Калин М. Ненов

Когато обявихме резултатите от първия ни Копнеж за зелени разкази (ама наистина), написах: „темата е трудна“.

Първото доказателство е от колко години с Атанас П. Славов търсим подходящи текстове за такава антология – и колко малко сме намерили. Разказите, влезли тук след наша „покана“, са само осем – чуждоезиковите и четири от родните. Издирвани над петилетка.

Второто: че от всички Копнежи, които сме обявявали досега, този вероятно е с най-ниска „успеваемост“ – съотношението „По-желани към получени текстове“. (Или журито ни е било най-критичното.)

Едно възможно обяснение е, че всеки автор има да реши оплетена задача: Как хем да не звучи назидателно (или, не дай боже, като статия в енциклопедия), хем да ни замисля? Хем да не се фокусира само върху нашата, човешката гледна точка – хем да не изгуби връзката, човешката, с читателите?

По втората дилема май имахме повече спорове в журито: кои разкази са „по темата“ и кои – не. Къде лежат границите на „темата“. Не, не ни питайте – не сме стигнали до Вселенското прозрение…

Нека вместо това ви питаме ние: Успяхме ли тук да избегнем тези капани?

И по-важното: самите вие, читателите, издържали до финала, сещате ли се за текстове, които заслужават да ги включим в следващите антологии „Зелени разкази (ама наистина)“?

Топло ви каня да ни търсите – на poslednorog маймунка gmail точка com или през линка в началото на книгата – и да споделяте препоръки. „Човешка библиотека“ – както и „грижа за света ни“ – значи „заедно“.

Продължаваме. Заедно. 🙂