Новите приключения на Златноелечко

Маргарита Павлова

0-001

Представя: Адриана Пенчева

Един от отличените в Копнежа за човечни книги миналата година беше сборникът с приказки „Новите приключения на Златноелечко“.

Златноелечко ни припомня за първите уроци, които научаваме. И които не трябва да забравяме. 

Беше късен топъл следобед. Цветята в двора цъфтяха и се носеше приятен аромат. Щурецът Златноелечко подремваше, облегнат на крушата. Изведнъж чу някой да пита:

– Златноелечко, спиш ли?

– Не – отвърна той.

– Тогава може ли да си поговорим? – попита гласчето от короната на дървото.

– Може, само ела насам – отговори щурецът и погледна нагоре, за да види чий е този нежен глас.

– Не мога. Щом ме видиш, и ти ще спреш да разговаряш с мен като останалите – обади се отново гласчето.

– Досега не знаех, че има животинка в двора, с която не искат да говорят – рече Златноелечко.

Помълча, помълча и каза:

– Е, аз пък ще разговарям с теб. Какво искаш да ми кажеш?

– Амиии… Искам само да си поговорим – отвърна нежното гласче.

– Тогава нека да поиграем на „разгадай ме – познай ме“. Ти ще ми разкажеш за себе си, а аз да се опитам да те позная.

– Добре! – радостно възкликна гласчето.

И започна:

– Аз съм яркозелена през пролетта и лятото, а през есента цветът ми става кафяв. Когато наближи зимата, си имам таен проход и влизам в къщата.

– В къщата на дядо Павел? Ти си много смела тогава! – възхити се Златноелечко.

– Не чак толкова. Просто баба Вили е много добра. Щом ме срещне някъде по коридорите, хваща ме с ръка и ме провожда навън. Без нищо лошо да ми направи – обясни гласчето от короната на крушата.

– Тя е много добра – потвърди Златноелечко. И продължи: – Хайде, кажи ми още нещо за себе си, приличаш на някаква много тайнствена загадка.

– Ям плодове и зеленчуци – подхвана отново гласчето. – Но най-много обичам круши, ябълки, праскови, къпини и зелените чушки.

– Браво, така трябва да се хранят всички деца, за да пораснат здрави и силни. – похвали я щурецът. – След всичко, което ми каза за себе си, разбирам, че си добро същество. Защо тогава не искат да разговарят с теб дворянчетата? Кажи ми направо коя си, ти победи в играта „разгадай ме – познай ме“, предавам се.

Като помълча известно време, гласчето плахо се обади:

– Не искат да разговарят и бягат от мен, защото съм Ароматна – каза буболечката с прякор Миризливка.

Така я наричаха, а на нея ѝ бе много криво.

– Ти си онази буболечка, която… Щом те ядосат или се почувстваш застрашена, отделяш неприятна миризма? – зададе въпрос Златноелечко.

– Да, това съм аз. Миризмата я отделям при стрес, а те казват, че не се къпя. Затова бягат и не разговарят с мен – с приглушен гласец обясни буболечката.

– Не се тревожи, Ароматна. Довечера преди концерта ще намеря подходящ момент да кажа на дворянчетата, че това не е повод да не разговарят с теб. Сега ще дойдеш ли при мен, искам да сме приятели? – попита я Златноелечко.

– Разбира се, идвам – отвърна Ароматна.

Чу се силно бръмчене, кацането изглеждаше като падане, но буболечката успешно се приземи точно до щуреца.

– Няма да се плашиш, иначе ще се наложи и аз да избягам от миризмата ти – пошегува се музикантът.

– Няма! – обеща буболечката и продължи: – Радвам се, че ме прие за приятел. Благодаря, че ме изслуша.

В този късен топъл следобед в двора под крушата се изясни една несправедливост.

Съветът на Златноелечко е да не прибързваме с изводите, докато не сме научили цялата истина.

 

– Тъмно е, страшно е… Не успях да се прибера навреме в кошера. Сега, в тази черна нощ, какво ще правя? Дали отнякъде няма да дойде едното страшно нещо и да ми стори нещо ужасно? – шепнеше тихичко пчелата Медовина, скрита в цвета на петунията Пъстра. – В двора няма никой. И как ще има, нали е нощ, всички спят? Да можех да стигна до прозореца на къщата. Ама като ме е страх да тръгна – продължаваше да си шепти пчелата.

Искам да ви кажа, че пчелите винаги намират обратния път към кошера, без значение колко надалече са отишли. И винаги успяват да се върнат,преди да е станало тъмно или да завали. Но днес Медовина, унесена от аромата на цветята, пълнеше двете си кошнички с прашец, докато се смрачи. Сега си мислеше, че е сама в тъмната нощ, но като не знае за нощните насекоми, не означава, че тях ги няма. Винаги има някой около нас в труден час. Сигурна съм. А сега да се върнем на приказката, че пчелата вече а-ха да се разплаче.

– Тук сме! – викна някой в тъмното – Аз и сестрите ми сме тук.

– Добре, че се обадихте… Само че кои сте вие? – развълнувано попита пчелата.

– Ние сме семейство Светлинови. Носим светлината със себе си както Диоген своя фенер – обадиха се гласчетата съвсем отблизо и Медовина видя как светват и гаснат мънички светлинки.

– Колко сте красиви! Само бях чувала, че летите и святкате едновременно. Но вие изглеждате като вълшебни малки огънчета, витаещи в черната нощ. Не ви ли е страх?

– Не! – отвърнаха светулките. – Когато си в родния си двор, няма нищо лошо да ти се случи. Тук всички сме добри, сега ще ти помогнем да се върнеш обратно до кошера. Хайде с нас.

– Страх ме е. Тъмно е! Страшно е! – сви се пчелата.

Тогава се обади Златноелечко:

– Няма страшно. Светулките ще светят, аз ще свиря „Лунна соната“ и смело ще се върнеш в кошера.

След като чу Златноелечко, пчелата се успокои. Излезе от фунийката на петунията и заедно със семейство Светлинови полетя към дома си.

Кошерът се намираше в най-източния край на двора. Там на входа още жужаха няколко разтревожени пчели. Когато видяха Медовина, се зарадваха и я прегърнаха.

Знаете ли как ще се отблагодарят на светулките…? С мед, разбира се.

Днес Медовина се убеди, че дори когато всичко наоколо изглежда безнадеждно… се намира някой да ти помогне.

Още любими откъси – във форума ни.

Книгата е подходяща за читатели на: 4 до 10 години.

Препоръчват ви я и: Ана Хелс, Елена Павлова, Валентин Д. Иванов.

Ако ви хареса, опитайте и: поредицата за Мина и магиите, „33 приказки и половина“, „Приказка за Добротата“, „Войната с фафите“„Голямото приключение на малкото таласъмче“

Още от Златноелечко и авторката му – на сайта на книгата.