Калин М. Ненов

Текстовете в тази антология ви очакват в реда, в който са пониквали – за да проследим как са расли и еволюирали зелените ни мисли през десетилетията. Тук включваме годината, когато са разперили листенца в настоящия си вид:

Скалпелът на Окам (1971)
Светулчина поляна (1980)
Братята от Левса (1981)
Справедливост; Следствието (1990)
Парченца смърт (2009)
По „Е-3“ за 23 (2010)
Приказки за Юнаци и злодеи: зелена? (2011)
За вятъра и другите природни пиршества; О, дай ми дом (2012)
Зрънце живот (2013)
Моцартина; Любов под дърветата; Сълза от змеица; Само любов; Багер в пясъка; Единак; Коя е тя (2014)

Предлагаме ви и още една подредба във времето – според възрастта на автора (или по-старшия от двамата автори), когато завършва текста си:

Моцартина (55 г.)
Скалпелът на Окам (53 г.)
Светулчина поляна (53 г.)
По „Е-З“ за 23 (51 г.)
За вятъра и другите природни пиршества (51 г.)
Любов под дърветата (51 г.)
Само любов (46 г.)
Сълза от змеица (43 г.)
Справедливост (40 г.)
Зрънце живот (39 г.)
О, дай ми дом (38 г.)
Следствието (37 г.)
Багер в пясъка (35 г.)
Братята от Левса (30 г.)
Приказки за Юнаци и злодеи: зелена? (30 г.)
Единак (14 г.)
Парченца смърт (13 г.)
Коя е тя (13 г.)

Лично мен тази подредба ме:
– изненада – колко свежи, младежки, заразителни са мнозинството гласове в групата на най-зрелите ни автори;
– натъжи – с най-зеещата си празнина, в годините между 15 и 29… какво ли обсебва умовете и сърцата ни тогава?
– зарадва – с мощната нова вълна най-накрая. Още по-радващото е, че (доколкото ми е известно) тези трима автори са „саморасли“: сами са стигнали до темата за природата и мястото ни в нея, без помощ и подсказване от близките, учителите или по-големите.
Кой каза „Следващото иде“?
(Ако не са били сами – още по-радващо. Ако не ги оставим цял живот да бъдат – най. 🙂