„Черният куфар“ е повест на Християн Трифонов, която усмихва широко още преди да е свършила първата страница.

В началото и на моменти някои особености на героите напомнят за Том С. и Хъкълбери Ф. Има дори „пазарлък“ и психологизъм при ограда, но обектът не е самата тя. И като цяло, психологизмът не е само при оградата 😉 Също така… е комично натоварен 🙂

Разказвачът се вглежда в детайли от движенията – понякога проследява ръка, претърсваща джоб, друг път крака, насочващи се конкретно нанякъде. И всичко това обогатява погледа върху вътрешния живот на героите – виждаме колебание, смущение, паника, решителност. Именно по тези знаци се ориентира главният герой Джери.

(Тук малко да си припомним какво сме учили по литература преди седми клас и какво се предполага, че си спомнят студентите по филология, включително на стари години: ако на моменти претърсващата ръка е като самостоятелна и жива, то всъщност това може да е метонимия (или по-точно синекдоха?), а краката, и особено зелените ботуши, сами тръгват в определена посока.)

Олицетворен е и ходът на небесните тела. Конкретността в някои техни дейности също не убягва на повествованието – например как точно пада нощта, луната какво прави и по какъв начин.

Ако трябва да побългарим чешката дума за „приключенски“ – добродружни – това е история за добро и за приятели :))) И за задружност, когато е необходима. Макар че повечето действия са еднолични и в ума си ги обхваща един човек.

Това е история без GSM-и! (Звучи като „вафла без Е-та“ :D, щото е от село.) Единственият може би се намира на една от илюстрациите – пристегнат от колана на… „невероятен звяр“ 😉