Аниме-й!

[erejnion]

[spoiler]^ don't, не си заслужават толкова, колкото хайпа ги изкарва.[/spoiler]

Приключих есенният сезон анимета, и... хм, нека взема да пиша тук вместо в блога си, за разнообразие?

Наистина добри:
Trinity Seven - в основата си е ясно: типичен биткаджийски фентъзи шонен с харем. Но... мога ли да го нарека това основа? Заслужава да се гледа, защото:
1) Магическата система е страхотна, и се обръща завидно много време на построяването ѝ.
2) Всяко едно момиче е страхотно. Най-вече Леви.
3) Главният герой е също толкова страхотен. Колкото Леви.
4) Хората знаят как да си харчат парите - обикновено анимацията е... зле, но самите екшън сцени получават завидно внимание, и всяка една сцена с биеща се Леви изведнъж се превръща в нещо absolutely fluid и true 24fps. For example.
5) Най-добрите саундтрак и използване на звукови ефекти. Просто... най-добрите. Наложи ми се да си променя топ 10 на ОСТове заради това аниме.

Danna ga Nani wo Itteiru ka Wakaranai Ken - аниме, предназначено за такива като мен, и за гаджетата им. Мога да го твърдя със сигурност, гаджето ми го харесва. Не, тя принципно гледа европейски филми, не аниме.

Mushishi - все още е добро. По-малко suffering май че от предишните сезони? Не съм сигурен дали да броя това за отрицателно, или за положително.

Ookami Shoujo to Kuro Ouji - малък бюджет, озвучителите постепенно престават да са толкова зле, но хубави поп/рок песни, и страхотно шоуджо.

Gugure! Kokkuri-san - супер приятен слайс ъф лайф и добра комедия, какво повече може да иска човек... а, да, хубави песни за оп/ед. Особено ендингът е страхотен.

Twintails - след супер силен първи том (чети: 10/10, едни от любимите ми епизоди въобще от тв серии), явно новелата не е успяла да се развие както бих искал, и забива в онзи постоянен рехаш на токусатсутата. Е, така де, тук е пародиен рехаш, но... ъъ... ние си го знаем, можеше и без него. Успява да направи и много неща правилно, макар и да отстъпва на просто перфектните първи 4 епизода.

Добри/стават:
Denki-gai no Honya-chan - приятно слайс ъф лайф романс, където всеки има ясен OTP, и няма романтични драми. Не го препоръчвам за хора, които не схващат рефърънсите. Лесно е да се познае дали ще ги схващате: ако от синопсисът на анимето не ви е вече ясно че ще става дума за флагшип магазинът в Акиба на веригата Тораноана, значе анимето не е за вас.

Ситуацията в банята ни - ъъ. Намерете си някой друг мъж, и го гледайте заедно голи в някоя вана. Или, ако сте от женски пол, просто го гледайте както си е предвидено, и после мастурбирайте на героите, както си е предвидено. Не, шегите настрана, супер приятно кратко аниме. Малката сестра прави всичко 3 пъти по-добре.

Грисаиа - по-добре четете Зарегото.
Не, визуално анимето е изпипано страхотно. На Уатанабе май му се губят малко движенията, ама стилът му е толкова прекрасен иначе, че ще му простя.
Като скрипт, естествено, това е просто ръшната визуалната новела. Мнооого ръшната. Но, вижда се що-годе какво стои отдолу. И да, би ми било приятно да го прочета... ала, докато се опитва да държи някакъв Зарегото тон повечето време, жестокостта отдолу е само въпрос на statistical outliers. Героите не са изтеглили лош жребий, героите от всички лоши жребии събрани са изтеглили малкото на брой дефектни. Та да, жестокостта може да е детайлна, главният герой може да е ужасяващ в решенията си, но някак си Зарегото е по-пленяващо в своята отявлена жестокост, произтичаща от героите, не от ситуацията.

Когато свръхестествените битки станат част от бита ни - много среднистко. Trigger са супер добри в предаването на движение, но някак им се губи как да направят нещо подобно. Но по начало новелата е някаква относително зле, човекът си е изсмуквал неща от пръстите. Оу уел.

Чайка - мда, все същата работа. Авторът е страхотен, новелите които пише (сигурно) са много добри, ама нещо не му върви съвсем с адаптациите. Много ръшнато, точно като първият сезон.

Все още продължават:
Akatsuki no Yona - всъщност е супер приятно шоджо фентъзи. Препоръчвам го, макар и по-скоро за разпускане, отколкото като нещо ангажиращо и велико.

Bonjour Koiaji Patisserie - започна като супер клиширано шоуджо. Още си е такова, но не просто поддържа приятност на клишираността си, но и се развива постоянно в положителна насока. В момента наистина го харесвам това шоу.

Cross Ange - this is getting better with each episode. You just need to stop with your disbelief in and accept in your heart that INDEED all this comedy is INDEED intentional. Oh, yeah, and that jab at the SJWs? INDEED intentional too. It's all intentional. Enjoy the ride, I sure do.
No, actually I am not trying to be sarcastic, the beauty of this is that the creators indeed intended it like that.

Garo - средновековно фентъзи бекстори на токусатсу франчайз. К. Става за гледане, и има хубава по-келтска музика.

Log Horizon - вече не се сърдя че смениха студиото, поддържа нивото на първия сезон.
Тоест, хем има епизоди, които ме разплакват от радост, хем има такива, които едвам успявам да изгледам. Но епизода за Свети Валентин бе учудващо добър, така че сигурно тоя сезон ще ми хареса повече от предишния.

[Кал]

[spoiler]Светльо, лош човек си ти, стрес правиш...

Кога ще ги пробвам всичките тия изкушения? КОГАААА???

Доща?...[/spoiler]

С горното искам да кажа: Давай в същия дух. И ми е чест, че си дал превес на тая тема пред личния си блог.

Ама копни и там – не се знае откъде ще огрее птичката.

- - -

Нев, знаейки те, мисля, че Code Geass ще ти хареса. На мен ми отнесе главата навремето... но има доста мъчителни моменти, ако обичаш да се вживяваш.

[erejnion]

То точно тези не са особено изкушаващи, честно казано. Само едно единствено нещо ще ми остане завинаги. Е, добре де. (remember, talking is a free action)

[negesta]

Препоръчвам на 100% Steins; Gate, включително, и най-вече филма, който е продължение на сериите. Но е хубаво да се гледа всичко, иначе не е същото, защото всички елементи са много свързани. Филмът-продължение слага на местата им последните детайли и разбираш, че нищо не е било споменато и направено случайно, дори странностите на героите. Има някаква безкрайна завършеност, макар идеите да не са оригинални, т.е. мотивите съм ги срещала и в други филми на тази тема. Ще се хареса на тези като мен, не на всеки и не по всяко време.
Филмът обаче (Déjà vu) ми удари по едно от слабите места (памет/загуба; няма да спойля с подробности), може би затова ме впечатли толкова; и сега друго не ми се гледа, поне за известно време.

[Кал]

Да се оплача: краят на Kämpfer е сууууупер идиотски. Или отсъстващ, което е все същото.

За сметка на това B Gata H Key не разочарова. И в последните епизоди се блещих не по-малко от в първите.

Сега свалям Fate/Stay Night, сериала, по препоръка на Purple. След като с visual novel-a не се разбрахме, да видим тук...

[erejnion]

Поне на ufotable F/SN-то ли сваляш? Щото другото май е всеобщо мразено.

По-скоро опитай Fate/Zero, Urobutcher е по-смешен от Nasu. Пък и вече имаш идея от играта, все пак, та прелюдията ѝ няма да ти увисва във въздуха.

[erejnion]

Как се гледа Харухи
(всъщност мястото на едно подобно описание е по-скоро тук)

1) http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_The_Melancholy_of_Haruhi_Suzumiya_episodes
"Kyon order" is what you need. "2009 broadcast order" is the way usually torrents are numbered.

2) Прикаченият .pls върви с http://bakabt.me/159144-suzumiya-haruhi-no-yuuutsu-the-melancholy-of-haruhi-suzumiya-delicio-us-1920x1080-h-264.html*, ако го сложитe в същата папка като епизодите от торрента.
*bakabt blacklists a lot of torrent clients.

3) 25 - 01 - 02 - 07 - 03 - 10 - 09 - 11 - 28 - 04 - 27 - 26 - 05 - 06 е първият препоръчителен сезон.
Ако 2009 допълнението не ви се гледа нещо особено, но ви се гледа филма, 08 (Bamboo Leaf Rhapsody) и 19 (Endless Eight (the eight iteration) ) са задължителните да се видят първо. Най-добре и 12 (Endless Eight (the first iteration) ) for added wham.

4) И, при все че казвам това, всъщност гледането на всички осем Endless Eight епизода си е интересно. Kyoto Animation преанимира всеки епизод; което само по себе си е забележително. Да, и аз съм ги псувал до немай къде задето ни причиниха това безкрайно лято, но това беше защото тогава всичко, което ни минаваше през главите, беше "8 епизода E8 означават нула епизода The Disappearance". Неадаптирането на най-добрата книга беше смъртен грях в очите ни... и съответно с обявяването че филма ще се случи и хейтът към E8 престана.
От своя страна, The Sigh (епизоди 20::24) е арката за създавенето на The Adventures of Mikuru Asahina Episode 00, и докато поради това може да се пропусне преди The Disappearance, съдържа важни моменти за развитието по-нататък, в новелите след адаптираната вече част.

5) http://bakabt.me/164739-suzumiya-haruhi-no-shoushitsu-the-disappearance-of-haruhi-suzumiya-blu-ray-1080p-flac-10-bit-delicio-us.html

6) Beware: choosing the (default) English audio, thus missing to hear some of the best voice actors in Japan in some of their best roles is punishable by slow and painful death, administered by me.

over 9000) Четенето на новелите* е препоръчително: докато Изчезването е все още една от любимите ми книги в световен мащаб, последните три излязли не са много по-назад като качество. А сигурно никога няма да бъдат адаптирани. Автора не е изкарал нито една нова новела последните пет години, а те нямат причина да правят нов сезон на анимето ако няма да рекламират по този начин нов том от новелите. И чак след това идват някакви неща като KyoAni вече стремящи се да анимират предимно IPта, чиито права самите те държат, Хирано Ая изпаднала малко в немилост, и креативният тим вече разпръснат в петте посоки на света.
*мога да ги заемам разпечатани от фенския превод през далечната 2008ма година, или можете да си ги купите с по-добрия официален превод.

8) Ако все още искате още след анимето и новелите, Харухи-чан е страхотно, Чуруя-сан е доста просто, но пак си заслужава, а Юки-чан ще започне да се излъчва следващият месец, и всичко сочи към това че ще е стойностна добавка също. Или просто твърде много обичам Юки.

9) ???

10) Profit.

[spoiler]Това е едва второто аниме от моя топ 10, което споменавам тук. Първото бе Dirty Pair.[/spoiler]

[Кал]

[spoiler]А тука пък ще кажа: Много те обичам!

Тъкмо днес го разправях на Илка, като се прибрах. Тя, кой знае защо, ме гледаше малко странно...[/spoiler]

[frog]

[spoiler]Св, аз да не развалям магията, но да знаеш, че К наистина го мисли това след като ти го пише. Е, и на мен ми го е казвал (не за теб ), и не само на мен, но наистина е истинска истина
Е, той твърди, че било споделено (не за теб), но тук едвам си замълчавам

Долу-горе любовта на К се изразява примерно и в количеството приказки, които ти изприказва и почти не мога да се вредя да кажа нищо
Голяма е.

И мен си ме спечелил, но аз поне си мълча и само чакам следващата реплика на английски и кой филм от детството ми не си гледал.
Please, ask us abt Twin Peaks някой път Ако К не иска да разкаже, мога аз.
А... и приличаш на моя изключителна братовчедка, в лице и тен. Ако сега ти беше момиче на ~ 13 г., щеше да се казваш Рая.

Както един познат Христо от Бургас има неприпозната близначка в София на име Мария. Ама към 7 години по-малка от него.
И други глупости, които физиономизмът ми разпознава почти като детективска система.[/spoiler]
Изобщо Илчето трябва да я черпим нещо специално задето ни каза за клуба. Аз тогава бях и съм в такъв шеметен период, че едва ли щях да видя плаката.

Харухи беше голямо предизвикателство за мен, щото... абе няма да се изказвам, за да не се обиди Мару. Неутралното е, че не можех да виждам субтитрите, но си останах на мястото, защото имах нужда от масата. Ако бяхме избрали с проектор, щах да ги виждам. It is that bad.
Но нещото ми създаде слухов стрес и ако с Емил гледаме вкъщи, задължително ще го помоля да си го слуша на слушалки.

[Кал]

В петък нощ изгледах Fate/Stay Night, по тези причини (и с тези последствия): viewtopic.php?p=20249#p20249

Но не ми беше достатъчно тъжно. Твърде необяснени бяха изборите на героите, [spoiler]твърде неоправдана, в крайна сметка, раздялата им[/spoiler]. (Въпреки че поуката да не си пренаписваме миналото ми хареса. Може би просто съм си я мислил твърде често, за да ми подейства.)

Сега проучвам Fate/Zero... и преодолявам боязънта си да се гмурна в двата огромни списъка на Purple и Свъ.

[erejnion]

Yay, it's time for THAT.

What is THAT?

Well... ти май хареса две от шоутата от моя топ 10 (Dirty Pair и Харухи). Значи е време за малко разбор на останалите осем? Подредени що-годе в реда, в който бих ги пробутал.

Top wo Nerae 1&2 (don't forget to watch the Science Lessons between S1 and S2)
Първият сезон (Gunbuster) е едно от малкото анимета, за които почти има консенсус в аниме фендома. А именно, хората обичат да го наричат "the best mecha anime ever".
Вторият сезон (Diebuster) е доста по-различен. Някои хора го харесват повече. Тези, които предимно гледат mecha анимета като че ли го харесват по-малко. Аз съм от първата група.
Не се залъгвай по началото, всеки от сезоните започва по-смешно и не-епично, и постепенно качва залога с всеки следващ епизод.

Sayonara, Zetsubou Sensei
Един умен анонимъс един ден бе казал, че обожава да научава неща за чужди култури чрез сатирите, писани за тях. Само ми е жал че не го казах това аз първи, и сега би било лъжа да си приватизирам кредита по измислянето на репликата.
Важното в случая е че Коджи Кумета (оригиналният автор на мангата, която бива в последствие адаптирана) е правилният човек, при когото да отидеш, ако искаш нещо подобно по отношение на Япония. А пък, от своя страна, Шафт са правилните хора да адаптират в аниме вариант стилизираният и побъркан стил на Кумета.

*с удоволствие бих заел 14те издадени на английски тома от мангата ако на някого му се чете

Pale Cocoon
Азимовщина. Хубав кратък сайфай разказ. Гледайте го.

*monogatari
First World Problems The Anime.
Description over.

Kyouran Kazoku Nikki
Акира обожава да налага либертарианските си възгледи, съдейки по адаптираните му новели. Не ми е проблем, след като споделям вижданията му. High Tension Action Drama... it kind of is, but it's mainly comedy. Just watch it, and pay attention to the lyrics of the songs. Rali loved this anime.

Sketchbook ~full color's~
Healing.

Hidamari Sketch
Да, имам две различни анимета за всекидневния живот на момичета, които се занимават с рисуване, в своя топ 10. И двете заслужават да са там, damn it.

Малко по-сериозно.
Скицника и Хидамари са коренно различни като атмосфера, дирекция, арт, усещане, и така нататък. Хидамари е единственото наистина успешно аниме, което държи една тясна сплотена група главни герои без твърде много намеса на външни в тяхната група. Във всички останали, които се сещам, тясната група се чувства донякъде като куклен театър, отделен от реалността... а Хидамари успява да те направи част от тази тясна група. Живота продължава да си тече и извън нея, виждаме го, но основното е в общежитията и в "общността", която четирите (шестте) момичета, живеещи в тях, са създали. Скицника пък е наобратното. Клубът по изобразително изкуство е голям, и животът на градчето около него е неотделима част от дейността на клуба. Тоест, това отделяне практически го няма. Хидамари е издържано в superflat стила, който Шинбо и другите в Шафт разработват през предишното десетилетие. Скицника е сценичен, с дълбочина, и красив. Хидамари представя първите два сезона в абсолютно разбъркан ред - нито както са излизали в мангата, нито нещо даже близо до хронология. Но се старае да ти набива в очи елементите, които сочат че тази хронология определено си съществува. Скицника си е представен хронологично... и с цял епизод отделен само за това как котките си приказват. За мен гледането на Хидамари е среща със стари приятели. А Скицника е лечение от ... всичко.

Pani Poni Dash
Нали казах за Sayonara Zetsubou Sensei че може да се използва като огледало на японската култура, само дето трябва да четеш надълго и нашироко точно защо шегите в него са смешни?
Е, директно се откажете да правите това за Pani Poni Dash. Frankly, if you haven't seen 500+ anime series, PPD laughs at you and stomps you in the ground. Аз лично разбирам по-малко от 30% от рефърънсите в него. Анимирани са що-годе по едно и също време от едни и същи хора, съответно имат много общо като дирекция, и изписване на всяко празно място по екрана с рандом реплика, която е рефърънс към нещо произволно, но докато SZS се държи относително добричко и само трябва да знаеш министър председателя, с когото се ебават в момента, PPD има нахалството да се ограничава само до неща от субкултурата: аниме, манга, токусатсу, сайфай, и каквото ти друго фенско/маниашко нещо ти попадне.
А, да, и главната героиня е на десет години, завършила е MIT, преподава на 14 годишни японки, и е една от трите ми най-любими героини евър.
Не че другите герои не са ми любими също, просто Беки е над всичко останало.
Ъъъъ, не го препоръчвам особено. SZS първо.

Между другото, Харухи отсъства от релевантното място на следния принцип: определено харесвам новелите повече от анимето. За СЗС и Скицника харесвам мангата и анимето еднакво много (макар и по различен начин), Хидамари като аниме е определено подобрение на вече добрата си манга, за *моногатари новелите е трудно да се каже (единствено съжалявам за разговора с Тсукихи относно гащичките, който е страхотен, и трябва да се прочете, нищо че отнема 77 страници - една четвърт от целия том), KKN новелите и мангата на PPD не съм чел, а Top wo Nerae не е адаптация, ами оригинално измислено като аниме.

[spoiler][...]
"Besides, if you want to have a serious discussion about it, even if males are lusted after by females, it's hard to think of what they could be forced to do. Women's shyness, in a way, may be an essential survival instinct in order to protect the body"
"Enough with the serious discussion. Let's keep talking about underwear."
[...][/spoiler]
[spoiler]<somewhat earlier>
[...]
Said Tsukihi, and she opened wide the bottom hem of the yukata, displaying boldly what was completely visible from the start.
It was the action of a pervert.
Though even if I saw it, the underwear of my sister who after a bath walked inside the house in underwear at this point didn't make me feel anything.
It didn't feel any different from seeing a color sample.
However I thought that a brother nowadays shouldn't react as if he were hard to please, so on the contrary I clapped hands with all my strength and praised her loudly.
"Pheeww! Sister panties are the best!"
"Why, thank you!"
Tsukihi joined me.
What a pair of siblings.
[...][/spoiler]

[Кал]

[spoiler]Свъ, Пурупуру, вие сте се наговорили да ме съсипете, другари...

Scratch that. Вече имам материал за самотните/тъгуващите петък нощи до самия край на тоя ми живот.

Поради което

*пауза за хихикване от Хрс*

много ви обичам.[/spoiler]

[erejnion]

Зимата свърши.

Milky Holmes TD: не, не беше милки като милки. Но също бе добро. Милкита, също толкова побъркани, но по-малко дамедаме от преди. И последният епизод бе перфектен. Макар че то Арсене като цяло прави всичко перфектно, завършиха плота на първите два сезона по един супер красив начин, наистина.
...
Сигурно няма да получим повече Милки, а? Тъжно ми е донякъде, но винаги е добре да се свърши в правилния момент. Има твърде голям шанс каквото и да направят от тук нататък да е изчадие от ада по подобие на Футари Ва.

Drrrrr: fuck yeah, време беше Микадо да почне да се превръща в чудовище. А, и, ако някой черен ден се депресирате, просто си представете какви деца биха имали Шизко и Ворона. Това винаги успява да ми оправи настроението, и да ме хвърли в неистов смях.

Akatsuki no Yona: последната арка беше страхотна. Като цяло, едно от по-добрите анимета. Единственото учудващо нещо е че нашата не изби повече хора. Очаквах по някое време да почне да си прави вани в кръвта на противниците си.

Cross Ange: this was fucking perfect.
Seriously. Just hear this quote from the last episode:
>Anti-authoritarian, aggressive, rebellious misfits... that's what humans are!
Цялото нещо бе едно огромно взимане на подбив на сайфай екшъните, изпълнено чрез неподправено забавление с използването на клишетата по очеизвадни и всъщност малко извъртяни от нормалното начини. Но от там нататък бе изпъстрено и с даване на зрителя неща, които обикновено хората смятат за твърде... рискови? нецелесъобразни? така или иначе, чакали сме тази целувка между Нана и Юкари с ГОДИНИ. Не само нея, разбира се, виждали ли сте някога главното момче да дърпа "I fucked you're waifu" реч на главния антагонист? И така нататък. И, накрая, всъщност скелетът отдолу на всичката тази игра със зрителя бе страшно... либералистичен. Индивидуалистичен. Анархистичен. Дефинитивно не-японски. Забавно anti-SJW. Определено не-ляв, но и нищо като милитаристично десен. Изобщо, пасна ми на мен като нос във вагина.

Bonjour Koiaji Patisserie: Много ми хареса. Ама аз обичам подобни неща май че като цяло. Feel-good, slice of life, shoujo, what's not to like.

Rolling Girls: Besides the Always Comic Market arc, this was really really fucking awesome. One of the most feel-good series I've seen lately, always colorful, always fun, had nice rock, and one truly good song, it had some 12/10 episodes and lots of "you are a japanese, right, so you already know the cultural baggage behind this". So yeah, I guess you can skip watching it, even if it's one of the best series lately. Heck, if it wasn't for Cross Ange, I'd say it's the best that has aired in the last half an year.

Garo: Actually pretty decent medieval fantasy, а и определено стана доста по-добро във втората си половина. Имам доста проблеми и с тази втора част, и хората обичаха да убиват всеки нов герой, и обещанието на ендинга да пощадят поне овчарката и да стават готини неща не се случи, но пък се случи /сс/ и беше страхотно ииии... е, BEST DAD умря накрая, ама какво да се прави, тръпнех от страх той да не вземе да умре цялото аниме, беше ясно че ще умре от началото, поне получихме толкова много и толкова страхотни Херман епизоди че не мога да съм им сърдит че го убиха в последната битка. Та тъй. Нищо особено чак толкова, но като за предистория на токусатсу си е перфектно средновековно фентъзи.

Log Horizon: Както винаги. Страхотни идеи, относително лоша реализация. Мамаре продължава да вкарва неща, които съм виждал иначе само при Лукяненко, както и много други елементи, ама... мда... Както и да е, имаше страшно красиви сцени, и на всеки няколко епизода съм буквално плакал от радост и възхищение. Не съжалявам ни най-малко че го гледах, и чакам следващия сезон.

Military: subpar short.

Binan Koukou Chikyuu Bouei-bu LOVE: watch Galaxy Angel first.

Koufuku Graffiti: weird as it may sound, the odd numbered episodes were much better than the even numbered episodes. Ако някога искате да умрете от глад докато гледате аниме, или просто сте в настроение за готвене, ама вече сте готвили, гледайте го. Страхотно е.

**new** Yoru no Yatterman: Добра начална идея, която към края се губи. Можеше и по-добре. Оупънингът е със страхотна анимация.

**new** Anime de Wakaru Shinryounaika: high speed japanese boke tsukkomi + научнопопулярни теми от психологията. Достатъчно е забавно че да му се отделят по 5 минути на седмица. След като го догледах, описанието му не се е променило и на тонкинко.

To be finished:
Dog Days - 8 eps

[Кал]

Споделени размисли върху „света, който е свършил“ в Clannad:

Всъщност аз междувременно се разрових из нета, за да попрочета теории за "света, който е свършил". Това, което си избрах в крайна сметка, е че всичко в този свят се случва, когато

Spoiler

бащата и дъщерята падат в снега.

Ушио е "господарка" на този свят, тя е негова създателка и единствен обитател. В света на нейната смърт няма нищо друго, до момента, в който не идва душата на баща ѝ. Той е изгубил смисъла на живота си и вече не иска да живее - няма нищо против да се роди в този "свят, който е свършил". Душата му скита из света, докато не намира Ушио. Тя му създава "тяло" и те започват да съжителстват заедно. Бащата няма спомени за предишния си живот, но знае, че някъде има нещо повече - затова се опитва да създаде нова кукла, която да живее с тях (не успява, защото няма друга душа, която да поиска да се роди в света, който е свършил). После пък иска да накара Ушио да избягат заедно към другите светове - с летящата машина, която се проваля, и накрая пеш в снега.

В това време пък самата Ушио събира светлинките, които идват от щастливите чувства на хората в другия свят. Целта ѝ е да събере колкото се може повече, за да направи "чудо". Решаващ е моментът, когато баща ѝ е поставен пред избора дали да промени собственото си бъдеще, като изобщо не се запознае с Нагиса. Когато той избира да изживее живота си такъв, какъвто е бил, без да съжалява в тъжните моменти, това е последната светлинка, която трябва на Ушио за нейното чудо.
В крайна сметка тя успява да върне баща си (и себе си) в другия свят - като в процеса умира в "света, който е свършил", за да се роди на другото място и да спаси майка си.

[Кал]

Тая вечер, след напоителното гледане на Twilight Zone (ммм... приказки за по-големиии!) и Cosmos: A Spacetime Odyssey (ммм... радост за окотооо!) във ФМИ, ще се донаградя (because it's never enough) с последните три серии от Ouran.

Съмнявам се да има аниме запалянко, дето да не знае що е Ouran, та няма да хабя думички (и сън). Все пак, ако сте сред малцината: Ouran е като School Rumble, но с хубави момчета. (Но School Rumble все пак ме разсмива – и усложнява персонажите си – повече. Ouran-ци, гледали ли сте го?)

Благодаря, Ади, за допобутването!

[Кал]

След тазвечершното забавление с Full Metal Panic, да не забравя:

Когато искаме да си обогатим, задълбочим и обширим познанията за японската култура и най-вече ролята на сексуалността и голотата в нея – да гледаме Maji de Watashi ni Koi Shinasai!, епизод 4, първата половина. * = a very, very straight face*

Има и гледиво за напреднали:

Spoiler

Highschool DxD New Episode 13

[Triumpha]

Има-няма година и половина, откакто го изгледах това, не знам защо чак сега го споделям, но това е второто аниме след Ghost in the Shell, от което ченето ми дрънна в пода. (Което не е трудно, предвид че съм изгледала всичко на всичко четири анимета от край до край ) Така де, Psycho-pass. (кхъм, PSYCHO-FUCKIN-PASS!!!) - https://en.wikipedia.org/wiki/Psycho-Pass. Киберпънк, за съжаление, само един сезон (някога някъде четох, че ще правят втори и видеоигра, дано се окаже истина); историята се върти около правна система, контролирана от изкуствен интелект, който следи хората и измерва коефициента им на психично здраве (нещо такова беше), и ако преминат определени граници, ги праща на терапия или ги обявява за опасни и праща ченгета по следите им. В тежки случаи, когато някой рязко мине границата и се счита за особено опасен, има специална част, The Enforcers, които също са хора с много висок коефициент и са считани за най-доброто средство за борба с престъпници. (Единствената им друга опция е да отидат директно в затвора.) Служат си с пистолети, наречени Доминатори, които са пряко свързани към изкуствения интелект и имат само два режима на работа - обездвижване и унищожение. Антигероят пък е човек, когото системата изобщо не може да засече като някой с опасно висок коефициент. Историята е доста последователна, доколкото си спомням, а героите са много добре развити според мен - особено девойчето, което е в центъра на всичко, много израства в процеса. Личният ми душевен оргазъм беше някъде по към края, когато антигероят споменаваше Уилям Гибсън и не-помня-още-кой-известен-фантаст (Филип Дик може би?) в разговор с друг герой. Плюс, саундтракът е супер.

И от двата трейлира нищо не разбрах, но все пак ги споделям за цвят:

https://www.youtube.com/watch?v=YzuJnyebc40

https://www.youtube.com/watch?v=MWF_-XqOsAc

Поправка: остаряла ми е информацията, има втори сезон! (Няма по-добър стимул да си изпукам работата в срокове и да се погреба в сериала после! )


Впрочем някой да е гледал и да иска да сподели мнение за Ghost in the Shell: ARISE и новата Мотоко Кусанаги?

[erejnion]

Впрочем някой да е гледал и да иска да сподели мнение за Ghost in the Shell: ARISE и новата Мотоко Кусанаги?

Сладка е. Така де. Не знам кой е решил че е добра идея да прави серия за "младите години на Мотоко", но какво повече можеш да кажеш за Майор, която постоянно прави грешки, освен "сладка е"? Иначе, хич не е зле серийката, но хората я плюят просто защото е далече от качеството на всички други неща във франчайза. Радост за окото, но далече от нивото на филма от 95та, ставащи герои, но далече от мангата, ставащ плот, но далече от SAC, и такива ми ти работи. Още не съм гледал филмът по ARISE, само че, добре че ме подсети. Той бил излязъл на БД преди цял месец, и да не се усетя... може да позавърже нещата, и да ми подобри мнението. Даже сигурно точно така ще стане, от GitS очаквам че няма да се преебат на финала.

Ако не си подхващал мангата, мини нея първо. Мисля че след като прочетеш този абсолютен шедьовър, ARISE ще дойде като приятен (но не особено стойностен) трибют към гения на Широу, който да утоли поне от малко жаждата ти за още материал.

Spoiler

P.S. MajiKoi added in my to-watch list.
P.P.S. Мира обеща да направи сбирка на клуба, ама се замота, и се разболя, и продължава да се мотае... май ще трябва аз и/или Рали да спасяваме положението.

едит: "постоянно прави грешки" го имам впредвид само и единствено на фона на брутално смазващата компетенция на Майора в другите заглавия от франчайза. Тук е просто ставащо компетентна.

post-film update:
Филмът... не промени нищо. There were several nods to the main continuity, that is to say, to the character of Motoko in the manga, but they felt a little out of place. That is to say, we didn't really felt the continuity of Major supposedly growing up into the manga persona. But eh, this also gave us the truest to the source adaptation of Motoko's famous snapping at the little kids scene from the first chapter of the manga. I mean, yes, every adaptation so far has included this scene in some way, but The New Movie does it best (and out of place as I said, but still). Anyway, now that the words that I couldn't be bothered to translate are written already, някак си целият филм ми навя мисли за политическата философия на Мотоко. Знаете ли колко е интересно как най-силните женски персонажи във световната фикция са все такива, които биха побъркали един обикновен феминист?

[Кал]

Бърза препоръка за онези от вас, чиито сърца са зажаднели за битки и чувства, и задълбочаващи се герои, и щипчица ечи:

Rakudai Kishi no Cavalry

(Вината, разбира се, е на erejnion.)

Главният герой до момента е най-близкото нещо до Данло от „Реквием за Хомо сапиенс“, на което съм попадал в анимето. И ми напомня на един човек... когато беше десетина години по-млад. *въздъх*

[erejnion]

Четейки какво си писал за Данло, си спомням за стария приятел Онии-сама. Така де, Исус. Спасителя. Както там го наричахме.* Леле, имал си и действащ субреддит.

Не, шегите настрана, Махоука е страхотно анимирано нещо със worldbuilding - с лопата да го ринеш - и с достатъчно привлекателни и смешни герои и развитие.

P.S. Rakudai's opening. Обожавам школата на Оонума Шин.

*disclaimer: he's kind of an Ayn-Rand-ish counterpart.

[Кал]

Spoiler

*disclaimer: he's kind of an Ayn-Rand-ish counterpart.

Айн Ранд, от малкия ми досег с нея, ми звучи като диаметрална противоположност на идеята на Зиндел за скритите човешки способности и връзката, която съществува между всички ни и всичко. Аз я избягвам много упорито.

[erejnion]

Spoiler

Айн Ранд, от малкия ми досег с нея, ми звучи като диаметрална противоположност на идеята на Зиндел за скритите човешки способности и връзката, която съществува между всички ни и всичко. Аз я избягвам много упорито.

И аз така. Но когато направиш една подобна диаметрална противоположност толкова in-the-face, тя става смешна, и ефектът е по-скоро диаметрално противоположен на... диаметралната противоположност. Не, зарежи това. Бутането на дадена философия и приликата в уменията на главните герои ме накара да си спомня Онии-сама. Това казвах.

[Adi]

Gankutsuou: The Count of Monte Cristo

Историята на Александър Дюма във футуристичен свят от 5000 + година. Трейлърът не дава добра представа за визуалната страна - която си е зашеметяваща. Историята доста добре покрива оригинала /във всеки случай много по-добре от игралните адаптации/, макар да има няколко сериозни промени. Духът на историята обаче си е там, а Графът е великолепен.
Гледайте с оригиналното озвучаване.

[Кал]

Бърза препоръка за онези от вас, чиито сърца са зажаднели за битки и чувства, и задълбочаващи се герои, и щипчица ечи:

Rakudai Kishi no Cavalry

(Вината, разбира се, е на erejnion.)

Главният герой до момента е най-близкото нещо до Данло от „Реквием за Хомо сапиенс“, на което съм попадал в анимето. И ми напомня на един човек... когато беше десетина години по-млад. *въздъх*

... И след като снощи групово доизгледахме Rakudai (съучастнически поздрав към erejnion, Mellindor и Adi ), да си нахвърлям отличителните му качества, докато са ми пресни:

+ може би най-добрият саундтрак от Elfen Lied насам – и откъм разнообразие, и откъм дърпане на емоционалните струни в пасващите моменти

+ както вече загатнах, най-менесимпатичният главен герой от, ъъъ, както се прави аниме? насам

+ свръхсладурски закачки (subversions) с похватите на харема и фенсървиза

+ великолепна графика – например искриците в ирисите на героите; симпатични експерименти с различни стилове

+ стегната история (на моменти даже се чудих дали не препуска твърде бързо, остава ли ни достатъчно време да преживеем случващото се)

Към минусите мога да спомена липсата на развитие на героите (в тия 12 епизода дори Икки получава не толкова развитие, колкото разкритие – виждаме все повече парченца от миналото му). На такова ще се надявам в следващия сезон.

(Разбира се, че се надявам на следващ сезон. )

... Да се в разсеяната глава – забравих най-ценното:

Rakudai е ненатрапчиво възпитателен: не ни говори в прав текст, а ни показва какво се случва, когато постъпваме по определени начини. Препоръчвам го страшно жарко на всеки, който се бори с въпроси като: Какво да правя, когато искам да бъда приятел с/да помагам на всички, а наоколо мои приятел(к )и ме дърпат само към себе си? Какво да правя, когато съм в компанията на другия пол? Оправдава ли целта средствата? И още...

[Кал]

За всички, които следят нашата мила тема – един мил подарък:

♥ ANIME KISSING SCENE COMPILATION ♥

С печат „Одобрено от Илче“.

[erejnion]

Малко след началото на видеото с целувките започнах да се хиля твърде много че да следя нататък.
...не знам защо намирам за толкова смешно че броя една сцена за две целувки. Това е то като едната ти персоналност е момичето, чието сърце ти е било трансплантирано, и то е толкова нахално че да ти върне контрола на тялото точно по средата на целувката.

едит: Хееей, имаше доста анимета включени с по няколко целувки. При това избрани едни от скапаните целувки в някои от случаите. Например КамиНоми: поне да бяха използвали целувките между Кейма и Чихиро.

[Кал]

При това избрани едни от скапаните целувки в някои от случаите.

Ако предложиш компилация с по-хубави – няма да им се назлъндисваме.

(Аз, черпейки от тия мини-извадки, снощи се прецаках да гледам първите и последния епизод на BTOOOM! Ъг.)

[Кал]

Помощ в гледането на поредицата Monogatari:

Кой торент (ако има разлика в субтитрите) препоръчваш?

Важното е да пише че преводът е от [gg]. Точно за Баке има сериозна разлика, [gg] са добри, но всички останали не. Това за първия сезон, а за всички останали искате превод от [Commie] (за Нисе стига и да е официален, Commie за този сезон използват официалните субтитри с малко редакция и много превод на надписите във фона). Са да видя някакви линкове...

Баке: https://bakabt.me/torrent/163546/bakemo ... -1080p-ane
Нисе: http://www.nyaa.se/?page=search&cats=0_ ... ari+commie или https://bakabt.me/torrent/168677/nisemo ... -coalgirls
Неко (Черно): https://bakabt.me/torrent/174774/nekomo ... 80p-commie
Втори Сезон: http://www.nyaa.se/?page=search&cats=0_ ... +bd+commie е всичко преди Onimonogatari арката, а от нея нататък или http://www.nyaa.se/?page=view&tid=581847&showfiles=1 или http://www.nyaa.se/?page=search&cats=0_ ... commie+-bd
Хана: http://www.nyaa.se/?page=view&tid=589892
Тсуки: http://www.nyaa.se/?page=view&tid=739772
Овари: http://www.nyaa.se/?page=search&cats=0_ ... mie+-blaze
Койоми: http://www.nyaa.se/?page=view&tid=773263 е първият епизод, нататък не знам какво ще се случва (дано Commie все пак преведат и Koyomimonogatari по някое време)

Катанагатари кога се гледа спрямо Моногатари?

Катанагатари въобще не е от същата поредица, та въпроса не е релевантен. Иначе да, аз си ги подредих по ред на излизане като давах линковете. Хъм хъм... ще пробутам и една времева линия да си имате, за по-късно като натрупате няколко сезона и почнете да се бъркате кое кога е. Даже две, че едната няма Койомимоногатари.

+ Koyomi Araragi's Last Year of High School (източник)

Monogatari Series (източник)

Добре, но... в какъв ред препоръчваш да гледаме Катанагатари спрямо
Моногатари? ^..^

Няма никакво значение. Катанагатари нишиоишин го пише между Бакемоногатари и Кизумоногатари, така че единствената логика, която мога да измисля, е веднага след Баке?

[erejnion]

Малко още помощ: прочетете http://www.vertical-inc.com/books/kizumonogatari.html между Бакемоногатари и Нисемоногатари.

p.s. https://www.youtube.com/watch?v=ZLV7ImoRxsM
p.p.s. it's 4chan/a/'s translation of the official Koyomi Araragi's Last Year of High School chart.

[Кал]

Аре бе, Ромео е Mister Nice Guy в сравнение с нишиоишин (особено пък в комбо с Шафт).

Сигурен ли си?

https://www.goodreads.com/review/show/1320457315

^..^

Говорихме за нуждата от самоограмотяване? :D два различни типа гадория са, така или иначе. И все пак ми е супер странно как няма нито едно аниме по работа на Ромео, което да е правено от Шафт.

Та така. Ромео по-скоро ми е оставил впечатление че просто често-често трябва да ставаш, и да се поразходиш докато осмислиш случващото се. Нишиоишин и Шафт се характеризират по-скоро с това че трябва да паузираш, за да възприемеш цялата натрупана информация. Самото осмисляне на информацията става по-лесно, макар и на подсъзнателно ниво, и макар и да трябва да следиш всички детайли, иначе започва да ти се губи положението. И след като минеш през работа на нишиоишин, можеш да седнеш да пишеш някакви стени от текст, просто за да си подредиш подсъзнателно възприетите неща. Но сигурно си прав че от една гледна точка това е къде-къде по-мило от Ромео.

Айде пак да пренесем тоя разговор във форума, м?

(Много ме е яд, като си кътаме бисерите само за назе си... Хвърляйте,
ХВЪРЛЯЙТЕ и на свинете! :DDD )

Давай, давай!

Enjoy.

Spoiler

You sows.

Spoiler

Can anyone guess what am I nodding to in the previous spoiler?