КАФЕ-ПАУЗА

Обсъждаме лични художествени текстове и споделяме идеи за разхубавяването им.

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

Postby Кал » Mon Oct 30, 2017 9:01 am

Как да ти дам съвет, като нашата „плачеща“ приказка с Ади и Нев от година+ стои дотук:

Юна wrote:Във възцарилото се мълчание я гушвам по-близо до себе си.
Помълчаваме, що помълчаваме.
Накрая тръсвам коси. Хвърлям кос поглед на Ади. Тя се усмихва, но палецът ѝ разсеяно обхожда зъбците на ръждясала вилица, която незнайно как се е появила в ръката ѝ. Но се усмихва.
Обръщам глава към Амбър. Огънят за миг изпращява и хвърля искри. Ала дори когато се укротява, мракът около нея остава по-мек. В зирката между бинтовете промъждукват две пламъчета.
А отвъд огъня Кал...
Кал.
Достягам се, оттласвам се, без да отхлабвам прегръдката си, двете с нея тупваме до него.
Усмивката му не трепва.
Помахвам с пръст.
Очите му не примигват.
Отпускам я за момент, отмятам перчема му, обхващам страните му с длани и се взирам в кафявите ириси.
Няма сълзи.
– Няма го – казвам. Рея къде хукна пак? – Ще се върне.
Присядам до него, намествам я в скута си, облягам брадичка на рамото му.
– Аз съм тук и ви слушам.


... Някакви съвети?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6827 times
Has been thanked: 5307 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

Postby Broken Dragon » Mon Oct 30, 2017 4:10 pm

Ясно... значи сме като пациенти в болница без лекари. :|

Е, в такъв случай остава само едно решение.

Време е да се събере експертната тричленна комисия в състав от Карл Фридрих Йеронимус, Фрайхер фон Мюнхаузен ; Остап Сюлейман Берта Мария Бендер Бей и Нейно Величество Неволята. :mrgreen:

Мда... въпреки че нямаше да откажа един малък писателски кръг. Ама по тия географски ширини...

Е, ако се издъня, поне имам план Б.

To victory, lads!
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Mon Oct 30, 2017 4:19 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

Postby Mokidi » Mon Oct 30, 2017 4:31 pm

Опасявам се, че мойта мизантропична и цинична уста ще се обади пак да каже, че личният ми извод е следният:
- ако нещо буксува, значи не става; някъде куца, нещо не му е наред и подсъзнанието удря резето и вика: Ненененене, няма да я бъде тая.
- ако искаме да го отбуксуваме, разглеждаме и разнищваме наново, докато не стане ясно какво буксува и не го оправим.
Имам няколко такива great идеи, които не цъкат. Типичен пример беше "Преброяването на вампирите", което разкостих съгласно гореописания принцип по време на писателската работилница в Мелник. Доста народ е свидетел как мръдна и след направените промени, се написа.
Друг такъв пример е "За елфите и хората", в която всъщност според мен проблемът е в светостроенето, а не толкова в сюжета, но не съм имала време и желание да я чопля.
И т.н.
Та моят скромен опит подсказва, че трябва да се търси счупеното лагерче в проекта, което го спира, а не да се драпа насила да тръгне.

This post by Mokidi received thanks from:
Кал (Mon Oct 30, 2017 5:54 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 330
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 427 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

Postby Broken Dragon » Tue Oct 31, 2017 12:07 am

Е, аз моето лагерче си го знам - нарича се try-hard syndrome. :D

Доколкото знам, произтича от три факта:

- От раз знам, че започвам пълнокръвен роман - през 2012-а нямах идея какво щеше да стане*;
- Опитвам се да пиша на чужд език директно - такъв, който познавам в детайли, но никога не съм имал възможността да бъде ежедневна част от социума ми;
- Искам да напиша нещо добро - не кадърно, не merely "to spec", не окей, а добро - което да се хареса и на други. 'Щото графомани по света колкото щеш, а аз се опитвам да бъда професионалист**;

Колкото до самата изначална идея, тя е от проста по-проста - Temeraire IN SPACE (или, както беше алфа вариантът, IN SCIENCE FANTASY WORLD). За справка - предният пост със сатиричното писателско видео и моята тирада относно revenge writing-а.

Тоест моята проблематика не е в самата история/идея - тя си е чук, даже в един момент страдаше от факта, че има твърде много вариации, в които можеше да бъде "облечена" и аз загубих около година в window dressing, докато реша как искам да изглежда сцената.

Благодаря за споделянето на личният опит. В случая, аз имам повече anxiety disorder, отколкото писателски блокаж - до такава степен, че когато съм спокоен, спонтанно пиша цели сцени в главата си, ама седна ли пред екрана, веднага се вкаменявам. :(

Скрит текст: покажи
*Което е иронично, защото това, което се превръща впоследствие в "Космически залог", започна като един невинен опит за разсейване след изоставен/провален опит за (друг) роман...

Скрит текст: покажи
**Защото, за съжаление, за друго не ставам.
Поне от гледната точка на обществото.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Tue Oct 31, 2017 1:07 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

Postby Mokidi » Tue Oct 31, 2017 8:07 am

"Пиши" в главата си, но с диктофон.
Процесите в двата случая се извършват на различно равнище и се възприемат по различен начин.

Според мен обаче, като коментар между твои и мои разсъждения и размисли, намирането на общ език помежду ни не е много възможно, най-вероятно. Мога само да предположа, че си прав за трай-хард блокажа, но още първоначалната ти постановка е грешна, а понеже отказваш да я подложиш на съмнение, не виждаш и възможната грешка.
При все, че писането на чужд език Е правилният път за излизане от блатото (ни), очакването за "добро на професионално равнище" няма как да се изпълни нито при първи опити на чуждия език, преди да си at ease и вероятно да си продал неща навън на този език; нито от гледна точка на история и шлайфане на сцените. Съблазнявам се да кажа, че цел на първата чернова ПРИНЦИПНО е да изкараш историята до края. Вече веднъж изложена на хартия/екран, тя изглежда различно. Тогава вече може да се шлайфа до усъвършенстване. Такъв принцип на работа би помогнал също и срещу писателска тревожност.
Съгласявам се веднага с очаквания довод, че твоят стил на работа е различен, а "Залогът" е доказателство за това. Което е и причината за мнението ми, че намирането на общ език не е много възможно.
Лека и спорна работа пожелавам.
Опитай с диктофона. Все пак записвачка има на всички телефони.

This post by Mokidi received thanks from: 2
Broken Dragon (Wed Nov 01, 2017 2:33 am) • Кал (Tue Oct 31, 2017 9:24 am)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 330
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 269 times
Has been thanked: 427 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, творческият блокаж и storycraftin

Postby Broken Dragon » Sun Dec 10, 2017 3:02 am

Тази вечер... се чувствам вълшебно. В хармония със себе си, Великият Космос и божественото Сътворение.

Защо го казвам тук и сега ли? Реших, че искам да го споделя някъде.

Много, изключително, превъзходно много е хубаво вече да не страдам от хронична депресия.

Сега, дори да се провалям, дори животът ми всъщност да не се е променил дори на йота, аз мога просто да си седя и да се радвам на виелицата от снежинки навън.

Или да мисля как всеки един нас накрая ни чака Светлината.

Още безкрайно дълъг път ми предстои, но мисля, че вече поне частично започвам да осъзнавам какво значи да си Пробуден.

Скрит текст: покажи
Сега най-сетне съм готов да се упражявам да мятам мълнии от ръцете. :mrgreen:
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Sun Dec 10, 2017 9:24 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, Звездният път и... Останалото

Postby Broken Dragon » Sat Dec 23, 2017 9:38 pm

Учудващо е, мне, превъзходно е каква духовна сингулярност съм постигнал през последните пет години...

След пет години сигурно пак ще мигам на парцали колко още Път съм ще съм извървял дотогава. :D

Весели празници!

Скрит текст: покажи
А, да, сменям най-сетне заглавието на темата - време е за нова страница!
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, storycrafting и... Останалото

Postby Broken Dragon » Wed Jan 10, 2018 1:14 pm

Вчера започнах да гледам Godzilla: The Series и отново ми се дощя да направя фен-проект по source material-а, който да включва консолидиран сюжет, доразработени персонажи и повече "твърдост" на сетинга.

Като се има предвид, че освен горното имам да пиша собствен роман, да правя visual novel по Покемон, да започна да изпълнявам поетото обещание към Наско (което ще рече изучаване на Unity, програмиране и 3D моделиране) и още куп други неща на по-заден фон, може да се каже, че тази година ми е запълнена догоре, а и следващите едва ли ще страдат от липса на неща за правене.

Да можех да получавам обществена подкрепа (*cough*заплащане*cough*) за тези проекти-цели и всичко щеше да е чук. :D
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Wed Jan 10, 2018 1:19 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА: Alan Wake, storycrafting и... Останалото

Postby Broken Dragon » Fri Jan 26, 2018 12:12 am

Мисля, че тази вечер най-сетне дефинирах професионалният си план за обозримо бъдеще.

Най-хубавото е, че проектите, които избрах, обхващат три големи области, които често са ме вълнували през последните години: разказвачество, гейм дизайн и наука.

Планът е следният - да изпълня в рамките на тази година (въх, к'ви fail-ове надвисват когато се поставят срокове...) тези три проекта:

- Да си напиша новата книга (Това е разказвачеството);
- Да направя демо-макет на "Ноосфера" на Наско (Това е науката);
- Последното е тайна засега, но е свързано с желанието ми да помогна на група хора да направят реалност една супер-идея. Ако ми дадат зелена светлина, ще кажа за какво става въпрос (Това е гейм дизайнът);


Това е. Просто случайни мисли. Нахвърлих ги тук защото това все пак е КАФЕ-ПАУЗА секцията, ложата, мястото, където... поне аз обичам да chill-вам и да споделям готини неща. :)
Иначе, ако ще говорим сериозно, ъпдейт по всеки един от горните проекти ще има най-рано след месец (или когато най-сетне времето се постопли). Е, поне книгата се надявам да я започна по-рано, но това също е във въздуха по отношение на zeitgeist-а.

А сега и лошата страна на цялата тази хубост - няма да гепя нито лев, докато върша работа по тези (самопоставени) задачи. Което означава, че продължавам да играя на hard mode. :D
Дали ще получа нещо в бъдеще когато са готови, е отделен въпрос. После си е за после.

Скрит текст: покажи
ПП. Бидейки тежък холерик с хроничен дефицит на търпение, този списък може да търпи изменения/допълнения на компонентите/сроковете по всяко време.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Fri Jan 26, 2018 12:34 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА

Postby Broken Dragon » Sun Mar 18, 2018 9:36 pm

Напоследък се държа шантаво.

Тия дни хич не ми върви с книгата, осма глава едва я влача.

Озверях, разлистих на рандъм новия Алманах и ей така от нищо* дръпнах Hyperion Cantos-а на Симънс с намерението да го изтърбуша.

Едва ли ще се претрeпам толкоз лошо, колкото при Теллалов, 'ма се надявам, че няма после дълго да ми е бял шум в главата.

Защо винаги си правя такива лоши услуги?

Time is nothing, timing is everything...


*Е, има причини, ама точно сега ли?!?
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Re: КАФЕ-ПАУЗА

Postby Broken Dragon » Thu Jul 26, 2018 1:22 am

Тия дни се навършва почти един месец откакто не съм работил по настоящата си книга. Един месец, откакто не съм писал. (Добре де, това второто не е баш вярно, но така се губи акцентът. :x )

Това, предвид житейските ми планове, не се отразява никак добре на психиката ми. Не помага и фактът, че вече се чувствам доста "прегорял" за историята, която се опитвам да разкажа.

Същевременно, tempus-а си figut-ва безгрижно, а животът продължава, независимо дали успявам да се задържа за неговата бясно фучаща космическа S-Bahn мотриса или не. Затова, с цел повишаване на мотивацията, реших да си направя интересен експеримент/гаргамел с моята наскоро (само)приета "професия".

Реших, че отсега натататък, сам ще плащам на себе си за положения труд.

Звучи налудничаво, нали? :mrgreen: Е, както казват мъдрите хора, трудно е докато откачиш, после нататък е лесно. Така и в настоящият случай. Животът е "несправедлив" (според личната преценка), обществото е "полудяло", аз "заслужавам разни работи", а същвременно "никой не го е еня за мен". Освен... поне на един човек му пука за мен: Аз. :)

You see where this is going. Щом на мен ми пука за мен, редно е да помогна на себе си да се почувствам по-добре, дори само... хайде, хайде, да не разваляме илюзията. Та, как да го направя това? Логично, да дам на себе си тези неща, от които сега непосредствено имам нужда - финанси и признание за свършената работа.

Разбира се, тъй като нямам средства, няма как "реално" да си плащам - но поне ще знам колко "дължа" на себе си и, надявам се, по този начин ще видя, че върша нещо полезно, дори на обществено равнище моят принос да остава невидим. (Поне до един момент.)

И така. Идеята оттук нататък е, че вече всеки път, когато пиша - т.е. бачкам по "професията" си, аз ще получавам заплащане - дадено ми от мен самия. Тарифата ми е на завършен час и е определена според собствените ми разбираният за "справедливо" възнаграждение в условията на днешната социално-политико-икономическо-финансова обстановка. Същевременно, за свършената дотук работа (активното писане от февруари до юни т.з. и проектирането по време на Наноримо 2017), тъй като нямаше как да разбера колко точно часове съм работил, се възнаградих - отново "справедливо" - по брой изписани думи (независимо употребени или не).

В хода на това "заплащане със задна дата" се разкриха два интересни факта. Първият (и по-прозаичният) факт е, че ако можех да си "платя" на момента "заслуженото", сега щях да бъда един прилично богат човек. Няма да казвам точни суми, тъй като това е субективна територия, но пак повтарям, според моите лични виждания нещата са напълно справедливи. (И дори с "щедрите" самоопределени тарифи пак печеля в порядъци - *кхъм* *кхъм* - в пъти по-малко от разни празноглави спортисти, fashion модели и прочее "надценен" highlife.) Вторият факт е, че според количеството изписани думи, калкулирани в заплащането, аз реално все едно вече съм изписал цял, пълнокръвен роман (почти 110хил. думи). И това без да включвам сигурно още едни 50-60% на това количество писания, които представляват предишните (неуспешни/зарязани) итерации на този проект...

Тоест, ако не ми куцаше толкова брутално творческият процес, сега със сигурност вече щях да съм на етап "подготовка за преговори с издателства".

Но... поне знам, че мога да "работя" като писател. Дори не непременно да успявам да "постигна" конкретни резултати.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from: 2
Кал (Thu Jul 26, 2018 11:34 am) • Люба (Thu Jul 26, 2018 12:43 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 408
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 209 times
Has been thanked: 374 times

Previous

Return to Писателска работилница

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest