– Какво трябва да сторя, за да съм с нея? – попитах накрая.
Той подбели очи и ме изимитира жестоко:
– „Какво да сторя, о, учителю? Посъветвай ме, насочи ме, мисли вместо мене, най-велики, премъдри магьоснико.“ Чия мъдрост те докара дотук, твоята или моята? Кой обича това дете най-много, ти или аз? – Той стовари ръцете си върху завивките така свирепо, че от силата на удара чак приседна, и впери очи в мен с пълно отвращение. – Колкото пò остарявам, толкова пò ми се ще да бях прословут с абсолютна, ненадмината идиотия. Навярно така щяха да намалеят идиотите, дето да ми хленчат за магьоснически съвет. Махни ми се от очите – има един особен вид интелигентна глупост, която не мога да понасям, а ти я въплъщаваш напълно. Махни ми се от очите!
Дали беше истинска ярост, не мога да кажа, но не ѝ обърнах никакво внимание, защото съм много по-упорит, отколкото съм глупав или хитър. Когато не се помръднах от стола, той се успокои също толкова внезапно, колкото ми се беше ядосал.
– Никога не ме питай какво да правиш, Тикат. Кажи ми какво ще направиш – тогава поне можем да спорим като хората. Кажи ми сега.

– Лукаса – каза ѝ, – какво стана с теб, когато умря?
Тя отвърна на погледа му без страх, но с онова благоговеещо очевидно объркване, което би заслужило на нас плесник зад ухото дори тогава, колкото и да беше слаб. Но той само я погали и попита, дори по-нежно:
– Какво стана с теб, с Лукасата вътре? Спа ли? Спа ли, както разправят хората?
Кимаше още преди тя да поклати глава.
– Разбира се, че не. Била си напълно будна и си крещяла, само че без дъх. Е, представи си – казвам го на теб, защото поне ти не мислиш, че знаеш всичко за магията, както някои – представи си какво става с магьосник в смъртта. Повечето хора са напълно будни само понякога – при специални случаи, тъй да се каже. Но един магьосник е винаги напълно буден, готов за всичко, и заради това повечето хора го наричат магьосник. И никога не е по-буден, отколкото в мига на смъртта си. – Сега благоволи да погледне двама ни с Нятенери, театралничещият му стар дявол. – Ако смъртта му е неспокойна, ако не му е било позволено да направи своята ламисета, о, тогава пълното му будуване може да се превърне в нещо наистина ужасяващо. Има дума за него и думи, с които да му заповядаш.
Не мога да кажа, че стаята се смълча така драматично, както му се искаше. Някакви колари си крещяха долу в двора; лаеха кучета, пилетата си кудкудякаха, а отнякъде се чуваше разгоненият шекнатски вой, който Карш използва, за да наложи ред. Ала между нас четиримата се процеди ледена тишина. Моят приятел рече:
– Имаше думи, които не исках Аршадин да научи. Той все пак ги научи. Имаше неща, които не желаех да му предам. Други желаеха. Той отиде при онези други. Без лоши чувства – с Аршадин никога, никога нямаше караници или лоши чувства. Даже предложи да стиснем ръце, когато ме напусна.
Съвсем внезапно и без нито звук той зарида. За това няма да ти разкажа.

Три мистични жени, три опасни магьосници, три вълшебни самодиви изплуват от мрака и не вървят пряко към обичайните пътеки от светлина, а се крият в сенките, водени от закони и обещания, които отдавна са престъпили… и все пак горят, горят отвътре да спазят.
Шепи от улики към несъществуващи престъпления, нишки на загадки, които не търсят решение, капки идеи, които попиват и покълват седмици след последните думи.
Една магична история, изпълзяла изпод кълба непрогледна мъгла, водена от мелодия отвъд живота, водеща към дълбините на смъртта, и отвъд…

~

Питър С. Бийгъл е писател и музикант, един от вълшебниците на нашето време, който вплита във всяка дума мелодия и магия. Отличията му включват „Хюго“ и „Небюла“ за новелата „Две сърца“ и две награди на Митопоетичното общество (за романи, въплъщаващи духа на Дж. Р. Р. Толкин и К. С. Луис). Най-трайното му вълшебство несъмнено е „Последният еднорог“, оставил отглас от копита, песни и приятелства в сърцата на милиони читатели по света. „Песента на ханджията“, със своите десетима разказвачи, е най-мащабният му роман, отличен с наградата на списание „Локус“ и номиниран за Световната награда за фентъзи. Българското издание зае първо място в категория „Най-добър превод за 2014 г.“ в Националните фантастични награди.