Основи на Човешката библиотека

Поредицата: Как се избират книгите? Как да предложа нова? Как да се включа с превод/популяризиране/принципна помощ?

Човешката библиотека (интервю на Димитър Панайотов с Калин)

Postby Кал » Tue Jan 19, 2010 4:56 pm

Дадено за сайта Forest of Magic през март 2008 г.

Човешката библиотека

"Човешката библиотека" е наименованието на библиотечна поредица, чието начало бе сложено с излизането на “Последният еднорог” през 2006 година. След него е издаден и романът “Бленуващите кристали”, както и един “алманах за съзидателна фантастична литература“ ФантАstika.

Какво всъщност представлява Човешката библиотека? Труден въпрос. Това е един невероятно хуманен проект, дом, в който се събират Човеци (с главно “Ч”), превеждат и издават със собствени усилия и средства книги, неизлизали досега в България или отдавна изчерпани. Но не какви да е, а книги, които ни карат да усещаме и бленуваме, мечтаем, правят ни способни да видим света през очите на другите хора, книги, каращи сърцето да бие, а душата да копнее, книги, на които, щом си затворил последната страница, се чувстваш по-топъл, по-Човешки, книги, криещи в себе си невероятна мъдрост и любов, правеща ни с една идея по-добри Хора. И знаеш ли какво, читателю? Те се печатат на 100% рециклирана хартия - или част от приходите им отиват за засаждане на дръвчета. Защото нима една книга може да бъда наречена Човешка, ако за нея са отворени още рани в белите дробове на планетата ни? Сам си отговори.

А кой всъщност участва? Това са По-желалите, хора, заставащи с “ум, сърце и (дано не се налага) тяло” зад подбраните заглавия, отдаващи им се напълно, прочитащи ги десетки пъти и правещи всичко възможно те да достигнат до теб.

Идеята ти се струва страхотна и уникална? Искаш да участваш? Няма проблем. Стига да имаш огромно желание за четене, да обичаш да помагаш и, разбира се, да се чувстваш Човек.

Разпозна ли се вече? Пиши им на poslednorog в gmail-точка-com или надникни тук: http://choveshkata.net/blog/?page_id=9.

Откъде можеш да си купиш книгите на Библиотеката? Част от тях се продават по книжарниците, други (като "Последният еднорог") се предават само от ръка на ръка. Можеш да си ги вземеш чрез така наречените Пазители, пиши им или направо ги потърси. Ето ти и пълен списък с тях: http://choveshkata.net/blog/?p=44#keepers

А сега, за да ти помогна да разбереш същността на този уникален проект, ще ти представя интервю с основния виновник за създаването му - Калин Ненов.


Д: Здравей и моите поздравления за чудесната работа около Човешката. Би ли се представил на нашите читатели с няколко думи?

К: С няколко думи: читател, влюбен в книгите и умението им да целят - да ни правят цели.

С повече думи – поговорете си с мен чрез есето „Достатъчно“ в алманаха „ФантAstika 2008“. После може и на живо. ;)


Д: Ти и твоите колеги жънете страхотни успехи и доказвате, че когато има желание, мотивация и съвестност, издаването на книги в България е възможно, било то и с некомерсиална цел. Първият ми въпрос към теб е свързан с наименованието и целта на Библиотеката. Как ви хрумна и какво символизира?

К: За мен думата "човек" е обобщение за "неограничени възможности" - за еволюиране, вършене на чудеса (и чудесии ;), нови крачки напред по "моста, който свързва маймуната и Бога" (както беше нарекъл човека един мой любим писател, Дейвид Зиндел). Човешкото, което искаме да насърчим, ти си го обобщил чудесно горе. Е, винаги има и още – нали възможностите са неограничени?

"Библиотека" пък съчетава библиотечна поредица и мястото, на което се събират книги - и човеци. (Имам слабост към думите с много значения, признавам. :)

Човешката библиотека преди и над всичко е именно това - място, което да ни среща, чрез любимите ни книги. От самото начало обаче ни се искаше да не се ограничаваме само с четене и разговори за литература: те да ни бъдат само първи тласък по пътя към съвместните дела. Затова толкова се радвам, когато видя как новите ни читатели възторжено се включват в акции за опазване на природата или сами предлагат начини за, най-общо, разхубавяване на света ;) - и се заемат с осъществяването им.

Така че - Човешката библиотека е и нашият уютен пристан, където се подготвяме за плаване из света. А щом светът ни отеснее - и из Космоса... :D


Д: При положение че проектите са изцяло преведени и издадени с лични средства, очевидно не го вършите за печалба. Какво ви кара да го правите въпреки това?

К: Едно: за да стигнат книгите, които са ни развълнували/променили, и до други български читатели.

Две: ...и така да ни срещнат с още хубави хора. (Аз съм ненаситен. :)

Три: За да насърчим косвено българските издателства да работят по-всеотдайно: да осигуряват по-справедливо заплащане на преводачите, редакторите, художниците... всички творчески участници в процеса; да изпипват езика и облика на книгите, които ни предлагат; да мислят и за природата - впрочем, рециклираната хартия вече е достъпна във всякакви видове и оттенъци...

Ще се сетя и още, ако ви е интересно. ;)


Д: Какво ще кажеш за организацията около Човешката библиотека? Кога се събирате, кой какво върши и има ли разправии в колектива, или всички сте приятели?

К: Работата си вършим основно онлайн - няма и как другояче да е, щом някои от хората в ядрото са отвъд Голямата вода, а други са пръснати из цяла България (като тебе :). Пишем имейли, пишем във форума на Човешката.

Имаме и живи срещи в София, а мен редовно ме обхващат бесовете и хуквам из България (най-често с Габи - Светличе) да видя как са нашите другари по градове и паланки...

Наскоро, по желание на няколко наши участника, си създадохме и Фейсбук група. Интернет е нашата естествена среда - плуваме из нея с удоволствие.

И си мечтаем, всички, да си имаме по няколко тела, или поне най-сетне да я овладеем пустата телепортация. Понеже живата среща си остава незаменима - особено като се натрупат разправии... ;)

Разправии си имаме - толкова много и различни сме, няма как иначе. Това, което най ме радва в Човешката обаче, е че разправиите не са борби на егото и самолюбието (или, не дай Боже, за власт), а творчески разногласия: как _трябва_ да изглежда тая пуста корица на "Бленуващите кристали"? А как да преведем заглавието – "Бленуващи", "Бленуващите" или пък "Сънуващите"?

Решаваме ги най-демократично - с гласуване; а най-добре - с консенсус, тоест всички да приемат един вариант.

По някои въпроси обаче съм се налагал най-безсрамно - за _наистина_ новите идеи (като облика на кориците ни или въвеждането на думата "еднорога") демокрацията не е добра система. Повечето хора – даже нашите човеци, да - са твърде консервативни, за да могат веднага да осмислят и прегърнат нещо съвсем ново. Спомни си какво каза самият ти за корицата на "Бленуващите кристали"... :P За да дадем шанс и на новото (и да го проверим на практика, а не просто да гадаем как ще го възприемат читателите), понякога се налага и диктатура... ;)


Д: Какво мислиш за "Играта", доволен ли си от проекта?

К: "Играта" има специално място в Човешката. Тя не е достатъчно разтърсваща като текст, за да влезе в същинската ни библиотечна поредица, затова плува наоколо й. В същото време тя е _истинско_ явление в литературата ни: а) роман, написан _заедно_ от петнадесет автора; б) които са _ученици_; в) и са работили по него _три години_, девет пълни редакции. Аз самият участвах в последните три редакции и съм страхотно впечатлен от скоростта и желанието, с което младежите от клуб "Светлини сред сенките" се развиват като пишещи (и илюстриращи) човеци.

Като книга - "Играта" отново е явление. Първо: актуална е. Проблемите в нея са проблеми на съвременните български младежи. (Ти самият разпозна ли някои от връстниците си в нея?) Второ: оригинална е. Поне аз досега не съм чел книга, българска или преводна, в която геймърството или първият секс да се появяват по такъв начин. Трето: написана е добре. Даже - много добре. Наскоро участвахме в Събор на българската книга в музей "Земята и хората". В една от почивките се разходих по щандовете и зачетох новите книги на български автори, млади и недотам млади, фантасти, реалисти, вулгаристи и всякакви други... "Играта" е по-издържана, и като стил, и като сюжет, за човешки подход да не говорим въобще (това _много_ липсва в новата ни литература :( ), от 95% от всичко, на което се натъкнах.

Има си и кусури, да. Но в следващите книги на "Светлини сред сенките" - космическата фантастика "Дивна" и втората част от прекрачващия жанровете "Аурелион" - те ще са още по-малко... ;)


Д: Възприемат ли хората добре Човешката библиотека?

К: Имаме около 300 читатели, които са се абонирали да получават вести по мейлинг листа ни. Стараем се да стават повече. :)


Д: Какво ще кажеш за бъдещите ви проекти? Какво да очакват читателите?

К: Съвсем накратко:

~ Следващият алманах „ФантAstika“, с притурка - „Да пробудиш драконче“, трето издание. Има ли някой да не е чувал за него? ;)

~ „Дивна“ на „Светлини сред сенките“, за която споменах.

~ „Слънце недосегаемо“ - четвърта част от „змейската“ поредица на Николай Теллалов и най-мащабната българска фантастична книга досега. Не само като брой страници. ;)

~ „Песента на ханджията“ на Питър Бийгъл.

~ Една напълно ненадейна изненада. :D

Следете блога ни – там не само ще разбирате какво предстои, а можете и да се включите като По-желали в него – да станете част от Човешката, значи. :) Точно в момента например веднъж седмично пускаме илюстрации от „Дивна“, а читателите гласуват доколко ги харесват.


Д: В края би ли казал нещо за довиждане на нашите читатели?

К: ...и здравейте!

(Чели ли сте "Хрониките на Амбър"?)
(Това е закачка към челите книгите – бел.Dante)

Взел интервюто: Димитър Панайотов (a.k.a Dante)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sun Feb 14, 2010 10:08 pm

Public Republic: Магията на “Последния еднорог”

Интервю на Габриела Петрова с Калин Ненов – един от преводачите на книгата «Последният eднорог» и един от създателите на Човешката библиотека.


Откъде дойде идеята за Човешката библиотека и предаването на вълшебството по този необикновен начин?

Идеята да бъдеш Човек е буквално животоформираща. Винаги съм се чудел какво означава това да си човек, има ли някакви граници в това понятие, има ли нещо, което не можем да направим, има ли наистина невъзможни неща?

Защо хората, които познавам, често се ограничават с определени действия и реакции? А аз съм ги виждал – те биха могли да бъдат много повече… човеци.

Човешката библиотека беше замислена да събере книги, които ни провокират, насърчават, гъделичкат да бъдем повече, да открием какво носим в себе си, как можем да го развием, да си отворим очите по-широко, да видим хората около себе си и да спрем да ги делим с елементарни разделения от типа на «добри и лоши», да се вторачваме в пол, раса и т.н.

Виждайки как сме станали такива, каквито сме, опитвайки се да разберем нещата, които ни вълнуват дълбоко, е по-лесно да строим мостове помежду си. За мен човеците са събрани на едно място толкова много, толкова различни, за да се обогатяват взаимно.

Случайно ли избрахте «Последният еднорог» да стане първата книга от Човешката библиотека?

«Последният еднорог» е двойна любов. Той ми е подарък от първата ми любов за един рожден ден. Първият ми спомен с него е свързан с анимационния филм, който гледах за първи път на 7 или 8 години и който се прожектираше в едно скътано кино в родния ми град Русе. Оттам съм запомнил музиката, както и атмосферата, от самия филм не си спомням нищо.

Гледах го отново преди 2-3 години и разбрах, че той е запазил магията си през всичките тези години, през които аз съм растял.

Той ме е разтърсвал само както «Приказка без край»; за мен тя е от онези книги, които веднъж прочетени, ти помагат да растеш с по-малко болка – понеже нещата, които се случват в тях, начинът, по който авторът разглежда случките, те пренасят в най-красивите фантазийни светове и същевременно ти помагат да се върнеш в собствения ти свят, да ти е приятно да се върнеш и да търсиш тези приказни неща в него, а не само в една книга и във въображението си.

Когато бях по-малък, аз много бягах от света ни… било ми е скучно, било ми е гадно, не съм искал да бъда в това семейство, в това училище, в този град, в тази България. А «Приказка без край» ме накара да се върна отново тук, да преоткрия света по един нов начин, да намеря собствения си куест (quest – буквално търсене, дирене), собствената си приказка.

“Последният еднорог” е точно такава книга и за мен е много важно тя да достигне до младите, отворени читатели, защото може да бъде животоформираща.

Кои са хората, които сте се заели с проекта “Последният еднорог”?

Проектът се разрастваше поетапно. В началото бяхме двама души – аз и Владо Полеганов, другият преводач на “Последният еднорог”.

С Владо се събрахме и си казахме “Добре, сега какво ще я правим тази книга?” Първоначално помолих Владо Зарков, който превежда Тери Пратчет, да я преведе. Той я взе и ми каза: “Калине, няма да е честно аз да я превеждам, нещата, които съм привикнал да правя заради работата с кратки срокове и малко пари, ще я осакатят.” (Много откровен беше, за което съм му страшно благодарен.) Аз му отговорих: “Владо, това не е книга, която мога да преведа, имам всичко на всичко 100 страници преведени досега и не знам как изобщо ще се справя…” Той ми каза: “Въобще недей да се оправдаваш, превел си една глава, превел си я хубаво, ще си намериш добър редактор, ще я направите”.

Започнахме лека-полека през 2005 година. Целият преводачески процес с прекъсванията и редакциите продължи година и половина. Имаше първи превод, после се събрахме с редактора Дилян Благов,председател на софийския фантастичен клуб “Иван Ефремов” и избирахме заедно всяка дума, решавахме всичко заедно.

През август 2006-та като втори редактор се включи Николай Светлев, който за мен е най-добрият жив български писател в момента. Ники с голямата си секира не пожали нищо (смее се), пак се събирахме, пак обсъждахме и малко по-малко всичко си дойде на мястото.

Така че донякъде ние сме запалвали хората, с които сме работили, в процеса на работа; а в други случаи те идваха, защото вече бяха влюбени в книгата. Така стана с Ани Антонова, една от преводачките на стиховете. Тя ми писа още като се запознавахме през Интернет: “Много я обичам тази книга… и много ме е страх как ще я преведете”. Аз й казах: “Ани, и мен ме е страх… идвай да превеждаш”.

Някои хора се запалваха в процеса на работа, виждайки за какво става въпрос, други хора знаеха за книгата и ме намериха, но най-хубавото е, че Интернет се оказа страхотна среда за намиране на съратници.

“Буквите” всъщност е нещо като формално издателство на книгата “Последният еднорог”?

“Последният еднорог” е книга, която излезе през издателство “Буквите”. Иван Богданов, с който се познаваме от 2003-та, създателят на “Буквите”, навремето ни отпусна място да създадем “Фантазия”. За “Последният еднорог” ни помагаше много, особено с техническата и административната част. Но начинът, по който изглежда книгата, това, че е напечатана на 100 процента рециклирана хартия, корицата, за която съм чувал какви ли не отзиви – всичко това е по вина на екипа на Еднорога.

Защо се обръщате към Еднорога в женски род?

Тя е тя! Навсякъде в книгата авторът (Питър С. Бийгъл) я нарича she. Проблемът беше какво да правим на български.

Онова, което направихме (не е много редно да го споменавам, то е една от онези досадни технически подробности, които е по-добре да си останат в преводаческата кухня), е да разгледаме думата «еднорог» като прилагателно – «който е с един рог», и да го направим в женски род – «еднорога».

В книгата има няколко експеримента, съвсем целенасочени; думата «еднорога» е един от тях. Когато някой дойде и ми каже «Тази дума не биваше да я слагате» или «много хубаво сте решили да я преведете», той не ми казва нищо съществено за самата книга, а за себе си. Книгата е пробен камък; чрез нея можеш както да срещнеш сродни души, така и да научиш много за другите.

Ние започнахме от там, че книгите ни помагат да общуваме, но всъщност прякото общуване е най-важното, то е незаменимо.

В крайна сметка най-важното е, ако книгата събере почитатели. Една книга в края на краищата е само текст върху хартия; ако тя си остане само това, няма да е имало смисъл от появата й.

Благодаря ти много за това вълшебно интервю и се надявам, че в бъдеще ще имаме възможността да се наслаждаваме на още много неиздавани на български литературни шедьоври.



А това е посланието, което краси корицата на «Последният еднорог», който Калин подари на Библиотеката:

За Библиотеката и човеците, които изтръгват от себе си, за да сътворят магията й.
Бъдете!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Wed Apr 14, 2010 1:53 pm

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Thu Apr 15, 2010 2:43 pm

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sun Jun 06, 2010 2:28 pm

БНТ, "13+": писателската работилница на 26.05.2010 (от 4:44 до 13-а минута)

Или: Какво се крие под една наглед безобидна инициатива :twisted:
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Човешката библиотека е ваша

Postby Кал » Sun Jun 26, 2011 9:33 am

ChoBi-E-Vasha_sPodskazvaniya.html
Човешката библиотека е ваша - с подсказвания ;)
(72.05 KiB) Downloaded 949 times
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Рециклирани книги, ре-циклещи мисли

Postby Кал » Fri Sep 02, 2011 12:45 pm

Преди три месеца в пощата си Кал wrote:Наско :)

По повод на:

http://www.kragozor.com/?viewID=1&bd_id=283

Моля: не се карай с колегите, ами само ги потупвай по рамото. :) Иначе
знам какъв е психологическият ефект: "Едно нещо да решим да направим
за хубаво, и веднага некви идиоти идват да се заяждат на дребно... Ми
що въобще да се хабим?" Знам го от личен опит. На теб не ти ли се е
случвало? *смея се*

А оная журналистическа статия в "Днес", дето са й изтрили всичките
коментари барабар с твоя: Няма как да направят справка коя е първата
реци-книга, като никой не води статистика на тия неща... Аз съм 99%
сигурен, че и преди нас има издания на рециклирана хартия - само че
откъде да го проверя? :( Даже Ники Камбуров надали знае всички...

Впрочем - имаш ли идеи за зеленото компенсиране на алманаси 2009 и
най-вече предстоящия 2010? Ако ти трябват помощници в осъществяването
(или измислянето) им, поискай си ги - от 4ov_yadro -в- googlegroups.com.
Аз, към момента, не се сещам за нищо освен схемата с 2007.

Пак впрочем - оттогава все още ни стоят 250 лева за залесителни
акции... ако някой има идеи как най-ефективно да ги използваме, моля
да казва. Възможно решение: даряваме ги на парк "Витоша".

Моята позиция за реци-книгите остава същата - последно я припомнях на
Ники Светлев в четвъртък, като ме смъмри, че сме дали 5500 лв. за
печата на "Слънце недосегаемо". "Да, Ники, можеше и по-евтино... но да
се отрека от един от най-важните си принципи?" Светлев млъкна и само
ме стисна за рамото. От което го заобичах дори повече. :)

Забавното е, че той е дал 1700 лв. за "Крали Марко", тираж 1000.
"Крали Марко" е 3 пъти по-тънък от "Слънцето", по-малък формат,
корицата му не е ламинирана. Като направим сметките, ще излезе, че при
неговите хора, с неговата хартия, сме могли да спестим... 20 процента
има ли? Май не... Е, при такова "спестовничество", като ме връхлети
чувството за вина през поредната ниска фаза на биполярното,
чувството, че съм предал нещата, които са ми наистина важни - сигурно
ще се гръмна... Не твърде метафорично казано.

Надявам се, че разбирате добре колко важно ми е въпросното
рециклиране. И защо ставам все по-върл фен на е-изданията.

Калин във фуга-ноктюрно ;)

П.П. Сега е моментът да похваля изд. "Алтера" - те от 2008-а (мисля)
си правят всичките книги на рециклирана хартия. Над 50 заглавия
(мисля). Само че не го обявяват - не искали да се хвалят, каза
издателят им на по-предния Панаир на книгата. Аз го изгледах
недоумяващо... Моля ако ги видите на Базара на книгата сега, и вие да
ги похвалите - и да ги сръчкате да пишат, че книгите им са на
рециклирана хартия (ако още са).
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Tue Sep 06, 2011 3:06 pm

Булгакон 2011: Стратегия на ЧоБи за следващата петилетка
(главен стратег: Кал)

НБ! Има призиви за помощ вътре!

This post by Кал received thanks from:
divna3 (Thu Oct 06, 2011 8:22 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Сблъсъкът „Грижа за душата – грижа за гората“

Postby Кал » Wed Oct 12, 2011 1:09 pm

От форума на Голямото четене:

Топли поздравления за интервюто с Александър Иванов!

В мен вечно се блъскат (или гледат изпод вежди) природозащитникът и страстният читател. Едва напоследък, откакто привикнах да чета от монитор (а самите монитори станаха плоски, значително по-безвредни, та чак приятни за окото), сблъсъкът започва да отстъпва на единението. ;) Когато пък ми се отдаде първият шанс да издам книга, отпечатахме я на истинска рециклирана хартия, и то произведена в България (за да спестим въглеродните емисии и другите замърсявания от транспорта на вносна хартия ;) ). Не ми е известно у нас да е публикувана друга такава книга; а се надявам искрено, че е - и че практиката тепърва ще зачестява.

За съжаление, въпросната българска рециклирана хартия вече не се произвежда :(... Затова сега заделяме част от приходите от новите книги за садене на дръвчета и последващи грижи за тях. С нетърпние чакам и въвеждането на сертифицираната хартия.

Някой от вас преживявал ли е същия вътрешен сблъсък - като читател или дори като автор, който трябва да избере облика на рожбата си? Как го разрешавате?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sat Nov 12, 2011 6:01 pm

teenews.eu: Човешката библиотека – презареждане

За незапознатите – Човешката библиотека е своеобразна организация за превеждане, редактиране и издаване на книги (предимно фантастика), както и редица съпътстващи дейности – работилници по писане на разкази, организиране на фантастични фестивали и др.

Новината е, че от първи ноември (Деня на будителите) Човешката библиотека вече съществува под нова форма, с нова структура и възможности, споделиха за Teenews.eu нейните създатели.

Всеки досегашен или нов член на организацията може да избере измежду трите форми на участие: Участник в Ядрото, Сподвижник и Приятел. Първата е за активните членове, които искат да участват във всекидневните обсъждания и вземането на решения, втората – за хора, които искат да помагат в някои дейности, но не да се ангажират с всекидневната кореспонденция и взимането на решения, а третата – за такива, които просто искат да получават новини за по-важните инициативи.

Човешката библиотека е сред най-иновативните форми на книгоиздаване в България, издавайки собствени електронни книги, както и книги, които читателите могат да свалят безплатно и да заплатят, колкото пожелаят, след като ги прочетат.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Wed Dec 14, 2011 11:17 am

Христо Ботев, Артефир, 12.12.2011: За електронните книги, с Белослава Димитрова, Калин Ненов, Димитър Стефанов и Виктор Димитров

(иначе казано: Кал, Cliff и WATO ;))
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sat Dec 24, 2011 6:23 pm

И като за празник – да се поздравим празнично (:

Григор Гачев – „Голямото нощно четене“

В петък вечерта реших, че е отминала една тежка седмица. Че и аз съм човек, и имам право на почивка. На най-любимата си, още от дете – маратонско четене на хубави неща. В захлас. И ми се четеше нещо свежо, на което не съм попадал преди.

На импулс, ей така, отворих библиотеката на Максим Мошков. (Ако някой не знае какво е това – руски вариант на chitanka.info.) Зарових се из дългите списъци на автори, немалко от имената познати и любими ми. С упоение отворих сайта на един, после друг, после трети. Не бързах към книгите – четях биографии, разглеждах снимки и илюстрации към книги. Чак по никое време се нахвърлих върху истинското блюдо.

На времето бях превеждал “Мисионери” с неизказано удоволствие, и нямах търпение да видя дали Евгений Лукин не е написал нещо ново (уви, съпругата му Любов почина преди петнайсетина години). Оказа се, че съм изпуснал сума ти неща. Направо попих “Сталь разящая” и “Там, за Ахероном“. Огледах премрежено дългия списък непрочетено и прескочих към Святослав Логинов. Там също попаднах на дълъг списък произведения, но установих, че вече е 5 сутринта и нямам сили за пълноценно четене. Позяпах още малко и се прекатурих към Генри Лайон Олди (ако случайно не знаете, това е псевдоним на двама руснаци – Дмитрий Громов и Олег Ладыженский). Оттам – към Сергей Лукияненко… Чувствах се като алкохолик, държан с години на сух режим, и след това пуснат и забравен в най-големия алкохолен склад на света. Седи, гледа бъчвите и редовете шишета и му текат лигите, без дори да се сеща да почне с пиенето.

Навън просветляваше. Загасих монитора и се бухнах в леглото. Но бръмналата ми от литературното пиршество глава не искаше да отпътува веднага към царството на Морфей. Лежах в полупросъница и се възхищавах на руснаците. Издават и продават успешно милионни тиражи. А са петнайсетина пъти повече от нас. Логиката е ние да можем с лекота да продаваме стохилядни тиражи. Едно време наистина ги продавахме с лекота, но сега и трихиляден тираж да продадеш е подвиг… А пък минаха през същата мутрокрация и още повече мизерия от нас. Как, по дяволите, не се отучиха да четат?…

И усетих някъде из дълбините на ума ми характерното чувство. Сякаш бръмчене на бръмбарче или писък на комар, някъде чак на края на света, не го чуваш с ушите си, само едва-едва го усещаш. Чувството, което казва: на косъм си от това да разбереш. Да видиш отговора на въпроса си. Просто посегни и го докосни…

Подпрях се на лакът, за да стана и да отида пак на компютъра, но спрях. Отведнъж паметта ми сервира отговора.

Бях свалил за четене двете неща на Евгений Лукин от официалния му сайт. И бях гледал дългия списък други негови неща за сваляне пак там. Произведенията на Святослав Логинов също бяха достъпни за свободно сваляне на неговия личен сайт. Разказите и повестите на Лукияненко – също; от романите му имаше само части, но имаше и бележка, че се обсъжда възможност да се дава пълен достъп и до тях. Единствено на сайта на Олди нещата не бяха достъпни в пълен текст, но масивният списък в lib.ru се оказа достъпен с тяхно съгласие.

Контра-интуитивно, нали? Според мен – никак. За пореден път си припомням есето на Кори Доктороу “Как да унищожим книгата” (тук и тук). И простичкото му откритие, което ще имам нахалството да повторя още веднъж:

Огромната част от покупките на книги в едно общество се извършва от или със съдействието на едно мъничко малцинство – Хората на Книгата. “Маниаците”, които дават парите си за книги. Които задръстват с тях стаите, шкафовете, балконите, таваните и мазетата си. Които ги обсъждат в Интернет по цели нощи, хвалят ги пред познатите си, дават им ги за четене почти насила. Хората, които питате дали една книга е хубава, преди да решите дали да си я купите, почти без изключение са от точно тази категория.

Тези хора купуват книги не защото са глупави и не знаят, че могат да ги вземат назаем от приятел или от библиотеката. И не ги продават (освен ако нямат екземпляри в повече) не защото са глупави и не знаят, че така ще си изкарат част от парите за следващата покупка, и ще си освободят място в къщи. Купуват ги за да ги притежават, в пълния смисъл на думата. Да ги препрочитат когато и колкото пъти искат, да ги дават назаем на когото поискат, да късат от ценното си време, за да ги подлепват и подвързват най-старателно. Да ги предават на децата си, като най-скъпоценното наследство, което могат да им дадат…

Тези хора не се вълнуват от идеята да лицензират копие от книгата за едно или две прочитания, в срок от един месец. Предложете им го, и ще ви отговорят иронично: “Става. Срещу това да ти лицензирам цената й за срок от един месец”. Заключената в DRM електронна книга, която не могат да споделят с всеки колебаещ се приятел, за тях е така безпредметна, както би било спортно постижение, с което обаче нямат право да се похвалят на никого. И изобщо, електронната книга за тях най-често е само средство за оценка – добра ли е наистина, заслужава ли си да я купят на хартия? Или е боклук, за който ще е измама да дадат парите си?…

Ако една книга е добра, те ще гладуват, но ще си я купят на хартия. Ако ли не е, дори да ги измамиш първия път да си я купят, те ще разкажат на целия околен свят, че тя не струва. И кой е авторът на тази неструваща книга, и кой я е издал – да знаят и другите да се пазят от тях. А техният свят – това са хората, които купуват книги в тази страна.

(Това може би ще се промени отчасти, когато електронните книги станат свободно преносими между всякакви устройства, на които може да бъдат четени, и контролът върху съхранението им премине истински в ръцете на читателя. Тези е-книги, които могат да бъдат купувани истински и притежавани истински, вероятно ще станат желани точно както са сега хартиените книги. И съм сигурен, че Хората на Книгата ще продължават да плащат за тях, дори ако трябва да гладуват, и дори ако могат да си откопират книгата от приятел или библиотека. И сега могат да не плащат, и го знаят – но плащат. Защото това е, което им дава удовлетворението от притежанието и самоусещането за достойнство – а именно те са, които ценят достойнството си повече от парите. Та на какво друго те учи общуването с книгите?… И не очаквам това да се промени в обозримото бъдеще.)

Не зная дали руските автори на фантастика са разбирали това масово и отрано. Нищо чудно да са, то не е сложно. Където книгите са недостъпни, където Хората на Книгата са стъпкани и отучени да четат, тиражите стават български. Защото спират да четат и почти всички други… Мнозинството руски автори бяха избрали да направят произведенията си, или поне мнозинството от тях, публични в Интернет. Без да слушат праводържателите, които ги учат как читателят е техният най-зъл враг. През годините, когато в Русия царуваше трудно представима дори за нас мизерия, те бяха поддържали огъня на читателството. И сега, когато руснаците станаха богати горе-долу колкото българите, продават милионни тиражи. Жънат плодовете на… щедростта си? Мъдростта си? Как да определиш кое от двете е по-вярната дума за едно и също? А нашите автори продават… колкото сме заслужили с неразбирането навреме на тази проста истина.

Уви, и аз съм в този кюп. Че свободната достъпност на книгите е ключ към масовото читателство и авторския успех, включително финансов, се досещам отдавна. Уви, продуктивността и талантът ми липсват, за да мога да изнеса на гърба си българското читателство. Но се гордея, че правя каквото мога. По-добре малко, отколкото нищо.

А какво могат истинските писатели вече започва да се вижда. Дълго време ги спираше мантрата на някои издатели: “Ако си публикувате нещата в Интернет, ние няма да ви ги издадем, защото никой няма да ги купи.” Но вече започва да се вижда колко е вярна и тази мантра. Искате ли пример?

Преди около година и половина може би най-добрият от живите български писатели-фантасти, Любомир Николов, си направи блог. Към този момент в чекмеджето му лежаха на различни етапи на довършеност неизвестен ми брой разкошни произведения, които никой не искаше да издаде. Любо оцеляваше единствено благодарение на преводаческия си талант (да, това е онзи същият Любомир Николов, преводачът на “Властелинът на пръстените”). Отчаян, той реши, че ще пише за читателите си – ей така, даром, за да оцелее като автор и личност. В моментите, които успее да освободи от ежедневното бъхтене. С ясното съзнание, че така публикуваните неща никой, ама съвсем никой издател никога за нищо на света няма да издаде…

Оттогава в блога му се появи, глава по глава, първият том на романа “Елесар” – предистория на “Хобитът” и “Властелинът на пръстените”, която възхити читателите с майсторството си. Много от тях се зачудиха – абе няма ли как все пак някой издател да бъде “излъган” да отпечата книгата?… Към момента за правото да я издадат се съревновават трима издатели. Без да трябва Любомир Николов да търка прагове и наколенки – те сами дойдоха при него. И без ама изобщо да се смущават, че тази книга е свободно достъпна ехе откога, и ще продължи да бъде. Нещо повече – предлагат му за издаването й заплащане, сравнимо с това за западен автор (като процент от тиража)… Иначе казано, оказва се, че това за “свободно пуснатото не се продава” е лъжа. Блъф, заплаха с празен пистолет – “или ми ставаш роб, или без мен ще умреш от глад”. И който не се поддаде на блъфа, печели. (Ако, разбира се, творбите му са стойностни – но това според мен се подразбира.)

Тук обаче идва обратният въпрос. Издателите толкова ли са глупави, че да се хвърлят да издадат книга, от която няма да продадат нито бройка?… Естествено, че не са. Просто повечето от тях са повярвали на мантрата, разпространявана от големите западни праводържатели. Когато видят, че свободното разпространение на добра творба в Интернет е страхотна реклама, те осъзнават изгодата си. Печели не само авторът – печелят и те. Вместо автори и издатели да се ръфат за парченце от приходите от все по-свиващия се читателски пазар, пазарът стремително се разширява. Достатъчно, за да печелят и авторите, и издателите повече, отколкото иначе.

А мантрата… Зад нея стоят милиарди долари, евро и какви ли не още валути. И мераци за феодална власт над новата “поземлена собственост”, информацията, за трилиони. Но пък срещу нея също стоят милиарди – милиардите обикновени хора. Галванизирани от Хората на Книгата сред тях. И мисля, че изгодата на първите милиарди е феодализмът, но на вторите е свободата. И предпочитам нея. Не победи ли тя, книжният пазар ще продължи да се свива, докато не изчезне съвсем. И докато праводържателите-феодали не си преместят капиталите в друг бизнес, а творците не получат окончателното доказателство дали са в една лодка с праводържателите, или с читателите си. И кой през цялото време е бил техният истински враг.

… Писал съм това неведнъж. Извинявам се, че се повтарям. Просто е… важно. За да ги има Книгите, каквито ги познаваме. За да ни има нас, Хората на Книгата, каквито се познаваме. И в крайна сметка, за да го има светът. Какъвто си струва да го познаваме.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Thu Jan 05, 2012 9:22 pm

Родено тук.

Често ни питат дали сме издателство за фантастика; или направо така ни представят. Фразата „издателство за фантастика“ съдържа два етикета, всеки от които ме кара да се подсмихвам – ето така: :~}. Темата „Издателство ли е Човешката библиотека“ оставям за друг път. Думата ми сега е за „Само фантастика ли издавате?”.

Виждали ли сте критериите, по които пресяваме книгите в поредица „Човешката библиотека“? На едно място там казваме „не всички избрани текстове ще бъдат фантастика – но, като хубавата фантастика, ще ни подтикват да разберем различното, да гледаме света през няколко чифта очи (или фасетки, антенки, пръсти и псевдоподи)“.

Това добре… но защо издаваме предимно фантастика? Защо я обичаме толкова много, мнозина от нас, Чобитите? Та често чак пренебрегваме – може би незаслужено – останалата литература?

За себе си ще кажа толкова:

Аз търся книги – и въобще изкуство, и въобще въздействащи преживявания, – които предлагат решения. Дръзки, визионерски, закачливи, сериозни, изстрадани със сърцето, шлифовани от ума – решения.

Наясно съм, че нито едно от тях няма да бъде моето; за да станат предлаганите решения мои, първо ще трябва да избера онези, които ми пасват наистина, да ги изстрадам със сърце, да ги огладя със собствения си ум. Важното обаче е да ги има – тия варианти за настоящета и бъдещета, тия погледи към света вън и света вътре, тая палитра от избори и възможности.

(Кое е обратното на такива книги ли? Книги, които предлагат проблеми. И толкова.)

Търся, също така, книги, които вярват в човека. В способността ни да бъдем част от света – а не негов враг, или безразлични. В дарбата ни да се развиваме, да се променяме, да растем.

Защо тези книги са предимно фантастика не мога да си отговоря и до ден днешен. :/

За сметка на това винаги слушам – какво ще ми предложи всеки от вас. Все едно какъв жанр или етикет ще му сложим; важното е да има шанс да е ^мое^.

Слушащо ваш,
Кал)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sat Jan 14, 2012 12:43 am

teenews.eu: Фантастичната литература еволюира

Произведения, създавани от много автори по модела на ролевите игри, все по-силно влияние на аниме, LARP и геймърските общности, електронни книги и такива, които читателят може да заплати едва след като ги свали от интернет и прочете. Това са само част от новите модели на фантастична литература. Какво ни очаква в този жанр през новата година, ще откриете в настоящия материал.

Съвсем скоро българската общност за преводи, редактиране и издаване на фантастична литература „Човешката библиотека“ възнамерява да направи значима стъпка към промяна на традиционния модел на книгоиздаване, като не само ще заложи на електронните книги, а и ще пусне заглавия, които читателите могат да свалят свободно и да заплащат само, ако написаното им е харесало. Това сподели пред Teenews.eu основателят и основен двигател на организацията Калин Ненов, по време на фестивала Булгакон / Златен Кан, който се проведе миналия септември в гр. Балчик и на който присъства и журналист на Teenews.eu. Той добави, че не разбира как читателите биха могли да оценят книга, преди да са я прочели – само на база на корицата и карето на гърба на книгата. Фестивалът, който традиционно събира представителите на фантастичната общност у нас, беше добър пример за сериозните трансформации, които се случват в бранша.

Промени на всички нива

От създаването и издаването на фантастични произведения, през тяхното разпространение, до самото развитие на общността, която все повече се смесва с фенове на LARP (Live Action Role Playing – ролеви игри на живо), геймърски кланове и др. – всичко в този бранш се отдалечава с бързи темпове от представата ни за традиционна литература. Това пролича най-добре на фестивала Булгакон, както и на провелото се преди седмици в столичния музей „Земята и хората“ събитие Фантастивал, на които редом със старите фантастични дейци застанаха представители на аниме клуба Накама, няколко LARP клана, общността за състезания по настолната игра Warhammer, както и тази на феновете на книги – игри. Докато издаването и потреблението на мейнстрийм (масова) литература все още е една от най-консервативните културни сфери, то фантастиката с бързи стъпки

променя представата ни за литература изобщо.

Самата организация преди дни промени своята структура и се раздели на три нива: участници в ядрото, сподвижници и приятели, като интересното е, че те са напълно отворени за всеки, които иска да спомогне за развитието на проекта. „Ние сме читатели – популяризатори. Всеки от нас по някакъв начин е бил повлиян от книгите и иска произведенията, които са му повлияли да стигнат и до други хора“ – обяснява Калин Ненов. Според него фантастите са авторите, които търсят решения и не се задоволяват просто да описват проблемите. Голяма част от тях може да са по-наивни като литератори, но те притежават енергията да предложат концепции за бъдещето, да описват

как биха могли да се развият социалните системи.

Организацията планира да премине изцяло към електронни книги, за да не влияе на околната среда. Освен това, според нейните представители това създава редица нови възможности, като например книгата да се предложи с аудио автограф, както и да се разпространява безпроблемно в чужбина. На въпроса дали в България има проблем с четенето, Калин Ненов е категоричен, че такъв проблем няма. Според него обаче „… има проблем с фрагментирането. Миналата година са издадени над 3000 книги, а читателите са едни и същи.“ Младият литературен деец е категоричен, че не е вярно, че младите хора не четат. Те го правят, но по различни начини – по форумите, от сайта Читанка, в компютърните игри. „Историите на компютърните игри вече са с високо литературно ниво. На младите хора им е интересно да участват, не искат да са само пасивни получатели.“

Затова не е чудно, че сред плановете на „Човешката библиотека“ е също и създаването на пълноценни фантастични

видеоигри, в които преобладава четенето.

Усилията на общността са насочени върху това, как да направят текстовете по-интерактивни. Създават се нови интерактивни романи и форми на текстова среда, в която читателите могат да извършват произволни действия, на които тя трябва да реагира. Друга нова форма по света са визуалните романи, които представляват смесица от комикс, саундтрак и текст. В България обаче все още такива произведения не са създадени. Затова пък жанрът на книгите – игри в момента живее своя втори живот у нас с интересни нови заглавия от един от най-добрите автори от близкото минало като Александър Султанов. Едно от най-големите предимства на възникването на нови литературни форми е, че

самите фенове си взаимодействат,

добавяйки от себе си и измисляйки все повече иновации.

Интересна в това отношение е дейността на казанлъшкия клуб по фантастика „Светлини сред сенките“, чиито членове пишат романи съвместно. При този процес всеки от авторите отговаря за един или двама герои, което спомага за по-самобитното и разпознаваемо звучене на персонажите. През последните осем години клубът вече е създал седем такива книги, някои от които печелят признание и в чужбина. А фактът, че общността от автори е съставена предимно от млади хора, спомага зад на пръв поглед фантастичните сюжети да бъдат открити някои много актуални проблеми за обществото, природата, приятелството и др. Подобни интерактивни проекти планира и „Човешката библиотека“.

Може би една от причините за лесната интеграция между традиционната фантастика и новите младежки субкултури е именно в липсата на конфликт между поколенията. Странно е, но за разлика от други обществени сфери, където старите, консервативно – настроени дейци се стремят всячески да не допуснат младите хора и промените, идващи с тях, то във фантастичната общност подобен конфликт просто липсва. Може би това е единствената сфера, в която можете да видите белокоси писатели да разговарят с любопитство и интерес с геймъри, относно новите видеоигри или игрови течения като LARP и Magic: The Gathering. Дали защото дори и възрастните фенове на фантастиката си остават хора с широк и насочен към бъдещето мироглед или поради традиционната липса на ограничения в мисленето на представителите на тази общност, но тя се развива и променя с видим синхрон между поколенията и това е достатъчна причина за оптимизъм за нейното бъдеще.


Благодарности за интервюто към Александър Александров.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Tue Feb 21, 2012 9:48 am

Интервю с Крис Тиана от Фентъзи ЛАРП център

Чували ли сте за Човешката библиотека?

Да? Не? Може би?

Какъвто и да е отговорът ви, поостанете още малко на страницата ни, ако искате да научите нещичко за книгите, мечтите и усилията. Защото ви предстои една страхотна среща с екипа на ЧоБи. :)

~~~ "Целта ни винаги е била да издаваме книги, които правят читателя повече човек, помагат му във вечното пътешествие към самия себе си или просто го правят едно ниво по-отворен и разбиращ към заобикалящия го свят." ~~~



1. Първият въпрос предполага да бъде „Какво представлява Човешката библиотека?“ :)

Лъчезар: Ненасилствено сборище на Човеци, крачещи/тичащи по пътя на собственото си и общочовешкото развитие, открили смисъл в това да влагат енергия в книгата, авторите и читателите й.

Кал: … и растяща, отворена мрежа от читатели със страстни умове и мъдри сърца. Търсещи своя народ. Също като последния еднорог, да. ;)

По-пълният (и пъстрият) отговор е ей тук: http://choveshkata.net/about/exp.html


2. Кога е създадена фондацията? Какви бяха тогавашните ви стремежи?

Кал: Официално – през 2007 г. Реално ни има, откакто се сбрахме да преведем „Последният еднорог“ по българските земи и да изведем български фантастични (фантастични!) разкази по чуждите... значи още от края на 2005-a.

Ал: Стремежи ли? Да разрушим надмощието на ИК „Бард“ на книжния пазар. Шегувам се. :D Чоби никога не е имала комерсиална цел или апетит към дял от издателския пазар. Целта ни винаги е била да издаваме книги, които правят читателя повече човек, помагат му във вечното пътешествие към самия себе си или просто го правят едно ниво по-отворен и разбиращ към заобикалящия го свят.

Кал: Преди всичко се стараем да откриваме и популяризираме топли и разгръщащи човешкото ни книги. Издаването им е крайна мярка – само ако няма кой друг да го стори или се боим, че биха ги окепазили.

Е какво, помните ли какво извращение беше преводът на...

[другите му запушват устата и го наритват с викове „Критикарите – вън от ЧоБи!“]


3. А какво се промени през годините? Освен всичко друго, може би и вие самите? :)

Ал: Тя, Човешката библиотека, в някои отношения е точно като гадже. Идва един момент, в който взима та скъсваме. Разделяме се, преосмисляме се и на когото му харесва се събираме отново. Досега три пъти сме късали и три пъти сме се събирали. Това говори май за зряла връзка. От друга страна и ние се променяме. Някои остаряват и се отказват пред лицето на житейските неволи, други остаряват, продължават да казват, че стават на 29 години всяка година, и не свалят усмивките от лицата си.

Кал: [поизтупва се и пак се примъква към разговора] Късали сме два пъти, Але, и единият си беше на майтап. А това за 29-те години тъпкано ще ти го върна...

Но, сега сериозно, „остаряването“ е проблем за всяка общност и организация. Онзи момент, в който разочарованията и неудовлетворението най-сетне ти прелеят през ръба, писне ти от едно и също: заниманията, хората, реакциите... Нас дотук ни спасява приливът на „свежа кръв“ – нови, пълни с енергия и усмивки Чобити, които се явяват винаги навреме да припомнят на по-старите за какво я има тая ЧоБи. И да обединят сили с тях за измисляне на нови занимания или нови погледи към сегашните.

Искрено ви желая във Фентъзи ЛАРП център да се справяте с остаряването. И да ни споделяте как. :)

А иначе – през тези пет години лично аз сякаш станах по-търпелив и по-нетърпелив. По-търпелив към различните световъзприятия и подходи. По-нетърпелив към мотаенето, като имаме нещо да свършим. Чобити, ааайде! Като сте изпуснали сроковете за тая задача, ще си наваксвате с нея после... Сега беж към следващата!


4. С какво се занимавате основно? Да кажем, през по-голямата част от времето...

Лъчезар: Всеки поотделно с проблемите си...

Кал [вмята]: И заедно! И заедно!

Лъчезар: А като цяло... като насока: ценим книгата по всякакъв начин. Като отделни задачи: четене, превеждане, редактиране, издаване и подкрепа на български автори – с това е заета по-голямата част от времето ни. Допълнителни неща са организирането на писателски работилници (зимна и лятна), откриването и провеждането на писателски конкурси (като „Копнеж за кратък фантастичен разказ“) и по-светски събития като Фантастивал и участия в Панаири на книгата.

Ал: Аз лично – със създаване (или както би казал нашият учител Ненов – с Ваятелство) на електронни книги. А и обичам да дразня другите Чобити с глупави въпроси, но те още не са се усетили, че ги дразня.

Кал: Але, дразниш ме. Колко пъти съм ти казвал да не ме „учителстваш“? :P

Аз, както пише в профила ми в Goodreads (минутка за безсрамна реклама ;), от известно време си намерих истинското място: Творчески директор в ЧоБи (това е някой, който мисли усилено как дейностите да стават все по-резултатни и смислени, и мрънка усилено другите да не го занимават с разпространителски бакии) и координатор на Фантазийската преводаческа школа (този пък отговаря за преводите на български текстове към английски и разпиляването, пардон, разгръщането им по света).


5. За какво мечтае всеки от вас? И за какво мечтаете като екип?

Лъчезар: Ако трябва да отговоря просто на първия въпрос, ще кажа: Мечтая си само от време на време за приятни неща. Иначе, по смисъла, който влагаме в думата „мечтая“, аз мечтая за добро и развитие. Тъй като реално не мечтая за добро и развитие, а ги правя, участвам в тях (хах, как ли човек може да участва в доброто…), отговорът ми се изчерпва дотук...

Тъй като цял екип от разнолики хора едва ли мечтае за едно и също нещо (както аз например си мечтая за мои си нещица), бих могъл да кажа, че си „мечтаем“ за книги. :) Всеки сам трябва да отговори на този въпрос.

Ал: Мечтаем за успешно излизане на англоезичния пазар. Мечтаем и за още красиви издадени книги. Мечтаем за екранизация по някои от издадените от нас български романи. Обикновени мечти на наивници, бих казал, но ще видим кой ще се смее последен. >:)

Кал: Мечтая за повече! Повече!

(Мога и на японски: Motto! Motto! :D)

Повече радост; повече трогващи текстове, такива, които имат мощта да ни променят; повече приятели; повече общности, и по-трайни; повече възможности да видим и да усетим колко повече възможности крие всеки от нас у себе си; повече мечтаещи човеци...


6. Хубави мечти имате. Пожелавам ви да се сбъднат!

Междувременно годината е (почти) в началото си. Не искам да ни издавате тайните си, но поне нещичко да ни кажете за някой замислен проект? :)


Лъчезар: :D За тайния проект с кодовото име „Чоби“ ли да ви кажем?

Кал: Я кажете. Че аз го чувам за първи път... :?

От моето кътче в кухнята: През 2012-а се съсредоточаваме върху е-книгите. Дотук сме създали седем. Преди няма и месец публикувахме първия електронен дебют: сборника „Докосвания“ на Григор Гачев. Подготвяме още няколко. Преговаряме с агента на Питър Бийгъл за... изненада. ;) Чакаме Ники Теллалов да ни зарадва с обещания следващ роман. Мечтаем и се ослушваме за читателските реакции – за да знаем накъде и как да продължим по-нататък. Читателските реакции са ни страшно важни. Читатели, коленопреклонно ви молим, реагирайте! :)


7. Като стана въпрос за бъдеще, ако някой се заинтересува, може ли да се присъедини към вас?

Лъчезар: Ако някой се интересува, би могъл да разбере повече за нас, след което да се присъедини чрез сайта ни.

Кал: Споменахме ли, че сме отворена общност? Заповядайте! Включете се и вие!


8. Е, като за край предлагам да ви дадем думата на вас... :)

Лъчезар: … и понеже ние не обичаме да си пилеем думите, както и тези, дадени ни от други хора, ще я дадем на Човеците, които имат какво да кажат с нея... :)

Кал: Аз пак се чудя тия дни – ще го сбъднем ли оня младежки фестивал, за който си мечтаем от Фантастивала насам? Понеже от началото на май ще си взема отпуск от делата на ЧоБи, със срок неясен ;) – дайте да обменим идеи, да се сберем, всички, които ги вълнува възможността да сбираме хора, да сътворяваме нови приятелства. И да е скоричко, та да ви запозная с другите Чобити, които ще поемат щафетата, като ме няма.

М? :)

This post by Кал received thanks from:
divna3 (Wed Mar 21, 2012 11:52 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Thu Mar 22, 2012 6:25 pm

Интервю с Ана Хелс от Сборище на трубадури (и не само :D )

Ето го и едно от най-любимите ми интервюта с „Човешката библиотека“. Тези младежи (Калин Ненов, Димитър Стефанов и Лъч) не са просто издатели, нито просто преводачи, пожелатели или читатели. Те са ЧоБити. И се усещам как ще им дудна на горките ЧоБитски глави, че искам и аз като порасна да стана трубадуро-чобитен-хелс — това е нещо като ламя с три и повече глави, дето пепели и изпепелява по пътя си с финес. Нужна съм на света, ей! :) Но „Човешката библиотека“ е нужна даже повече.

Ана:

„Човешката библиотека“ е нещо повече от издателство — може би кауза, може би проект, но най-вече нещо, на което се чудя и мая как продължава да се бори и съществува точно днес, тук и сега, и им стискам огромни палци на всички ЧоБити да продължават и да не се отказват. Какво ви кара, уважаеми ЧоБити, да продължавате? Още ли са силни амбициите и надежните от началото на основаването на Човешката или животът е еднакво зъл и при вас?

Димитър Стефанов:

На първо място вярата, че правим света едно по-добро и светло място.

На второ обратна връзка от сорта на:

Бих искала да си купя четирите книги на Николай Теллалов — „Да събудиш
драконче“, „Царска заръка“, „Пълноземие“ и „Слънце недосегаемо“ в електронен
формат.



Благодаря Ви предварително и ако се виждате често с авторите, моля,
поздравете ги и им благодарете сърдечно от мое име! Николай Теллалов ми
върна вярата, че в България има добри писатели!

Слънчеви поздрави с пожелание за много топлина в това студено време,

Ива


На трето радостта да общуваш и работиш с хора, които го правят не защото очакват някакви облаги, а защото така е правилно :)

И това са само първите три причини…

Лъч:

Светът е толкова зъл, колкото сме ние самите. Нали така? За мен поне това правило важи. В момента ме кара да продължавам с чувството, че откривам нови подходи към човеците около мен и към себе си, а то, чувството, до голяма степен извира от несекващия ни потенциал. Хехе, това дали не беше с рекламна цел? :D Но наистина, ако всеки от нас беше угаснал фас вместо току-що запалена и/или стабилно горяща… факла :), нали вече щяхме да сме се превърнали в купчинка пепел? Както Митко посочи, ако пък нямаше хора, които да ни наливат масло, щяхме или да тлеем, или да сме се механизирали, превръщайки се в робо-издатели, редактори, преводачи…

Ал:

Ха, чист инат. А и защото сме българи, а на българин като му кажеш „Не можеш“ — гледай какво става :)

Кал:

Навремето Георги Малинов ми подари едно такова посвещение: „Бъдещето не е каквото ни го описват, а каквото си го направим.“ За мен „Човешката библиотека“ е въплътена мечта — част от онова бъдеще, в което искам да живея. И настояще всъщност.

Ана:

Имате много силни проекти на български автори-фентъзисти — като драконовата поредица на Теллалов или колективните романи на децата от „Светлини сред сенките“ — как се решавате да се заемете с такива проекти? Има ли шанс някой обикновен и крайно неизвестен български автор, с ръкопис под ръка, да бъде издаден от вас? Въобще, какъв е механизмът на издаване под крилото на Човешката?

Димитър Стефанов:

Всеки човек е едно странно дърво… Не, това беше от една друга песен :) Да, всеки има шанс да бъде издаден от нас. Условията това да стане са следните:

Първо — книгата трябва да отговаря на следните критерии: http://choveshkata.net/blog/?page_id=103

Второ — трябва да се събере критична маса хора от „Човешката библиотека“, която да пожелае книгата.

Трето — тъй като напоследък избягваме хартиените издания, е доста вероятно новите книги, които издаваме, да са само електронни.

Има и други условия, но това сякаш са най-важните.

Кал:

Напоследък получаваме този въпрос все по-често — та сме подготвили и подробен отговор. Ето го: http://choveshkata.net/blog/?p=2188

Ана:

„Последният еднорог“ е една от най-прекрасните книги, с които съм се сблъсквала, което се дължи основно на изключително добрия превод. Как се прави толкова наистина добър превод, какъвто рядко съм усещала — дали зависи от началния текст, или от факта, че е работил повече от един преводач върху текста — въобще каква е тайната на грабващия превод?

Димитър Стефанов:

Тъй като не съм участвал в превода, а само в пожелаването на Кобилката ;), мога само да гадая какви са причините… Но според мен преводът се е получил толкова добре, защото всички преводачи наистина са преживели магията на книгата и са вложили част от себе си в нея.

Кал:

Първо — вълшебен оригинал. От онези, които понякога те карат да виеш срещу луната/да риеш с копита в безсилието си да ги предадеш в човешки думи, понякога те будят преди зазоряване с още една подредила се сполучлива фраза и чувството, че си Бог… :D

(Впрочем: най-интензивната част в книгата я превеждах между 4 и 6 сутринта, при -4 до -6 градуса температура, на светлината — и топлината — на газова печка, с диктофонче… Преводът се получи доста експресивен. Така че — да добавим и „екстремни обстоятелства“? :D)

Второ (трето?) — безегов подход към текста. За първи път срещнах термина като selfless programming, в информатиката на Запад, и оттогава съм влюбен в идеята. Всеки от участниците (ние бяхме трима преводачи и двама основни редактори) се стреми към най-хубавия възможен вариант, независимо кой го е предложил; никой не дърпа чергата към себе си. Разправии, разбира се, има — когато се сблъскат различни разбирания за „най-хубав“. Думата „пеперуд“ например дължим на майсторството, с което Николай Светлев ми изви ръката, убеждавайки ме, че тя не е по-странна от думата „еднорогата“. И до днес вярвам, че автори като Питър Бийгъл или Теодор Стърджън — които нямат стилистични „двойници“ в България, тоест няма откъде да препишем наготово ;) — най-добре се превеждат екипно, с погледи през различни очи. Веднага предупреждавам: този тип превод иска повече време и търпение. Не го препоръчвам, ако гоните срокове или издатели гонят вас.

Ана:

След Стърджън и Бийгъл, можете ли да издадете кой ще е следващият магически автор, който може да очакваме скоро? Къде може да препоръчваме и лобираме за нови автори — вслушвате ли се в мнението на разни читатели и блогъри от моя вид, или си имате своя политика или усещане при подбор на нов автор за издаване? Кои автори много ви се иска да можете да преведете и издадете в България при идеални финансови и други условия — тоест има ли автори, за които смятате, че българският читател си заслужава да ги прочете на всяка цена?

Димитър Стефанов:

Тъй като чета трудно художествена литература на езици, различни от български, аз лично не бих могъл да препоръчам нов магически автор. Колкото до вслушването в мнението на читатели и блогъри — това е повече от ясно. Но разбира се и за чуждоезичните автори важат същите правила, за които стана дума в точка 2.

Лъч:

На въпроса „Къде може да препоръчваме и лобираме за нови автори?“ отговорът е лесен — човек има няколко възможности да контактува с нас — да ни посети на choveshkata.net; да получи шеговито-сериозен отговор „Благодарим, че ни писахте! За съжаление в момента сме твърде заети с работа по проекти и не можем да ви обърнем внимание — моля пишете ни след 1, 2, 3 и повече месеца…“ на изпратено запитване до poslednorog -в- gmail -точка- com (пощата ни :); да се повърти известно време из choveshkata.net/forum (тук може да научи доста за нас, ако има търпение); или като ни издирва поотделно…

Най-сигурният начин да ни препоръчате автори (без да има гаранция, че ще ги харесаме, разбира се :) ) е направо да се присъедините към нас.

А! И ако искате да ви чуем, независимо какво ни казвате, бъдете добри с нас, просто се дръжте мило, по човешки :)

Кал:

Аз ще улесня малко търсачите на силни усещания — тоест всеки, който се впуска в дебрите на блога ни :). Цитирам отговора от страница „Въпроси (и отговори)“:

„За хартиени книги: В момента зависи само и единствено от желанието на читателите. Разгледай възможностите. Питай, ако има нужда. Гласувай. И щом се събере трицифрено число желаещи за някоя от книгите — задействаме се да я издадем.

(Събираме всички гласове в тази таблица.)

За електронни книги: Подготвяме няколко. Следи блога ни — той ще подскаже. :D“


Ако питането е за нови чужди автори — аз поне не знам. Наистина. Поуморих се да водя официално-делови кореспонденции за авторски права. Чакам някой да поеме щафетата :)

От българските фентъзисти тъкмо сега обмисляме Величка Настрадинова (която на тебе не ти допада :D). Мечтаем си и за Йоан Владимир, Григор Гачев и Геновева Детелинова. И слушаме вас. С ей ТАКИВА уши.

Сега е моментът да споделя две лични огорчения — изключително демотивиращо е, когато не могат да се съберат:

а) сто читателски отзива „Искаме тези и тези книги в поредицата ви“;

б) сто попълнени анкети „Любими български фантастични книги“.

Аз обожавам четенето и дишам с фантастиката, но си имам и такъв принцип: да правя неща, от които усещам, че НАИСТИНА има нужда. Ако няма обратна връзка — как да знаем, че има нужда?

Активните читатели блогъри като теб могат да помогнат страхотно много, като насочват своите читатели да участват в тези допитвания.

А наистина себеотрицателните читатели могат да помагат и с разпространението на готовите книги. Едната причина да не ни се занимава вече с хартиени книги са страховитите загуби на нерви, време и пари, наречени за кратко „официално книгоразпространение“. Затова упорито мечтаем да създадем „неофициално“ — приятелско, наше си.

И накрая, личната ми мечта: Искам да видя целия Requiem for Homo Sapiens на Дейвид Зиндел на български език. Ето защо.

А преди това — да се убедя, че ще го прочетат поне 100 души…

Ана:

Вие сте едни от малкото, които предлагат и електронна форма на заглавията си — как точно вас не ви е страх от е-книгите, а много доста по-мастити издатели все още правят плахи опити в тази нова форма на книгоиздаване?

Димитър Стефанов:

Първо, не вярваме, че „пиратството“ ограбва. Или поне не вярваме, че ограбва творците и читателите :) Второ, няма как да губим от електронните книги, които издаваме, тъй като минималната им цена е 0 лева и не виждам как някой може получи книга, без да да плати поне тази цена. Трето, ние вярваме в читателите. Знаем, че те са отговорни хора, които осъзнават, че от тях и само от тях зависи дали авторите, които харесват, ще имат средства да творят.

Лъч:

Книгите, които създаваме, не са оковани с вериги, железа, камъни и разни катинарни форми, защото знаем, че ако бяха, докато достигнат читателя си, те ще се изпокъсат, намачкат, раздерат, само че не външно, а вътрешно — душевно.

Има ли защо човек да се притеснява за детето си, което е пуснал навън да играе на воля, да разговаря с другите хора, да се учи, да ги учи и всички да се обогатят?

Склонни сме да даваме, защото знаем, че нищо не отива напразно. Дори някой да прочете наша книга, без да я заплати, ние няма да загубим нищо — отново се позовавам на Митко :) Ако някой е решил да ни „измами“, като „пиратства“ (тук ме напушва пиратски смях… Хо-хо-хооо), каква е ползата да го гоним или да пращаме по петите му спец-колегията от ГДБОП? Не че имаме и средствата да финансираме една такава „операция“ де… (дано не смущавам нечие спокойствие, споменавайки тази, хм, любопитно продуктивна институция…)

Кал:

И още: е-книгите за момента са най-грижовното решение за Земята, нашия общ дом — гълтат най-малко ресурси. ЧоБи от самото си създаване си постави за цел да бъде грижовница :)

Ана:

С какво се занимават чобитите, когато не са чобити — може ли да си позволите лукса да се занимавате с това, което обичате, или животът налага и по-ежедневни дейности за оцеляване? Книгоиздаването, и въобще работата с книги в България, има ли бъдеще, има ли читатели, има ли смисъл общо и реалистично погледнато?

Димитър Стефанов:

Ще перифразирам един коментар на Алън Уотс: „В момента има хора, които работят като преподаватели по философия. Те стоят в кабинета си от 9 до 5 и тогава са философи, а като се приберат у дома си, вече не са. Това е прост абсурдно — човек или е философ постоянно, или не.“ Та аз поне се стремя във всички моменти да бъда чобит. Доколко ми се получава, вече е друга тема :)

Лъч:

Не знам дали само на мен първият въпрос ми звучи като зададен на екранна знаменитост, но смятам да му отговоря възможно най-кратичко :) :

Аз правя каквото обичам. В момента ми е приятно да се занимавам с ежедневни дейности за оцеляване, тъй че съчетавам хубавото с другото хубаво… А каквото обичам да правя, когато съм в Чобитска форма, обичам да го правя и в смъртна форма :D

А на втория въпрос: Книгоиздаването в България има смисъл, колкото и реалистично да го гледам, че дори и като се извъртя откъм песимистичен ъгъл… Бъдещетооо, хмм… в момента го пишем, ако не се лъжа…*надник* мдааа, сега го работят в работилничката :)

Кал:

Аз съчетавам преводи, редакция, участие в зелени образователни проекти (като „Място за бъдеще“), отскоро и писателски работилници. Повечето поръчки си ги създавам/издирвам сам… така де — с приятели. Свободната практика е страхотно нещо: мога да работя които си поискам шестнайсет часа на ден… :D

За книгоиздаването: Бъдещето не е каквото ни го описват, а каквото си го направим :)

Ана:

Предлагали ли са ви текстове на чужди или наши автори с много препоръки, които са се оказвали меко казано некачествени? Може ли да се направи един лош първоначален текст след много редакция добър, и може ли да се преведе един посредствен чуждестранен автор така, че да предизвика фурор от удоволствие в последствие? Бихте ли вкарали малко собствен текст между нечий друг, ако смятате, че облагородява цялата книга — носят се легенди за разни преводачи от не толкова далечното минало, които преработвали текстовете и ги преразказвали така, че крайният резултат бил доста по-добър от оригинала — това само градски легенди ли са според вас?

Димитър Стефанов:

Аз поне нямам спомен да са ни препоръчвали нещо, което да е пълен боклук. Тук отново може би е по-добре преводачите да отговорят по-пространно, но според мен един добър разказвач (влязал за малко в ролята на преводач) може да си позволи подобни импровизации.

Кал:

Разхубавяването на оригинала определено се случва — знам например, че след намесата на Любо Николов „Градът и звездите“ на Кларк никога няма да бъде същият. И то за хубаво :) (Любо не е вкарвал текст, просто е оправил стила.) На мен досега не ми се е налагало да вмешателствам. С авторите, които съм превеждал, по-скоро ме мъчи съмнение дали съм се справил достойно…

Чужди наистина слаби текстове досега не са ни предлагали (късметлии сме ние, че читателите ни подбират подбрано :). За българските — хохохо! Заповядайте, включете се в журито на следващия ни Копнеж за разкази! Масивните мозъчни кръвоизливи са ви гарантирани!

Шегата настрана, и с ваше позволение, бих искал да направя едно обръщение към българските автори:

Мили автори! Редакторите са хубави хора. Търсете ги. Ценете ги. Обичайте ги. И дори се вслушвайте в препоръките им! А когато намерите своя редактор: дръжте го здраво! Не пускайте!

Вече съвсем сериозно: Почти не съм виждал текст, който да няма нужда от редакция. Романите на „Светлини сред сенките“ например минават през средно 5-6 редакции (3 с мое участие), преди да видят бял свят. Авторът професионалист се познава по това, че търси редактор с настървение. Авторът егоцентрик — по еленския скок, с който ти влиза, ако му пипнеш дори една запетайчица. Не отричам, че и двата типа са способни на гениалности. Познайте с кого е по-приятно да се работи :)

Ана:

Бихте ли издавали разкази — независимо чужди или български фентъзийни? Имате свои конкурси, победителите от които публикувате в списания, но ще видим ли скоро сборник с разкази на даден автор с логото на Човешката, освен „Алманах Фантастика“?

Кал:

Видяхте ли сборника „Докосвания“ от Григор Гачев? Това не са разкази, ами (още по-шокиращо в родната издателска среда) есета — по-точно подбрани (и преработени) записи от блога на Григор. И въпреки това вярваме, че напълно улавят духа на „Човешката библиотека“ :)

Величка Настрадинова, Йоан Владимир и Григор Гачев (друг сборник) си ги мечтаем точно с разкази и новели. Всъщност за поредицата ни формата и размерът нямат значение — само ефектът и качеството.

Ана:

Има много автори от миналото, особено в областта на фантастиката и фентъзито, които не са били доиздадени, или са били издадени хаотично, или в лош превод, или въобще не са видели бял свят в България — можем ли да се надяваме да видим примерно автори като Муркок или Лайбър, или Нортън през Човешката някой ден? На мен лично голяма част от американските автори от 60-70-80-те, а и от по-отдавна, са ми доста по-интересни от съвременните „младоци“, но дали има пазар за фентъзийна и фантастична класика в България? Между другото — как досега не сте се изкушили с някоя вампирия или дистопия от така популярните напоследък автори тип Клеър или Майър?

Димитър Стефанов:

От гореизброените автори май само Муркок и Майър са ми познати. От малките ми срещи с Муркок си мисля, че не би отговорил на критериите на Човешката, а колкото до Майър, тя вече се издава в България.

Кал:

Това, както казах по-горе, зависи от събирането на 100-те читателски гласа (и вписването на книгите в критериите на ЧоБи).

По повод на критериите ни, да примоля: Недейте да ни предлагате доиздаване на „Средното царство“ на Д. Уингроув. Гнусотиите към края гнусеят гнусяващо :(

„The Host“ — книгата на Стефани Майър за по-зрели читатели (която на мен, о, шок и ужас, ми стана много любима) — искахме да я издадем ние. Но правата вече бяха закупени, няколко месеца преди появата на американското издание. Там впрочем вампири няма, но може да я приемем за дистопия ;)

Вампири имаме:
– в „Слънце недосегаемо“
– в „Играта“ (Господир Марис)
… Другари! Трябва да се напънем още!

Дистопиите като принцип се бият с критериите на ЧоБи — занимават ни с бъдещета, в които на нас НЕ ни се живее. Ако обаче все пак съдържат решения, или ярки образи, или нещо друго, което да ни развълнува — що не?

Ана:

И може би най-класическия въпрос — как може нормален човек да стане чобит :) С какво можем да помогнем, как можем да се включим по някакъв начин в развитието и живота на „Човешката библиотека“ като цяло?

Димитър Стефанов:

„Човешката библиотека“ е организация от затворен тип. За да се присъедините към нас, трябва поне трима човека от организацията да гарантират за вас, след което идвате на пробен шестмесечен период, през който безпрекословно се подчинявате на заповедите на всички висшестоящи, и накрая подписвате индивидуален таен договор, скрепен с клетва към Богинята майка. Майтапя се, разбира се :) Подробности как всеки един желаещ може да се присъедини към нас могат да се намерят тук: http://choveshkata.net/blog/?p=2032

Лъч:

Норма няма — никаква. Аз, смятайки се за нормален човек, ще се осмеля да дам личен пример: Като от Лъчезар стана Лъчо, като се поразтопя лекичко и усетя, че почва да ми пада черупката, отвътре ми идва това, което наистина ми се прави. Като последвам връзката, която Митко е дал по-горе, и учтиво (и малко срамежливо) попитам дали може да се присламча към Чобитството, съм направил всичко, зависещо от мен.

Оттам-нататък изчаквам Мъдрейшенството да обсъди на по бира дали да ме допусне сред елитните си редици.

Май най-важното е да си нормален човек и да ни кажеш защо искаш да си чобит. Не е особено трудно, нали? :D

Кал:

Тия двамата ще ви уплашат, ей…

Просто цъкайте тука и си харесайте място. Вашето място.

И — Бъдете! Такива, каквито вие решите :)
Last edited by Кал on Fri Mar 23, 2012 3:04 pm, edited 1 time in total.
Reason: форматиране

This post by Кал received thanks from:
Лъч (Fri Dec 14, 2012 12:04 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Tue Apr 24, 2012 2:57 pm

Запис от представяне „Човешката библиотека: х-ниги и е-книги“

Част от „Дни на книгата и авторското право“ в Университета по библиотекознание и информационни технологии.
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Thu Dec 13, 2012 6:11 pm

Кал wrote:Родено тук.

...

Аз търся книги – и въобще изкуство, и въобще въздействащи преживявания, – които предлагат решения. Дръзки, визионерски, закачливи, сериозни, изстрадани със сърцето, шлифовани от ума – решения.

Наясно съм, че нито едно от тях няма да бъде моето; за да станат предлаганите решения мои, първо ще трябва да избера онези, които ми пасват наистина, да ги изстрадам със сърце, да ги огладя със собствения си ум. Важното обаче е да ги има – тия варианти за настоящета и бъдещета, тия погледи към света вън и света вътре, тая палитра от избори и възможности.

(Кое е обратното на такива книги ли? Книги, които предлагат проблеми. И толкова.)

...


В интервюто „Светът в движение“ Иван Ефремов wrote:„Часът на Бика“ се появи като отговор на разпространилата се в нашата (да не говорим за чуждестранната) научна фантастика тенденция да се разглежда бъдещето в мрачните тонове на задаващи се катастрофи, беди и предимно неприятни изненади. Подобни произведения, получили определението „романи предупреждения“ или „антиутопии“, дори биха били необходими, ако успоредно с картините на различни бедствия показваха и пътищата за тяхното предотвратяване или в краен случай – за изход от ужасните капани, които очакват човечеството в бъдеще.

За обратния полюс на антиутопиите може да се приемат значителният брой научнофантастични произведения, където щастливото комунистическо бъдеще е постигнато някак от само себе си, а хората от епохата на световния комунизъм страдат едва ли не от по-лоши недостатъци, отколкото ние, несъвършените им предшественици. Тези неуравновесени, грубиянски, приказливи, отличаващи се с плосък хумор герои от бъдещето приличат повече на недоучили се и лошо възпитани лентяи от нашата съвременност.


Търсенето не е от вчера. ;)

This post by Кал received thanks from:
Лъч (Fri Dec 14, 2012 12:02 am)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Fri Dec 14, 2012 2:50 pm

Един цитат от „Едно“ на Ричард Бах
- За да те разпознават - продължи той, - за да те отличават от другите, ти ще имаш нужда от символ. Какъв символ ще си избереш? Какъв знак ще начертаеш на знамената си?
Сърцето ми се огъна под тежестта на неговите думи, но аз продължих да се боря.
- Символът на светлината - отговорих аз. - Знакът на пламъка.
- И ще стане така - продължи той да чете ненаписаната история, - че Знакът на Пламъка ще се срещне със Знака на Кръста върху бойното поле на Франция и Пламъкът ще победи - славна победа - и първите градове на Кръста ще бъдат изпепелени до камък от чистия ти огън. Обаче към Кръста ще се присъедини Полумесецът и техните безчислени армии заедно ще те нападнат от юг и от изток, а също и от север - стотици хиляди въоръжени мъже срещу твоите осемдесет хиляди.
О, спри - искаше ми се да му кажа. - Знам какво ще бъде по-нататък.
- И заради всеки войник на Кръста и войн на Полумесеца, когото си убил, бранейки своя дар, стотици ще възненавидят името ти. Техните бащи и майки, техните съпруги и дъщери, синове и приятели ще възненавидят и Свиткияните, и проклетия Свитък заради избиването на свидните им близки, а всеки Свиткиянин ще възненавиди всеки Християнин и ще прокълне Кръста, ще възненавиди всеки Мюсюлманин и ще прокълне Полумесеца, задето са избили неговите ближни.
- Не! - извиках аз. Всяка негова дума беше истина.
- А по време на Войните ще се издигнат олтари, катедрали ще извисят шпицове, за да увековечат Свитъка. И тези, които са се стремели към духовно израстване и разбиране, вместо това ще се окажат обременени с нови предразсъдъци и нови ограничения: камбани и символи, (...)

- ми напомни защо нямаме единно оформление на книгите в Човешката библиотека – и защо ни е крайно време да вкараме в употреба и другите си емблеми:

ImageImageImageImage

И да поканим рисуващите да ни създадат още. :)
Attachments
ChoBi-Vasko-1.jpg
емблема на Човешката библиотека; художник: Васил Станев
(23.44 KiB) Downloaded 4 times
chobi_01_graybgr.jpg
емблема на Човешката библиотека; художник: Евгени Богданов
(29.6 KiB) Downloaded 4 times
chobi_01_bwstroke_invert.jpg
емблема на Човешката библиотека; художник: Евгени Богданов
(22.39 KiB) Downloaded 4 times
chobi_01_bwstroke.jpg
емблема на Човешката библиотека; художник: Евгени Богданов
(22.4 KiB) Downloaded 4 times
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Nameless » Fri Dec 14, 2012 4:40 pm

Еднрогът е ужасно хубав! Аз и гледах как се прави, отдавна си го обичам, много се радвам да го видя.
Nameless Here For Evermore

This post by Nameless received thanks from: 2
divna3 (Sun Dec 23, 2012 7:49 pm) • negesta (Sat Jan 19, 2013 7:38 pm)
Rating: 18.18%
 
Nameless
 
Posts: 810
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 627 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sun Dec 23, 2012 10:31 pm

Краят на света – официално отразен и описан.

Честит нов свят на всички!
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Wed Dec 26, 2012 1:04 pm

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Tue Mar 05, 2013 3:47 pm

Звукозапис: Представяне на Копнежа за ученическо творчество и Човешката библиотека в НГДЕК, 05.03.2013

This post by Кал received thanks from: 2
divna3 (Tue Mar 05, 2013 10:03 pm) • Лъч (Tue Mar 05, 2013 9:55 pm)
Rating: 18.18%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Tue Mar 12, 2013 8:28 pm

User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Tue Mar 19, 2013 12:53 pm

По повод на питането дали да продължим да издаваме книгите си с избор от няколко корици:

Кал wrote:Аз твърдо държа да имаме ИЗБОР. Точно както поредица „Човешката
библиотека“ е създадена да ни напомня, че няма ЕДИН верен отговор, че
няма „добри“ и „лоши“, а понякога – както с вкусовете или изкуството
въобще – даже няма „по-добри“ и „по-лоши“.

И още: Изборът, който даваме на читателите, ги АКТИВИЗИРА – читателите
трябва да преценят кой от вариантите е най-„техният“, а не просто да
приемат наложеното им от някакво мнозинство. Тоест: така се подготвяме
за системата, която ще наследи демокрацията в сегашния ѝ (не твърде
умен) вид. Активните човеци са онова, което ще изгради тази система.

(Аз пък съм онова, което гради тях. Любе – ти ли ме пита последно как
се прави Човешка библиотека? :DDD)

Ваш идеолог-съградител,
Кал)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Wed Jul 24, 2013 7:16 pm

Кал wrote:При схемата „плати ако и колкото искаш“, която ползваме за всички издания на Човешката библиотека, плащанията са в същността си дарения – в смисъла на „благодарност“ от читателя към авторите и екипа, допринесли за случването на книгата.

This post by Кал received thanks from:
Лъч (Sun Sep 15, 2013 10:54 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sun Sep 15, 2013 9:12 pm

Конкурсът „Дърво с корен“

И нашето участие в него:

Мила „ЕкоОбщност“ (:

Пишем ви за четири дръвчета, които бихме желали да номинираме в тазгодишното издание на „Дърво с корен“. Всичките четири са на едно място, от един вид и с една история – ето тази:

Приказка за Юнаци и злодеи: Зеленяща

(Ако искате и по-едри снимчици – имаме. :) Също така горим от желание да ви пратим фото как изглеждат юначините днес, пет месеца по-късно – ама не успяхме да се организираме в срок. (То всичкото ни такова... :D) Ако позволявате – ще ви пратим и него, до ден-два. Най-късно до края на месеца...)

А ето и предисторията:

Човешката библиотека е доброволческа мрежа от страстни читатели – такива, които дишат, хранят се и се поят с книгите. От време на време и ги издават.

Освен това се стараем да се грижим за нашия общ дом, Земята. Повечето ни издания са отпечатани на изцяло рециклирана хартия (или са електронни – ура за непосечените гори! :).

Имаме обаче и издания на обикновена хартия. За да се отблагодарим на горите за тях, отделяме десет процента от приходите и участваме в залесявания (ето още едно освен горното).

Горното залесяване е първото, скроено от нас самите – в градинката зад блока, където живее един наш участник. Първо поискахме препоръка от лесовъд: кои дървета хем ще виреят добре в предизвикателната софийска среда, хем ще отделят повечко кислород? После потърсихме домоуправителя и другите обитатели на блока: разрешавате ли да посадим? Оказа се, че блокът вече има озеленителен план, в който нашите четири шестилчета (Acer platanoides, за по-начетените от вас ;) се вписват прекрасно. Свързахме се с два-три разсадника и си харесахме двугодишни фиданки. (Като ги гледам какви буйни са избуяли – може и тригодишни да бяха.) Последва документираната акция горе; по време на нея пък, един от съседите ни изненада, донасяйки съвсем мънички орехчета, та и тях наредихме до „батковците“. А в месеците подир това, рамо до рамо с грижовни хора от блока, поливахме и наглеждахме, и се радвахме. (Сега сигурно ще помислите, че пунтирам „Тимур и неговата команда“, обаче истина са казали хората: залесяванията, и общата грижа въобще, сплотяват. От тая акция насам се запознахме със сума ти хора от блока и като се разминем по стълбите, си се усмихваме, че даже и „здрасти“ си казваме.)

По едно време извиха вихри, та двете ни по-крайни дръвчета клюмнаха настрани – а уж градинката е на завет – та се наложи да изимпровизираме подпори (добре че имаме майстор-дърводелец в задругата :)... Това се надяваме да го видите на новите снимки.

Сега точка по точка:

1. ^горе^

2. ^и то^

3. В София, градинката зад блока на бул. „Пенчо Славейков“ 5.

(За GPS чуваме да приказват тук-там, но какво е туй чудо и как се ползва, тепърва ни предстои да открием.)

4. Шестил (Acer platanoides), 2-2,50 м високи, 10 см талия, 2 (3?) години.

5. Човешката библиотека
София
7 години
poslednorog -в- gmail.com
089X XXXXXXX

... А тази есен искаме пак. :) В Казанлък – при нашите млади приятели „Светлини сред сенките“.

С последния влак и много усмивки,
Хронист за екипа на ЧоБи: Кал)

This post by Кал received thanks from: 3
negesta (Tue Sep 17, 2013 10:23 am) • Лъч (Sun Sep 15, 2013 10:54 pm) • Люба (Sun Sep 15, 2013 9:27 pm)
Rating: 27.27%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby Кал » Sat Sep 21, 2013 12:02 pm

Наше отражение в Заглавие

Скрит текст: покажи
По-„високо ниво на ангажираност“ от Ядрото не съществува. Разликите идват от това кой колко време и себе си влага в ЧоБи дейности. :)

Не обичам да си гледам мимиките. Но интервюто не е толкова зле, колкото си го спомнях. :D

This post by Кал received thanks from:
negesta (Sat Sep 21, 2013 4:14 pm)
Rating: 9.09%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 10119
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6825 times
Has been thanked: 5307 times

Re: Основи на Човешката библиотека

Postby отсъстващ » Sat Sep 21, 2013 12:07 pm

Уф :D това е моя блог. Ама не върви сам да се посочвам, поне в моята глава.

Схванах как стоят нещата с ангажираността, тогава от ден два бях в ЧБ. Ще го допълня с редакция тия дни.
отсъстващ
 
Posts: 402
Joined: Wed Apr 03, 2013 4:41 pm
Has thanked: 196 times
Has been thanked: 441 times

Next

Return to Библиотеката

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 1 guest

cron