Коренуване: Невидена река

Заглавията, влезли в библиотеката или пристъпящи към нея

Коренуване: Невидена река

Postby frog » Tue May 29, 2018 7:56 pm

На 31 май 2018 г. предстои прочувствената реч за представянето на повестта на Миро :D До събитието остава в тайна ;)

Ей я :D

me read after I wrote:
Здравейте!
Аз съм Христина от Човешката библиотека. Миро е наш другар открай време. Дори не съм била свидетел на началото. Радвам се, че е неразделна част и от ШиЗи импро клуб ;) Точно затова сме тук. Благодаря ви!

Имам чувството, че животът на Моро-Неуморо е вълшебство.
Веднъж лятно време вървях по улички из центъра и чух познат глас. Нямаше как да се сбърка, щот’ съм физиономис’! Миро обясняваше на дечицата си нещо за Lord of the Dance. В тоя миг вече излязох в тяхното полезрение и той извика: „Ето го Lord of the Dance!“, при което твърди, че децата са се опулили. (Занимавам се с народни танци.)

Не го познавам много, но се радвам. Обожавам да слушам някой да ми говори, разказва, много обичам да слушам приказки, представяния, затова почти не съм пропускала Коренуване. Само нямам представа как свършва историята за Саксиеното момиче, не знам и що е „Изворът на Ая“. Надявам се някой ден да узная.

В началото на Коренуването (края на 2014 г., паметен 5 декември) Миро ни мъчеше да ни разказва една история на три пъти през месеци или поне седмици. Нечовешко беше чакането. Радвам се, че вече не е така. Ето и достъпно на книга започна да се появява. За сметка на това първото Коренуване – за Стоил и Рада, беше най-омагьосващото и никой външен/случаен човек не можеше да го разбере. Ето защо книгата трябва задължително да се чете заедно с албума, понеже без песните темпото не е същото.
За мен идеалният вариант би бил историите да излизат като монодраматизации за слушане, но съзнавам, че това би било къртовски труд за Мировата душа.

Миро, не знам дали помниш, но след първата част на първото Коренуване ти, както обикновено, не беше на себе си от преживяното и възкликна, че е било прекрасно и теллаловско.
Официално приветствам Миро-Моро-Неуморо сред авторите на Човешката библиотека! Ако не си се замислял, вече се подреждаш до Теллалов... до Стърджън... до Бийгъл!
Както сам сподели за ЧоБи в края на дългия 21 май (2018):
„Работата с вас невинаги е блажевна, но пък усещането е разбийгълско!“.

26 май, из пространна благодарност към ЧоБи:
„Невидена река“ нямаше да е тази книга без тяхната вещина, бързина, и разбира се, сарказъм и безцеремонност“.
(За последните две удоволствието е изцяло мое! ^_^)
Миро, винаги си добре дошъл! Пътувай, споделяй, разказвай! От моя страна ще имаш ПЪЛНА безпощада! : )))

Мили хора, благодаря ви, че подкрепяте събитието с присъствието си! Споделяйте книгата „Невидена река“, за да има и други! Споделяйте и албума, за да не стои низвергнат ;) Те са неразделни, понеже така извират от самия синкретичен шизофон Миро.
Ще има и електронно издание. А песните можете да слушате свободно в интернет.

Донесла съм ви растения авокадо – връстници на книгата : ))) Растат от началото на тази година. Вземете си за спомен и нека ви радват!

И благодаря за думата "вещина" от цитата, много хубава дума, и за "измръхтявам" в книгата :D
"Бесовете ви чувам"

This post by frog received thanks from:
Кал (Wed May 30, 2018 1:48 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
frog
добромет
 
Posts: 1677
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 69 times
Has been thanked: 1784 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Fri Jun 01, 2018 5:55 pm

И продължавам с текст, написан просто така за лично ползване. Анотация-отзив-модзив-предговор-анализ-рецензия n в 1:

Христина Димитрова wrote:В съзнанието не само на Миро Родопите заемат мястото на любимата и най-въздействаща българска планина. Вероятно всеки потърпевш може да даде обяснение за себе си. Историите на Миро са разположени именно в космоса на Родопите. Планината е пространство, където човек да се освести.
„Невидена река“ започва с добре познатия мотив за завръщащия се странник от чужбина, който осъзнава, че търси себе си. Това е присъщо за целия свят на Коренуването – връщане към корените.
Главните герои на Миро винаги са кахърни и объркани. Някой трябва да ги „светне“ за нещо. Имат проблемни отношения – най-често с любимата. Любовта все е съдбовна и някак тегнат забрани.
Радо (си) задава прекалено много въпроси. Това навярно е нормално за човек, ненадейно изкаран от зоната си на (дис)комфорт, но са излишно много и останалите герои постоянно му го напомнят. Не е нужно умът да проумява всичко на момента.

Коренуване

Във фолклорния свят има метафизични правила. Всяко нещо трябва да е на мястото си, иначе има хаос, изгубеност, треска, не-мир, не-живот. Тези правила силно наподобяват суеверието. Магията не е магия, а ежедневен инструмент – средство за възстановяване на изначалния ред. Без ред няма живот или има, но на отвъдни същества, които не принадлежат на светлината. Те са оттатък границата.
Песента е част от магическия инструментариум за отстояване на живот. Тя е неприкосновено право и закон – докато пее, човекът и неговият свят са в безопасност. Песента е войн на дипломацията.
Хаосът не настъпва от само себе си. До него се стига при допускане на грешка. Дори тъмните сили спазват правила за невмешателство в светлия свят освен ако някой безпътник сам не прекрачи разпоредбите.

Следват два по-универсални абзаца, повлияни от "Да опазиш Сребра невяста" и предишни истории пак на Миро Моравски:
При двубой/облог важи честната дума на обещанието. Всеки отстоява своето и ако не смогне, губи. А при победа достойно му признават правото. Всеки си получава заслуженото, но трябва да се пребори за него. Иска се кураж, издръжливост, хладнокръвие, сърце – за песен. И не една, а много. Пък ако трябва, и до безкрай. Край ще има, дори след пълно изтощение. Зора след зòра.
Когато всичко си дойде на мястото, се възцарява съдбовността. Елементите на битието прилягат като притеглени от магнит или в пъзел. Всичко се узнава моментално. Когато някой трябва да бъде информиран за нещо, той вече го знае. Дори е погрешно да се смята, че е необходимо да бъде осведомен. Случилото се вече е известно. Посветен е, защото обитава и по-фино ниво. Ако пък човек не отбира от дума, той е прекалено земен. Един от аспектите на съдбовността е, че нередното се разбира веднага, както се усеща и възцаряването на порядъка – с мигновено облекчение.
Печална истина е, че тъмните сили могат да бъдат по-послушни от обитателите на светлия свят. Понякога се случва невинен човек да бъде набеден от своите, понеже от страх и предразсъдък го възприемат като несвой. Тогава бива очернен, натопен и животът му се променя – измества се още повече към пограничната територия между двата свята. А точно такъв човек може да помогне на изгубен. Ценно е всяко намиране.
Тъмно същество не може да заживее в светлия свят, но светло същество може да изпадне в мрак. Завинаги.
Целта е вѝделото. Цел трябва да има.

Моля който списва алманах "Фантастика" или нещо друго да има предвид името ми, ако рачи да вземе под внимание текста ми. Благодаря!

Вече има забележка от двама адаши, че деколтето на митничарката го няма в книгата ;)

А Д. М. споделя за Миро и музикалната банда:
Приказно ни разходихте за ръчичка по пътечките на всички емоции... Космическа тъга, любов и щастие на едно...
"Бесовете ви чувам"

This post by frog received thanks from:
Кал (Sat Jun 02, 2018 9:12 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
frog
добромет
 
Posts: 1677
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 69 times
Has been thanked: 1784 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby брръм » Sat Jun 02, 2018 1:56 pm

Отбелязвам си впечатленията само от изпълнението на живо - не съм чел още книгата + диска.

Миро бе забавен и увлекателен, както предния път. Изглежда по-професионално той, и това което твори, с бандата зад него. Предполагам, че жена му бе на масата отпред вдясно, с малките деца? Кое беше момичето, което го обяви, с интересното оцветяване на косата? Тя изглеждаше доста тържествена/напрегната/съсредоточена/по-малко от трите, докато свиреше на гъдулката, усмихваше се само когато някой друг от бандата, или Миро, се обръщаше към нея, все едно не се забавлява от това, което свири.

Самодивата ми скри шапката. Така и не я видях кога и откъде се качи в левия ъгъл на сцената, и като че имаше някаква силна химия между нея и Миро и/или силно женско излъчване от нея. Не ми бе никак трудно да си я представя като една от момите на седянка в старо време, под турско :) Правила ли е други неща/колаборации/изпълнения? Тръгнахме си малко по-рано(около 22:50) да гоним градския транспорт, колко/какво изпуснахме?

Връщайки се пак на темата за Миро, макар да бе много увлекателно и пленително разказването на историята, самата история ми дойде малко несвързана - в един момент Миро(Радо?) виси с колата си от някаква пропаст и си говори с - не помня какво същество беше - в следващия момент е другаде и нещо друго го терзае. Може би това ще се поизясни след като прочета книгата.

This post by брръм received thanks from:
Кал (Sat Jun 02, 2018 2:43 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
брръм
 
Posts: 30
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 35 times
Has been thanked: 38 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Кал » Sat Jun 02, 2018 2:46 pm

Само по несвързаността да кажа: да, и Наско е имал подобен проблем. Аз също го забелязах, и на концерта, и вчера пред НДК, абстрахирайки се от това, което вече знам. Цялата история е доста гъста, така че изрязването на която и да е част от нея отваря логически дупки. Примерно съм 102% убеден, че никой не разбра какъв е смисълът на снимката, която Радо намира в джоба си най-накрая; и въобще какъв е проблемът между Радо и ТеА, и доколко финалните сцени имат потенциал да го разрешат.

Хубавото е, че при това положение прочитането на книгата неминуемо ще ви изненада. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10045
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6780 times
Has been thanked: 5204 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Sat Jun 02, 2018 8:18 pm

Да разводня с мои снимки от авторката на задната корица ;)

Бандата на Дивите се състоеше от Миро, Ани Даниелс (гъдулка), Митко Солаков (бас/китара) и Миро Зографски (не знам какво, не гледах към сцената почти, но вероятно нещо тъпан/drum/кахон) и доколкото разбрах, Самодивата Беатрис.
Взела акъла на сума народ.

На Коренуванията на Миро винаги се препуска и реже, защото иначе трябва да осъмнем и замръкнем. Или поне три часа не ни мърдат.

Беатрис е притичала от друго представление. Виждаме я за първи път. Надявам се не за последен.
"Бесовете ви чувам"

This post by frog received thanks from:
Кал (Sat Jun 02, 2018 8:21 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
frog
добромет
 
Posts: 1677
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 69 times
Has been thanked: 1784 times

ВъпросТи на "Невидена река"

Postby frog » Sat Jun 02, 2018 8:32 pm

- Авторът бил ли е участник в ПТП? (Колко пъти е гледал "Кацнал на едно дърво" (1971) с Луи дьо Фюнес?)
- Авторът припарвал ли е, като наблюдател, до лудница?
- Що е "Стикъл"?
- Какво е значението на "сапикясвам се"? (стр. 53)
- Какво е "метилява градушка"? (стр. 84)
- Какво действие има билката мента?
– Авторът откъде знае толкова много за самодивите?
- Как се казва самодивата?

- Текстовете на песните отговарят ли на изпятото?
- Колко/Кои песни само пътьом минават през Реката?

И а с'a ви вида...
- На каква възраст са Спасен и Дон(к)а Лютата? :twisted:

Въпросите напират, едва ги удържам. Колчем обаче понечвам да питам нещо, баба Кина слага пръст на устата си. [...] Повървяваме мълчаливо, после отново ми се прищява да ѝ задам въпрос. [...] Искам да ѝ задам хиляда въпроса едновременно. [...] Слушам песента, а въпросите преливат в главата ми.
:lol:
Далеч назад някой ме пита нещо.
Кой е този досаден човек? Няма ли да ме оставят на мира всички вече…
С усилие се изправям. Този с въпросите съм аз.
Объркването ми расте с всяка минута.
Добре, Радославе, сега спри, да премислим нещата.
:D

Кои въпроси са истински?
- "Абе да не умирам, мамка му?"
- "Ами ако полудявам?"

- "Как се спираше с мотор?"
- "Чакай, може би все пак наистина съм припаднал?"

- "Вярващ ли си, бе, момче?"
- "С теб ли говорех?"

- "Та няма ли други като тебе?"
– А по-точно? – поглеждам безпомощно към тъмните прозорци.
– Казах ти: не мога да ти кажа.

- "Какво да правя, мамка му."
- Как да задам въпрос с песен?
Да задам въпрос? Главата ми е празна.

;)
"Бесовете ви чувам"

This post by frog received thanks from:
Кал (Sun Jun 10, 2018 12:34 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
frog
добромет
 
Posts: 1677
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 69 times
Has been thanked: 1784 times

Re: ВъпросТи на "Невидена река"

Postby Кал » Sat Jun 02, 2018 9:10 pm

frog wrote:- Авторът припарвал ли е, като наблюдател, до лудница?


За автора не знам, но редакторът е виждал – пловдивския психодиспансер. И едничката му мисъл тогава беше: „Никога, никога няма да се докарам дотам, че да ме докарат дотук...“.

frog wrote:- На каква възраст са Спасен и Дон(к)а Лютата? :twisted:


А виждала ли си ни редакторските бележки по тоя повод? :D
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10045
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6780 times
Has been thanked: 5204 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Sun Jun 03, 2018 1:27 am

Редакторските ви бележки по тоя повод мисля, че бяха писма.

Докато получавам потвърждение относно Голямото самодиво събитие на 31 май, че наистина има нещо теллаловско (в цялата работа), както си седя, изведнъж ми просветва, че какво по-теллаловско от това главният герой да е Радо и да е залюхан :lol: Макар че Теллаловият Радо по-смотаничък като характер се води според някои хора.

И с'я кат' хукнат и текнат едни паралели...

Скрит текст: покажи
Иначе, Велко, за изражението на гъдуларката не се изказах, щото нямам наблюдения. Но някои инструменталисти много се вглъбяват дори да не е свързано с притеснение и физиономиите им не са особено приветливи по време на изпълнение.
Ако вземеш басиста на Булгара Чавдар Асенов, там е страхотия. А пък е доста хубав по принцип. Но няма такива работи като усмихване и eye contact с когото и да било.
"Бесовете ви чувам"

This post by frog received thanks from:
Кал (Sun Jun 03, 2018 10:23 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
frog
добромет
 
Posts: 1677
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 69 times
Has been thanked: 1784 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby брръм » Sun Jun 03, 2018 8:35 am

А кой/какво е Радо всъщност, защо го има това разминаване в имената и/или персонажите? Добро включване с "Кацнал на едно дърво" :D
User avatar
брръм
 
Posts: 30
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 35 times
Has been thanked: 38 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby frog » Wed Jun 06, 2018 12:33 am

Въх, майко... Радотата стана дебела!
:D Велко, бях се "засилила" да те съветвам да не питаш нищо повече, докато не прочетеш книгата, щото над три години разказване не могат да се наваксат току-тъй, но... реших във връзка с Теллалов да питам за "Радо". Клю:
Миро wrote:
me wrote:Писателе, героят ви защо се казва Радо(слав)? Sorry за въпроса, но ми стана интересно.

Няма сори, всички въпроси за Реката са разрешени.

Радо е име, което винаги ме преследва или пресреща.
Радо беше човекът на моето място след като напуснах първата си работа. Радо беше следващо гадже на бивше гадже. Радо беше добър приятел на мой заминал приятел. Радо стана мъж на любимата ми барманка, след което тя напусна любимия ми бар...

А женските имена Рада и Дара са от най-на-сърце ми имената.

Има и още... ;)
"Бесовете ви чувам"

This post by frog received thanks from: 2
брръм (Wed Jun 06, 2018 2:34 pm) • Кал (Wed Jun 06, 2018 9:38 am)
Rating: 18.18%
 
User avatar
frog
добромет
 
Posts: 1677
Joined: Mon Nov 19, 2012 12:27 am
Has thanked: 69 times
Has been thanked: 1784 times

Re: Коренуване: Невидена река

Postby Кал » Thu Jun 21, 2018 9:23 am

Мой отзив в Goodreads:

Първо най-важното: За да не се окаже заглавието твърде пророческо, оглеждайте се за концертите на Миро. Той се стреми да напои навсякъде. ;)

Хрис и Лъч са извадили любимите си откъси от историята. Към тях добавям един мой:

Светът се въртеше край планината. Нямам представа как съм стигнал до хижата, но лежа в легло и гледам как светът се върти около Родопите. По-точно около моето легло, в центъра на Родопите.
Отвън се чува приглушен шепот, после глас досущ като Косьовия казва: „Спокойно, той е пиян и хърка вече“. Следващите думи ококорват хъркащия и сънят напълно се изпарява…
– Кога ще си дойдеш при мене?
– Ми не си казала.
– К’во да ти казвам, ти малък ли си да знаеш жена кога те чака?
– Мразя да ме чакат. Майка все ме чакаше. Все чакаше баща ми, все чакаше баба ми.
– Що?
– Щото си беше такава. Обаче мен ме стягаше сърцето, където и да ида. Знаех, че ще чака, и трябваше все да избирам.
– Кое?
– Да живея или да се прибера.
– А ти кое избираш?
– Сега изпитваш ли ме?
– Ми не. А ти сравняваш ли ме?
– С кое?
– С майка ти… или с други, дето са те чакали.
– Мразя да ме чакат.
– Досега чакала ли съм те?
– Ами… май да. Оххх… силно щипеш, ма…
– Кажи си честно пред тебе си. Стягало ли те е някога? Така, че те чакам баш аз?
– Ами…
Този път паузата продължи по-дълго.
– Да. Чакай, не хуквай… стяга ме. Но не щото си ме чакала.
– А от що, бе, Костадине?
– Щото си ме стяга така.
– Кое?
Въздишка и после съвсем тихо:
– Ами… че може да не ме чакаш вече.
Шум от сблъсък и притискане на тела.
– Чакай… – думи през целувки – Дидо, чакай…
– Е, чакам те, ясно не ти ли стана…
Отново скърцане от якета, прегръдки, стъпки…
– Страх ме е…
– Тебе ли, бе, умнико? От що?
– От това да не се извъртят така нещата… да трябва пак да избирам… да живея или да се прибера…
Мълчанието е само миг.
– Тогава ще му мислиш.
– Ама…
– Смел ли си?
– Еми…
– Смел ли си за мене? Ако ме грози я мечка, змѝя, ще ме спасиш ли?
– Е, иска ли питане…
– Ами ела и ме спаси от най-страшната змѝя…
Мълчание, а после отговор на безмълвен въпрос.
– Самотията, Костадине…


Миро ми взе акъла и ми грабна сърцето още с първия разказ, който му четох (и заради който създадохме рубриката „Фантастичното нефантастично“ в алманаха „ФантАstika 2008“). Как ги усеща и улавя отношенията ни тоя човек... направо е свръхчовешко. ;)

This post by Кал received thanks from:
Лъч (Thu Jun 21, 2018 9:40 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10045
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6780 times
Has been thanked: 5204 times


Return to Книгите

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron