Приятели (:

Помните ли откъде е това?

Нуждата от значими залози, срещи със ситуации и герои, които ме предизвикват, насърчават, помагат ми да порасна, е сякаш генетично заложена в мен. И обратното: когато авторите ме натопят сред злободневни проблеми и дребни човеченца, съсредоточени върху носа си, се поболявам, ходя като пребит, смалявам се. Търся истории, които ще събудят живеца и вярата ми и ще ме пратят с усмивка по улиците в тоя бурен период, когато най-сетне започваме да се променяме осезаемо, сами да творим съдбата си; а не такива, които ме мачкат с усещането, че съм никой, болтче в системата.

Днес – навръх осмата годишнина от създаването на този блог – идва, за да му отговори, новата приказка за Юнаци и злодеи:

Промяна

Някои ключови теми в „Промяна“ са гражданските протести от миналата година и окупацията на СУ „Св. Климент Охридски“ от Ранобудните студенти.

В написването на „Промяна“ участвахме около двайсет души. Написахме я, за да имаме още един поглед върху онези събития – различен от онова, което ни показваха медиите; допълващ онова, което четохме в блоговете.

Написахме я и за да (си) отговорим защо участвахме в промяната – защо протестирахме, окупирахме и се събирахме. И защо продължаваме.

Сред тия двайсетина съ-участници в приказката „Промяна“ над половината съ-граждат и Човешката библиотека. Някои се явяват за по-дълго, други – с по седем-осем реплики. Някои са по-спотаени (ще ги отгатнете ли кои са? 🙂 ), други – съвсем отявлени. Важното е, че всички пристигаме заедно. И продължаваме.

Взе ръката ѝ в длани.
Разви потъмнелите бинтове. На лунната светлина изглеждаха черни.
– Познавам това, там, откъдето идвам – въздъхна. – Сполетя ни същото. Голяма битка се задава… А врагът е неизвестен, напада отвътре. Всеки сам не може да му устои. Не може.

Идвате ли и вие? 🙂