Torment: Tides of Numenera

Visual novels, Japanese RPGs, Interactive fiction, MUDs and MUSHes, Planescape: Torment, Dreamfall: The Longest Journey... всичко, в което и компютърът играе с нас.

Torment: Tides of Numenera

Postby Кал » Tue Apr 23, 2013 9:07 am

В очакване:

Torment: Tides of Numenera

Кампанията в Kickstarter

Castoff's Labyrinth

... What does one life matter?

And how will this journey alter ours?

This post by Кал received thanks from:
negesta (Wed Apr 24, 2013 9:27 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9991
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6718 times
Has been thanked: 5105 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Кал » Sat Oct 31, 2015 8:38 pm

In TToN Journal #49, Kevin Saunders wrote:Progress on the game is fantastic. We have written and implemented over a half million words.


So! It's gonna be another torment the size of Lord of the Rings! :mrgreen:
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9991
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6718 times
Has been thanked: 5105 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Broken Dragon » Tue Aug 08, 2017 1:59 am

Иии... няколко години по-късно играта е тотално разочарование. Кофти combat система, форсирани ситуации, липса на "креативни" решения за други ситуации, отрязано/забравено съдържание, бъгове, закъснения... всичките белези на провалена/надценена Kickstarter кампания. :|

Поне това са впечатленията, които са достигнали до мен по Мрежата. Аз лично не съм докосвал играта и нямам намерение да го правя по две причини: 1) силното ми разочарование от Pillars of Eternity (игра, в чиито crowdfunding участвах, но също не съм пипвал изобщо - а бая наподобяваше Тормент-а по hype factor) и 2) Фактът, че като евтин cop-out дизайнерите на играта поставят действието на "изцяло нов контитент", вместо да работят с наличния source material, който, мжд, е превъзходен - дотолкова, че навремето постнах във Фацата, че това е един от малкото сетинги, по които съм готов да водя сериозна (сиреч - епична, дълбока, лична) кампания със equally serious people.*

С две три думи - поредното SPORE фиаско.

(Сега като казах Spore, отново ми стана тъжно за онзи проект... Ех, Will, Will, к'во те направиха тия корпоративни задници... feelsbadman.jpg)

Скрит текст: покажи
*За съжаление, said serious people така и не ги намерих...
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 376
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 185 times
Has been thanked: 343 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Кал » Tue Aug 08, 2017 6:45 am

Аз я играя от март насам – наскоро започнах втори playthrough, тъй като разработчиците пуснаха patch, който добавя липсващия седми спътник и други обещани, но несмогнати по-рано неща.

Тотално разочарование в никакъв случай не е – иначе нямаше да посветя 90 часа на първия си playthrough. :) (Признавам обаче, че 20-ина от тях са заради неразбирателствата между застаряващия ми лаптоп и хардуерните изисквания на играта; в някои от Кризите всеки ход на участник ми е отнемал около минута, а понякога участниците достигат 20-30... Бонусът е, че можех да наблюдавам анимацията кадър по кадър. :D В новия patch са обещали оптимизирани графики, но се съмнявам, че с моята машина ще усетя разликите.)

В момента нямам сили да коментирам техническата част в подробности: само ще кажа, че Кризите (!!! да не се бъркат с „combat система“ – боят е само една възможност в тях) са умно решение, което някой отдавна трябваше да е приложил. Аз винаги се стремя да извършвам онези действия, които да ги разрешават безкръвно. Доколкото помня, в три четвърти от случаите успях. (Но не помня дали е възможно във всички случаи.)

Понеже моят фокус в игрите е по-„литературен“ – интересуват ме най-вече сюжетът, развитието на персонажите и, ахъм, поуките – признавам, че изпитах някакво разочарование, най-вече от финала. Но то е главно заради сравнението с Planescape: Torment. Засега Torment остава ненадминат като философски теми и блестящи, изчанчени образи; а специално финалът му е триумф, от който могат да се учат всички писатели и сценаристи. Уви, самият Chris Avellone и до ден днешен не е успял да сътвори нищо подобно. :( Така че критиките ми към повествованието в TTON са предимно заради могъщата сянка на духовния ѝ предтеча; ако я сравня с коя да е друга RPG, стои съвсем солидно, а често и литва във високото. Специално образите на Rhin и Erritis (писани съответно от Patrick Rothfuss, чиято поредица The Kingkiller Chronicle ми е на чакащия списък, и от самия Avellone) са прелестни – особено ако имаш умението за подслушване на чужди мисли и можеш да следиш хаоса в главата на Erritis. :mrgreen: Накрая обаче наистина е вилнял КОФ (Комитетът по осиране на финалите) – мечтая си да пуснат и patch с различен завършек, ама къде ти...

Докато преигравам историята (и се забавлявам с новия спътник, един повреден робот-артефакт с екзистенциален проблем... кой каза Nordom? :D ), може би ще добавям и по-конкретни впечатления. Поне за мен играта определено заслужава внимание и подкрепа – най-малкото за да чупим калъпите на баналните истории, проблеми и особено на баналните решения („ти се движиш -> аз те пребивам -> вече не се движиш“... въздъх).

Вик, за да добиеш по-непосредствена представа, препоръчвам този Let's Play. Девойката е умна, чете старателно... и прекъсва точно там, където започва да става наистина интересно. ;)

P.S. За сравнение: Pillars of Eternity е с умопритъпителна от скука история. Не можах да издържа даже първия час от нея... Тук не съм имал такива проблеми в нито един от 90-те часа.

P.P.S. Твоето съжаление за несбъдната кампания в света на Numenera е моето съжаление за несбъдната кампания във Въображение...

This post by Кал received thanks from:
Broken Dragon (Tue Aug 08, 2017 7:48 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9991
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6718 times
Has been thanked: 5105 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Broken Dragon » Tue Aug 08, 2017 7:48 pm

Хмммм, ще ти издам една тайна - все още не съм успял да превъря Planescape. Три пъти съм я започвал и някак си всеки път нещо ме възпира изобщо да играя щом стигна отвъд Mortuary-то.
Не знам каква е причината. Може би защото всички я хвалят колко е велика - и това подсъзнателно ме поставя като пред невъзможно висока планина, която трябва да изкача, ама само гледайки силуета ѝ отдалече е достатъчно, за да ме обезсили. :(

(А искам да преживея историята. Само че понеже съм максималист... е, няма да навлизам надълго и нашироко, но ще кажа, че игри като Planescape са една от причините да мразя игри с multiple endings и по принцип да не харесвам игрите като разказвателен medium, а да посягам към книги/филми/сериали (т.е. не-интерактивна медия) когато искам да изпитам въздействащ сюжет. Поне напоследък се чувствам така.)

Скрит текст: покажи
Кал wrote:P.S. За сравнение: Pillars of Eternity е с умопритъпителна от скука история. Не можах да издържа даже първия час от нея... Тук не съм имал такива проблеми в нито един от 90-те часа.


Да, за Пилоните точно това бях чувал: клиширани до смърт "old-school" сетинг и сюжет. Геймплей - също. (Класова ролева система през 2013-а?!? WTF!??)

Кал wrote:P.P.S. Твоето съжаление за несбъдната кампания в света на Numenera е моето съжаление за несбъдната кампания във Въображение...


Ха, Нуменерата е реално в дъното на "големия" ми списък. Много повече тъгувам за сетинги като Mage: The Ascension или Eclipse Phase. Ето там вече писането е същински tour de force!

(Само не ме почвай за Mage на живо... няма да спра да говоря! Тая "игра", ако четеш "правилно" fluff-a ѝ е на нивото на "Разговори с Бога"... ето как бих описал scope-а с две думи: пределно епична.
А колкото до Eclipse... да кажем, че това е най-хард (и същевременно с превъзходен фантастичен размах) трансхуманисткият сетинг, за който съм имал удоволствието да чета.)


ПП. Отновно Авелон и Planescape - не случайно съществува терминът Magnum Opus - и пак неслучайно, има една цинична поговорка в тоя дух: Ако сътвориш твоето "велико дело" докато си още млад, гледай по-скоро да се споминеш - иначе те очакват само разочарования нататък. (Перифразирам, точният цитат не го помня дословно)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017

This post by Broken Dragon received thanks from:
Кал (Tue Aug 08, 2017 11:09 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 376
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 185 times
Has been thanked: 343 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Кал » Tue Aug 08, 2017 11:28 pm

И аз ще ти издам една тайна. Като всяка уважаваща себе си тайна, тя идва в седем части:

едно
две
три
четири
пет
шест
седем

Скрит текст: покажи
Излъгах. Всъщност частите са... лелеее... 1232. RXQ79 е най-големият маниак, който съм виждал в walkthrough съсловието. Специално от Planescape Torment е записал дори диалозите, които НИГ-овете водят помежду си...

Та ако се боиш, че ще изпуснеш нещо важно – той е Човекът. ;)


Другата тайна няма нужда от спойлер: финалът на P:T е само един. Да, има вариации как ще стигнеш до него (включително една, която вече е СЕРИОЗЕН спойлер, но си заслужава да я потърсиш, след като приключиш историята поне веднъж). Но основната история, барабар с въпросната кулминация шедьовър, е една-единствена и няма да я изтървеш, каквото и да направиш. (Освен ако успееш безвъзвратно да погубиш безсмъртния си герой. Доста майсторлък се иска за това. Или доста малко акъл... така де, Wisdom/Intelligence. ;) )

А синдромът на Avellone май е същият като на така любимия ми Роджър Зелазни. Зелазни написва на 26 A Rose for Ecclesiastes... и оттам насетне се свлича, бавно, но неотменно. Ех. :(
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9991
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6718 times
Has been thanked: 5105 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Broken Dragon » Wed Aug 09, 2017 12:58 am

Скрит текст: покажи
Кал wrote:Излъгах. Всъщност частите са... лелеее... 1232. RXQ79 е най-големият маниак, който съм виждал в walkthrough съсловието. Специално от Planescape Torment е записал дори диалозите, които НИГ-овете водят помежду си...

Та ако се боиш, че ще изпуснеш нещо важно – той е Човекът. ;)


Нъц... при мен работите не бацат така. Аз walkthrough-та гледам само ако нямам сериозни чувства/очаквания вложени в дадено заглавие. Ако имам... трябва да играя лично.

А т'ва за финалите... тука Плейнскейп-а го използвах като strawman, защото бързах, а проблемът ми с игрите като разказвачески medium е доста по-пространен - и честно казано, малко мъгляв (и донякъде личен). Затова най-добре ще е да си развия тезата в real-time разговор, защото тъкмо ще уточня и за себе си точно какво ми е проблемното, или... ще разбера, че съм се (само)заблуждавал.

А за Авелон, Зелазни и сие, не бих казал, че това точно е "синдром". По-скоро, според мен някои хора са родени за точно определено нещо и щом го направят, понякога остават след това да са still around in general, вместо бързо да отлитат към следващата си инкарнация, като Фреди Меркюри, Иисус, Дебелянов, Дейвид МакКей и тем проч ранно-угаснали пламъци на човешкото съвършенство.

Разбира се, има изключения... Тесла например. (Успял е да стигне 98, а през цялото време е бил pretty much AWESOME.)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 376
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 185 times
Has been thanked: 343 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Кал » Wed Aug 09, 2017 8:31 am

WATO wrote:Нъц... при мен работите не бацат така. Аз walkthrough-та гледам само ако нямам сериозни чувства/очаквания вложени в дадено заглавие. Ако имам... трябва да играя лично.


Предположих. :) Но ми беше важно да имам тия линкове тук, for future reference. (А и... подвиг си е. Ако допускат рекорд на Гинес за най-дълъг (съдържателен) playthrough, май ще е това.)

И много теми ни се събират за жив разговор, да... Аз съм в София вече, така че някоя п(р)о(-)хладна вечер...

WATO wrote:А за Авелон, Зелазни и сие, не бих казал, че това точно е "синдром". По-скоро, според мен някои хора са родени за точно определено нещо и щом го направят, понякога остават след това да са still around in general, вместо бързо да отлитат към следващата си инкарнация, като Фреди Меркюри, Иисус, Дебелянов, Дейвид МакКей и тем проч ранно-угаснали пламъци на човешкото съвършенство.


Един от леееките ми страхове е, че и моят случай е подобен. Докарах последните еднорози по българските земи – дали не ми е време да отпътувам към следващите?...

Но както е казал месията на Ричард Бах:

„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята.
Ако си жив,
не си.“

;)

This post by Кал received thanks from:
Broken Dragon (Wed Aug 09, 2017 11:38 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9991
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6718 times
Has been thanked: 5105 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Broken Dragon » Wed Aug 09, 2017 11:40 pm

Скрит текст: покажи
Кал wrote:Но както е казал месията на Ричард Бах:

„Ето как ще провериш дали си изпълнил мисията си на Земята.
Ако си жив,
не си.“

;)


Амин.

Пък и винаги може да се вземе някой екстра side quest. :D
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
(Ама вече разбирам и от кеч, ако трябва)

'Tis I, master of the first floor, aspirant to the last, the Broken Dragon.


Accepting reality since 2017
User avatar
Broken Dragon
 
Posts: 376
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Location: Локалната супер-реалност
Has thanked: 185 times
Has been thanked: 343 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby брръм » Fri Jun 22, 2018 12:25 am

В предните 2-3 месеца, донякъде спорадично Tides of Numenera. Кал добре знае за това, достатъчно му надувах главата. Не ме впечатли така като духовния си предшественик, но и не съм недоволен от това че я минах. Все пак, някак си ми идва като любимия ми чипс с кетчуп и мононатриев глутамат. Като е пред мен, и го гълтам бързо-бързо, като съм го глътнал, и се чувствам незаситен отвътре. Като че ли .. сред всичките половин милион и отгоре думи в играта, в някакъв момент се превръщат думите и нещата в рутина. Като че ли има такова нещо като твърде много думи, света като че специално бе направен и украсен да прилича и имитира този на PS:T. и в това е загубил солидна доза .. автентичност? реализъм? И заради това, като цяло не ми пука особено за Aligern и Tybir; не ми пука никак за NPC-тата - с изключение на тези в the Fifth eye tavern, по някаква причина, явно съм успял да се вживея в борбата им за оцеляване, и съм приел присърце проблемът им; Оом беше готино създание, но не носи повече от себе си на раменете си, на Callistege много не й разбрах идеята май, и съм се десенситизирал (имаме ли българска дума за това?) към нейната странност. Кой е този "повреден робот-артефакт с екзистенциален проблем", Кал? Сещам се за един такъв персонаж, но не е спътник на главния герой?..

Съгласен съм с оценката на Кал за Rhin и Erritis, завършването на companion quest-a на Rhin бе най-стоплящата ме отвътре част от играта, а за Erritis да взема да го видя в тубата, че не успях да му завърша куеста. На другия полюс на силните впечатления е Bloom-a, който с течение на времето, прекарано в него го намразих. Като че ли Bloom-a бе като едно казино - гнусно, и винаги печели. Искаше ми се да го унищожа, но сигурно не е възможно. А Смесени чувства имам към the Sorrow. Сега си давам сметка, че е донякъде копиран похвата от PS:T, но ми хареса накрая че Тъгата не е това безмозъчно, бездушно и всеобхватно зло, което изглеждаше че е през 99% от играта..и-и 10 секунди по-късно настъпи Финалния, и доста Разочароващ избор. Също докато играех играта, много се кефих на разни чести моменти, където съм усещал колко много въображение е вложено във всичко това, дори и да е копирано от някъде, но сега не е останало много от тези впечатления.

Междувременно поиграх малко повече Age of Decadence, и макар да не му е тук темата, ще отбележа че като превъзмогне човек ужасната боева система на тази игра, има интересни истории в нея, по-интересни от по-слабите места в T:ToN поне. Тази игра не е по-добре ошлайфана от T:ToN, и въпреки това се чувства по-запомняща се на моменти. Сигурно е въпрос на 'атмосфера', колкото и неясно казано да е това.

Сега? Сега май чакам да дойде събота вечер (след 48 часа) за да купя де що каквото Neverwinter Nights EE HD неща има от 3 месеца в Стийм, и да се потопя в Този свят. Язък ми за младежките години, отчасти прекарани с тази игра, ако загубя интерес след по-малко от 100 часа :mrgreen:

This post by брръм received thanks from:
Кал (Fri Jun 22, 2018 10:59 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
брръм
 
Posts: 27
Joined: Sun Feb 18, 2018 3:38 pm
Has thanked: 20 times
Has been thanked: 35 times

Re: Torment: Tides of Numenera

Postby Кал » Fri Jun 22, 2018 11:02 am

брръм wrote:Кой е този "повреден робот-артефакт с екзистенциален проблем", Кал? Сещам се за един такъв персонаж, но не е спътник на главния герой?


Точно Oom имах предвид. Но доникъде не съм я докарал със споменатото горе преиграване. Не знам дали искам да минавам историята наново само заради Oom... а от Tides единствената, която бих изследвал още, е Blue. Gold и Purple вече ги видях, Red и Silver не са ми толкова интересни.

This post by Кал received thanks from:
брръм (Fri Jun 22, 2018 11:09 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9991
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6718 times
Has been thanked: 5105 times


Return to Синкретичните форми

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron