Скоро се навършиха седем години, откакто започнахме превода на този роман. Толкова го е писал и Питър Бийгъл. На английски в такива случаи има израз: labor of love, който тук бих предал като „усилие на обичта“.

Дано докато слушате песента на всеки от разказвачите по-нататък, усещате повече обичта, по-малко усилието.

Когато ме потърси преди седем години, Ани беше превела някои от стиховете в „Последният еднорог“. Може би сте виждали името ѝ в бележка под линия. Тогава бях решил – вече не помня защо, – следващата книга на Бийгъл, която ще предложа за поредицата ни, да е „Песента на ханджията“. Усетът на Ани за мелодията на „Еднорога“ дотолкова грабна сърцето ми, че не се колебах. Казах ѝ: „Искаш ли ти да превеждаш следващия роман?“. „Давай“, каза тя. И… ето ни тук.

(Ани… можеш ли да повярваш? Беше ли си представяла някога?)

За тия седем години пораснахме – и Ани, и аз. (Помниш ли, помниш ли как аз, пак и пак, казвах ли ти, помня, да, и не те ли вбесяваше винаги?) Развихме търпение (о, и то колко). Развихме си речниците. А понякога направо развинтвахме българския. Блъскахме си главите – тя от единия край на света, аз от другия – върху логическите несъответствия (колко от тях ще откриете?) и неологическите словотворения, и – най-вбесяващия, най-важния ни въпрос: „Той ли е? Няма как да не е… Кой друг би могъл?“. А на финалната права към нас се присъединиха още влюбени в словото – да ни помогнат да доизгладим облика, да ни спрат от чрезмерни блудства, да придадем заедно непогрешим, но и естествен глас на всеки от десетимата разказвачи.

(Дали се получи? Ще забележи ли някой колко сме се старали да скрием една тайна в първата половина на книгата – дума по дума? Магьосникът, който остава без име, има да каже нещо за магьосници, които оставят след себе си осезаеми дири, и за другите. Слушайте го, внимателно.)

Ние пораснахме… пожелавам го и на вас. Да пораснете покрай тази книга. И дори да откриете спътници.

А сега, преди спомените ми да ви досадят докрай, преди да се смачкам в мълчание от тъгата на пътя, който приключва тук, правя крачка встрани и поглеждам самата „Песен“.