Приятели (:

Следващото заглавие в поредица „Човешката библиотека“ ще бъде сборник с приказки от Мел, вдъхновено (и временно 😀 ) кръстен „книгата на Мел“.

 До 31 юли подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от сборника и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че книгата заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме началото на една от включените приказки.

Скоро надзъртали ли сте във вашата си баня? 😉

~

Бочо

 

В банята на семейство Темелкови имаше бяла мечка.
Теди се скри зад вратата и надзърна точно толкова, колкото да види огромното ѝ туловище във ваната. Мазната ѝ козина се повдигаше и спадаше ритмично и мечката похъркваше с тътен, който се усещаше направо с костите.
Теди беше виждал бяла мечка преди, но никога толкова отблизо. В зоопарка имаше три. Те само се плацикаха под водата и от време на време подаваха глави на повърхността като малки космати айсберги. Жадните очи на Теди и другите деца изобщо не бяха успели да мярнат останалото от телата им.
Мечката беше заметнала завесата за душ през главата си и Теди не можеше да види муцуната ѝ. Освен това, забеляза той, жълтото му пате го нямаше никакво. Дали го е изяла?
Белите мечки ядат ли патета?
Със сигурност знаеше, че не ядат пингвини. Още като малък му бяха казали, че белите мечки и пингвините живеят на двата края на света. Той обаче подозираше, че ако ги съберат на едно място, пингвинът щеше да се превърне във вкусен мечешки сандвич.
Босите му крачка зашляпаха по коридора и той скоро се озова в стаята си. На най-горния рафт в библиотеката гордо стоеше Голямата Енциклопедия. Тя, разбира се, си имаше друго име, но всички я наричаха така. Нещата, за които пишеше в нея, бяха толкова много, че хората я бяха разделили на цели пет тома. Иначе, каза веднъж мама през смях, ако я бяха оставили цяла, щяхме да я използваме за столче. Обаче нещо се беше объркала: Теди веднъж струпа всичките томове един върху друг и седна отгоре им, но така дори не стигаше до ръба на бюрото.
След този случай обаче татко се ядоса и вдигна цялата Голяма Енциклопедия нависоко. Енциклопедиите, каза той, са за учене, а не за сядане.
Сега обаче Теди имаше нужда да научи повече за белите мечки.
Той закрепи стола върху леглото, покатери се на него и протегна ръце. Взе два тома – първия и третия, защото не беше съвсем сигурен дали да търси на „Б“ за „бяла” или на „М“ за „мечка”.
Намери я на „М“.

Бялата мечка (Ursus marimimus), наричана още полярна мечка, е бозайник, който обитава северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. Тя е най-големият сухоземен хищник.
Възрастните мъжкари достигат до 3 метра дължина и тежат средно 700 килограма, но понякога се срещат гиганти, които надхвърлят 1 тон.
Белите мечки живеят около 25-30 години. Прекарват целия си живот сред сняг и лед. Хранят се най-вече с тюлени, северни елени и мърша. Възрастните дебнат плячката си с часове покрай дупки в леда или се гмуркат, за да я хванат, като плуват с отворени очи и задържат дъха си до 2 минути.

Значи тюлени и северни елени. И никакви гумени патета. Теди изпита облекчение, защото той това, жълтото, си го обичаше. Беше му най-добрият приятел в банята. Теди непрекъснато играеше с него и му приказваше, а когато татко не си беше вкъщи, можеше даже да му натиска свирката.
Тюлени. Ама откъде да намери тюлени? Дай да видим сега, те живеят във водата, нали? Какво друго живее във водата?
Риба. Може би щеше да се получи с риба. Какъв късмет, че оня ден мама беше напазарувала цели пет консерви копърка! Теди подреди Голямата Енциклопедия на мястото ѝ, заглади завивката на леглото и изприпка в кухнята. Не беше лесно да отвори консервите, но се справи. Татко казваше, че едно време ги нямало тези опашчици, дето само ги дърпаш и капакът се маха. Било много по-трудно и Теди имал късмет, че не живее преди десет години.
Теди наистина се чувстваше късметлия. Успя да отвори три от петте консерви, изсипа съдържанието им в дълбока чиния и я заклатушка към банята.
Бялата мечка се беше обърнала и той разбра какво е станало с гуменото пате. Играчката се жълтееше между грамадните ѝ лапи като като плюшена. Той вече можеше да види и мечата муцуна. Мустаците се вееха в такт с тежкото ѝ дишане.
Внезапно носът помръдна. Веднъж, два пъти. Отново. Сумтенето показваше, че е доловила миризмата на копърка. Теди плъзна чинията по плочките, тресна вратата и я затисна от външната страна. След това долепи ухо до дървото и се заслуша.
Сумтене. Шумолене на завесата за душ. Нещо голямо, което драска и се опитва да излезе от ваната. Плъзгане, трополене.
Недоволно изпуфтяване.
Любопитството на Теди надделя и той долепи око до ключалката. Двете предни лапи на бялата мечка стояха неуверено върху ръба на ваната, а дългият ѝ врат се беше навел напред и опитваше да достигне чинията с риба. „Няма да успее” – каза си Теди и излезе прав. Мечката загуби равновесие, преметна се през глава и се сгромоляса на плочките. Целият апартамент се разтресе. Гуменото пате отскочи от носа ѝ, а копърката се пръсна по пода и част от стените. Мечката разтърси глава и протегна език към едно по-голямо парче.
– Да не си посмяла! – втурна се през вратата Теди. – Това е пълно със стъкла!