iПокалипсис

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

iПокалипсис

Postby Кал » Fri Aug 04, 2017 9:26 am

Тема за колективната новела в рими от „Светлини сред сенките“.

Мой отзив в Goodreads:

Новата вълна „Светлини сред сенки“ расте все по-впечатляваща, разнообразна, вдъхновяваща. „iПокалипсис“ е втората им римувана история (след „Таванска стая без ключалка“), а в момента пишат трета... и ми настръхват косъмчетата, като се сетя за някои стихове от нея. (Там, освен веселото, се промъква и едно заплашително-сериозно... но да не предварваме събитията. Ще видите сами наесен. ;) В „iПокалипсис“ има приключение, има си и поуки, има от ония отражения на малки и големи хора, заради които препоръчвам Светлиническите книги на всеки, който иска да опознае съвременниците ни. Особено на родители. :)

Най-впечатлилите ме откъси:

~ Мила, мила картинка:

На лагер тръгнаха децата,
на хижа нейде във гората,
но заиграха се с айфони,
таблети, скъпи телефони.
Играха дълго – не разбраха,
че под обсада мощна бяха.
Като завързани в леглото
стояха дълго те, защото
игри безкрайни се въртяха,
от нова все по-нова бяха.
Но изведнъж им спря уай-фаят.
– Какво ще правим? Аз не зная –
отчаяно извика Ана
и от леглото бързо стана.

– Аз ще се тръшкам до забрава,
тук няма никаква забава.
Ще мрънкам, време да минава,
а пък каквото ще да става –
отвърна Ели и заплака.
– Нещастна съм! Ще чакам мрака.

– Излизам тъжен, сам на двора,
пак сам ще търся без умора.
Уай-фай ще пробвам да открия,
ако ли не, ще ви набия! –
ядосан се развика Сашо.
– А пък родителите наши,
те още днес да ни прибират,
че длъжни са да ни разбират!


~ Малки, но образни...

~ Да си дойдем на приказката:

– Дворецът ми е тъй прекрасен! –
прекъсна я унесен царят,
на облаците господарят. –
Тук всеки ден ще е забава,
животът леко ще минава!

– Ох, знаете ли, аз не мога
любезно да говоря много.
Но все пак искам да ви кажа:
народът ваш ще ви накаже!
Как цар сте, а цените само
живот, във който даже няма
едно най-скромно приключение?
Живеете за забавления!
Живеете да мързелувате!
Защо изобщо съществувате?!

Тъй каза Сашо и се спря,
а царят стар за миг замря.
Глава поклати, после рече:
– Момче, ти идваш отдалече
и няма как да разбереш,
че облаците са копнеж.
Те са мечта, небесна ласка,
въздушни са, но без украса,
без маска и без ясно „днес“.
Живеем в блян за мир, финес…
– Живеете за „утре“ само,
а „утре“, знаете ли, няма!
Ако днес не се потите,
животите си ще проспите.

Тъй каза Сашо, но се спря.
Неволно той сега разбра,
че и за себе си говори,
не с царя, с мързела си спори.


~ И на изпроводяк, към всички читатели, които твърде дълго са забили поглед в четивата си ;):

А ти, читателю прекрасен,
не позволявай в ден ужасен
да те налегне тежка скука.
Виж, приключенията чукат
дори на твоята врата.
Върви и преоткрий света!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9350
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6137 times
Has been thanked: 4597 times

Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron