Докосвания
книга с корица, 108 страници

1) Какво представлява „Докосвания“

„Докосвания“ съдържа откъси от ежедневието на някой си Григор Гачев. Случи му се нещо и той вземе, че го запише. А вие, гражданино, ще го четете. Не, не, хич не искам да чувам, че горчи, че смъди, че ви текат сълзите и т.н. Идвате за пореден път да ми се оплаквате: „Докторке, нищо не ми носи радост. Какво ми има? Какво да правя?“ И като ви говоря, че човекът във вас е болен, се правите, че не разбирате. Е, най-сетне и за вашия случай измислиха лекарство. Търговският представител ми остави тази листовка, която четете. Току-що е излязло на пазара след тестване и резултатите са многообещаващи. (Ох, най-после ще спреш да ме тормозиш, твойта …ахм. Всеки божи понеделник да не трябва да слушам два часа вайкания!)

Та, за автора ми беше мисълта. С него често спорим. Аз твърдя, че е необикновен; той настоява, че е обикновен. И бърка. Не защото аз обичам за всичко да съм права. А защото когато фактите говорят, и Григоровците мълчат. Колко хора ще се събуят дори мислено да шляпат боси по софийските улици? Колко хора ще видят зелена приказка насред София? София, градът, спечелил на световния конкурс по сивота (когато такъв се проведе) второ място след Бирмингам? Ето, и вие потвърждавате, няма много такива. (Малцинство си, Гриша. Необикновено, мъничко малцинство. Иска ми се да си обикновен, но не си.)

2) За какво се използва „Докосвания“

Вземете „Докосвания“ при следните индикации:

  • различна степен занемарена до изчезнала собствена човечност, както и за рутинна поддръжка при добри нива
  • невярване в човечността у другите
  • всичко е наред с човечността, но искате да прочете нещо, вдъхновяващо ви да мечтаете

Да си човек не е състояние на тука има/тука няма. Човекът го има във всекиго, но не винаги оцелява. „Докосвания“ ще ви го каже с първото си изречение: „На всички, които ме учат да бъда човек“. Как се учиш да бъдеш човек ли? Прочетете „Сали“, там е обяснено. Не е лесно да си човек, от онези необикновените. „Искам да станем човек“, казва Сали и се бори за това „като опериран от страх, отчаяние, или малодушие“, без почти никаква помощ и никакво разбиране.

Какъв ви е изводът? По-смело, опитайте, преди да сте прочели книгата. Не мислите ли, че всички знаем какво е да си човек без нужда от обяснения? Не ви ли се струва, че щом един успява да запази това знание в студ, глад, мизерия и побои, ние, другите, които забравяме, нямаме никакво извинение? Не се ли сещате, че да си човек дава щастието? Щастие, което ако го имахте, сега нямаше да ми се обяснявате за празнота в гръдния кош. Де да беше инфаркт, по-лесно щяхме да го лекуваме. Нищо де, не правете такава унила физиономия. Човекът го е написал лекарството. Прочетете листовката до края, докато аз намеря къде съм сложила рецептите, за да ви го изпиша.

3) Преди да прочетете „Докосвания“

Не четете „Докосвания“, докато шофирате или работите с машини. Някой може да пострада, защото вие сте се зачели.

4) Как да четете „Докосвания“

Чете се от кора до кора. Може да се приема на гладно и жадно. Алтернативно с чаша кафе, чай, айран, боза или лимонада. Внимава се да не се разлее по книгата.

Препрочита се при необходимост. След прочитането ѝ, знаете кога ви е необходимо. Знаете и на кой от познатите и приятелите ви му е необходимо да я прочете. Препоръчва му/ѝ се или му/ѝ се купува подарък. Може и да му/ѝ я дадете на заем. Авторът няма да се чувства обеднен или инак накърнен от такава постъпка.

5) Възможни нежелани реакции

  • Ще ви се прииска да се събуете в дъжда и няма да ви интересува дали някой ще ви се смее.
  • Твърде вероятно е да ви стане неудобно да подмивате някого в беда.
  • Може да ви се случи да разговаряте с колата си и да ѝ благодарите за вярната служба.
  • Ще създавате въображаеми светове, толкова красиви, че ще ви се иска да ги има наистина; в тежки случай ще започнете да работите, за да ги осъществите в истинския свят.
  • Ще внимавате като паркирате в центъра на София, за да не прегазите някоя дива ягодка.
  • Ако сте шеф на голяма фирма, ще подминете възможността за абсолютен монопол. Ще си спомните странен сън на някакъв писател, успял да ви убеди, че най-доброто за вас самия не е задължително свързано с максималното зло за всички наоколо.

Питате дали правилно са го сложили последното в нежеланите реакции. Трябвало да бъде в показанията, можело да е от полза на бизнесмени, които познавате. (Брей да му се не види, този нов хап е мощен. Щом моят неспасяем случай започна да стопля, а още не го е взел.) А аз да ви попитам, само на бизнесмени ли може да е полезно? Замисляли ли сте се някога, че „Най-добрата грижа за себе си е грижата за другите“? Мислили сте, но нямало логика. (А къде е логиката, драги мой пациенте, да гледаш на живота като на климушка, където ти седиш на едното крайче, а останалите хора на другото? Нищо, като си вземеш лекарството, ще я проима.) Дочитайте по-бързичко, че пак отидоха два часа.

6) Как да съхранявате „Докосвания“

Съхранявайте на място, лесно достъпно за деца. За да си спомнят за Сали, когато им стане много трудно, и да изпъдят отчаянието. За да пораснат принцове по душа и без титли като принц Теми.

Всъщност аз ви моля, дайте на децата си книгата. За да прочетат „Относно смъртта“ и да не ги е страх от нея. И за да не ги е страх от живота също.

7) Допълнителна информация

Нищо не било написано тук? Аз ще ви я дам допълнителната информация. За да се научите да бъдете повече човек, не ви трябва да висите в лекарски кабинети. Трябва ви да сте навън, при другите хора, както е обяснено в книгата. Кога за последен път докоснахте някого? Отговаряйте, какво мълчите и се въртите на стола, като че нещо ви убива. Човечността иска да докосне, за да се увери, че я има. Ако много време минава, без да докоснете истински друг човек, човекът във вас започва да се съмнява, че съществува. И постепенно ще престава да съществува.

Трудно било да бъдеш като Григор и неговите герои? Разбирам, не всеки е Григор, докосващ другите и с думи, и с дела. Но поне с дела всеки е способен. Вие сте видели просяка с кашона и ви се е искало да спрете и да поговорите. Защо не го направихте, а? Защо миналия месец, като лежахте в болница и като ви попита съседът по легло какво се вижда от прозореца, не описахте езерце с лебеди, а панелен паркинг с преливащи контейнери? Много е лесно даже. Протягаш се и докосваш. Стига толкова обяснения. Ето ви рецептата, ето къде може да намерите книгата, вземете си и листовката, ако искате. И се махайте. Точно така.Вън от кабината ми! Въъъън! Отивайте да правите Григор обикновен, за да може един ден да ми натрие носа.

„Аз казвах ли ти, че съм обикновен? Кой излезе прав накрая? Я се огледай. Виж как всички наоколо са явно боси в дъжда. Като холивудски мюзикъл, само че го правят ей така, нережисирано. Ето го Сали, запознайте се, нали искаше да му стиснеш ръката. Той е директор на училище сега. Оправя коли като хоби. (Дъщеря ми? – ще каже Сали с гордост, като го попитам. – Рядко се виждаме, тя е народен представител и е доста заета. Но ми се обажда всеки ден.)

Това е г-н Иванов, бивш просяк. Работи в приюта за бездомни животни. (Няма много за правене – ще се усмихне Иванов. – Три бездомни кучета и сме ги обещали. Как така ли? Ами всички деца искаха да си имат Мазньо – големия, верен, безстрашен котарак, Пазител от плъхове и друго зло. За някои не стигнаха котетата и им дадохме куче за Пазител.) А Абдул се върна в родината си и си гледа ресторанта. Там е безопасно вече, не се стреля. Но той идва на гости. Кой мислиш ги донесе тези красиви палми, който растат до болницата край езерото с лебедите?

Rx./ Dokosvania, una tantum
Веселина В. Узунова, набеден д-р