Приятели (:

На днешния тъй важен празник – най-важният от всичките? 🙂 – начеваме една рубрика, която си мечтаем от години.

Макар мъдри хора да са казали „По делата им ще ги познаете“, ако останем само на дела, започва да ни липсва нещо. Някаква важна част от човешкото ни. Ако се плъзнете по блога ни, надолу и назад (юпиииии! 😀 ), ще видите какво сме правили. Ала дали ще видите какви сме?

„От сърцето на Човешката“ ще ви разказва – с думи, не с дела – какви сме. Какви човеци дишат, мислят, чувстват и туптят зад тези имена. А ако вземете че ни харесате… но нека се съобразя с един от принципите на доброто писане. Чак толкоз думи няма да ни трябват. Някои послания и изводи докосват най-дълбоко, когато ги оставим на читателите. 😉

Първият глас в „От сърцето на Човешката“ е на човека, който първи ни подбутна да си създадем нещо такова. Тя умее да подбутва…

~

През февруари 2010-а Вяра сподели:

Вили…

Сега много леко ще се опитам да се престраша и да опитам да ти дам нещо.

Имам огромно желание да ти помогна:
Чета те – и усещам заливащ ме мрак.
Моля се ти да четеш мен – и да усещаш, поне, заливащо те мое желание и моя вяра в… нещата.

Вили, светлина наша, рецепти няма. Има само множество начини, пътища, практики.
Хубавото е, че ги има, нали?
Това, че няма точни рецепти, също е хубаво, Вили: така, когато нещо не ти е по мярка, просто го подминаваш, идва следващото и… в крайна сметка стигаш до онова, което е точно за теб. То може да не действа за никой друг на този свят. Може да е предизвиква смях, повдигане на вежди или възмущение у много хора. Но това няма значение, ти го знаеш. Може и въодушевление да предизвиква – пак няма значение. 🙂

Мога да започна да ти предлагам начини, разбира се. Мога и да се опитвам да ти подавам думи и подходи, които да трансформират усещанията ти към конкретни ситуации.
Но мисля, че ти самата го можеш това много добре. И за да си спомниш, че го можеш, и за да повярваш, че е възможно, трябва само да се почувстваш малко по-добре.
А това може да стане по неизброими, и изненадващи начини.
(Аз, когато загубих наистина близко същество, останах на крака благодарение на думите „Тя явно е свършила каквото е имала да свърши и си е отишла. А аз съм помогнала това да стане. Сега е продължила напред и е по-добре. А аз само това искам да знам – че е по-добре“.
А когато останах сама, мъжът ми ме напусна, изведнъж всичко рухна и аз за първи път разбрах какво наистина означава да си сам и какво е страхът да не останеш и остарееш сам, си казах „Е, какво толкова: един ден племенниците ми ще ме дадат в старчески дом“. И това ме успокои, колкото и глупаво да изглежда.)

Търси всяка сламчица, за която можеш да се захванеш. Ти имаш толкова много познания и разбиране. Те могат да ти помогнат.
Не знам откъде да започнеш. Може би от това да приемеш.
Да си спомняш какво е било, да не забравиш нищо и да му се радваш.
Да мечтаеш какво би било – това също не е лошо. То те кара да се чувстваш по-добре, не му се съпротивлявай и не се ядосвай на себе си (кой знае, може в някое паралелно прераждане да изживееш именно това, което сега вече няма как да се случи? 🙂 )
Спирай се на всичко, което си получила междувременно – това са нещата, които са „осмислили“ взаимното ви преживяване. А и така ще видиш „защо“ сте били заедно, какво е трябвало да си дадете взаимно. И така ще стигнеш до кощунственото какво е онова, което сте си разменили с тазживотната физическа раздяла.
Може би, ако не се бориш със спомените и мечтите, и използваш всичко, което знаеш, за да приемеш раздялата като обходимата, но избрана стъпка, като благословия – каквато е било и времето дотогава…

Не знам.

Само не се съпротивлявай на каквото и да е, което те кара да се почувстваш по-добре.
Гняв? Добре! Отдай му се! По-добре е от безчувственост! Поне усещаш сила!
Разбираш, нали? Всяко нещо, което ти донесе малко по-добро усещане, ще те издигне малко по в лекота, ще избутва малко от плитчината кораба.
И опитвай да оглеждаш всяко случващо се като нещо, което ти дава. Когато осъзнаеш отприщеният гняв какво ти дава, и че си го отприщила, за да се почувстваш по-добре, ще се задейства механизмът, който ще те кара да желаеш да се чувстваш все по-добре. Въпреки загубата! (Позволи си да си добре въпреки нея.)
И така наблюдавай как малко по малко се появяват все повече поводи за добро-чувстване, и то все „по-светли“.

Няма „лоши“ неща, няма „хубави“.
Не се обвинявай, че тънеш, или че се отдаваш на „лошо“. Това са само определения. А ако те влекат определенията, наречи ги просто „уроци“.

Вили, хаос ти забърках, нали? : ))))
Ако мислиш така – усмихни му се. А на мен се усмихни снизходително. : ))))

Мила, вярвам (не, не – знам), че ще минеш нататък, взела хубавото със себе си. А това, че не виждаме как ще стане, не означава, че няма да стане. 🙂

За още Вяра: Roheryn във форума ни. (Ако не успявате да прекрачите входа на форума, питайте долу – ще ви подскажем. 😉 ) Или „С Вяра, за живеенето“. Или този разговор в „Приказки за Юнаци и злодеи: Промяна“.