Приятели,

Продължаваме с представянето, в по няколко реда и три въпроса, на авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

~

Радостина А. Ангелова е родена в София. Завършва Френска гимназия (клас испански език) и ТУ – София. Пише поезия, разкази и миниатюри. Автор е на поетичните книги „Половината съм аз“ (2003) и „Сърце на път“ (2004), и на романите „Виенски апартамент“ (2012) и „Имаго” (2013). Победител е във втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (2011) с ръкописа The Colours of the Old Lady, изд. Eminor. Носител на първи награди от ХІ Национален конкурс за поезия „Искри над Бяла“ (2012) и I национален конкурс за фото-хайга „Сезони“ (2011) и трета награда за разказ на Националния хумористичен конкурс „Каунь“ (2010). Нейни текстове са публикувани на английски, японски и унгарски. Член e на The Haiku Foundation. В три поредни години (2010-2012) влиза в класациите на 100-те най-креативни хайку автори в Европа.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Радостина: … обичам.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Радостина: Природата, хората. Те сътворяват всичко. Другото са думи.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Радостина: Онзи, който говори на близък до моя език и в същото време ме кара да погледна на света през други очи. Онзи, който ме провокира да погледна в себе си. Онзи, който ме кара поне за ден да бъда по-добра с природата и хората.

~

Красимира Стоева е бакалавър по Социология, магистър по Бизнес комуникации и връзки с обществеността, има специализация по Журналистика в ПУ „Паисий Хилендарски“.

Спечелила е редица награди от национални литературни конкурси, сред които литературна стипендия на издателство „Пигмалион“ (2005 г.), първа и трета награда за разказ от конкурса на издателство „Аргус“ „Фантастика през 100 очи“ (2006 и 2008 г.), както и наградата им за роман (2009 г.); номинация на ИК „Хермес“ за неиздадена книга на автор до 25 години (2007 г.), отличие в конкурса „Фантастично изкуство – Бургас 2008“, втора награда от конкурса „Таласъмия“ 2009 и др.

Има публикувани разкази в антологията „Знойни хоризонти“ (изд. „Аргус“, 2006), в сборника „Бялата градина“ (ИК „Марица“, 2007), в годишника „Български фантастични ваяния 2007“ (ИК „ЕГИ“, 2008) и в юбилейното издание „40 години клуб за фантастично изкуство Тера Фантазия“ (изд. „Жажда“, 2008), в сборника „Таласъмия 2008-2009“ (ИК „Квазар“, 2010) и в Интернет.

Дебютната ѝ книга, сборникът с разкази „Снежните пясъци на Хира“, излиза в края на 2008 г., а през 2009 г. ИК „Хермес“ издава романа ѝ „Уроци по грим и горчив шоколад“.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно …

Красимира: … се забавлявам. За мен най-силната мотивация за писане е в самия процес. А ако някой ме прочете и също се забавлява, това би било страхотно. 🙂

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Красимира: Най-често неща, които не харесвам и бих искала да променя в света около себе си. Ако не мога да го направя по друг начин, това става в историите ми. Друг път разказите ми са просто размишления за света, за отношенията между хората, за абсурдите, с които се сблъскваме всеки ден. Опитвам се да ги осмисля, да ги погледна от друг ъгъл, комбинирам факти, променям ги, експериментирам. В мислите ми се развиват десетки истории или фрагменти от истории, а ако някоя е особено увличаща, упорита и настоятелна – пиша я.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Красимира: Твърде много са и не искам да рискувам да пропусна някого, ако започна да изброявам имена. Смятам, че почти всичко, което някога съм прочела, ми е повлияло по един или друг начин. Вдъхновяват ме както автори и книги, които са ми любими („Това е велико! Ето нещо такова бих искала да напиша някой ден!“), така и такива, които не харесвам особено („Хей, това не беше нищо особено! И аз го мога, дори по-добре. Аз бих го написала така и така…“).

~

Александър Карапанчев е завършил турска филология (и втора специалност – руски език) в СУ „Климент Охридски“. Като офицер от запаса изкарва преподготовка във Военната академия и затова понякога се шегува, че е… академик.

Над 30 години работи като редактор. Влиза в екипа на „ФЕП“ – първото ни профи списание за фантастика, и е сред основателите на три издателства за супержанра („Ролис“, „Орфия“, „Аргус“).

Има разни лица за изява: прозаик, поет, журналист, съставител на 20-ина антологии, библиограф и колекционер… Автор е на сборника „В епохата на Унимо“, донесъл му награда от Еврокона в Чехия (2002), и на стихосбирките „Топлото ключе на живота“ (2010) и „Да направиш вкусолет“ (2011). Не му липсват наши отличия за разкази или издателска дейност.

И още: член-основател е на клубовете „Златното перо“ и „Иван Ефремов“. Без да има агентурно минало, става първият чуждестранен гост на най-големия руски НФ фестивал „Аелита“. От три години е секретар на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно…

Александър: … се движа между звездите.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Александър: Неизчерпаемото – във времето и в пространството – многообразие на света! Както и надеждата, че изкуството е още едно слънце, което ни свети и топли…

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Александър: Ето някои извори с отлежали вина, от които обичам често да отпивам.

Писатели: Гюстав Флобер… Хърбърт Уелс с неговата машина за светове… Емили Дикинсън, Труман Капоти и Робърт Шекли… После: Иван Бунин, Николай Заболоцки и Иван Ефремов… Светослав Минков, с когото някога се запознах „на живо“…

Герои: Дар Ветер и Веда Конг от „Мъглявината Андромеда“… Крис Келвин, може би най-изстрадалият соларист… Разказвачите, които са и свои главни герои: Константин Паустовски (в многотомната му „Повест за живота“) и Джералд Даръл (в неговия епос за „роднини и други животни“)… Безбройните сякаш превъплъщения на момчета при Рей Бредбъри…