Още по-голямото приключение на малкото таласъмче

Никола Райков

Представя: Адриана Пенчева

Журито ни отличи „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ в Копнежа за човечни книги миналата година. И не бяхме сами във възторга си от втората книга-игра, посветена на Таласъмчо. Забавление за вечерите и утрините, таласъмчето води малки и големи през нови неизследвани територии, а приключенията му ни отвеждат в един позабравен свят на откривателство и малки чудеса.

Таласъмчо и Шарения Щъркел продължиха към несеверното животно, но на таласъмчето започна да му става много студено. То извади шапката от торбичката си, но тя беше човешка шапка, а не таласъмска и му беше твърде голяма.
– Имам страхотна идея! – каза щъркелът, който имаше страхотна идея. Той проби с клюна си дупки за лапичките и главичката и така от шапката направиха чудесна зимна дрешка за таласъмчето.
Така скоро стигнаха до странното животно, което имаше жълта козина и дори от щъркелов поглед си личеше,
че не е северно животно.
– Северните животни имат бяла козина, защото много са се търкаляли в снега, нали? – попита таласъмчето.
– И снегът ги е избелил!
– Не – намеси се авторитетно несеверното животно. – Това е форма на защитна окраска.
– Ние си говорехме за козината им, не за окраската – обясни таласъмчето. – Те могат да се украсяват различно, нали?
– Да, особено ако има карнавал! – въодушеви се Шарения Щъркел и показа на всички шарената си окраска, който му беше останала от един карнавал, когато беше летял на запад до Бразилия. Несеверното животно ги гледа, гледа странно и се почеса по главата с копитце:
– Извинете, вие от коя локация сте мигрирали?
– Не сме миг, миг, …гримирали, а долетяхме – обясни му Таласъмчо.
– Да, и не от локация, а от вкъщи – дообясни му щъркелът.
– А вие откъде сте? – попита таласъмчето.
– От Африка – отговори животното.
– А защо сте си взели и планината? – попита таласъмчето и посочи към гърба ѝ.
– Това не е планина, а гърбица! – отговори камилата.
– Якооо – заключи щъркелът.
– А защо ви е толкова голяма гръбицата? – попита пак таласъмчето. Откакто Таласъмчо беше пораснал и любопитството му беше пораснало. Даже май повече от него.
– Това е вид резервоар, където се складира мастна тъкан и при нужда се разгражда до вода – обясни начетено камилата.
Таласъмчето нищо не разбра и си замълча. Това животно беше твърде умно, за да говориш с него. Той беше чувал, че някои животни са толкова умни, че често си говорят сами.
– А как долетяхте от Африка? – включи се Шарения Щъркел.
– Не съм долитала – обясни камилата. – Разменихме се с едно северно животно. На него му беше много студено тук, а на мен ми беше много горещо в Африка. И тъй като беше само през няколко страници, решихме да се сменим. То да дойде на моето място, а аз на неговото, та авторът да не забележи разликата.
– Моят автор е един много умен автор. Даже е по-умен и от теб – обясни таласъмчето. – Не може да не е забелязал, че сте се сменили, но сигурно се преструва, за да стане книжката по-интересна.
В този момент от далечината се чуха свиркащи свирки, барабанящи барабани и тромбоващи тромби.
– Ето го! – извика Шарения Щъркел. – Карнавалът!
– Атракция за простолюдието – възмути се камилата. – Моля останете, за да ми помогнете да защитя своята дисертация „Нетипичен хабитат на несеверните животни“. Вие сте едни типични представители на нетипичните животни в този ареал – обясни тя.
– Карнавалът! Карнавалът! – викаше Шарения Щъркел. – Ще изпуснем карнавала!

– Потегляме на юг! – обяви тържествено Шарения Щъркел и потегли нанякъде. Таласъмчо се беше разположил удобно в един бебешки вързоп и само главичката му се подаваше от там. Той дори беше лапнал биберона, за да се маскира като бебе, ако някой от човеците ги видеше. И тогава човекът щеше да си каже, „Това със сигурност не е таласъмче, защото таласъмчетата не съществуват, а просто поредното бебе“, и щеше да махне с ръка и да продължи да си чете вестника.
Така те се издигнаха нагоре и нагоре. И колкото по-нагоре се издигаха, толкова по-малко ставаше всичко и
толкова повече неща виждаха.
– Ако се издигнем най-нависоко, ще видим ли целия свят? – попита таласъмчето.
– Сега ще пробваме! – въодушеви се щъркелът и продължи да се издига. И те виждаха все повече и повече, докато накрая спряха да виждат каквото и да било.
– Какво стана? – попита Таласъмчо.
– Малко попрекалихте – каза един облак, който се разхождаше наоколо с чадър в ръка.
– Когато виждаш всичко, накрая не виждаш нищо – обясни им един друг облак, облечен в дъждобран.
– И Африка ли няма да видим? – притесни се таласъмчето.
– Спууускаааме се! – обяви щъркелът и се спусна главоломно.
И те се спускаха, спускаха, докато всичко стана толкова голямо, че те замалко не се блъснаха в едно твърде голямо дърво. После отново се издигаха и отново се спускаха, и пак така, докато на таласъмчето не му омръзна цялото това спускане и издигане и то заспа.
Сънуваше Африка, но тъй като никога не беше виждало Африка, я сънуваше малко объркано. Лъвовете приличаха повече на хипопотами, хипопотамите приличаха повече на жирафи, а жирафите не приличаха на нищо. В едно езеро от сладък сок плуваха няколко тигъра и игриво пляскаха с криле. Една антилопа копаеше дупка с опашката си, а наоколо весело подтичваха стада от крокодили. Таласъмчо се събуди, облян в пот. Въздухът беше станал много горещ!
– Бях забравил колко е горещо тук! – викаше щъркелът и се прибърсваше с крило.
Те летяха над Огнената Пустиня. Там сред пясъците, в единия край на пустинята имаше прекрасен оазис с езерце и палми, но той сигурно беше мираж. Таласъмчо беше чувал, че всички оазиси в пустинята са миражи, а колкото по-прекрасни изглеждат оазисите, толкова по-сигурно е, че са миражи. Но преди да стигнат до него и той да изчезне, забелязаха едно животно, което имаше три крака, но нямаше глава, а на нейно място стърчеше опашка.
– Не може да има такова животно! – обяви щъркелът.
– А, и по-странни съм сънувал – додаде таласъмчето.
Точно тогава пустинята свърши и започна джунглата!
– Чакайте малко, не може така – намеси се един учител по география. – Не може пустиня и после веднага джунгла!
– Моля ви, господине, не разваляйте хубавата книжка – включи се авторът.
– Ама не може, въздушните маси…
И така, както казах, Огнената Пустиня свърши и започна Дивата Джунгла. А в джунглата течеше една дълбока река, но не я наричаха Дълбоката Река, а по някакъв си техен африкански начин.
– Африка! – каза щъркелът. – В цялата ѝ прелест! Накъде да се насочим за кацане, Таласъмчо?

Още любими откъси – във форума ни.

Книгата е подходяща за читатели на: 3+ години

Препоръчват ви я и: Валентин Д. Иванов, Григор Гачев, Димитър Стефанов, Елена Павлова, Калин Ненов, Невена Стоянова

Ако ви хареса, опитайте и: „Голямото приключение на малкото таласъмче“, „Новите приключения на Златноелечко“, „Пухкава приказка“, „33 приказки и половина“, „Приказка за Добротата“, „Войната с фафите“, „Дупка в небето“

Може да си поръчате „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“ от сайта на автора, Никола Райков. Ако сте сред читателите, които не могат да си я позволят или искате първо да я разгледате – изтеглете безплатното електронно издание.