Мили приятели, нека ви разкажем още една част от приказката, която сбъдваме заедно – с усмивки и споделен заряд. Тази се разви край Копривщица. 🙂

~~~

Юнашка дружина отново се сбрала – и този път голяма била задачата им. Трябвало да обгрижат една земна рана, където преди расли големи букове, преголеми дори.

DSC00558Скочила дружината, та тръгнала с глъч и смях, заредена и от пролетта раззеленена.

DSC00564

Въоръжени, ала без зъби…

DSC00570юначините като мравки налазили земята…

DSC00575Трябвало да разчистят отломките, да подготвят почвата за новите юнаци – букове здрави да пораснат.

DSC00584А отломките от пожар били – кой го знае сам ли лумнал, или нечия ръка немарлива го предизвикала… ала всичките букове били изпепелени – само пънове заварили другарите.

DSC00580Скоро и вади се появили – легла за фиданките.

DSC00577Имали си на помощ верен приятел – затова така леко вървяла работата.

DSC00628Е, и по някоя седянка спретвали,

DSC00588че и хорце тропвали…

DSC00610Но в края на деня фиданки имало.

DSC00630Навред, що преди били големи, здрави букове, сега растат децата им.

DSC00635И така още едно юнакинство било извършено – задружно и за още по-дружно. 🙂

~~~

Ето и мигове приказни, заснети и оприказнени:

 

За повече усмивки и жизнена среда заедно,

Екипът на Човешката библиотека