Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. 🙂 Ще се постараем да ги стигнат.

ВНИМАНИЕ! До края на февруари събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – сега е моментът да ни пишете. 🙂

~

Атанас П. Славов разказва:

Роден съм в Бургас, и то толкова отдавна, че чак не е за казване. От най-невръстна възраст съм заразен с вируса на фантастиката, който разнасям където и когато мога, сред колкото се може повече хора. Като автор съм сътворил петнадесятка истории, събрани в две книги. Няколко от тях – в съавторство с Георги Арнаудов и Александър Карапанчев. Макар да не съм любител на литературната критика, се наложи да напиша и издам повече от 40 статии, изследващи и защитаващи фантастиката, които наричам „Фантастология“. Превеждал съм от руски разкази и романа „Свят на смъртта 4“. От 1980-те съм клубен активист, отначало в „Тера фантазия“ в Бургас, после „Иван Ефремов“ в София. По същите причини се оказах съставител на сборници и антологии с произведения на български фантасти, между които дори англоезичното списание Orphia. Не преставам да се опитвам да ги изнасям и в чужбина. През последните години любимата ми рожба е алманахът „ФантАstika“. От 2006-a помагам на Калин Ненов в Човешката библиотека, а от 2009-a ръководя Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“. Подготвям и сборник – визитна картичка на дружеството, за издателство „Колибри“. Много обичам визуалната фантастика и създавам авторски картини с компютърна графика. Напоследък съм обладан от една наистина фантастична мечта: да издам 13-томник с най-добрите наши автори, който да извади българската фантастика от „гетото“, където тя по традиция е затворена, откакто се помни.

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно

Атанас: … имам какво да кажа.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Атанас: Търсенето на изход от задънената историческа улица, в която се намира човечеството.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Атанас: Ефремов, Стърджън, Вячеслав Рибаков, Грег Беър, Стругацки, Дейвид Зиндел, Х. Л. Олди, Лем, Азимов, Яцек Йерка.

~

Светослав Николов е роден на 10.08.1952 г. в София. През 1969 г. печели наградата „Златното перо“ на сп. „Космос“ за фантастичен разказ. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и дълги години работи като журналист и редактор. В началото на 90-те участва в първите частни издателства, специализирани във фантастиката у нас – „Ролис“ и „Орфия“. Един от основателите на издателство „Аргус“, с което печели наградата „Гравитон“ през 1996 г. Негови разкази и новели са публикувани в периодичния печат и в сборници, превеждани са на руски и английски език. Автор е на две книги: „Планетата на призраците“ (2002) и „Сексът и светът“ (2012).

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно

Светослав: … протестирам. Автор: Джон Стайнбек, плагиатор: Светослав Николов.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Светослав: Мъчителното (понякога) удоволствие да виждаш и преживяваш несъществуващото.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Светослав: Достоевски. Все повече.

~

Валентин Д. Иванов (р. 1.08.1967, Бургас) е професионален астроном и любител фантаст. С Кирил Добрев оформят най-награждавания дует в българската фантастика. Основното им произведение е приказният цикъл за Юначеството (сборникът „Професия Юнак“). Самостоятелни работи на Валентин могат да се намерят в антологиите на изд. „Аргус“, в алманасите „Български фантастични ваяния“ и „ФантAstika“ и в няколко англоезични фензина. Разказът му How I Saved the World е включен в образователната антология Diamonds in the Sky (ред. Майк Бродъртън).

ЧоБи: Довършете изречението: Пиша, следователно

Валентин: … съществувам. Завършвам я по най­баналния начин, защото за него имам основателна причина – писането е създаване, а създаването е, да кажем, едно от основните изражения на съществуването. Смятам, че ако човек е изживял деня си, без да създаде нещо, значи го е пропилял, ако ще създаденото да се ограничава до една усмивка. В моята класация усмивката заема по­високо място от много други неща.

ЧоБи: Какво ви вдъхновява?

Валентин: Внуците. Покойният Агоп Мелкoнян веднъж беше казал, че пише за внуците си. Аз още не съм доживял до внуци, но пиша с надеждата, че най­важните ми читатели – хлапетата, които сега са на три, пет и седем години, един ден няма да се разочароват.

ЧоБи: А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Валентин: Аз съм сюжетен автор, с други думи, разказвам истории. Много късно осъзнах, че това го дължа на учителката си по литература от средното училище. Тя се казваше Деведжиева и ни разказваше класиката, защото нас или ни мързеше, или не искахме да четем. А като ѝ писнеше от нас, зарязваше урока и най­безпардонно отиваше да пуши до прозореца. От жанровите автори най­-силно влияние са ми оказали, колкото и да е странно, ранните Стругацки – „Страната на пурпурните облаци“, „Пътят към Амалтея“, „Пладне, XXII век“ – заради оптимизма си. Днес дистопията доминира фантастиката и аз добре разбирам защо – много повече драматизъм има в едно катастрофирало общество и живеещите в него по­лесно предизвикват съпричастието на читателя. Аз обаче искам да пиша, и доколкото мога го правя, за светове, в които бих искал да живея, светли и красиви светове. Може би позицията ми е продължение на читателския искейпизъм и аз съм се превърнал в писател(­любител), който бяга от действителността? Не зная, пък и не ме интересеува. Просто каня читателите да посетят моите светли светове и дано да им хареса в тях.