Приятели,

Представяме ви едно от осемте тематични встъпления към „За спасяването на света“ – антология, която въплъщава лицето (или поне 48 различни лица 😉 ) на поредица „Човешката библиотека“.

Ако пожелаете да споделите и ваши препоръки в този поджанр на фантастичното – добавете ги долу. Ние винаги търсим още. 🙂 Може да включим предложенията ви в следващите издания на „За спасяването“. 

И още: Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни. 🙂

~

Класическа научна фантастика

Атанас П. Славов

Всички произведения на изкуството отразяват действителността. Но научната фантастика прави това по свой начин – отразява не само видимата действителност, но и зреещите дълбоко в недрата ѝ изменения. И тъй като тези изменения още не са настъпили, а са възможни, вероятни, невероятни, въображаеми и предполагаеми, ние ги наричаме „фантастични“. Това, което в традицията на световната фантастика са правили Франсоа Рабле, Сирано дьо Бержерак, Волтер, Гьоте, след средата на XIX век все по-уверено започнаха да правят авторите на НФ като Жул Верн, Хърбърт Уелс и Карел Чапек – да разкриват изменчивостта на реалността, която научните открития и технологии преработват в нова действителност.

От другата страна на океана американската вълна от научни фантасти, в началото оглавявана от инженери и изобретатели без литературна подготовка, постепенно съзря до своя „Златен век“ и възпита поколение иноватори, които изведоха САЩ на първата линия на прогреса. Малцина знаят това, но над 700 служители на НАСА при постъпване на работа (през 1970-те) са посочили в анкетите си като мотиватор НФ (половината от тях – сериала „Стар Трек“), така че смело може да се каже: реалната астронавтика е създадена от любители на научната фантастика. Аналогична е картината и в руската космонавтика – всеизвестна е любовта на Корольов и други водещи конструктори към руски фантастични романи за пътешествия из космоса. А един Жул Верн например има в своя „портфейл“ 80 фантастични идеи.

Но какво представлява всъщност тази огромна област от културата, наричана с обобщаващото име „научна фантастика“? Това е всяко произведение на изкуството, което изпълнява художествените си задачи посредством въвеждане на Фантастичното (откритие, артефакт, процес, стихия, алтернативно развитие на реалността). И това Фантастично е измислено със спазване на законите и опита на съвременната за автора научна картина на света. Ако то е построено по законите на приказката, мистичните концепции за света, сюрреални фантазни модели или нещо друго, произведението се определя като фентъзи.

Например един от първите прочути НФ романи Ralph 124C 41+ е изграден върху отхвърлената от днешната наука представа за „ефира“, което не пречи неговият автор Хюго Гернсбек да даде име на най-голямата награда за научна фантастика и фентъзи – „Хюго“.

Фантастичното в НФ е като лакмусова хартия, която, пусната в безцветната течност на реалното битие, се обагря дъгоцветно и разкрива скритите му същности.

За желаещите да се запознаят с ярки литературни прояви на това направление, препоръчвам: „Да откриеш себе си“ на Владимир Савченко, „Недокоснат от човешки ръце“ на Робърт Шекли, „Силата на силните“ на Дмитрий Биленкин, романния цикъл „Фондация“ от Айзък Азимов, „Всичко живо е трева“ и „Отново и отново“ на Клифърд Саймък, „Марсиански хроники“ на Рей Бредбъри. Понякога из кръга на творците на НФ излизат такива поетични писатели като Генадий Гор и Михаил Анчаров.

По волята на автора Фантастичното може да бъде внедрено в различни подсистеми на реалността и да ги промени до неузнаваемост. Когато Фантастичното е изобретение, то „поразява“ подсистемата на техносферата и ни предлага различното ѝ битие. Прекрасен пример за това е романът „10 на -9“ на Николай Теллалов. Там фантастичната техносфера предизвиква и появата на принципно ново състояние на света и човечеството. Когато техносферата „порази“ екосферата, се ражда екологичната фантастика, която обикновено е антиутопична, но се случва и да предлага изненадващи идеи за опазване и развитие на природата.

Когато Фантастичното е социален процес, откритие или явление, променящи реалността, получаваме социална фантастика. На нея посвещаваме отделен раздел в книгата.

По-обширен поглед към горните тези ще откриете в статиите:

* „Новата роля на фантастиката в началото на третото хилядолетие

* „Виртуалният Джони от 13-ия етаж на Матрицата

Препоръчваме ви и:

Фотонният звездолет“ – повест от Димитър Пеев
Теао Немия“ – повест от Петър Бобев
Фантастичен хумор“ – сборник с разкази от Антон Донев
Съкровището на Лизимах“ – сборник с разкази и новели от Цончо Родев
Сините пеперуди“ – сборник с разкази и новели от Павел Вежинов
Хелиополис“ – роман от Хаим Оливер
Галактическа балада“ – роман от Емил Манов
Клонинги“ – роман от Весела Люцканова
Пропуснатият шанс“ – сборник с разкази от Любен Дилов
Дамата с рентгеновите очи“ – сборник с разкази от Светослав Минков
Тотемът на поетите“ и „Космосът да ти е на помощ, Александър“ – сборник с разкази и роман от Иван Мариновски
Орбитата на Сизиф“ – сборник с разкази и новели от Петър Кърджилов
Психопрограмираният“ – роман от Атанас П. Славов
Полетът на „Буриданово магаре“ – буриме от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев
Сонора“ и „Патрул за ада: 2 в 1“ – книги-игри от Ейдриън Уейн (Александър Султанов) и Робърт Блонд (Богдан Русев)
Каджанга: синът на светлината“ и „Космически легионер“ – книги-игри от Колин Уолъмбъри (Любомир Николов)
Десетият праведник“ – роман от Любомир Николов
Татко“ и „Еволюцията“ – разкази от Ивайло Иванов
Морска галерия“ – разказ от Веселин Маринов
Номад: Самият пъкъл“ – роман от Елена Павлова
Генератор на реалности“ – сборник с разкази и новели от Христо Пощаков
Талисман на борда“ – новела от Николай Теллалов
Матрицата 4: Резолюции“ – разказ от Атанас П. Славов
Икосаедри“ – сборник с разкази и новели от Емануел Икономов
Долу спи убиецът“ – разказ от Елена Павлова
Сънувах човешко лице“ – новела от Ивайло П. Иванов
10 на -9“ – роман от Николай Теллалов
Как спасих света, или най-хубавата професия“ – разказ от Валентин Д. Иванов