Калоян Захариев

Човеците, чиито текстове изграждат библиотеката

Калоян Захариев

Postby Люба » Thu Jan 28, 2016 1:57 am

Малко споделености от Калоян Захариев - какво ново можем да чуем, докъде е с друго, какъв жанр.

Калоян wrote:Миналата година се случиха някои интересни неща с моя милост в творческо отношение. Издадоха мой роман на хартиен носител. Носи заглавието "Обикновеното лице на злото". Криминален е... доста нетипично за мен, имайки предвид, че традиционно върлувам в областта на фентъзито. Разнообразието обаче е хубаво нещо. Не знам дали ще допадне на момчетата и момичетата харесали "Ех, магесническа му работа", но от време на време човек трябва да сменя курса, за да вкара малко свежест и тръпка.

За разказите... ами намира се това-онова. Най-интересното (направо нетрадиционно по моите стандарти) е факта, че един мой разказ до записаха като аудио-разказ. Това беше наградата от конкурса, в който участвах. Той може да се свали напълно безплатно от този линк:

http://www.audioknigi.bg/product/v-onzi-den-kogato/

Записът е направен много професионално и страшно ми хареса.

Иначе засега продължавам да пиша в областта на не-фентъзито. Така се случиха нещата, но не се сърдя на Съдбата. Един проект с Григор и Лазар (не сте ги забравили, нали? НАЛИ??? ) стои на 130-тата страница и само чака да приключа с настоящата история. А повечко късмет това ще бъде четвъртата... не, ЧЕТВЪРТАТА история за тез' двама отбрани и най-лични долноземски момци.

Поздрави на всички.

This post by Люба received thanks from: 2
Кал (Thu Jan 28, 2016 9:40 am) • Тиана (Sat Apr 09, 2016 12:19 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Люба
 
Posts: 2748
Joined: Mon Jul 25, 2011 9:52 pm
Has thanked: 2049 times
Has been thanked: 3340 times

Re: Калоян Захариев

Postby Кал » Thu Nov 30, 2017 9:29 am

Отзив в Goodreads за „Съкровище, пищови и южни морета“:

Ееех.

Ако и на вас ви е нездравословно напрегнато – по-добро четиво за разпускане скоро не бях хващал.
Скрит текст: покажи
(Сетих се и за още едно – римуваната повест „Момичето от квартала“ на Светлини сред сенките... но докато не излезе, тя не се брои. ;)
Дори да не съм се смял с глас толкова, колкото в „Ех, магесническа му работа“, усмивката не слизаше от лицето ми.

Още впечатления:

~ Някой ден с Калоян ще се научим да измисляме хубави заглавия на книгите му. Тръпна в очакване. :D

~ Началото на историята е като кръстоска между Uncharted и Assassin's Creed – но без да утрепем никого. Мисля, че децата от новото поколение ще се захласнат. ;)

Специално поздравявам и редактора, който е вкарал буйната река на Калоян в приятно за очите и слуха русло. Вариант 2 е още по-обнадеждаващ: Калоян сам се е научил да се вкарва. При всяко положение си отдъхнах: главното ми опасение за многословие не се оправда.

Сега се връщам да поскачам с героите от скала на скала, от кола на кола...

~ С появата на Надин нещата стават м... ммм... ммммм.

Исках да кажа „мили“, ама чуйте сами:

– Как стигна чак до тавана? – Мартин измери разстоянието с поглед, цъкна с език.
– Тренировки, момченце, тренировки. Акробатика. Татко все ми трепери. Казва, че просто вижда как падам и си чупя нещо. Но всъщност съм доста добра.
– Бил е прав, но не е познал кой ще си счупи нещо – изпъшка нещастно Владо.
– Аз и „момченце“, лелеее... Ами тя просто ти се тръшна с всичка сила отгоре, Владо, какво очакваш! – отново се заяде Мартин.
– Не, наистина на кое място ви виси табелката „Ние сме от добрите!“, а? – не му остана длъжна Надин.


... Нещата стават много. Много повече от преди. :D

А Марти и Надя се очертават като страхотен екип. Не ви ли дожалява за Владо още сега?

~ Първата сцена, на която се разхилих с глас:

– Дошли сме да се видим с един наш чичо – намеси се бързо Мартин. – Казва се Бен. Бен Франклин.
Веждите на механика подскочиха и едва не събориха шапката от главата му. Кокореше се срещи банконата от сто долара, която Мартин развя в ръка.
– Вашият чичо ми се струва... – механикът се изкашля смутено, докато поглеждаше ту Мартин, ту Владо, ту Надя – струва ми се май познат...
– И аз така си помислих. – Мартин му подаде банкнотата през оградата.


~ За равенството между половете:

– Освен това мисля, че имам план – рече Надин.
– План?
– Да, представи си! – тросна се тя. – Ти какво мислиш, че като съм момиче, не мога да измислям опасни и глупави работи ли?


~ Последните глави звучат малко по-уморено (даже телеграфно), но на фона на останалите това си е бял кахър. Ако досега не съм го казвал: Калоян знае как да плете сюжет и да градира/ескалира. Малко родни романисти го умеят, затуй му се радвам още повече.

~ И по въпроса за поуките: единственото НЕпоучително в книгата бяха ритниците в чатала. Деца, не се учете от това. ;) Ако пък толкова ви влече, запишете се на някое бойно изкуство. Примерно айкидо. Там няма грам ритник – но ще сте също толкова яки като Надин, когато си омекоти падането с кълбо. :)


Ако Посестримим романа, това ще го отцепя в нова тема.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9631
Joined: Thu Jan 03, 2008 10:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6326 times
Has been thanked: 4771 times


Return to Авторите

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron