Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Българска митологична фантастика

Ангелина Илиева

В повечето си жанрови превъплъщения фантастиката е наднационална – тя е форма на литературата и изкуството, предназначена за универсални съдържания. Фантастичните сюжети често протичат в несъществуващи пространство и време, чиято връзка с реалните е условна, в тях са вписани персонажи, нерядко съзнателно лишавани от човешки черти, и общества, целенасочено различни от съществуващите в съвременния свят – фантастиката се определя именно от несъвпадането или противоречието с действителността.

В популярните у нас спектри на жанра обаче съществува една разновидност, която се дефинира именно от българското си звучене – специфичен субжанр, наричан описателно „българска митологична фантастика“. Онова, което го прави наистина уникален, е не само и не толкова етностилистиката на текстовете му, а фактът, че той е идеен и художествен проект на българските почитатели, т.нар. фендъм – общността на българските читатели, издатели и творци в жанровете на фантастиката.

„Таласъмия“ е общото название на почитателската среща, литературния конкурс и поредицата сборници с наградени разкази от конкурса, създадени от Клуба за екокултура и фантастично изкуство „Уибробия“ – Стара Загора, и подкрепени от много български фенове на жанра. „Таласъмия“ е среща на почитателите, посветена на фантастичното и приказното в българската митология и фолклор. Провежда се веднъж годишно от 2001 г., в дните около Еньовден, в курортното селище Старозагорски минерални бани; от 2013 г. има и януарско издание – така наречената „Зимна Таласъмия“. „Таласъмия“ е и конкурс за фантастично произведение, основано на българската митология и фолклор, в две категории – разказ и роман, и се провежда ежегодно от 2002 г. Отличените творби от конкурса се публикуват от издателство „Квазар“ в поредицата „Българска фантастика ХХІ“. Основната заявена цел е да се създаде, мотивира и развива българското в жанра, като противовес на популярното чуждо.

Гледана през оптиките на литературната теория, връзката фолклор – фантастика е сложна и многопластова. Тя е и генетична, в общото раждане на фолклора и популярната литература от „духа“ на Романтизма; и структурна, в интертекстуалната свързаност на фолклорните и фантастичните жанрове; и рецептивна, в склонността на модерния образован читател да възприема ирационалното и свръхестественото във фолклора като фантастично. Митовете и фолклорът на различни народи са усвоявани неведнъж, особено в творчеството на автори от субжанровете на т.нар. високо фентъзи и класическия хорър – Дж. Р. Р. Толкин, Урсула ле Гуин, Роджър Зелазни, Х. П. Лъвкрафт, Брам Стокър. Прокарана през конкретните практики на осъществяването си като краен продукт обаче, тази връзка се оказва и далеч не лесна (а и парадоксална понякога). Противоречието, долавяно (а и донейде създавано) от почитателите, участващи като автори, жури или критици на проекта „Таласъмия“, идва от стремежа на всички тях към възможно най-пълен синтез на извлечени от различни културни епохи жанрови форми. Структурната им близост не гарантира успешния „превод“ между техните езици, особено в случаите, когато се правят опити да се изговарят смислите и значенията на единия език през изказа на другия, т.е. когато фантастичното бъде облечено в диалектни думи, населено от хора с калпаци и потури и сгъстено с етнографски описания, старателно преписани от академични трудове. Или пък тъкмо обратното, когато фолклорното бъде сведено до „разни същества, на които някои хора дават патлаци на автоматична“1. Така шеговитото определение, че българска фантастика е „коя да е фантастика, в която главният герой през свободното си време свири на гайда, пие ракия или поне знае, че столицата на БГ не е Букурещ2“, на практика описва един от моделите на присъствие на „фолклорното“, сведено до метаезика на символите – героите са наречени с български имена, квалифицирани са с фолклорни „расови“ понятия и обитават разпознаваемо български топоними.

При цялата си проблематичност и парадоксалност обаче проектът „Таласъмия“ успява да въведе и да установи един нов, уникален и изцяло собствен на българската почитателска общност субжанр, означаван разноречиво като „българска митологична фантастика“, „фолклорно фентъзи“ или дори „фолк пънк“, но затова пък единодушно и категорично разпознаван като „много български“. В него в рамките на конкурса (а все по-често и извън тези рамки) в един или друг момент се „пробват“ почти всички работещи в жанра български писатели. За мнозина от тях, по собствените им признания, родната митология и фолклор разкриват нов и пълен с чудеса свят, който, ако не друго, поне си струва да бъде опознаван. За някои преработването на този свят на художествения език на съвременната литература се превръща в творческа и просветителска кауза.

Българската митологична фантастика е все още продължаващ опит на българските почитатели да си оградят собствено художествено пространство в полето на глобално-популярните жанрове в литературата и изкуството, да създадат и отстояват изцяло своя културна територия. Положени до големите образци на жанра, нейните плодове вероятно изглеждат скромни, така както биха изглеждали скромни селските ни черкви и параклиси, сложени редом до някоя барокова катедрала3. Едно такова съпоставяне ще послужи единствено да ни подскаже, че са несравними онези обекти, които са основани изцяло на ценности: от едната страна е неоспоримото обективно превъзходство на катедралата като върхово постижение на световното изкуство, от другата е също така неоспоримото субективно преживяване от присъствието в храма на своятадуховност. Дали предложените в следващите страници разкази ще допаднат на читателя, дали ще го възторгнат или разочароват, зависи до голяма степен от ценностните очила, през които ще ги прочете.

Препоръчваме ви и:

Княз и чума“ – повест от Николай Райнов
Приказка за Стоедин“ – роман от Никола Русев
Да пробудиш драконче“, „Царска заръка“ и „Слънце недосегаемо“ – поредица романи от Николай Теллалов
Още черна фантастика“ – сборник с разкази от Георги Христов
Луната спи“ – разказ от Кира Валери (Ивайло П. Иванов)
Истината за Златната ябълка“ – разказ от Николай Теллалов
Легенди за стражите на Трите порти“ – сборник с разкази и новели от Йоан Владимир
Ликантропия“ – разказ от Александър Лютов
Професия Юнак“ – сборник с разкази от Кирил Добрев и Валентин Д. Иванов
Еньовден“ – новела от Ценка Бакърджиева
Реваншът на Тангра“ – роман от Андрея Илиев
Как се става европейски шампион“ – разказ от Денка Янкова
Запалѝ свещ на дявола“ и „Ксилофония“ (алтернативно заглавие: „Оцелелият“) – роман и повест от Янчо Чолаков
Гаджето на брат ми е самодива“ и „Неподвластните“ – новела и сборник с новели и повести от Божидар Грозданов
Земя като решето“ – разказ от Васил Попов

1 Форуми към сайта Dir.bg, фен-клуб „Фантастика“, тема „За гората и Калашника“, потребител Alvin, 18.02.2004 г.

2 Форум към клуб „Иван Ефремов“, тема „Българска и западна фантастика“, потребител robinofloksli, 18.03.2010 г.

3 Тази изключително сполучлива метафора ми е подсказана от проведената във форума към клуб „Иван Ефремов“ дискусия със заглавие „Самодейците като напаст“, от април 2009 г., противопоставяща българската на англоезичната фантастика.