Как да стигнем до добрия край

Драги читатели, предстои ви да отгърнете книга с приказки. Точно така, приказки. Приказки за деца и възрастни. Възрастните са опак народ – приказки, които успяват да ги учудят, възхитят или научат на нещо, се появяват рядко. А Величка Настрадинова е успяла да улови тъкмо такива приказки.

Много нови са тези приказки. Те са за бъдещето, за времето, когато отново ще има вещици, магьосници, говорещи котки, ледени красавици и всякакви вълшебни неща.

Хората в бъдещето ще са доста подобни на нас. И те като нас ще обичат да разказват и да участват в приказки: вълшебни и мъдри, красиви и забавни, даже малко страшни Както във всички приказки, я има надеждата за следващите поколения, а може би дори и за настоящото. И както във всички приказки, доброто ще победи.

Приказките, които ви чакат, говорят по въпрос от голямо значение – как да направим така, че доброто да победи? Там някъде в бъдещето проблемът е явно наболял, защото човечеството е упълномощило трима свои представители да намерят оптималното разрешение.

Спасителите на човечеството са двама мъже и една жена, които преди да станат спасители, са били Врагове номер 1. Който знае как мислят хората, няма да се учуди. Любезното човечество не е известно с доброто си отношение към тези, опитващи се да му окажат първа помощ. Да ви представя Триумвирата: тримата учени, които довчера са били мразени и хулени, а днес ще търсят начини за оцеляването на вида.

Госпожица Вещицата (скоро госпожа В.) е влюбена. Ако умеете да виждате най-съкровените мисли на хората, колко ли ще ви е трудно да се влюбите? Но нейният любим е красив – няма една грозна мисъл. Г-ца Вещицата има желание да помогне и на останалите, тези с грозните или празните мисли. Нейната любов към науката прераства в любов към тези, за които прави наука. Не оставяйте това, дето госпожицата гледа на хората с отчуждение, да ви заблуди – тя е по-човечна от цяла манифестация манифестирани хуманисти.

Александър С. е дефиниран простичко – той е радостта, умът и светлината на Вселената. Когато някой е написал това за теб, този някой те обича много. Александър С. е обичан – не от този, от когото желае той, но е обичан. Освен това е преследван като диво животно. Ако си мислите, че най-могъщият ум е признат и уважаван, значи сте живели не сред цивилизовани хора, а с някое племе диваци дълбоко в джунглата. Умът на Вселената е обявен за луд, радостта на Вселената е помътнена, а светлината е на път да загасне. Той е бил мъртъв, но се завръща с помощта на приятел, с твърдото убеждение, че радостта не може да умре.

С името „доктор Беля“ се свързват широк кръг произшествия: от счупена стъклария до сриване на оръжеен завод. Ако аз бях на мястото на съпругата на доктора, когато полицията нахлува в къщата ми, бих се усмихнала с най-ангелската си усмивка и бих им казала „Вие търсите Беля. Вече не е тук“, само за да видя физиономиите им. А Беля дори не го е грижа особено за хората. Или по-скоро грижа го е, доколкото хората с дейността си засягат обичаните от него животни.

Какви са квалификациите на тези трима нетипични супергерои, за да спасяват успешно човечеството? Обичайното и необходимото. Докато вършат това, което могат, и онова, което трябва, те успяват да настъпят по мазолите полиции, правителства и индустрии. Те са неуловими, умират и се раждат отново и вървят след собственото си погребение. Не обръщат другата буза, когато някой се опитва да ги зашлеви с хуманност. Изтласкват границите на приетото, за да постигнат правилното. Обичат хората по свой безкомпромисен и лишен от преструвки начин, вследствие на което хората се плашат от тях и не ги разбират. Те са способни и мъдри, а когато довчера мяталите камъни по тях поискат помощ, им я дават, вместо да ги пратят по дяволите.

Изглежда, най-после човечеството, притиснато от обстоятелствата, е взело правилното решение за своето управление в лицето на Триумвирата. Както в една приказка народът на Амария издига президента Рой, единодушно и без избори, така и в пълно единомислие народите на Земята са дали властта на тримата. Няма документ, дефиниращ техните правомощия, но няма и човек, който ще се противопостави на мерките, предложени от тях.

Което ни води до следващия проблем на дневен ред. Какво трябва да направят тези необикновени, изключителни и неповторими трима, натоварени със скромната мисия: „да съхраним човешкия вид, да го запазим от злините, които той сам е сътворил“? Много полезно се оказва да се допитат до приятелите си. Защото спасителите разполагат с такива. Например семейство Матеви.

Матеви си имат всичко каквото се сетите, и няколко неща, които въобще няма да ви хрумнат, минус скучно ежедневие. Домашната помощничка забърква любовни отвари, синът им е сгоден за ледена принцеса, а протеклата канализация изплюва създания от бъдещето. И въобще не питайте кой е подозрителният водопроводчик, с това дори съпрузите Матеви не са наясно.

Матьо Матев е известен писател, а Марта Матева е най-обичаната оперна певица на света. И като такава, е може би мъничко по-известна от своя тих и многострадален съпруг. Матьо не е притеснен от факта. През повечето време. Понякога цветята от почитатели преливат в хола му – тогава прелива и инак обширното му търпение.

Освен прекаленото обожание към съпругата му и вдигането на шумотевица, когато работи, Матев рядко има повод за възмущение. Едно от нещата, които го дразнят до степен да протестира на глас, са литературно-плакатни лозунги като „За любовта и истината“. Матев се притеснява от твърдения, че някой притежава абсолютната истина и може да ви научи. Матев се притеснява от истини, които се побират на плакат.

За негов ужас, Марта има теория как да се спаси човечеството, и е убедена, че това не е никаква теория, ами „абсолютната истина“. Идея, безумно простичка и безумно трудна за осъществяване, която тя настоява пред Триумвирата да бъде приложена. С Марта Матева не е възможно да се спори, не само на сцената тя е примадона. Матьо и тримата учени се виждат убедени да следват плана на Марта.

Не възприех намесата на Марта и Матьо като някакъв вид конфликт между наука и изкуство. Напротив, за мен това беше едно от хубавите и за съжаление, рядко срещани такива послания – за взаимното допълване, а не взаимното изключване, на тези два начина да създаваш. Не е и неочаквано, че Марта, която е обявявана за лекомислена дори от собствените си деца, измисля спасителната идея. Защото, ако внимателно се вгледаме в Марта, тя не е лекомислена – тя мисли като дете. Само за децата пътят към добрия край е очевиден.

Постепенно става ясно, че Триумвиратът и Матеви се борят, за да осигурят не развитието, а оцеляването на човеците и всички останали обитатели на планетата. Дори Маца Писанска, говорещата котка на семейство Матеви, се бои, че хората са на път да свършат света, но защо и как? В самото начало Маца изказва мнение, че хората твърде много „бързат, дразнят се и ругаят“. Нейният стопанин е дори по-конкретен: хората са недостатъчно справедливи, миролюбиви и общо взето твърде малко разумни. Не че липсват миролюбивите, но войни продължават да се водят. И разумните и справедливите ги има, някъде там сред многото други. Или цялото човечеството ще стане „такова, каквото трябва да бъде“, или ще трябва да си отиде, а Вселената ще продължи по своя път, без да рони твърде много сълзи. Защото, ще спомене Марта, не е възможно някакво си смахнато човечество да попречи на вселенската неумолима склонност към движение и растеж.

Няма да ви разкрия разрешението, предложено от Марта, което ще доведе до добрия край. Вместо това ще завърша с една възможна истина, която не може да се събере на плакат.

Романът „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“ е написан в период, когато думите „глобална промяна на климата“ все още не бяха сложени заедно или поне не се чуваха толкова високо и не се усещаха тъй притеснително. Настрадинова пише през 1999-а „планетата е отровена и опустошена, животът е застрашен“. Защото на мислещите хора отдавна им е ясно наличието на причинно-следствена връзка – когато причиняваш неразумности, следствията ще се обърнат и ще те ухапят.

Престанете да мислите, като ви говоря. Пренесете се до един ручей, а може и река или езеро. Слушайте как шумоли водата, гледайте как си играе слънцето по повърхността, потопете ръката си и вижте колко е студена водата и колко е копринена. Гребнете и пийте от шепата си. Почувствайте как сте живи.

Докато пиете, си представете завод за пластмасови бутилки. Може и да се казва „Оникс“. Защо ви е да си го представяте? Ами защото бутилираната вода е необходима в наши дни: за последен път видяхте чешма в града, когато бяхте в детска количка; след три часа в колата в километрично задръстване на път за работа се ожаднява; кой ти пази пластмасовите бутилки, те дори след еднократна употреба се вмирисват; с метални бутилки или термоси никой работещ човек няма време да се занимава. Подобни са необходимостите. След като ви обясних защо са ви пластмасови бутилки, не ви трябва да знаете как се произвеждат и как се разграждат. Знаете как изглежда пластмасата, знаете как мирише, как се усеща. Представете си, че пиете пластмаса. Преглътнете. Тя е смесена с водата отдавна.

Сега започнете пак да мислите. И се запитайте разумно ли е да очакваме, че реките ще разтворят неограничено количество боклук, атмосферата ще поеме колкото е необходимо отровни газове, а след всеки военен конфликт ще има достатъчно оцелели да започнат отначало. Какво би трогнало хората да се замислят, че Земята не може да поддържа безмерна алчност, прекомерно бездушие и абсолютна глупост от страна на уж най-еволюиралия населяващ я вид?

Песента на Марта? Музиката на Винех и романите на Матьо? Науката на Триумвирата? Достатъчно ли е? Явно не. От почти едно столетие учените се опитват да кажат на хората, че планетата Земя е затворена термодинамична система. Ако вътре в нея се произвежда зло и то не се премахва по някакъв начин, злото и последствията от него ще се натрупат. И ще ни затрупат. От много повече столетия художници, писатели и музиканти се опитват да доведат Ренесанс в мисленето на хората, да ни покажат красотата в „да бъдем“, а не „да имаме“.

Добрия край го има само в приказките. Той е художествен похват, измислен, за да заспят децата, без да ги е страх от нощта. И децата ще спят, докато възрастните се въртят в леглата, понеже ги е страх от утрешния ден. Вместо да се запитат как да вървят нататък, към добрия край, и отвъд.

Веселина Василева