Година: 2012

Приятели,

През последните месеци нашите книги намериха два нови дома:

1. Hip Hip library

Библиотека и книжарница, посветена на независимите издания и самоиздаването, в България и по цял свят.

Адресът е „Княз Борис I“ 166, София.

2. Клуб-сладкарница „Обелиск“

Организира културни и образователни събития: концерти, лекции, изложби. (Тази вечер Владимир Божилов от Физическия факултет на СУ води лекция „Древни календари и съвременна наука: За края на света и след това“. Вход свободен, заповядайте.)

Намира се на бул. „Янко Сакъзов“ 17 (от северната страна на парк „Заимов“).

Минавали ли сте оттам? Впечатления?

Усмивки!
За ЧоБи: Кал

Пишещи приятели (:

Нашият Копнеж за къси фантастични разкази ще приема текстовете ви до 31 март (включително).

Възможно е по-нататък да подновим Копнежа. Следете блога ни за вести.

Вдъхновение!
От екипа на ЧоБи: Кал

Обичате ли предизвикателствата? А да ви хлопа някоя дъска? 🙂

Искате ли да изпробвате своите наблюдателност и съобразителност, способностите си за ориентация, за анализ, защо не и за работа в екип? В състезание с реални антагонисти – хора като вас. Ще трябва да наблюдавате, проучвате, мислите, планирате, търсите, но и да се разхождате, бързате. Малко. Не обещаваме. Ама за какво са екипите?

Или ако просто отново ви се търсят съкровища, както в детството… (Чакайте, ама може и да сте все още деца!)  … открийте една възможност, която се надяваме да ви донесе тръпката от разгадаването, описана в не една книга. На страницата за фотография на Манол Дончев във Фейсбук вече текат фотозагадки, в които крайната цел е намирането на скрита в градска среда книга. Следете споменатата страница за условията и за съвети. Ние се намесваме, като предоставяме нашите съкровища на победителите във всеки един от следващите кръгове. За морален стимул. Защото сме убедени, че ще се почувствате много щастливи, прочитайки една от тези книги, при това заслужена по такъв начин. А и така броят на състезателните кръгове ще остане неограничен.

Елате повече! 😀

Манол Дончев и екипът на ЧоБи

Малки богове
Тери Пратчет

Представя: Васил Станев

Авторът

Терънс Дейвид Джон Пратчет е известен по цял свят британски автор, създал поредица от тридесетина книги, които започнаха като пародии на фентъзи жанра “Меч и магия”, докато постепенно еволюират до сложни, многопластови къси романи за “Свят Диск – свят на отражения и огледало на светове, носен от Вселенската костенурка през бездните на Мултивселената”. Този свят-огледало е сцената, на която Тери постави своите своеобразни коментари за нашия свят, коментари върху обществото и науката, рационализма, вечните въпроси. Пародията израсна пред очите ни до голяма литература.

Многоликият Тери (или още “Авторът”, “Майсторът”, както го наричат феновете му) беше брайтист от ранга на Хичинс и Докинс, автор на литература, значима както по количество, така и по качество, обществена фигура със световна популярност. През 2007-а обаче в пъстрия карнавал на живота му започнаха да се появяват сиви тонове. Тери беше диагностициран с рядка форма на Алцхаймер.

Сега, когато болестта все повече изтъпява перото му, но неизбежното още не го е прибрало в лоното си, сега аз се връщам към моето лично общуване с Майстора чрез книгите му, за да отсея по-доброто от доброто и вечното от по-доброто. Защото, в крайна сметка, след години, когато Пратчет отдавна е придобил почетното си членство в Клуба на английските мъртви класици, идните хора няма да се занимават с цялото му творчество, част от което вече лека-полека започва да става трудно за разбиране без бележки под линия, а ще запазят една негова книга, която носи духа му най-пълно и немимолетно.

За разлика от повечето останали книги на Пратчет, които се групират по поредици – за Ринсуинд, за Баба Вихронрав, за Стражата – тази няма своя поредица, тя е сама за себе си. Омния се среща и в по-късните книги на Пратчет, но действието повече не се води там. Косвено може да се заключи по книгата “Захапи за врата” ( ИК “Вузев” – “Архонт – В” ООД, 2002 г. ), където е споменат Брута, че действието на “Малки богове” се води в по-ранно време от основната нишка на поредиците.

 

Техническа информация

Както всички книги на Пратчет, издадени от Вузев в този период (1996-a година), книгата има меки корици, които бързо се претриват по ръбчетата и имат склонност да се отделят от книжното тяло. Моят екземпляр все още стои цял – на добра дума.

Преводът не е особено коректен, срещат се неточности като “господари мои” или “милорде мой” вместо “господа”, “господине” например, срещат се и откровени безсмислици от сорта на “високата пустиня” вм. “дълбоката пустиня” или “вдън – пустинни племена”. Тези преводачески грешки все пак допринасят в известна степен за очарованието на книгата, придават й самобитен характер.

 

Историята

Теокрацията Омния се готви за война с близките и далечните си съседи по брега на Кръглото море. В гр. Кум, столицата на страната, в църковната Цитадела, послушникът Брута прекопава градинката си. Брута е олигофрен, надарен с извънредна памет – той не знае как да забравя каквото и да е. На свят Диск, съдбата на боговете напомня играта “стълби и змии” – боговете се зараждат спонтанно като малки богове (оттам и името на книгата), съществуват като безплътни джинове без усещане за време, и ако някой човек повярва в такъв малък бог, той расте от вярата и постепенно става Голям бог. Ако вярата обаче постепенно изчезне, има опасност богът да се смали и отново да стане малък бог. Това се случва на Ом. Богът на Омния възнамерява да се върне на земята, но се оказва без вярващи и е хванат в тялото на едноока костенурка. В това състояние той прекарва три години, докато един орел го хваща с намерение да го разбие в скалите, за да се добере до месото му. По някаква космическа шега Ом пада в купчината тор в градината на Брута, където усеща вярата му. Ограниченото момче Брута се оказва единственият човек в цялата Църковна империя, който реално Вярва в своя бог. Оттук започват перипетиите на героите – на Брута като Осмия пророк, на наставника му дякон Ворбис, бивш инквизитор с претенции за кървава върховна власт, на Ом с опита му да си възвърне миналото могъщество. Империи ще падат, войни ще се водят, ще има много смях и много тъга, а под всичко това все така неотменно Костенурката се движи.

 

В заключение

Всеки от феновете на Пратчет има своя любима книга, обикновено първата, която е прочел. Тери стана емблема на нашето поколение, ние израснахме с неговите книги, първата от които на българския пазар беше четвъртата в поредицата – богато илюстрираната “Ерик”. Бъдещето ще хербаризира и обобщи настоящето; Пратчет ще се споменава наред с авторите, които в момента са засенчени от успеха му (но имат своето място под слънцето), ще бъде сравняван с тях и с други автори, ще са противоречиви мненията и анализите за него, мнозина ще тълкуват и търсят в книгите му несъществуващи неща – процес, който вече е започнал. Самият Тери признава в едно интервю, че се опасява от сериозното тълкуване на книгите си, които са били замислени и написани в чисто сатиричен дух. Може би след две хилядолетия хората ще преписват в скрипториите “Евангелие от Брута”, може би не. Докато сме в настоящето, ще помним Тери с добрината, човечността и терапевтичния смях, отличаващи голямата литература. Или, както казваше знаемнитият му предшественик, “Сбогом и благодаря за рибата”.

 

Книгата е подходяща за читатели на: 10+ години

Препоръчват ви я и: Калин Ненов, Атанас П. Славов, Силвия Радева

Заповядайте в Stanev Reviews, новия блог на Васил Станев, за още представяния на книги и филми.

Може да заемете „Малки богове“  за четене от Общественото крило на Човешката библиотека.

Пишещи приятели (:

С радост представяме първите разкази, По-желани от журито на Копнежа за къси фантастични разкази:

• Списание „Осем“ хареса „Грижовна дъщеря“ от Ради Радев. Очакваме го в новия им брой през март. 🙂
• Списание „Обекти“ си избра „Всички нюанси на розовото“ от Яница Христова. За него ще трябва да почакаме няколко месеца – следващите няколко броя на „Обекти“ вече са запълнени. (Чудим се ще откриете ли в тях _други_ познати имена в родната фантастика… ;))
• В следващия брой на алманаха „ФантАstika“ ще видим „Ортокар: новият православен автомобил“ от Пламен Сивов; и „Вяра“ от Йордан Асенов.

Честито на отличените автори! И много вдъхновение на всички!

Сега ще добавим няколко технически изисквания за оформлението на файловете, които ни пращате. Бъдете мили – облекчете живота на администриращите Чобити, тези тихи труженици, газещи из блатата на бюрокрацията… 😀

~ ~ ~

Копнеж за къси фантастични разкази

Нови условия за участие

Копнежът се организира от Човешката библиотека, в сътрудничество със списание „Осем“ и списание „Обекти“.

Разказите, за които копнеем:

1. Съдържат съществен фантастичен елемент: научен (научна фантастика), приказен (фентъзи), смесен или невъобразим – но разгарящ въображението.

2. Са дълги до 15 хиляди знака, включително интервалите.

3. Отговарят на критериите за включване на един текст в поредица „Човешката библиотека“. В частност:

3.1. Този път държим да не са се появявали в хартиени издания. А ако ги харесаме – да изчакате, преди да ги публикувате другаде.

3.2. Вие решавате дали да бъдат подходящи и за по-млади читатели. За нас това би било преимущество.

4. Спазват следните технически изисквания:

4.1. Записани са в RTF, ODT, TXT, DOC или друг подлежащ на редактиране формат. (Тоест – не PDF.)

4.2. Анонимни са: не съдържат нищо друго освен заглавието и текста на разказа.

4.3. Целият текст, включитeлно заглавието, е с шрифт Times New Roman, големина 12, нормална разредка (Line spacing: single).

~ Ако ви е необходим повече от един шрифт: вторият, третият и т.н. шрифтове са по ваш избор. Имайте предвид обаче, че е твърде вероятно списанията да не успеят да ги запазят.

4.4. Заглавието на текста е центрирано.

Всички По-желани (отличени) разкази ще пращаме към списание „Осем“ и списание „Обекти“. Всеки одобрен от техните редакции разказ ще бъде публикуван в съответното списание, а авторът/авторите му ще получат хонорар на стойност 64 лева. Това са 80 процента от обичайния хонорар за къс разказ в двете списания. Останалите 20 процента от хонорара ще подкрепят дейностите на Човешката библиотека.

ВНИМАНИЕ! Краен срок за пращане на текстов: 31 март 2012-а.

До 30 дни от получаването на всеки ваш разказ ще ви отговорим дали сме го По-желали (т.е. ще го пратим към списанията). Потвърждението за публикация в някое от списанията вероятно ще отнеме по-дълго – с до няколко месеца забавяне.

Разказите пращайте на нашата е-поща, poslednorog -в- gmail-точка-com.

Може да пратите до 3 разказа наведнъж. След като ви върнем отговори за тях – още 3, и така нататък.

Журито се състои от участници в Човешката библиотека.

Следете тук за промени. Питайте. Четете. Пишете. 🙂

Копнежно ваши,
Екипът на ЧоБи