Visual Novels

Visual novels, Japanese RPGs, Interactive fiction, MUDs and MUSHes, Planescape: Torment, Dreamfall: The Longest Journey... всичко, в което и компютърът играе с нас.

Visual Novels

Postby Кал » Thu Aug 18, 2011 7:59 am

(пренасям и събирам на едно място)

Визуалните романи са нещото, което открадна сърцето ми през изтеклата една година (и заради което ще ми е малко трудно да се върна към "невизуалните" книги-игри :D ).

Без много-много да се обяснявам - давам пример за проект, правен в продължение на няколко години от международна доброволческа формация:

Katawa Shoujo

Тая година чакаме завършеното нещо. Можете да пробвате Act 1 - минимум 3 часа четене-играене е.

(А ако някой пробва и сподели впечатления - много драго ще ми е...)

Всъщност - някой тук чел ли е визуални романи? Препоръки?

(А дали някой ден и ние ще почнем да ги правим? *усмих*)

* * *

Един голям дял по същност са си свалки. (Със или без опъване. :D )

Katawa Shoujo също е такава (със или без опъване... ще видим ;) ) - но не това ми е интересното. Впечатлява ме деликатността и разбирането (направо: съпреживяване), с което авторите са подходили към хората с физически недъзи.

Освен това съм пристрастен към източното изразяване на емоция - японци и корейци, анооо... :D

* * *
Snusmumrik wrote:Личен фаворит:

Saya no Uta

Страхотна Лъвкрафтова история и тотален "вынос мозга", както казват руснаците.
Не е особено интерактивна /имаш избор на точно две места/, но определено си заслужава. Има и онождане в разумни дози, разбира се ;).

Image


* * *

И за да не оставим у съформниците впечатление, че в тия романи онождането (пре)обладава - една от най-усуканите, хем трилърни, хем топли истории:

Ever 17: Out of Infinity

Без грам голота.

(Което, имайки предвид колко красиво рисуват тия хора, си е срамота...)

И адски, адски трудна за достигане до истинския финал...

* * *

SoulRaiser wrote:От този жанр харесвам най-много:
Rosario + Vampire: Tanabata's Miss Yokai Academy
Rosario + Vampire Capu2: The Rhapsody of Love and Dreams
Sekirei: Mirai Kara no Okurimono
Higurashi When They Cry
Animamundi: Dark Alchemist

Обожавам ги!


* * *

Братя по пристрастия, направо беля си взех с тая тема. Еле какъв списък за наваксване ми създадохте... :D

Пък ако някой, който в момента само стеснително обикаля постингите ни, иска да се тества с нещо по-кратичко (но пак забавно):

Daemonophilia

НБ! 16+! :helleee

И още едно - съвсем различно:

Brass Restoration

Дълго и музикантско, и емоционално изстъргващо.

(О! И в един от възможните финали се явява нашата мила родина... няма майтап...)
Last edited by Кал on Thu Aug 29, 2013 9:26 am, edited 1 time in total.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9350
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6136 times
Has been thanked: 4597 times

Re: Visual Novels

Postby Кал » Sat Dec 20, 2014 12:16 pm

Отказвам се от Fate/Stay Night. Не мога повече. :(

Това е най-overwritten, излишно раздута (или ужасно преведена) история, на която съм имал несгодата да попадна. Да, героите имат потенциал. И да, възхищавам се (почти) на търпението, с което се развиват образите им, особено Saber. И да, забавлявах се на съветите в Tiger Dojo, след като гиберясаш по поредния (увлекателно садистичен) начин. Обаче... от 20 изчетени часа две трети да съм ги минавал с пръст върху бутона Forward 1 min... не. И не. И не.

(Поне музиката да ставаше...)

Ако има някой мегафен на играта, нека сподели с какво го е задържала.

P.S. Тя гъмжала от мегафенове...
Last edited by Кал on Fri Mar 27, 2015 10:39 am, edited 1 time in total.
Reason: +
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9350
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6136 times
Has been thanked: 4597 times

Re: Visual Novels

Postby Кал » Fri Mar 27, 2015 10:46 am

Quartett е най-стилният VN, който съм чел досега, същински интерактивен комикс с прекрасен рисунък и най-щедрото съотношение „брой уникални илюстрации към дължина на историята“. Освен това има най-яркия саундтрак, особено струнните инструментали. И още: еро-сцените му почти не отвращават.

Слабите му страни са историите – след обещаващо начало (брех, училище за музиканти! брех, конкурс за струнни квартети!) не достигат дълбочина; и образите – след множество обещаващи надзъртания в миналото им, и те така.

Brass Restoration остава ненадминат.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9350
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6136 times
Has been thanked: 4597 times

Re: Visual Novels

Postby Кал » Sun Mar 29, 2015 5:09 pm

Снощи, пак по препоръка на тайфата около Katawa Shoujo, изчетох don't take it personally, babe, it just ain't your story.

Като изключим това, че главният герой е най-мухлявият и безличен тип в историята на VN (38-годишен учител с два развода зад гърба си... поне някаква дълбочина трябваше да е извлякъл); и че музиката просто я спрете, от самото начало (не, няма да се оправи), беше интересно:

– да се окажеш в ситуация, където хем слушаш какво си говорят всички пред очите ти, хем можеш да надзърташ в „тайните“ им Фейсбукоподобни кореспонденции (и да играеш на „открийте приликите“)

– да видиш как се развиват отношенията между двойки с предпочитание към собствения пол (and how one comes out of the closet in the first place)

– да си провериш знанията по otaku-ese и 4chan-ese (forced meme is forced, bro)

– да си зададеш въпроса So who needs all this privacy?

И ми даде една идея за структурата на Aurelion: the Visual Novel...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9350
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6136 times
Has been thanked: 4597 times

Re: Visual Novels

Postby Кал » Sun May 03, 2015 9:12 pm

Пак по препоръка на горната тайфа, от доста време мъча Sekien no Inganock (What a Beautiful People). Даже успях да я преполовя... но днес прекратявам мъченето.

Атмосферата ѝ е очарователна странна... но и повтаряемо подтискаща. Още по-странни са създанията, които населяват катастрофиралия ѝ свят. Въпреки че обикновено я етикетират като стиймпънк, за мен историята си е new wierd, в най-чист вид.

Основното ми препъване беше в темпото на сюжета – твъъъъърде меланхолично; и в повтаряемостта. Когато за втори път ми кажат, че Creatures cannot be destroyed by humans. But I am not human, това е художествен похват; когато ми го кажат за седми път, със съвсем същите думи, е творческо безсилие.

Щеше ми се да видя ще избуи ли любовта между Ати и Ги в тоя обречен град... но избуялата ми досада се оказа по-силна. *въздъх*

Сега пробвам и Shikkoku no Sharnoth (What a Beautiful Tomorrow) – но надали ще бъда така търпелив...

(Там ми прави хубаво впечатление, че преводачите са се постарали да възпроизведат солиден викториански английски. Веднъж даже посегнах към речниците. :))
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9350
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6136 times
Has been thanked: 4597 times

Re: Visual Novels

Postby Кал » Fri May 15, 2015 8:48 pm

Shikkoku no Sharnoth (What a Beautiful Tomorrow) успя да ме задържи до финала си. И да ми напомни – о, ирония! – колко невнимателен читател мога да бъда.

(Покрай това напомняне дойде и едно осъзнаване: че добрият визуален роман е, преди всичко, добър роман. А доброто озвучаване, саундтрак и графика просто го правят по-добър роман. Ако подхождам към него като към някакво леко четиво, което през цялото време ще ме води за ръчичка и накрая ще ми изясни в прав текст всичко, дето е имало риск да го изтърва... значи имам проблем. Читателски.)

Най-големите му плюсове бяха:

+ Лавината от препратки към англоезичната литература и европейската история в началото на миналия век. (Честно, нямаше да се сетя, че пълното име на Howard Phillips е H.P. Lovecraft. А за Adam Weishaupt даже не бях чувал.)

+ Непредсказуемият сюжет. Това е станало запазена марка на японските истории, но в голяма част от времето тук аз едва успявах да следя какво се случва в момента, камо ли да провиждам напред.

+ Философският въпрос-„рамка“. Няма да го издам, той е страховит спойлър. Само ще подскажа, че още подзаглавието го навира в очите ни. ;)

+ И – о, то било възможно! – добрият вкус в рисуването на еро-сцените. (Макар самото им съдържание да си съперничи по фрустрация и болезненост с всичко останало в жанра. Разликата е, че тук фрустрацията се случва най-вече на ниво психика.) Сигурно това, че Sakurai Hikaru е жена, си е казало думата. ;)

Основният минус, както и в Sekien no Ignanock, беше повтаряемостта. Вижте предния пост.

А най-голямата печалба (за мене) и загуба (за света, който иска да си общува с мене) беше натъкването ми на ей този списък. Рядко съм срещал преводач/читател на VN, чиито sensibilities толкова да импонират на моите.

И вече съм си свалил CROSS†CHANNEL. :twisted:
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9350
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6136 times
Has been thanked: 4597 times


Return to Синкретичните форми

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron