Предистория вместо предговор

Жестоко, жестоко, жестоко! Само това ми се въртеше в главата, когато за пръв път прочетох „Да пробудиш драконче“. Тази необикновена книга съм я чел седем пъти – три пъти по задължение, а останалите – за удоволствие. Радвам се, че именно аз бях първият й редактор и издател. В края на 1997 година Николай Теллалов се появи при мен с един доста задъхан и особен ръкопис, който веднага ме грабна с оригиналността си, емоционалното напрежение и странната смесица от зрели прозрения и инфантилизъм. Аз няма да преразказвам тук съдържанието на „Дракончето“, нито ще му правя литературен анализ, понеже всеки сам трябва да си го прочете и съизживее. Неоспорим факт е, че тази „истинска приказка“ се превърна в литературното явление на небосклона на фентъзито от края на деветдесетте години. Не помня друга българска книга в жанра, която да е претърпяла две издания и да се появява в трето.
Но да се върнем отново в онези кризисни времена, когато да издадеш и продадеш книга бе едва ли не кралимарковски подвиг. Редактирането и предпечатната подготовка преминаха в люти шестмесечни схватки между мен в качеството ми на редактор и Николай Теллалов, който си вардеше думите както квачката – пиленцата. В крайна сметка успяхме да отсеем от текста плявата и да вплътним и динамизираме фабулата, както и да изберем заглавие измежду 40 варианта. С танталови мъки Николай осигури пари за отпечатване, аз натъкмих най-тънката оферта от печатница и така „Да пробудиш драконче“ се пръкна на бял свят през есента на 1998 година чрез моето издателство „СВЕТРА“ и с неоценимата консултантска помощ на Вихра Манова.
Тиражът се изчерпа за около две години, после издателство „Квазар“ преиздаде книгата през 2001 година, но и този тираж замина в историята, а интересът към „Дракончето“ продължава да бъде голям. Затова искрено се радвам на новото издание – талантът на Николай Теллалов блести в тази книга по неповторим начин!

Николай Светлев
__________________________

Фентъзи, реалистична история, притча, изпълнена с любов и магия?
Кое от тези три неща описва най-точно „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов?
И трите, и нито едно от трите.
А може би думичката е толкова лесна и близка до сърцето, че я знае всяко дете – приказка.
„Да пробудиш драконче“ е приказка за смелостта да обичаш в нашата си действителност, която е изпълнена с не по-малко предизвикателства от всеки мит за велики геройства.
„Да пробудиш драконче“ е за малките неща, които предвещават големите промени – малките неща, без които няма как да се случат големите.
„Да пробудиш драконче“ ти дава възможност да надникнеш в сърцата на героите, да усетиш какви ветрове развяват косите им, какви светлинки светят в душите им и ги водят напред.
„Да пробудиш драконче“ е съвременна българска история – написана по начин, който те изпълва с ведрина, воля и вяра в приказното, което се случва около теб.
Представяш ли си свят, чиито владетели са велики шаркани – змейове и змеици, благородни и справедливи?
Представяш ли си от друга страна нашия свят, обитаван от мутри и други нелицеприятни създания ;)?
Представяш ли си как тези два свята се срещат?
Границата между въображение и реалност е тънка… а ако се пресегнеш през нея, какво те чака?
Разпери криле, отвори очи, почувствай вятъра – чуваш ли го?
Почувствай драконовото в теб, остави се на човешкото да те води… и ако не ти е достатъчно, това далеч не е всичко.
Тепърва те очаква най-приказното! Смело напред!
Бъди, читателю!

Габриела Петрова
__________________________

Стотина страници, а всъщност хиляда години.
Тази приказка тъй звучно се лее и дипли, ще речеш: песен е, векове наред чакала да изромоли из нечии устни от първия до последния си тон; ще речеш: свила е, изтъкана от царска дъщеря, облечена за пръв път след столетия.
Такива са и героите в нея – сякаш познати, а нови, чисти. Те се учат. Учат се да търсят своите пътища. И намират своите пътища. Своя път. Учат се да правят първи стъпки, първи скокове, първи полети и гмурвания – някои заради себе си, някои в името на другия. Събуждат се, за да разкажат заедно две истории в една.
И прекрасна е тази история, защото в нея ме има и мен, има те и теб. Защото всеки може да я разкаже от първо лице. Тя и за нас е писана – защото такива са нашите истории – всички те започват от престрашаването преди пристъпването. И именно там е магията – тъкмо в онзи момент, когато се хвърляш с главата напред и откриваш, че можеш да летиш.
И има ли значение какво име ще й дадем, какъв етикет ще й сложим – легенда, предание или чудновата небивалица? Тя ще бъде все толкова поглъщаща и все толкова наша.
И истинска – толкова истинска, че й вярваш безрезервно, позволяваш й да влезе в теб и да стане теб. В нея има герои, които са изгубили човешкото, и такива, които го преоткриват. Има младеж, който полита в мига преди да се подхлъзне. Има и драконче, на което нищо човешко не му е чуждо и дори е повече човек от човеците.
Да, такива са героите й. Уж сме ги срещали в песни, сказания и живия живот, а тук са други, необикновени. Такава е и тя – легенда, с която заспиваш обнадежден, но повече бивалица, с която се събуждаш. Събуждаш се по-цял и по-истински, ахваш блажено-усмихнато, а после може цял живот да дириш своя дракон измежду хората, да защитаваш любовта си, да пазиш топлината в себе си, да пожелаваш нещо и да го преследваш въпреки всичко.
Вълшебен е този разказ, и то не само защото в него се мяркат митични създания, а защото показва как магичното може да съществува и всред мръсотията и пошлостта, как можеш да се оттласнеш от земната повърхност, да прегърнеш същество крилато, люспесто и огнедишащо и да отлетиш с него към неизвестното.
А ето го и него – дракончето, на един размах разстояние, на един драконов дъх от теб, там е и чака своя полет.

Нели Иванова
__________________________

Тази книга е от онези проблясъци на въображението, които с едно докосване ни въвличат в нов свят. Приказно красив, болезнено реален, свързващ песимизма и оптимизма, чародейството и ежедневието, минало, настояще, бъдеще. Той приковава вниманието ни, събужда любопитството ни, заразява ни с надеждата, че някоя сутрин и ние ще се пробудим от апатията. Че ще знаем кои сме.
Образите и думите оживяват. Героите са истински и близки до нас, със своите неравни ръбове, прекрасни черти, мечти и болки. Драконовата магия, плясъкът с люспести криле и огън в очите, се прокрадва навсякъде – по планинските пътечки, морския бряг, в ритъма на танца, сред историческите руини, дори в сивия софийски пейзаж. Историята тече като пясък през пръстите, но и след последната песъчинка тя продължава да живее в ума и сърцето на онзи, който е слушал.
„Да пробудиш драконче“ не е поредната вълшебна приказка, с която да избягаме от реалността в по-добър свят. Действителността присъства, осезаема, понякога брутална. Няма как да не си зададем въпроса на героинята, излетяла от дълбините на легендите: Кога станахме такива? А дали да потънем в отчаяние, или да полетим напред, освободени от страха, окрилени от желание за промяна?
Фентъзи, изградено върху българската митология и история? Приказка за пораснали, запазили вяра в магията? Нежна и неклиширана любовна тръпка, от която омеква и най-циничното сърце? Техническият напредък срещу мъдростта на вековете?
„Да пробудиш драконче“ те предизвиква сам да откриеш отговора, да отвориш портите на вълшебното царство, да надникнеш в змейските владения. На добър път, странниче!

Славена Илийчева