Стефан: Болката, любовта, тревогите и страховете дълбоко в душата ми, опитът да надникна в световете на другите, любопитството, самите думи често, които си играят с мен: омагьосват ме, приличат на живи същества, които ме обсебват, често неканени, желаещи да бъдат изписани от мен. Нещата, които улавят сетивата ми, и онези, които знам, че са отвъд сетивното ми поле и искам да уловя. Копнежите, стремежите, нима има нещо, което да не вдъхновява.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Стефан: Трябва да изброя хиляди имена. От Мойсей до Стивън Кинг. От Блез Паскал до Дан Браун. От Ницше до Роалд Дал. Разбира се, не може без Джон Уиндъм, Пиер Бул, Станислав Лем, братя Стругацки, Урсула ле Гуин. И разбира се: бащата на повечето от нас Рей Бредбъри и дядовците ни Жул Верн и Едгар Алън По. Всички, превърнали се в класици на българската фантастика: Любен Дилов, Петър Кърджилов, Атанас Славов, Тошо Лижев, Иван Мариновски, Любомир Пеевски, Петър Бобев – и в този ред невъзможно е да не пропусна някого.

~

Мирослав Ангелов разказва:

Роден съм в Горна Оряховица, или града под „Камъка“. Юрист по образование, завърших СУ и след значителен период на работа като разследващ орган, от няколко години – по собствено желание и воля – съм встрани (за моя радост) от юридическата система. Не гледам на себе си като на автор – писател или поет, нямам публикации. Приемам, че съм разказвач, който, сбирайки прашинките по собствения си път, сглобява, или поне се опитва да изпълни, пъзела на нашето време и реалността. Изповядвам природата и чувството за хумор като религии и вярвам в началото на водата. С красотата се разбираме чудесно. Обичам движението, промяната, приказките, киното, спорта и безкрая.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Мирослав: … съм човек.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Мирослав: Децата.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Мирослав: Природата.