място, на което книгите сбират човеци
Драги другари! 🙂
За тази седмица сме ви подготвили още една порция текстове, отличени в Копнежа за ученическо творчество. Насладете се на „364 дни до любовта… към…“ от Елка Петрова, „Вярвам в теб“ от Яна Миладинова и „Подмамените таралежчета“ от Радина Петрова.
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”
Приятели!
Обръщаме се към вас с молба за помощ.
Участваме в конкурса „Културата онлайн“ и ни е нужна вашата подкрепа. Моля, гласувайте за нас във Фейсбук; кажете и на познати, другари – „колкото повече, толкова повече“. 🙂
Особено ако ви се иска сайтът ни да изглежда по-добре. 😉
Благодарим!
Привет, драги приятели! (:
След кратка пауза – още от нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за ученическо творчество. Представяме ви следващите три: „Парадът на душите“ от Йорданка Делева; „Можеш ли да си представиш“ и „Листи“ от Мартина Неделчева.
Приятно! 
Продължете четенето на “Малкото четене: Текстове от Копнежа”
Вълкодав
Представя: Илка Чечова
Защо да не тръгна на поход
и на подвизи да не се посветя,
защо да не странствам с години,
щом имам къде да се прибера?
Защо да не вдигна платната,
за да откривам далечни страни,
щом го има туй щастие земно –
бряг роден, затулен от гъсти мъгли.
Защо да не дрънкам оръжие,
за да се сражавам за нечия чест,
щом някому аз съм потребен,
щом чака от мен някой вест?
(…)
Прочетох го, когато бях на петнайсет или шестнайсет.
И оттогава ми е любим.
Продължете четенето на “Представяме: Вълкодав (на Мария Семьонова)”
Приятели (:
Продължаваме със сбъдването на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) по българските земи.
Целта ни, разказахме ви, е да се продадат поне 700 бройки от готовата книга – електронна или хартиена.
Как да помогнете вие?
Събраните средства – и мисли – отбелязваме в тази тема. Пишете там (или тук, или в пощата ни) всичко, което ви хрумне.
Слушаме ви. 🙂
~
Из „Песента на ханджията“
Питър С. Бийгъл
Превод: Анна Антонова
Редакция: Калин М. Ненов, Илка Чечова
Е, трябваше да почнеш направо с краката. Казах ти, любов моя, никога не помня имена, само репликите си. Както инякое и друго историческо събитие, като краката на онова дете – такива сладки дълги крака, на практика се опираха о земята от двете страни на смешното сиво конче, на което доязди в живота ми. Беше един от онези моменти, за които веднага, на мига, разбираш, че ще те съпровождат вечно: изтърквам аз вчерашния грим от клетото си старо лице (о, много благодаря, тъй мило) над кацата с дъждовна вода, дето е до бараката за дърва – и изведнъж онези ми ти крака, точно на долния край на пешкира ми. Надигах пешкира – ей така, бавно, видиш ли – а онези свидни крака просто продължаваха ли, продължаваха, чак до раменете му. Само кокал и хрущял, бедното дребосъче, рошав като кончето си и ни шепа излишна плът и по двамата. Моят собствен живот, струва ми се тъй често, се свежда до безкрайно пътуване в безкраен кръг, от толкоз отдавна, от колкото се помня – което на практика ще рече от началото на света – но като огледах него, разбрах, че всичките изминати от мене мили накуп нямаше да се приравнят и на частичка от пътуването на това момче. Поназнайвам едно-две неща освен актьорството, смея да твърдя, каквото и да са ти разправяли.
Продължете четенето на “В подготовка за „Песента на ханджията“: Малкото четене”