Приятели (:

Сетихте ли се днес за детето у себе си? Усмихнахте ли го? Нови игри измислихте ли? А мечти?

Нашата следваща награда, игра и мечта ще бъде повест в стихове, написана и илюстрирана от деца. Тя се казва „Момичето от квартала“, но освен момиче в нея има и доста момчета, опасности, трудна за разбиране любов и още по-трудни за разбиране възрастни.

До 31 март подготвяме електронното и хартиеното издание. Дотогава вие може да ни помогнете, като ни пишете (на poslednorog маймунка gmail точка com) дали искате:

  • хартиени бройки от повестта и колко – така ще преценим хартиения тираж;
  • да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Момичето от квартала“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

По-долу ви предлагаме откъс от повестта.

~

Ниа

Днес ми се иска
да се случи
нещо истинско
и да получа
поне мъничко вдъхновение.
Да се случи
едно различно приключение,
за да научат
нещо ново и хлапетата.
Защото
писнало ми е момчетата
да провокират,
да се бият,
да си играят,
да се крият,
за да впечатлят момиче.
Това на нищо не прилича!

 

Кварталът

Какво си пожелаваш, малка Ниа?
Какво мечтаеш аз да ти открия?
Готова ли си да ме видиш в блясък,
по-мръсен от бургаски плажен пясък?
Защото моят блясък тъмнина е
и не очаквай тук да се разкая
за плановете си и за делата.
Аз мозъкът съм чер на махалата.
Ще ви покваря и ще ви разкрия,
наложи ли се, даже ще убия
този глупав ваш ентусиазъм.
Мечтател ли си, аз ще те наказвам,
докато станеш проста сива клетка
от моята вековна тъмна плетка.

Кварталът е основна единица
на общество, в което всяка птица
кокошка е с криле без приложение.
За тебе, Ниа, имам предложение:
Излез навън! Иди, открий Максим!
А неговият ум неустоим
и чарът му, от който си пленена,
те чистата ти мисъл ще превземат.
Максим обича тайни и загадки.
Но щастието ви ще бъде кратко,
а още щом следа от тях открие,
над вас като торнадо ще се вие
духът на ревността. Защото, мила,
момичето без обич няма сила
да стане сутрин даже от леглото.
Това разбрал съм, скъпа, за живота.

 

Ниа

И днес успях
за час да си науча.
И днес успях,
дори в деня си скучен,
да помечтая
и да порисувам.
И днес успях,
но всъщност се преструвам,
че в нещичко изобщо съм успяла.
Такава скука ме е завладяла,
че ми се иска
с парашут да скоча
или със бънджи…
Трябва да отсроча
аз щурите мечти,
но ми се иска
да се науча да поемам риска
на живия живот.
И оптимистка
да бъда за света
и за съдбата си.
Ах, колко ми се иска
да „строша главата си“
(метафора използвам),
ала все си мисля,
че целият ни свят
е тъй измислен
и точно на метафора прилича.
Такъв живот
е трудно да обичаш.

 

Макс

Излизам и се срещам с Влади.
Ще кажете, късмет извадих,
защото, ако беше Гошо…
(Буквално вече ми е лошо
от приказки за колелото му –
голямата любов в живота му.)

– Със „нубове“ играх, брато!
Жив „пентакил“, това е то,
изпуснах, „килстил“ ми направи
един нещастник изоглавен.
– Човек, аз не играя „Лига“
и в този миг ти казвам, стига
ме занимава с простотии,
за мен игрите са, не крия,
най-чиста загуба на време.
– Брато, изобщо не ми дреме!

– Момчета! – Я! Това е Ниа! –
Очаквах тук да ви открия.
– Да, истината е жестока,
че неизменно сме пред блока.
– О, стига, Макс, говорих с Гого,
а той помоли ме, не много,
да караме днес до канала.
– Ще кара с нас?! Не си разбрала –
веднага я прекъсва Влади.
– Пет колелета ще извади,
ако реши да не се фука…
– Не тръгвам с него! Не ми пука
за скъпите му колелета.
– Ех, че надувка си проклета! –
извиква Ниа. – Не си струва
по цял ден тук да мързелуваш,
да вземеш да умреш от скука.
Виж, приключението чука
на нашата врата сега.
– Добре, от твоята уста
звучи донейде поносимо,
но колело у нас си имам –
отсичам аз. – Ще взема
моето си, имам време
дори да се преоблека.
– Хей, най обичам ви така! –
възторжено подвиква Ниа. –
Побързайте! Ще ви убия,
ако ви няма тук след час!
– О, пет минути са до нас.
– Хей, Влади, Ниа, ще ви взема
от тук, след… Вие дайте време?
– Добре, не час, а половинка –
предлага Ниа на двамина ни.
Тъй се разделяме пред блока
и всеки – в своята посока.