Любимите компютърни игри

Here be unicorns. И музика и филми, вдъхновени от човешките ни книги. И всичко, дето ви е на сърце, ама не може да се побере в ^такива^ тесни теми...

Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Aug 21, 2011 12:05 pm

Кал wrote:Я да добавя няколко заглавия, които по-горе не ги виждам, а са ме впечатлили, много:

* Planescape Torment: най-философско дръзката, на която съм попадал. What, then, can change the nature of a man? Стилът (по-точно - стиловете) на писане са бижу.

* Dreamfall: The Longest Journey - филм в двайсет часа. Въздигащ, тъжен, а дупката на Зоуи отначало ми е адски позната като състояние.

* The Path: ох, майчице... болииии...

* Mardek - за тази нямам обяснение и оправдание как успя да ми окраде сто и нещо часа... :/

(Пък колко и кому са повлияли... е нали затова сме се събрали много и различни хора - да споделяме? :) )
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Nameless » Sun Aug 21, 2011 12:21 pm

Моите любими компютърни игри са следните:

1. Heroes of Might and Magic IV-V (тъй като не мога все да определя коя от двете ми харесва повече, твърде различни са)
2. Age of Mythology
3. Heroes of Might and Magic I и III

Уф, нямам много разнообразни интереси, а?

И извън всякакви класации - Minesweeper. <3
Nameless Here For Evermore
Nameless
 
Posts: 810
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 624 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Aug 21, 2011 12:24 pm

My padawan is a budding strategist. :P

Класасията ти е само щото още не съм ти пускал Battle for Wesnoth. Кат' видиш как се съчетава стратегическа игра с герои, които се развиват като личности... тогава пак ще си говорим. ;)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby deni » Sun Aug 21, 2011 12:29 pm

Аз съм фен на старите DOS-овски игри, даже и напоследък си ги припомням благодарение на abandonia и DOSbox
Ето моите най-любими, повечето са quest-ове (adventure-и)
  • The Legend Of Kyrandia - най-красивият стар quest, поне според мен. На места трудно се минава без подсказки, особено в пещерния лабиринт ;) Но навремето и карта му бяхме направили, даже :)
  • The Lost Files of Sherlock Holmes - The Case of Serrated Scalpel - отново красива, страшно интересна и доколкото си спомням с повече от 1 възможни варианти да минеш някои сцени
  • Indiana Jones and the Fate of Atlantis - пак quest и пак с повече варианти на някои от сцените
  • Discworld - е няма такава игра :) Както и историите за света на диска са уникални, неповторими, забавни :-D
  • Monkey Island - една направо идиотска игра :-) (в най-добрия и забавен смисъл). Няма да забравя съзтезанието по надплюване :-D

Иначе и аз като Еви обичам стратегиите - Heroes Of Might And Magic III, Anno 1503 и малко симулации като Transport Tycoon Deluxe :) Герои, корабчета, влакчета, такива неща :)

This post by deni received thanks from: 2
Zornica (Wed Sep 28, 2011 4:16 pm) • Кал (Mon Aug 22, 2011 1:55 am)
Rating: 20%
 
User avatar
deni
Global Moderator
 
Posts: 90
Joined: Sun Jun 26, 2011 8:55 pm
Has thanked: 102 times
Has been thanked: 91 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Aug 21, 2011 12:34 pm

За Discworld и Monkey Island потвърждавам, лично. :)

Другите... ще трябва някой път да ми ги покажеш. (Да ни ги покажеш?)

Чобити... май и от такива сбирки имаме си нужда?
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Nameless » Sun Aug 21, 2011 12:38 pm

Препоръчвам и www.dragcave.net за феновете на пиле драконите. Не е точно игра. Вземате си яйца, намирате им виждания (форуми, а и си има специални сайтове), те се люпят, растат и стават големи пиле дракони, които могат да си имат малки пиле дракони. Ето: www.dragcave.net/user/evinin - игнорирайте яйцето най-горе, то е за подарък. И ако ви стане интересно: www.dragcave.wikia.com :)
Nameless Here For Evermore
Nameless
 
Posts: 810
Joined: Thu Jul 07, 2011 10:37 am
Location: Paradise Lost
Has thanked: 461 times
Has been thanked: 624 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby deni » Sun Aug 21, 2011 12:41 pm

Кал wrote:Другите... ще трябва някой път да ми ги покажеш. (Да ни ги покажеш?)

Дадено :) при тях е много забавно да се играят в компания. Играли сме ги почти денонощно, като сме се сменяли кой да е на мишката, когато физическата умора вземе връх над любопиството какво следва по-натам ;-) голяма "зарибявка" :)

Еви, благодаря за dragcave :) ще я пробвам при първа възможност :lol:
User avatar
deni
Global Moderator
 
Posts: 90
Joined: Sun Jun 26, 2011 8:55 pm
Has thanked: 102 times
Has been thanked: 91 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Aug 21, 2011 3:24 pm

Малиии, Слънцета... Уйде конят в ряхата, тъй като ви слушам и си лиги точа... :D

Кал wrote:Играта, която ми отвори очите за скритата мощ на Флаша:

Mardek

(Тя не е една игра, ами цяла серия.)

Особено впечатлен съм от идеята с Dreamstones в третата част. Подреждат мозайката на света парченце по парченце и ти дават да надникнеш в душата на всеки от героите. (А речевата им характеристика - на всичките 11 или колко бяха герои - е толкова добра, че на моменти душата им се усеща. ;) )

Страх ме е от момента, в който ще излезе четворката. Отделих на тройката сто и петдесет часа :/// - да не би да съм пропуснал някоя тайна или комбинация събития...
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby deni » Mon Aug 22, 2011 3:18 pm

Забравих за Петька и Василий Иванович спасают галактику :D - отново quest, само че на руски език и голям смях пада, докато се играе
User avatar
deni
Global Moderator
 
Posts: 90
Joined: Sun Jun 26, 2011 8:55 pm
Has thanked: 102 times
Has been thanked: 91 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Lachdanan » Mon Aug 22, 2011 6:47 pm

Doom 1&2 - Няма такова животно! Когато за първи път я вързахме през серийни портове без малко да пусна в гащите. По времето, когато я играех не беше здравословно да се отварят врати близо до мен, винаги очаквах оттам да скокне розов демон или поне импче!

Loder Runner - С това нещо съм прекарал дни. Още чувам стържещия звук на pc-speaker-a на Правец 82.

Castle Wolfenstein - Цялата серия, начиная с прото-Волфенщайна от 1983. Силно разочарован от последния. Не, не гот. И е тъпо. Фашагите са лоши, руснаците са лоши, американците са добри. Тъпо.

Knights of the Old Republic - Нека силата бъде с вас! Остана и да не я хапна, като топъл хляб, че аз съм израстнал с Междузвездни войни. Чудесно съчетание на богат сюжет и битки, за които не е нежно да си чупиш пръстите.

Diablo 1&2 - Покрай първото Диабло свалих жена си. Обяснявах и кое, как се натиска и от дума на дума... Някои викат, че Диабло не било role play, а hack&slash. То си е до фантазия, ако можеш да се вживееш в ролята на героя е role play.

World of Warcraft - Много тъпа игра. Играх я почти 5 години. Толкова е елементарна, че може да служи за терапевтични цели. Прилича на наденичките на Диблър - знаеш, какъв боклук те чака и пак отхапваш.

Heroes of Might and Magic 2, 3, 4 - Двойката ме запали. Отначало ми беше смешна, детински картинки и хумористични звуци. Обаче си е краста. Тройката за мен си остава най-силната. Колко карти съм направил там... Даже една кампания, която посветих на жена ми, голямо писане падна. Четворката беше особена. Не лоша, но с необичайното решение да свалят героя на бойното поле отблъснаха повечето си играчи. Идваше момент, когато войската ставаше пезпредметна, корав герой развит на combat си беше чист faceroll. Петицата я поиграх, тая замяна на хексагоналната бойна карта с квадрати направо осакати играта.

Сега съм преордърнал Star Wars The Old Republic. Гледах трейлърите и ръката взе превез над разума и кредитната карта! - http://www.swtor.com/info/story/setting

This post by Lachdanan received thanks from: 3
deni (Mon Aug 22, 2011 7:31 pm) • Nameless (Mon Aug 22, 2011 7:56 pm) • Кал (Mon Jul 08, 2013 9:34 pm)
Rating: 30%
 
Lachdanan
 
Posts: 56
Joined: Sat Aug 13, 2011 6:49 pm
Has thanked: 36 times
Has been thanked: 58 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Тарикат ХХ ранг » Sat Aug 27, 2011 3:24 am

Дами и господа, три сутринта е, мацката заспа, мога да си пиша за игри, колкото си искам.

На друго място съм споменавал, че сложните стратегии по исторически карти са ми мечта от малък. Когато дораснах да видя поредицата Total War, се родих втори път. Чел съм Клаузевиц и Сун Дзъ, Архенхолц и Юлий Цезар, Андре Мороа и Тукидид, Мусаши и писмата на Наполеон, Манщайн, Гюнтер Прин, Резун и Жуков, само и само да си създам онова отношение, което превръща стратегията в наука, а политиката - в изкуство.

Разбира се, това са игри за деца, но добре направени. Има принципи от теориите на войната, създадени от Сун Дзъ, Клаузевиц и "Кралското огледало", които наистина са залегнали в поредицата Total War. Да играеш тези игри е все едно едновременно да четеш добре написан роман, да гледаш хубаво направен филм и да си човекът, който решава хода на кампанията в резултат от поднесената му информация. Можеш да се отбраняваш отчаяно, да се опитваш да обърнеш невъзможни обстоятелства в своя полза. Можеш да си на ръба между поражението и победата. А можеш и да си в ситуация, когато целият противников бряг е достъпен за корабите и добре екипираните ти части, така че да проведеш действията като по учебник. Най-сетне, можеш да се окажеш заплетен в отчайващо безкрайна война, в която нито печелиш, нито губиш, нито можеш да я приключиш с примирие.

Може би най-добри бяха "Rome", "Barbarian Invasion" и "Total Realism". Религията, търговията, корабите, пристанищата, пътищата, пазарите, корупцията, данъците, плячката, личните мотиви на пълководците, разположението на силите и снабдителните линии - по един или друг начин всичко влияе на една кампания.

Но има едно по-високо равнище на стратегическата абстракция, което надминава Total War и е без никакви кинаджийски реверанси към тактическите изкушения на играча: серията Europa Universalis на Paradox. Ето там е истинското предизвикателство: бавно, в реално време, под силата на историческите обстоятелства да превърнеш например малкото графство Брабант в модерна Белгия. Ако човек чете "Августовските оръдия", правейки първите си ходове за 1914 г., може и да успее да закрепи правителството си в част от страната, която да не бъде окупирана от Райхсвера, а това ще определи и положението на Западния фронт... което вече ще е нещо ново, включително и за плана Шлифен. Тази игра е изпитание не само за геймъра, а и за историка.

Инак, разбира се, Diablo и Diablo II, Heroes of Might & Magic III, Lineage II, Knights of Honor, Cossacks... Това са все игри с чудесна атмосфера, които си обичам.

This post by Тарикат ХХ ранг received thanks from: 3
deni (Sat Aug 27, 2011 7:32 am) • Nameless (Sat Aug 27, 2011 7:52 pm) • Кал (Sat Aug 27, 2011 7:18 am)
Rating: 30%
 
User avatar
Тарикат ХХ ранг
 
Posts: 76
Joined: Fri Aug 26, 2011 8:08 pm
Location: София
Has thanked: 18 times
Has been thanked: 77 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Радо » Sat Aug 27, 2011 7:42 pm

Аз съм любител на безброй игри, жанрове и виждания за интерактивното изкуство но един шедьовър ми стои над всичко останало.
За да не си губя времето хитро изрових едни стари ревюта от други форуми, редактирах и добавих някои неща и резултата е това което изпитвам към играта представено с текст:


Не знам, а и не мога да обясня как стана така, че Gothic се превърна в една от най-важните игри в персоналната ми гейм-вселена. В личен разговор с един друг също толкова запленен от отрочето на Piranha мой приятел той ми каза следното: "Защо се чудиш? В тази игра ставаш и лягаш. Работиш, после спиш и почиваш. Денят сменя ноща, ходиш на пазар, радваш се на десетки емоции, плод на интригуващи и героични приключения – тя е копие на реалния ти живот, само че една негова по-забавна, по-запленяваща и красива версия".
Дали? И как стана така, че аз – разпаленият противник на ММО игрите, заменящи риъл лайф експириънса и по тази причина зомбиращи масата млади играчи; изместващи и извращаващи по мое мнение самата идея на гейминга, на електронното забавление, – се превърнах в бард, напяващ похвални оди за една толкова ММОРПГ-лайк игра?
Сблъсъка ми с Gothic започна именно от част II. Първото ми запознанство с Безименния се състоя тук – в тази самотна кула, извисила се тайнствено в покрайнините на Коринис – крайбрежен град на хиляда тайни, стиснат в здравия, окован с желязо паладински юмрук, стаен под надвисналата сянка на оркската заплаха.
Помня първите си стъпки по този път, срещата със старото ми другарче Лестър от Мините , а указанията на Кзардас все още кънтяха в неизбистрилата ми се от съживяването глава. И ужасът на Белиар вече кънтеше някъде в лабиринта на подсъзнанието ми.
И така – Gothic. След края на дългото, невероятно пленително с простотата си приключение, ти – Безименния – заплати за победата си над демона (Спящия) с единствената разменна монета, която истинските драматични истории признават за валидна, а именно с живота си. Както казва Брус Уилис в Sin City: "An old man dies, a young girls lives – that's a fair trade". Whatever – това беше доста отвлечена метафора...
Събуден за нов живот от некроманта Кзардас – твоят, оказва се, единствен приятел (дали?) в тази заплетена вселена от интриги, богове и чудовища, – поемаш по нов път. Призванието ти – да премахнеш новата заплаха – събуденият от хилядолетния си сън бог на Злото - правилното име е Белиар.
Така започва част II от Gothic сагата...

Всеки един персонаж (пряко или непряко участващ в историята на играта) има свой собствен живот. Става сутрин рано, отива на лов или на работа, а вечерно време се събира с приятели около огъня, за да сподели как е минал денят му. Ковача кове, полира и гаси желязото, дърводелеца сглабя, метачите метат, готвача готви, фермерите пасат с гегите овцете и копаят с мотиките.Вечерта някои бяха отегчени от вечните ловни истории, други разтревожени от поредната атака на орките, а трети отчаяни от факта, че са обречени да умрат в затвора наречен “The valley of mines”. Това наистина създаваше у мен чуството, че аз съм просто един нещастник, обречен, като всички останали в този свят, а не богоизбран играч, за който е поставен всеки един неигрови персонаж който което го чака денонощно на едно и също място, винаги готов да отговори на въпросите му (защото това е единственото му предназначение). Истински “живите” персонажи в Gothic реагират адекватно почти на всяка една ситуация. Така например, винаги когато трябваше да спасявам живота си с бяг, просто хуквах към най-близките NPC-та, които, виждайки дивото животно зад мен, мигновенно вадеха оръжието си и се притичваха на помощ. Пълният дублаж с говор, допълнително инжектира голяма доза автентичност и атмосфера. Всяка една дума в играта е дублирана с говор. Диалозите са изчистени и записани с кристална дикция.
Ах.. Свободата... Готик е фентъзи вселената, в която още от първия миг може да зарежеш главната история, да отсвириш напълно геройското си съществувание и да се отдадеш на отдавнашните си мечти да поскиташ волно по гори и поля, да поплуваш в реки и езера, да се покламбуцкаш в буйни водопади, да помародерстваш на воля или просто да развъртиш контрабанда с трева.. аъъъъ упсс! Пуканки! J.

С две думи – ти не просто играеш скриптиран линеен сюжет, а живееш в голям и колоритен свят... така, както ти искаш... или така, както останалите персонажи ти позволят, защото не можеш безнаказано да влизаш и ровиш по домовете на хората, или нагло да се изтъпанчиш пред някой от бароните с думи от сорта на “Аз съм леля ти! Излизай от мангизите!”. Всъщност можеш.. но .. бързо ще ти покажат, че неетичното поведение не се толерира в тяхната игра

В началото всеки може да поеме свободно по пътя и да прави това, което го влече.

Да пообиколи местните ферми и да се запознае с работничките, да се полюбува на красивите пасторални картини, да захване занаята на ловец, дърводелец, фермер, да стане уважаван гражданин (или почасов дилър на местната трева) или... скромен джебчия, който умее да си прекарва добре времето, както през деня по кръчмите, така и вечер при Червените фенери .

Придобиването и равитието на всяко едно от тези умения се получава от съответните учители (ловци, търговци, крадци..). За по-нетърпеливите да се потопят в главната интрига, просто е необходимо да обиколят трите основни гилдии из острова – Наемници, Паладини или Магьосници – и да преценят в кой от тях се чустват в свои води. Веднъж взели това решение, трябва да кандидастват за членство в него и да тръгнат по трънливия път на утвърждаването.

Всички диви животни, подобно на живота им в реалността, за разделени на стадни и нестадни. Какво имам предвид: невъзможно е да примамиш стадно животно и да му резнеш зелката извън стадото – вдига аларма и скачат всички. И обратното – нестадните животни, колкото и силни да са, веднъж примамени настрани стават лесна плячка за изгладнелия ловец. Да не говорим че нито едно животно не те напада автоматично - чуствайки се застрашени животните отправят предизвикателство с ръмжене.

This post by Радо received thanks from: 3
deni (Sat Aug 27, 2011 8:26 pm) • Lachdanan (Sat Aug 27, 2011 8:29 pm) • Кал (Sat Aug 27, 2011 7:53 pm)
Rating: 30%
 
Радо
 
Posts: 55
Joined: Tue Aug 23, 2011 2:51 pm
Has thanked: 24 times
Has been thanked: 40 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby deni » Sat Aug 27, 2011 8:46 pm

Радо, благодаря ти за великолепното ревю :)

Ето един поздрав към всички ви в тази тема :) Джейн Макгонигал: Геймингът може да изгради един по-добър свят

This post by deni received thanks from:
Кал (Sat Aug 27, 2011 8:57 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
deni
Global Moderator
 
Posts: 90
Joined: Sun Jun 26, 2011 8:55 pm
Has thanked: 102 times
Has been thanked: 91 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Lachdanan » Wed Sep 14, 2011 9:10 pm

Ако бях герой на Хашек, щях сам да се напляскам! Как можах да забравя Privateer 2?!? Играта беше на три CD-та. Сега не звучи внушително, малко са игрите под 5 ГБ, но 1997 това си беше много. По едно време имах проблем с четящото устройство и я бях хакнал да се играе без диск, като изрязах филмчетата (правирно четете, не анимации!) остана около 49 МБ. А филмчетата бяха с Клиф/Клайв Оуен. Много силна роля, като сер Лев Арис - пройдоха с амнезия.

Транспортен кораб, нападнат от пирати, се разбива в някаква планет. Всички на кораба загиват, освен един замразен в криопод тип. Аха, Клиф/Клайв Оуен! Оттам насетне го следвате из галктически барове, планети на контрабандисти, легла на красиви пилотки, схватки с пирати или полиция, та чак до най-затънтените и неизследвани кътчета на галктиката в търсене на самоличността му.
Играта е пълна със свежи диалози във филмчетата и култови реплики по време на престрелките. Купуване на нови и нови космически кораби, въоръжаването им с разнообразни оръдия, торпеда, щитове, дроиди, устройства за хакване на вражеските компютри и много други.
Геймплеят е ...хмм симулатор на космически кораб. За разлика от повечето симулатори обаче не се налага да запомните 30 клавиша и присвоените им функции. Управлението е сведено до мишка и 4 клавиша от клавиатурата. И за разлика от повечето симулатори битките са много динамични. Играта съвсем не се изчерпва с превръщането на пиратски кораби в космически прах. Може да поемате мисии от различни работодатели - полицията, пиратските кланове, частни организации, та дори и на доброволни начала - не бойте се, винаги пада печалба! Най-малкото Оуен забива ново гадже. Ако сте инициативен търговец, за вас играта би имала едно неизчерпаемо измерение на пренасяне на стоки между десетките планети и станции. Четете бюлетина в играта, рок концерт на Анхур - товарете кораб клас Монолит с бира и марш натам! Знаете ли, какво искат разглезените богаташчета от Янус? Аха - pleasure borgs и наркотици, a propos, като минавате натам натоварете контрабандно оръжие за бунтовниците в сектора. И умната с ченгетата! Само си пригответе повече торпеда и добър уингман, пиратите обичат инициативните търговци.

Едва ли може да се мери със съвременните игри, като графика, но като сценарии, възможности и идеи Mass Effect и производните могат само да дишат праха на Privateer.

This post by Lachdanan received thanks from: 3
deni (Wed Sep 14, 2011 9:44 pm) • Кал (Wed Sep 14, 2011 11:34 pm) • Тарикат ХХ ранг (Sun Oct 02, 2011 11:08 pm)
Rating: 30%
 
Lachdanan
 
Posts: 56
Joined: Sat Aug 13, 2011 6:49 pm
Has thanked: 36 times
Has been thanked: 58 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby divna3 » Tue Oct 11, 2011 2:54 pm

УОУ, Хироус... и всичко що има за трепане и ако може да е гадно, дайте го насам :mrgreen:

This post by divna3 received thanks from:
Nameless (Tue Oct 11, 2011 2:59 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
divna3
Светлинка
 
Posts: 505
Joined: Fri Feb 29, 2008 5:04 pm
Has thanked: 621 times
Has been thanked: 435 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Mokidi » Tue Oct 11, 2011 8:43 pm

Уоу... Диабло :D
Безкрайни маратони на смени със съквартиранта, на един изнервен компютър, който освен това трябваше да ми изкарва и хляба... поне докато съквартирантът не си намери друг компютър и тогава стана тя... о, майчицеееее!
Хайл и Long Live на милите ни герои! Имахме убийствени паладини, страхотни варвари, прелестни магьосници и нашата обща гордост, асасинката Мокиди!
Чакам Диабло 3 с нетърпение. Може да не го играя... поне не така запалено, както тогава... но сладките спомени умират последни.
Странно или не, все още пазя инсталовете на двойката, и всичките ботове, и още много други неща. Макар че не играя от поне пет години вече.

This post by Mokidi received thanks from: 2
Lachdanan (Tue Oct 11, 2011 10:39 pm) • Nameless (Tue Oct 11, 2011 9:36 pm)
Rating: 20%
 
User avatar
Mokidi
Global Moderator
 
Posts: 290
Joined: Wed Sep 14, 2011 9:26 pm
Has thanked: 215 times
Has been thanked: 378 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Lachdanan » Sat Nov 26, 2011 12:35 pm

TOR.
Вчера започнаха масовите бета тестове. Предупредих съпругата си, че комуникациите с мен се свеждат до минимум и то само ако съдържат цитат от междузвездни войни.

Ето тук си представям Samuel Jackson насочил светлинен меч срещу Близард и изричащ в праведен гняв: The oppression of WoW will never return! Защото играта е много добра. Представете си Dragon Age/Mass effect, само че с мултиплеър.

Графика: Прилична. Балансирана, така че да може да се играе и на вехти i5-ици, без да цепи (без да цепи много на максимални ефекти). Жестовете и мимиките са почти 1:1 с Dragon Age 2.

Интерфейс и контролери: Стандартен. Всеки играл някое от мейнстрийм RPG-тата ще се оправи без дори да поглежда в помощното меню. Обозначенията на NPC-тата възлагащи/приемащи задачи са ми малко неясни. Може би съм свикнал грамадната жълта удивителна на Уоркрафт да ми боде очите /shrug. Картата не е много точна, с толкова напреднала технология, можеха да отбележат по-точно пътеките в гората :lol: . Навигацията по време на диалог е чудесна. Има помощни картинки (като в Dragon Age 2), които да пояснят дали дадена реплика е флирт, шега, агресия и т.н.
Имах дребен проблем в windowed mode, най-долният ред реплики се размазваше понякога.

Геймплей: Отначало ми се стори твърде лесна, но към осмо ниво почнаха да ме трепят. Принципно е възможно да се играе соло, но груповите куестове отнемат много време и медицински пакети. Животните имат много малък aggro радиус, мога да мина на 5 метра от някой вражески дроид, без да ме забележи. Точките за бързо придвижване са на често, въпреки това пада голямо обикаляне. Особено, когато трябва да се учат нови умения. Heartstone-а е с CD 30 минути, но може да се захваща за всички посетени области едновременно (мноооо яко!!!).

Запазен от KOTOR е афинитета към тъмна/светла страна, независимо от избраната фракция. Действията, по време на куестовете са определящи. Да! За разлика от WoW, играчът може да вземе решение, как да се развият събитията. Умната, ако играете с джедай всеки флирт дава по 50 точки тъмна страна.

Сюжет: Мииии... Star Wars. :ugeek:

Нека силата бъде с вас!

This post by Lachdanan received thanks from:
Кал (Sat Nov 26, 2011 12:49 pm)
Rating: 10%
 
Lachdanan
 
Posts: 56
Joined: Sat Aug 13, 2011 6:49 pm
Has thanked: 36 times
Has been thanked: 58 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby WATO » Sun Dec 23, 2012 1:33 am

Охохо... как съм я подминал тази тема... :twisted:

А си мислехте, че постът ми за филмите е дълъг. Ей сега ще видите идните дни какъв ферман ще изпиша. :mrgreen:
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
User avatar
WATO
 
Posts: 248
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Has thanked: 120 times
Has been thanked: 235 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby WATO » Tue Jan 08, 2013 11:55 pm

УФ, най-сетне взех, че изписах първоначалния си списък от игри.
Като гледам как ми отне 3+ часа само да напиша имената, направо се плаша. :D

От утре започвам да попълвам ТОЗИ пост бавно, парче по парче, което може да отнеме няколко седмици.

А като гледам кои заглавия искам да изиграя, май имам график за 20 години напред... (и то без да броим игрите, които тепърва ще излизат :roll: )

ЕДИТ: Преди да започна с изложението на моята скромна геймърка биография, ето ви един поздрав:
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=YJuth2UiE14

Като се има предвид, че съм играл само около 1% от показаните заглавия, да знаете, че аз наистина съм скромен като ерудиция. :D
И туй нещо става въпрос само за ЕДНА година на излезли заглавия.
Хубавото е поне, че клипчето ми подхрани една много фундаментална идея, която вече кисне няколко месеца в мозъка ми. Супер! :)

Започваме.

Има два списъка: Игри, които съм играл/изиграл" и "Игри, които искам да изиграя". Първият ще бъде малко поукрасен с лични впечатления, а втория просто ще го плясна ей така, защото макар да мога да говоря по игрите, които са в него, няма да е честно в името на непредубедеността. ;)

СПИСЪК С ИГРИ, КОИТО СЪМ ИГРАЛ/ИЗИГРАЛ
Легенда:
* - не съм изиграл играта докрай (за мулти означава, че не съм навлезнал в дълбочина)
:!: - не препоръчвам играта по една или друга причина (прекалено насилие, куцо изпълнение, провокативни теми и прочее)
:?: - използвам съм cheats за превъртането на дадено заглавие
() - коментар

- Age of Empires 2
(Първата ми истинска игра на компютър. Преди това не бях достатъчно пораснал, за да играя с интелект. Още си спомням първата ми битка с монголците. :D Джитках две седмици само на един скърмиш, което е колосално време за една врътка. И до днес Ейджът е еталон за реалновременна стратегия - баланс на единиците, ъпгрейди на единиците, типове броня и щета, дипломация, изобщо цялостно разнообразие. Невероятно добра игра за отборни мачове. Кампаниите никога не съм ги играл, защото поначало не ми бяха интересни, а и играта е правена за мулти.)

- Grand Theft Auto III* :!:
(Ех, спомени, спомени. Като малко хлапе колко съм ходил наляво-надясно, само за да се возя и трепя пешеходци за пари. :twisted: После, като ми дойде акъла, започнах и мисиите да правя, ама много зор ми беше тогава и така и не стигнах до края. Обаче колко купон беше с куките... и улицита на "патриотите"... и нелетящият самолет... и бг радио мод-а... Ех.)

- Grand Theft Auto: Vice City :!:
(Продължението има по още от всичко. По-яка графика, по-готин сюжет, повече опции, повече мисии, ПОВЕЧЕ ПУЦАНЕ И КРАДЕНЕ И... всякакви други нелегални дейности. :lol: Бях изключително изумен, когато играта най-сетне тупна на харда ми. Дори дълго след като изиграх интересната история, продължих с абсолютен кеф да се гоня с куките из целия град, докато слушах невероятно върховния саундтрак. Тук беше върха на изкуствения интелект при представителите на реда и закона.)

- Grand Theft Auto: San Andreas :!:
(Апогея на поредицата, според моето скромно мнение. Четворката тотално ме разочарова впоследствие. Но това е друга тема. :) Тук вече има ролеви характеристики, истински самолети и ракетни раници. И най-важното: (анти)героя вече може да ПЛУВА и кара КОЛЕЛО! FTW!!! Присъства още тунинг на автомобили, огромни междуградски пространства и не един, а цели ТРИ града, всеки почти с размерите на градовете от предходните игри. Като се добави факта, че на конзола (или мод на ПЦ-то) може да се цъка кооп с приятел... дам. Най-добрата ГТА за мен.)

- Serious Sam :?:
(Олдскуул-ът, който промени представите ни за олдскуул. 8-) Въпреки, че никога не съм бил силен в жанра, изиграх играта "измамнически" само заради атмосферата. Сещайте се. Няма толкова култов персонаж просто. Не случайно чичо Дюк го бъзикат, че губи преднина от своя колега Сериозния Сам. Навремето си спомням с какъв яд не можех да я пусна на стария комп. Защо ли? Нямах 64МБ РАМ. :D А сега изтеглете играта и вижте как с тия "мизерни" ресурси продължава да бъде едно от най-красивите заглавия на всички времена.)

- Serious Sam: The Second Encounter :?:
(Още, още, ОЩЕ! Още повече нива, още повече оръжия и още повече чудовища. А хуморът и незабравимия чар на Сам са все така на ниво. Достойно продължение на една достойна игра.)

- Serious Sam 2 :?:
(Двойката прави завой по отношение на графичния дизайн, залагайки на по-шарена и анимационна визия. На мен лично не ми допадна особено, но за щастие, всички други елементи не са пипнати, даже са добавени още. Вече персоналният компютър NETRISCA е озвучен(а), има превозни средства, а гаврата с финалния бос е... свежа. :) )

- Serious Sam: Before First Encounter :?:
(Come to the age when men were men and cover was for pussies... И поредното страхотно издание в една страхотна поредица. Невероятно в случая е, че създателите успяват да вкарат доза реализъм, без да ни лишат от купона. Действието се развива в Египет, преди историята на всички останали части, а Сам служи в елитен корпус по изтребление на извънземните нашественици, използвайки разнообразен арсенал от оръжия, сред които... са тежък ковашки чук (sledgehammer) и юмруците му. :D Има доста закачки с различни "модерни" жанрове, хорър изпълнения и култови моменти. Препоръчвам цялата серия. Нищо, че не мога да играя shoot'em'up. :) )

- Neverwinter Nights
(Първото ми истинско РПГ, до което се докоснах. Спомням си как с благоговение слушах един приятел в училище, който ми разправяше за играта и нейните тогава фантастични магии, статистики, диалози, куестове и прочее. Тогава не знаех що е ДнД, що е едишън и тем подобни глупости... и нямаше нужда. Бях омагьосан. :) А когато най-накрая я докопах... е, направо се размазах от кеф. Мога да отворя тема посветена изцяло на Невъра, темата е безкрайна, затова ще се огранича само в следното - играта и до днес е жива и се играе, защото разполага с едни от най-амбициозните и мащабни едиторски инструменти, които съм виждал.)

- Nevewinter Nights 2*
(Продължението не можеше да се мери с оригинала според мен. Въпреки това то си остава една много добре направена игра, която слава Богу я пачнаха до прилично състояние. (Техническата част беше наистина зле.) Ruleset-а е сменен, класовете са "пипнати" и като цяло усещането е малко по-различно, но ако търсите нещо адски добро за убиване на време, това е правилната игра. Не случайно на Невъра й викат "перфектната комбинация между hack'and'slash и класическо РПГ".)

- Beyond Good and Evil*
(Изключително интересна игра в геймплейно и сюжетно отношение. Навремето бях изчел много суперлативи за нея и когато най-сетне седнах да я играя, за сефте ми се падна "нисък" период в живота ми. Не можах да я довърша преди да стигна до интересната част, за което съжалявам. Но ще я доиграя. Съвсем скоро. Защото продължение се чака от феновете по същия начин, по който се чака довършването на "Пиратите от тъмния пролив".)

- Half-Life
(Една от най-любимите ми игри и най-любимия ми шутър изобщо. Кинематографичността, реализма, атмосферата, геймплея... Всичко е перфектно. Всяко едно късче от сорс кода и арт-а е направено с любов, хъс, страст и истинско майсторство. Играта е от 1998-а, а все още е еталон за качество и гейм дизайн. Не случайно Valve от група ентусиасти и бивши Quake модъри, са днес корпорация която се кани да популяризира Линукс-а.)

- Half-Life 2
(Eпичното продължение на една епична игра. Source енджина като излезе, накара ченето на всички да увисне. Чакаме тройката. :) )

- Counter-Strike
(Най-известния мод за "Халфата". Толкова известен, че хората често го бъркат със самостоятелна игра. Нямам си идея колко безброй часове са попилели хората по клубовете в циклене на този отборен шутър и колко продължават да пилеят. Аз самият съм похабил доста време в Контрата, защото, въпреки че не е от любимите ми заглавия, когато си с приятели (или в часа по информатика), купонът е гарантирано пълен. :D )

- Battlefield 1942, Battlefield Vietnam, Battlefield 2, Battlefield 2142
(А(х)... добрият стар Батълфийлд. Играта, която ни накара да зарежем Контрата, излекува "кашонизма" от мен и ме превърна в първокласен пилот, танкист и подривен инжинер. През далечната 2001-а играта беше революция - контролни точки, огромни карти, превозни средства, реалистична обстановка и завладяващи военни маршове. А интрото... ох, леле. Интрото го имам специално на компа. Слагам всичките заглавия от поредицата на едно място, защото макар да се различават като обстановка, ядрото на геймплея е едно и също - изключително дълбок тактически отборен шутър, където мисленето и работата в екип се възнаграждават повече от принципа "Пуцай, куме!".)

- Diablo II
(Да... дори мен не ме подмина манията по свръх успешното заглавие на Близърд. За щастие отдавна ме напусна. Но помня как като малко хлапе зяпах по клубовете как едни батковци стоят пред мониторите си и сто години си човъркат инвентара... и се чудех "Добре де, защо не играят, а само зяпат? Вземат, че поцъкат десет секунди и 'айде пак - забил поглед в инвентара..." Е, по-късно разбрах цялата врътка лично. :mrgreen: )

- Titan Quest*
(Сред разбирачите на екшън РПГ-тата Titan Quest-а се спряга за "истинския наследник на Diablo". Аз не съм склонен да се съглася, особено в лицето на Sacred, която според мен вървеше в далеч по-правилна посока, но не мога отрека, че "Титаничното дирене" (rofl) имаше доста добри хрумвания, най-вече премахването на класовата система, нещо, което е адски свежо в тоя жанр. Живот и здраве ще видим как Grim Dawn ще се представи и така.)

- Torchlight 1, 2
(Започната още от самото начало като Диабло-клонинг, "Фенерчето" се представи изключително добре и изгладнелите hack'and'slash фенове я отнесоха като куцо пиле - домат. В допълнение откритата поддръжка на модове разшири популярността й още повече и днес продължението вече е факт. Повече градове, добавен мултиплейър, "официална" мод-поддръжка, обогатен геймплей - има предпоставки за загуба на стотици часове в игра.)

- Fallout 2*
(Единицата така и не успях да я започна, но с ръка на сърцето мога да потвърдя, че поредицата Fallout (първите две части) са най-добрите постапокалиптични РПГ-та, излизали някога. Забавни (и умни) диалози, безкрайна персонализация на героя, голям отворен свят и...БЪЗИЦИ!!! :D (и много gore, така че бъдете предупредени!) )

- Fallout 3
(Бетесда хем сбъркаха, хем уцелиха с купуването на правата на поредицата. По същество третият Фолаут не е лоша игра. Но твърде много прилича, както се твърди, на Oblivion с пушки. За всяко правилно решение има по две сбъркани. Като за капак, атмосферата отхвърча нанякъде и (почти) напълно се загуби. Все пак изиграх я с кеф. Ако имаше един сериозен плюс, то това е, че беше по-неангажираща от предшествениците си. Освен това сюжетът в тройката е най-силния от цялата поредица според мен.)

- Fallout: New Vegas
(Ииии, уж Обсидиан (бившите Black Isle) направиха новия Фолаут, обаче к'ва издънка, направо не е за вярване... То не бяха сегментирани зони като в някакво тъпо ММО, то не беше преобръщане на канона, то не беше тъпа история... мани ти! Интегрираха мод и половина в нейтив съпорт, смениха зелената мъгла с оранжева, пляснаха каубои за цвят и НА! Нова игра! Да бе, някой друг път... Не казвам, че играта е лоша, но според мен има ТОНОВЕ похабен потенциал, а аз лично очаквах един довършен Van Buren... ех, мечти, мечти.)

- Fallout Tactics
(Личния ми фаворит в поредицата. Най-вече... защото можеш да играеш с DEATHCLAW!!! УРАААА! Нужно е само малко хакване, малко ръчкане и... готово! Твоят личен гущеров мутан е готов да кълца и разкъсва на воля. Особено ако го пльоснеш 51-о ниво. :P Уф, отплеснах се. Това, което Тактикса допринесе най-много за поредицата, беше разширяването на комбат енджина и добавянето на превозни средства в реално време. Плюс, че тактическата част беше наистина интересна (не съм играл Jagged Alliance, затова не мога да сравня) и битките бяха много по-размислящи и дълбоки от скучния шах например. :D Сюжетът беше so-so, но тук той и без това не играе централна роля. Както и социалните интеракции. Нещо, което бе изнервило много фенове, но аз си оцених играта по достойнство. 8-) )

- Arcanum*
(Troika Games at it's best. 'Nuff said. Революционен стиймпънк, интересна двуполюсна механика (магия vs. технология), добър сюжет и един непознат свят на прага на индустриалната революция, готов за изследване. Това е една от игрите, където няма да видите всичко, ако не преиграете поне два пъти с различни персонажи.)

- Gemini Rue
(По принцип преди не се интересувах от куестове, но два фактора запалиха интереса ми. Единият беше промяната във възгледите ми. Другият е тази игра. Инди куест, правен в началото като курсов проект, разработен от един-единствен човек. Завладяващ саундтрак, сюжет, който те кара да се замислиш и нарочен ретро-ефект. Играта не е дълга, но всяка отделена секунда си заслужава.)

- The Dig
(Мнозина казват, че това е едно от най-слабите компютърни заглавия на Lucas Arts. Те грешат. Играта е шедьовър. Да, пъзелите са доста неинтуитивни, но това е напълно оправдано от сюжета на играта. Питате какъв е той ли? Играйте и ще разберете. Няма да издам нищо. Аз лично бях отвят.)

- Grim Fandango
(Остроумие, заговор, епично пътешествие и необичайно приятелство... всичко това в света на мъртвите! Wait, what? Да, точно така. Чака ви един свеж адвенчър, изпълнен с много хумор и любопитни аналогии. А сега вече мога и аз гордо да се наредя до хората, които са изиграли тази култова класика.)

- Full Throttle
(Абе, Тим Шафер и компания могат всякакви метаморфози! Гениални са. Как ви звучи следния сюжет: рокер, който трябва да спаси света от производството на миниванове и едновременно да разкрие убийство, в което е непсраведливо обвинен? Ако сте заинтригувани, изиграйте играта. В този ред на мисли, изиграйте всичко, което е направено от чичо Шафер. Гаранция, че няма да съжалявате!)

- Minecraft
(Играта, която взриви инди сцената и геймърската индустрия изобщо. Революционна във всеки аспект, днес играта превърна създателя си в милионер (даже май милиардер) и беше в устата на всеки, който някога е захапвал клавиатура или геймпад в живота си. Дотолкова популярна, че YouTube й отдели специално внимание в своя годишен обзор на 2012-а.)

- Terraria
(Наричана двуизмерния Майнкрафт, създателите на Терария упорито искат играта им да не определяна така. Обаче откъдето и да го погледнем, това си е истина. Безспорно е обаче, че между двете заглавия има някои разлики. Основната например е, че докато в Майнкрафт прогресът е resource based, то в Терария е gear based. Да, знам, че звуча технично, ама не се сдържах. :lol: )

- Divine Divinity*
(Едно по-различно РПГ, DD не нито hack'and'slash, нито прелива от диалози и история, като в традиционните РПГ-та. Истината е някъде по средата. Екшънът е бърз и изпълнен с адреналин, обаче диалозите междувременно са смислени и НИП-овете реагират на поведението на играча. Да, тук кражби и "преслушвания" на лични вещи не се толерират, а в играта съществува система от репутация, която следи как се държи играчът в света и съответно как ще реагират първоначално персонажите, с които се среща. Сюжетът е клиширан, но поднесен по интересен начин.)

- Beyond Divinity*
(Продължението на горната игра. Ретроспективно погледнато, BD продължава историята от предишната част. Геймплеят отново е разчупен - вместо един, играчът управлява двама героя в реално време, което създава предпоставка за доста разнообразни тактически решения. Тук обаче социалния елемент е пострадал от това, защото действието се развива в Демонските царства. Което поне сюжетно е оправдано. :) )

- Divine Divinity: Ego Draconis*
(Финалната част сагата на Дивинити серията и първата next gen игра на Larian studios. Изключително добре направена в техническо отношение, особено като за първи опит. Сюжетът също е интересен. За съжаление, не мога да кажа същото за геймплея. Убийствена трудност, небалансирани зони и противници, твърде явна "коридорност" и драконовата механика е напълно опропастена. Да, както заглавието подсказва, можете да се превръщате в дракон. Обаче начинът, по който е подходено към тази хрумка изцяло обезсмисля иначе готината идея. Но, какво да се прави, днес всеки реве за баланс и туй то... Надявам се разработчиците да се отсрамят с Dragon Commander. Ей ТАЯ игра я чакам с огромно нетърпение. :) )

- Portal
(Още един от гениалните проекти на Valve. Portal разказва историята на Aperture Science, лабораторията-конкурент на Black Mesa, откъдето тръгва чичо Гордън Фрийман и целият му полу-живот. :D Играта предлага интересно поднесен сюжет, невероятна атмосфера и неповторим пъзел геймплей с... портали. Точно така. Пригответе си пространственото мислене, защото тук няма място за хора със слабо въображение. 8-) А на който не му стига историята, допълнителните нива и user created content-а предлагат предизвикателства безкрай.)

- Portal 2
(Още повече пъзели, още по-сложни игрални зони и нови елементи като ускорителни терени и тъй нататък. Както и завършек на сюжета от първата част. Сериозно, ако не сте играли тази превъзходна дуология, БАЯ сте изпуснали... О, да, тук има и кооп.)

- Left4Dead, Left4Dead 2
(Шутър със зомбита? Какво? Играли сте такъв вече? Е, добре, а какво ще кажете за ОТБОРЕН шутър със зомбита!? А, сега вече привлякох вниманието ви. :D Кооперативен геймплей, интересни сценарии и множество карти от потребители. Тези неща успяха да превърнат относителното свежата игра в нещо, което в рамките на две години се циклеше нон-стоп из мрежата. Жалко, че нямах приятели, с които да цъка... :( А само аз и брат ми не се оправяхме срещу обезумелите орди. Но прекарах приятно и това беше важното.)

- Spec Ops: The Line
(През лятото на 2012-а излезе една изключително интересна и провокативна игра. Тази игра. На пръв поглед прилича на поредния военен шутър, с каквито постоянно ни заливат. Да, ама не. Сюжетът започва банално: Вие сте на челото на малък отряд от командоси, които трябва да разузнаят ситуацията в Дубай в близкото бъдеще, където е станала някаква супер-буря и целият град е потънал сред пясъците. Пратените американски военни изчезват. Получава се единствено съобщение за помощ и толкоз. Оттам нататък нещата стават все по-налудничави и задълбочени. Истинали е това, което се случва? Или... нещо не е наред? Създателите казват, че са черпили с пълни шепи вдъхновение от филма Apocalypse Now и книгата A Heart of Darkness. Ако са ви харесали тези две произведения, изиграйте играта. Има какво да видите.)

- Batman Arkham Asylum
(Една изключително добра игра за един изключително популярен комиксов герой. Неслучайно студиото Rocksteady стана мегапопулярно именно след този проект. От години, не може би ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ не съм виждал игра с толкова перфектно пресъздадени юмручни тупалки. Системата за водене на бой е невероятно лесна за научаване, същевременно, като в добрата стара поговорка, бая трудна за овладяване. В добавка историята е солидна, визията (Unreal engine) кърти, Жокера и Батман цепят мрака, а цялостното преживяване е гарантирано незабравимо. Това е една от малкото игри, които са ме карали впоследствие да прекарвам известно време в challenge нивата им. Да, тупалките просто са толкова добри!)

- Batman Arkham City
(Ех, а как копнеех за отворени пространства и градски пейзажи... Сега вече ги ИМАМ! Представете си горната игра, но на квадрат. Още по-яки боеве, още повече джаджи, открити градски пространства, а предизвикателствата (challenges) вече са в реално време... И НОСЯТ БОНУСИ! ПРЕПОРЪЧВАМ!!!)

- LEGO Star Wars, LEGO Indiana Jones, LEGO BATMAN и ЛЕГО прочее
(Реших горните игри да ги сложа на един ред, защото макар да се различават като дата на издаване и фийчъри, ядрото им е едно и също. А то е: максимум фън в любимите ни светове... LEGO STYLE!!! :D Всеки персонаж е минифигурка, всяка джаджа е направена от Лего блокчета и всичко... е, почти всичко е изградено от блокчетата на супер-якия конструктор. А веднъж щом приключи историята, започва ловът на допълнително съдържание! ГРИНД!!! Пфу, малко множко ми идва... но става за убива не време. Ех, на света му трябват повече ЛЕГО игри... (LEGO Island, anyone?))

- Indiana Jones and the Emperor's Tomb
(Ето тоя сюжет трябваше да филмират Спилбърг и компания, а не помията, която е четворката. Играта е класически екшън-адвенчър, обаче в главната роля е незабравимия археолог д-р Джоунс. Ще мятате камшици наляво и надясно, ще гърмите с верния револвер (а и не само), ще решавате загадки (не много трудни за хардкор куестаджийте) и ще попречите на нацистите да грабнат поредния артефакт, докато се подвизавате из екзотични и мистериозни места. Всички фенове на Инди - това е вашата игра! Какво чакате?)

- Star Wars: Knights of the Old Republic*
(След Нивгашзимни нощи (Neverwinter Nights), Биоуеър блеснаха именно чрез перфектния прочит на сетинга от сагата на Джордж Лукас. Превъзходен сюжет, майсторски адаптирана d20 Modern система, изключително дълбоки и развити персонажи и... светлинни мечове!!! Какво повече му трябва на човек? А, да, разбира се! 80-часов геймплей! Мини-игри! Дроид-наемен убиец! Дядото на R2D2! И още... ама да не прекалявам, играйте и вижте сами... 8-) )

- Star Wars: Knights of the Old Republic II*
(Продължението отново е правено от Обсидиан. И, също като втория Невър, поради някаква причина феновете яко плюят продължението. Не знам защо. Мен лично ме изкефи на макс, досущ като единицата е. Нови персонажи, нови локации, нова история и все същата супер атмосфера от предишната част. Какво им липсва, питам аз? Уж имало един restoration пач, ама... хм. Трябва най-сетне да ги изиграя докрай...)

- Star Wars Galactic Battlegrounds
(На практика това е Age of Empires II, обаче в света на Междузвездни войни. Играта е добра, а разнообразието от джедай, вместо кръстоносци е добре дошла. О, да има и авиация. :D )

- Jedi Knight
(Пълното заглавие беше нещо от типа Dark Forces II: Jedi Knight: Jedi Outcast, ама нема да ви занимавам с досадни подробности. :P И тази игра е екшън-адвенчър, с прилична история. Но най-готиното е, че главният герой е... джедай. ЯКО! Щурмуваци по коридора? Няма проблем, отблъсни лазерите им обратно към тях. Спотайл си се в кюшето, а имперски лейтанант внезапно те намира? Окей, направи му Mind Trick, той ще те забрави, докато културно се изнесеш нанякъде. Дуели със ситове? Има ги на килограм. :)
Но ако има наистина нещо, което впечатлява, това е мултиплейър режимът. Нема такава патаклама. Да, можеш да пуцаш с лазери и ракетомети, ама внимавай!... опа, резнаха ти главата с меча. Стига си търчал по парапета!... Ето на, изяде един Force Push. Дори ботовете са забавни. Хора, като си направя спорт/гейминг клуба, това ще е една от първите игри, за които ще събирам отбор.)

- Jedi Knight II: Jedi Academy
(Продължението е по-шарено и по-разточено като история. Но истината е, че тази игра ще я търсите заради мултито. Нови опции. Нови карти. Нови СВЕТЛИННИ МЕЧОВЕ! Плюс комбота. Мдам. Щеше ми се да имах с кого да я играя...)

- SPORE
(Ето че в списъка най-сетне стигнахме до нещо по-особено. Спомням си навремето как се тръбеше за тая игра. Колко революционна и невероятна щяла да бъде. Та самият Уил Райт, един от доайените в гейм-дизайна, стоеше зад нея, заедно с ветераните от Maxis! Минаха години, хайпът растеше и играта най-сетне видя бял свят.
Всички, включително и аз, бяха ужасно разочаровани.
Спор няма, играта е уникална. Неповторима. Допреди тогава, никой наистина не беше правел процедурно генериране на модели и текстури. Никой. Maxis бяха пионери. Но това не беше достатъчно.
Да, играта е шарена. Забавна. Има какво да предложи. Можеш да изгубиш адски много часове в нея и пак да не си видял всичко. А когато излезе експажънът, възможностите станаха още повече. Но онова, което наистина натъжаваше, което те кара да се тюхкаш и да стенеш, да плачеш и да ревеш, е потенциалът. Потенциалът в SPORE беше ОГРОМЕН. КОЛОСАЛЕН. Но беше похабен до крайност. Нереализиран. Недовършен. Нямаше обаче и начин. Осъзнавам го и въпреки това ирационално продължавам да бъда сърдит, ядосан и разочарован до ден днешен. Но тогава още бях наивен и не знаех, че това беше неизбежно. Разработчиците бяха се опитали да изкачат Еверест без кислородни маски, без дрехи даже и съвсем закономерно бяха изпокапали по средата на пътя. Те проправиха път за тези след тях, но провалът остана.
И до ден днешен, тази игра има специално място в сърцето ми. Много специално.)

Stay tuned to this post for more. :P
Last edited by WATO on Tue Jan 29, 2013 10:33 pm, edited 1 time in total.
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.

This post by WATO received thanks from:
Кал (Sun Jan 27, 2013 8:25 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
WATO
 
Posts: 248
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Has thanked: 120 times
Has been thanked: 235 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Sun Jan 27, 2013 8:42 pm

Зимна Таласъмия, 26.01.2013: беседа за играенето и сериозността - водещ Стефан Караманов (Вонамарак)

(включва и... ха! :mrgreen: )

This post by Кал received thanks from:
negesta (Mon Jan 28, 2013 9:35 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby negesta » Tue Feb 05, 2013 1:07 pm

Morrowind... За много игри се сещам, но тази ми е на първо място. Тя е от ония игри, които поглъщат с огромния си фантастичен свят и със загадката около самоличността на главния герой. Светът и хората в него отначало са много враждебни... А "ти" си странник, който няма нищо и не помни нищо за себе си. С напредването на главния куест (ако не се разсеяш в хилядите странични:) става все по-интересно кой си "ти" всъщност.... Трябва, разбира се, човек да е в точното настроение за тази игра и да има период с много свободно време, защото тя е всепоглъщаща. Умишлено не давам линк - в интернет е пълно със спойлери...
Това е саундтракът.
Единственото, което не ми харесва особено, е графиката/дизайнът на героите. По-късно от същата поредица излезе и Oblivion, за която съм чувала хубави отзиви, но така и не ми остана време за нея... Някой ден:)

На второ място слагам главоблъсканиците от типа Room Escape, особено ако има кодове за разбиване и други загадки. Някои от тези REG имат елементи на ролева игра. Ето примери: http://www.abroy.com/play/escape-games/tombscape-2/

Скрит текст: покажи
По-горният запис (от Таласъмията; много интересен между другото) ми напомни за още една игра: Fold it (Solve Puzzles for Science). Интересна е с това, че чрез намиране на решения на различните главоблъсканици, играчите помагат за решаването на истински научни проблеми от областта на химията/ физиката: http://fold.it/portal/

This post by negesta received thanks from: 2
Кал (Tue Feb 05, 2013 5:59 pm) • Лъч (Tue Feb 05, 2013 1:16 pm)
Rating: 20%
 
User avatar
negesta
 
Posts: 612
Joined: Thu Jan 03, 2013 6:53 pm
Has thanked: 1900 times
Has been thanked: 1173 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Лъч » Tue Feb 05, 2013 2:14 pm

Вик, днес си припомних разговора ни (май беше по Нова година) за ето тази игра:

Rise and Fall: Civilizations at War

Не бих могъл да кажа, че е нещо специално, но превключването от "първо" на "трето лице" и обратно много ми допаднаха едно време, когато я играх...

This post by Лъч received thanks from: 2
negesta (Fri Feb 08, 2013 10:29 pm) • Кал (Tue Feb 05, 2013 5:59 pm)
Rating: 20%
 
User avatar
Лъч
Лъч (Баш Мъдрец)
 
Posts: 1873
Joined: Tue Aug 09, 2011 1:16 am
Has thanked: 4236 times
Has been thanked: 1681 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Mon Jul 08, 2013 9:31 pm

Кал wrote:Играта, която ми отвори очите за скритата мощ на Флаша:

Mardek


Pseudolonewolf, създателят на серията Mardek, размишлява дали да пусне Kickstarter кампания за следващ свой проект.

Специално за този човек ще наруша обещанието си да дарявам основно на природозащитни каузи. :)
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby WATO » Tue Jul 23, 2013 2:59 pm

Ето нещо, което ще ви взриви ;)

Antichamber
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.

This post by WATO received thanks from: 3
negesta (Tue Jul 23, 2013 7:52 pm) • Кал (Tue Jul 23, 2013 5:52 pm) • Лъч (Tue Jul 23, 2013 9:23 pm)
Rating: 30%
 
User avatar
WATO
 
Posts: 248
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Has thanked: 120 times
Has been thanked: 235 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Tue Jul 23, 2013 5:21 pm

Аз завчера се взривих достатычно... :o

This post by Кал received thanks from: 2
negesta (Tue Jul 23, 2013 7:49 pm) • WATO (Wed Jul 24, 2013 10:59 pm)
Rating: 20%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby WATO » Wed Jul 24, 2013 11:00 pm

Кал wrote:Аз завчера се взривих достатычно... :o


Мда, тази новина се тиражира от известно време в Мрежата... God bless crowdfunding! 8-)
IN ORDER TO RISE AGAINST THE TIDE, ONE MUST FIRST BE BELOW IT.

Аз съм графист, а не кечист.
User avatar
WATO
 
Posts: 248
Joined: Sun Aug 14, 2011 9:46 pm
Has thanked: 120 times
Has been thanked: 235 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Кал » Fri Jan 24, 2014 10:09 am

Deadpool

Крайно време беше някой да вдигне мерника на всичките нелепи, over-the-top, WTF способности на супергероите. Да се чете: всички герои във видеоигрите.

И на привичките, които жанрътОВЕТЕ създават у геймърите.

И е първата конзолна игра (добре де, добреее – не е компютърна... сега какво, да сменям заглавието на темата ли?), която проявява творчески подход към бутоните за управление.

Verdict: Sidesplitting.

This post by Кал received thanks from:
Лъч (Sun Jan 26, 2014 1:55 am)
Rating: 10%
 
User avatar
Кал
Творчески директор
 
Posts: 9194
Joined: Thu Jan 03, 2008 11:59 am
Location: Рамо до рамо. Искаш ли?
Has thanked: 6004 times
Has been thanked: 4512 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Triumpha » Tue Feb 11, 2014 1:58 am

За игрите все още имам твърде малко за казване (макар че от 2 седмици имам Xbox и започвам да откривам геймъра в себе си), обаче мярнах името на Джейн Макгонигъл и, ентусиазирано пърхайки и подскачайки на място, ще допълня за онези, които не знаят, че мацката има една страхотна книга от 2011-а, Reality is Broken, която силно препоръчвам. Ако не друго, поне някой като реши да ви мели на главата колко е безсмислено и вредно любимото ви хоби, можете да го съсипете с доводи, че не е прав. :D Общо взето, там се обясняват същите неща като от споделеното в поста по-нагоре видео, но доста по-подробно и с резултати от изследвания разни.
Какво да ви кажа, трудно се съсредоточавам върху нехудожествени книги, а по времето, когато я зачетох, бях изиграла до край около три игри (въпреки че винаги съм се кефела на игрите като цяло), а в момента половината ми все-още-недописана дипломна работа се базира на тази книга. :mrgreen:

This post by Triumpha received thanks from: 3
negesta (Wed Apr 30, 2014 11:03 pm) • Кал (Tue Feb 11, 2014 2:15 pm) • Лъч (Tue Feb 11, 2014 2:15 am)
Rating: 30%
 
User avatar
Triumpha
Global Moderator
 
Posts: 42
Joined: Sun May 27, 2012 3:24 pm
Location: Out of space
Has thanked: 34 times
Has been thanked: 55 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Maeva » Wed Apr 30, 2014 2:29 pm

Гледам, че човек може да си обмени геймърски опит тук :).

Даже не си спомням колко игри съм играла/зарязвала някъде там из по-младежките си години на разните му конзоли /първо имах една червено-бяла, пластмасова, доста смешна на вид, мисля Nova й беше марката, след това се ъпгрейтнах и се сдобих със Sega/. Разбира се, раят настъпи с времето на първия Sony PlayStation, чийто горд собственик бях, заедно с два аналогови джойстика и memory card с 15 слота /помните, че тогава комплектите вървяха с 1 конзола и един джойстик, обикновен, мисля – ку щете/. И тогава дойде първата игра, буквално задала (някакъв) по-друг ход на живота ми. Tomb Raider. Приключенията на кака Лара (ма не от „Милион и едно желания”), будеха в мен неистов стремеж и аз да съм една такава мацка, дето археоложства, намира артефакти, спасява минимум един свят и сритва д-тата на всички лоши хора. Помня как един дъждовен ден, прибирайки се с баща ми, аз - от училище, той - от работа, той ми връчи диск с Tomb Raider and the Dagger of Xian и ми каза, че ми взел „една игра”. Една игра! Най-добрата за мен и до днес. Първо се джиткаше на Sony – далечната 1997г., излизането на втората част, ако не ме лъже паметта, по-нататък продължих и на компютър. Абе, отраснала съм с Лара Крофт. Знам, че има нещо като римейки на предишните части на Half-life мисля – преправяне на старите части с up to date графика. За десетата годишнина на Tomb Raider се случи това, но само с първата част (която и без това не бях играла). Все още се надявам да ме огрее и за останалите :D.
Много се разпрострях. Та заради разбивачката на гробници (и сърца - и моето, и моето) влязох в гимназия с профил „История и цивилизация”. Исках да стана египтолог – досещате се, може би – за запознатите с играта, че това бе повлияно от 4-та част на поредицата, съсредоточена в Египет. По-късно осъзнах, че няма да стане. Все пак – и до днес го искам и все още много се интересувам от историята и митологията на Древен Египет.
Да премина към другите си Любими. Не знам дали държи второ място по предпочитание, но определено първо по брой превъртания – Abe’s Odyssee и Abe’s Exoddus. Двуизмерната игрица за странното слабичко същество – роб в кланица – завод за храни, които се приготвят от себеподобните ти ми е направила доста часове щастливи. Сега като се замисля, може би има нещо тим бъртънско в дизайна на играта. Препоръчвам с всички ръце и крака, нищо че нямате дълбочина на картината.
Да не забравя – на Sony доста тачех Crash Bandicoot – която част ви хрумне.
От по-съвременярските – то дори не е особено съвременярско – Gothic II – другите части вече леко взеха да ги цакат по мое мнение. Също превъртана доста пъти, най-обичах да съм Dragon Slayer, щото можеше да се купи страшно хубава броня от драконови люспи, пък да си Paladin не беше голяма далавера.
The Prince of Persia само съм го позабърсвала, не бях твърде впечатлена.
Assassin’s Creed – по-първите части съм играла – заради уникално красивата (тогава) графика. Иначе геймплеят писва по някое време.
The Longest Journey и Dreamfall също много са ме пленявали откъм история.
Keepsake – твърде стара игрица, ако на някого не му пречи, че пикселите заемат половината екран едва ли не – препоръчвам :).
Fable – само първата, много фентъзи и магично. Леко простовато откъм история, но все пак си заслужава. Втората така и не я направиха за PC, третата вече беше мацаница.
О, за малко да забравя – към днешна дата – Thief доста ме влече. В тая връзка и Stolen не е лоша, но не чак като Thief. Тройката – няколко пъти успешно врътната на Master Thief, сега – дългоочакваната четвърта част моря :).
Малко объркано стана, но който иска – ще ме разбере ;). Със сигурност изпускам нещо, ако се сетя, ще допълня :).

P.S. Ей, Myst-овете как ги забравих...Даже не помня 5-6-... колко части са. За това как умовете създават Вселени. Пасва на цялостната идея на ЧоБи :)

This post by Maeva received thanks from: 3
negesta (Wed Apr 30, 2014 11:02 pm) • Кал (Wed Apr 30, 2014 4:42 pm) • Лъч (Wed Apr 30, 2014 2:57 pm)
Rating: 30%
 
User avatar
Maeva
Global Moderator
 
Posts: 54
Joined: Sat Apr 05, 2014 11:26 am
Has thanked: 139 times
Has been thanked: 75 times

Re: Любимите компютърни игри

Postby Triumpha » Sun May 25, 2014 3:20 pm

С тежестта на целия си невероятен опит от около половин година :D и ръка на сърцето казвам - DmC: Devil May Cry (a.k.a. Devil May Cry 5, което обаче не е особено вярно)! Имам обща представа за старите игри от поредицата, макар че не съм играла нито една заради слабите ми предишни компютри, но тази я изпуках почти на един дъх и се размазах от кеф. Много добре са преработили оригиналната история, стилът е страхотен (и, предвид че е доста кървава и мрачна атмосферата, има изненадващо красиви и разноцветни нива), има голям набор от оръжия, а новият Данте е начело на списъка ми с любими герой, просто е олицетворение на идеала ми за ултраяк измислен герой. *кхъ-кхъ* А, да - саундтракът е бру-та-лен! Noisia си ги знаех отпреди, обаче това да кълцаш демонски тикви на фона на Combichrist (особено на "Never Surrender") е пълен, абсолютен, садистичен кеф! :D Тази ще я преигравам най-много май... Иначе почнах да играя и старите, че накрая с чиста съвест да се пиша върл фен на поредицата.

Другата ми голяма страст е Assassin's Creed, макар че там още съм на втората игра. Първата обаче като че ли повече ми допадаше като атмосфера. Ще видим за следващите, но като заслуга мога да отбележа, че АС като че ли почна да възкресява отдавна погиналия ми интерес към историята. Което не е никак малко постижение. И, между другото, също има чудни саундтраци - поне тези, композирани от Jesper Kyd, останалите не съм ги доизслушала.

Много се точа на Deus Ex: Human Revolution заради историята и стила, обаче като видях, че е first person, ентусиазмът ми направо се хвърли през прозореца, та си я оставих за по-нататък. Преди това предстоят Mass Effect, по която пет различни човека ме зарибяваха, и Star Wars: The Force Unleashed (израснах с Междузвездните, а не съм изиграла нито една игра докрай от всичките... срам, срам, срам!)

This post by Triumpha received thanks from:
Кал (Sun May 25, 2014 7:19 pm)
Rating: 10%
 
User avatar
Triumpha
Global Moderator
 
Posts: 42
Joined: Sun May 27, 2012 3:24 pm
Location: Out of space
Has thanked: 34 times
Has been thanked: 55 times

Next

Return to ...и Вселената

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 0 guests

cron